Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2013 10:06 - Хуни, българи и мирмидонци - легенди...
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 12084 Коментари: 9 Гласове:
5

Последна промяна: 13.05.2013 10:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Изглежда още Евнапий от ІV в. в своя летопис „История на хуните” разказва една легенда, която по-късно е компилирана от почти всички късно-антични летописци, в това число Касиодор и Йордан. Според нея хуните минали Кимерийския босфор (дн. Керченски провлак) като вървяли след една сърна, която знаела път по плиткото.
image
         Образа на сърна край солено море е загадъчен, освен ако не се схване, че това горско животно е символ на кавказкия дух.         В други версии сърната е заменена с полско животно, каквито са бик, крава.          Единственото историческо зърно, което може да се пресее от тази легенда е, че непосредствено преди похода си на запад срещу готите на Херманарих, хуните са владеели керченския провлак, Боспор Кимерийски. Това е периода, в който те превръщат стария елински полис гр.Боспор(Пантикапея, дн.Керчв хунска столица.          Археологическите проучвания на старите елински полиси на Крим недвусмислено показаха, че е грешна априорната хипотеза, че хуните са средно-азиатски пълчища, които – както пише съветската хазароложка Плетньова1 – имали за първа цел да унищожат полисите на античната Боспорска държава. Археолозите доказаха, че следи от разрушения на градове там има едва от средата на VІ век, когато по тези места идват ордите на тюрките на Истеми.          Още Прокопий Кесарийски съобщава, че гр.Боспор е хунски град2, но понеже това влиза в противоречие с модерната историческа догма, че хуните са номади, този въпрос не е проучван. „В далечните времена  (от VІ век – б.м.)този град (Боспор – б.м.) стана варварски и се намираше под властта на хуните.”                  Следващата легенда, която недвусмислено развенчава мита за преселници от Ордос в Средна Азия, е разказана от Приск Панийски, който през 448 година я научава в лагера на Атила в Панония. Той я чува от представители на западно-римската държава, които също са на посланическа мисия при Атила.

image
         Приск е в лагера на хуните в Панония, понеже участва в източно-римска (византийскапосланическа мисия. Двете групи римляни обсъждат важни въпроси, между които иролята на провидението за да се роди воин като Атила, който е най-сериозната опасност за света от варварин, в очите на събеседниците.           От съдържанието на  диалога, в който участва Приск, става ясно, че още след 395 година, римската политика гледа съвсем сериозно на хунската хегемония и отчита, че тя е заплаха, както за Персия, така и за християнската империя.          Източната граница на хунската държава, научаваме от събеседниците на Приск, била само на 15 дни път от Персия. А в западните си граници тя вече е в Панония, т.е. завзела е тази римска провинция, а освен това Ниш и Сердика.             Хунската политика на Атила до 447 година, през която анексира и горна Дакия, е всъщност сериозен проблем за нормалното функциониране на двете части на римската империя. Хуните владеят основния път между новия Рим(Константинопол) и западните престолнини Милано и Равена.            Сред мотивите, които се обсъждат от посланниците, за военната сила на хуните, е и легендата, че провидението и бог са дали на Атила „меча на Арес”. Това знамение му е дал сам бог, посочвайки му къде е меча на Арес. Този меч се считал за свещен и скитските царе смятали, че се давал само на онези, които са били посветени да са господари на войната. Меча бил изчезнал още в древни времена, но го открил с помощта на крава.”3.              В друга версия -  с помощта на едно краварче.          Арес, когото римляните наричат Марс, е тракийски и древногръцки езически бог. За да се разбере в дълбочина семантиката на разказаната от Приск легенда за „меча на Арес”, е важно да се знае пост-омировата антична версия за съдбата на Ахил.          Той не умира в Троя, както пише Омир. Според пост-омировата, широко разпространена в елинския свят версия, Зевс се смилил над Ахил и той не отишъл в Аид (отвъдното), а жив бил изпратен на северното Черноморие. Според елинската легенда, гр. Мирмикия в античната Боспорска държава се нарича така, защото е основан от мирмидонците на Ахил.          Ето защо меча на бога на войната Арес, е на северното Черноморие. Последен негов притежател е именно Ахил и от „древни времена”  тоя меч не е намиран, преди да го открие Атила.          Тази елино-боспорска легенда разкрива и кои всъщност са така наречените от Приск „скитски царе, които считали, че този меч се дава само на посветени да са господари на войната”. Тези царе всъщност имат елинска култура.          Само век по-късно от времето на Приск (V век)византийския хронограф Йоан Малала  (VІ век ще възкликне в своя труд:българите са мирмидонците на Ахил”.         Думите му не звучат екзотично, ако се знае боспорската легенда за Ахил и това как неговите мирмидонци основават гр. Мирмикия, който по времето на Йоан Малала е български град...Затова Малала реторично пише, че българите са мирмидонците на Ахил             Във всеки случай и двете легенди за хуните, които разказахме дотук, делят историческото битие на хуните не на средно-азиатско и европейско, а на боспорско-кавказко и европейско.            Приск внимателно обръща внимание кои пътища знаят хуните. Той нямаше да пропусне да отбележи, ако те знаеха път, който свързва Азия и Европа северно от Каспийско море. В очите на Приск това биха били хора, които идват отвъд Океан. Но Приск знае точно къде са техните източни граници. Те са на 15 дни от Персия на югоизток, а на североизток хуните владеят „островите на Океана4, тоест островите, които са съществували в северната част на Каспийско море, преди повишаване на нивото му и тяхното окончателно изчезване5 през ХІІІ век (виж: археологическите изследвания на беровските могили при устието на Волга в Каспийско море).
   За античните и късно-антични географи Каспийско море е било възприемано като "залив на Океана"...

image
         Хуните никога не са владяли други острови, те не са мореплаватели и хунски крак не е стъпвал в Скандинавия. Това донякъде е и основната причина ранносредновековните германски династии след V век, да търсят своята генеалогия извън пределите на европейската хунска империя. В Скандинавия.                                 Литература и бележки:   1.    На съветската хазарология дължим много от нещата, които сериозно са повредили правилната представа за ранната българска етногенеза. На първо място това е отъждествяването на династията на хуните Дуло с тюргешките родове „дулуси”, които участват в създаването на първият тюркски каганат. Все едно Ирник от „Именника на българските канове” е отишъл в Средна Азия и е станал тюргеш? Плетньова дори смята, че „рода Дуло (Дулу) в Тюрския каганат се борил за власт с управляващият род Ашина” (гл. 2, Хазары, М., 1976). През 1937 г. М. И. Артамонов издава „Очерки древнейшей истории хазар”. Там той отбелязва, че Кубратова България не е вече „раздробена от хуно-български племена”, а е „държава”. След 1950 г. обаче, заедно с Н. Я. Мар, е натирена и „българската предистория”. А. П. Новоселцев в „Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа” (М., 1990) е убеден, че Велика България (VІІ в.) не е била истинска държава, а някакво обединение на номадски племена. Те били „племенно-родови обединения”. Същото е мнението и наПлетньова, наричайки държавата на Кубрат с дефиницията „самостоятелно обединение” (гл. 2).   2.  Прокопий, За сградите, кн.ІІІ, VІІ – 10; Вж. Прокопий Кесарийский. О постройках /кн.ІІІ, VІІ, 10, 12/ . М.,1996,с.138-297,299-301 /перевод С.П.Кондратьева/   3.   Dindorf Historici Graeci minores, I, 275—352   4.   Пак там, с.275-352   5.   Лев Гумильов. Откриването на Хазария. С., 2008.



Гласувай:
7


Вълнообразно


1. letopisec - Приск Панийски за Хунската империя ...
13.05.2013 10:35
Приск Панийски за Хунската империя и за Атила: "Никога на никой от предишните владетели на Скития или даже на други страни, не се е удавало да извършат толкова много за толкова кратко време, и да владеят, както островите на океана, и отгоре
на това цяла Скития, дори и римляните да имат за свои данъкоплатци. Стремейки се дори да увеличи още повече огромните си земи, които има, и да придобие нови, той (Атила) даже иска да нападне Персия. Когато някой от нас попита по какъв път той може да стигне до Персия, Ромул допълни, че Мидия се намира на недълго разстояние от Скития и че на хуните им е познат този път, те отдавна са нападали Мидия, когато страната им е страдала от глад, а римляните пък не са ги атакували тогава (има предвид техните останали войски в Панония – бел.ред.), заради случилата се по онова време друга война (явно има предвид войната на Теодосий І с узурпатора в Рим Евгениус – бел.ред.). По този път отишли тогава в Мидия Басих (Бунд – бел.ред.) и Курсих от царските скити, предводители на огромен сбор от хора, тези двамата впоследствие дойдоха в Рим и с тях беше сключен военен съюз (има предвид съюза със Стилихон срещу Радагайс през 405 г. – бел.ред.). Дошлите тогава разказаха, че те преминали през незаселени места и се насочили към езерото, което Ромул смята, че е Меотида (Азовско море) и оттам след 15 дни път, преминавайки през някакви гори, нахлули в Мидия. Докато те опустошавали страната със своята конница, персите воювали с тях като изпълвали небето със стрели, така че хуните от страх пред настъпващата опасност обърнали назад и преминали горите с немного плячка, понеже персите отнели доста от нея. Боейки се, че ще бъдат преследвани, хуните се върнали по друг път (нападнали са през дербентския проход, а се върнали през Дарялският над Грузия или обратно – бел.ред.; прави впечатление, че хуните познават много добре региона – бел.ред.) и покрай един огън, който излизал от една подводна скала (горящ нефтен кладенец – бел.ред.), се насочили оттук и след дни се върнали в страната си. Така и те разбрали, че Мидия се намира на неголямо разстояние от Скития (този извод в летописа, контрастира с описанието, че те много добре познават Дербентският и Дарялския проходи в Кавказ, и би трябвало поне учените да имат предвид, че не може да бъде приет буквално – бел.ред.). И така, Атила, ако желае може да я нападне (Персия), и в един такъв поход няма да претърпи големи трудности, а и пътят му няма да е дълъг, така че ще покори и мидяни, и парти, и перси и ще ги направи данъкоплатци, защото той разполага с военна мощ срещу която не може да издържи нито един противник. Когато ние (‘чухме това – бел.ред.) вкупом си пожелахме да вземе да тръгне при персите и да обърне от нас (т.е. римляните – бел. ред.) към тях оръжието си, но Константиол (дотук Приск преразказва речта на западният посланик Ромул, който също е човек от политическото обкръжение на Аеций – бел. ред.) взе думата и поясни, че той се притеснява точно от това; Атила, ако подчини бързо персите, няма да забрави владенията си тук, за сметка на онези там. Сега той получава (от западната римска империя - бел. ред.) злато, заради титлата си, но ако подчини партяни, миди и перси (Приск тук демонстрира висока стилистика, парти отдавна няма, както и царски скити, но въпросът с географските имена при Приск е тема за отделно изследване – бел.ред.), той няма вече да търпи римляните да си приписват неговата власт (това изречение отхвърля тезата на Томпсън от 1948 г., че Панония е преостъпена с формален договор на Атила – бел.ред.), но открито ще ги признае за поданици и ще им постави много по-тежки и неизгодни искания (намек към Ромул, че дипломатическият му въпрос със златните чаши от Ниш, не е най-лошото, което може да се очаква от Атила – бел.ред.). Титлата, за която спомена Константиол, се изразява в званието му на римски пълководец (magister militum – бел. ред.), което Атила приел, взимайки заплатата, вместо данък. Сумите му се изпращат като вещеви пари, както се дават и на останалите римски пълководци по името на титлата им (т.е. вещеви пари за гарнизона на magister militum на съответната провинция – бел.ред.). Константиол твърди, че след като покори мидяните, партите и персите, Атила ще отхвърли този чин, по името на който на римляните им се иска да го наричат, а и званието, с което те си мислят, че му оказват почест и ще ги принуди да го наричат, вместо пълководец, император. Та той вече бил казал един път простосърдечно: ”Пълководците му (на Валентиан ІІІ) са негови слуги, а моите пълководци са равни по чест с римските императори”. Вследствие на това (дето искате да го пратите в Персия – доп.ред.), ще последва само увеличение на настоящето му могъщество. Знамение за неговата сила е дал дори и сам бог, откривайки му къде е меча на Арес, който се счита свещен и се слави от скитските царе, понеже собственикът му е орисан да е господар на войните, но този меч, който бил изчезнал в древни времена, той го е открил с помощта на една крава.”
цитирай
2. letopisec - През 528 г. българи от гр. Боспор ...
13.05.2013 10:39
През 528 г. българи от гр. Боспор (дн. Керч) на Кримския полуостров посещават Константинопол и се срещат с византийския император Юстиниан І. Между тях е и утигура Грод, когото Юстиниан харесва за градоначалник на Боспор. Грод е покръстен в християнството лично от императора. В Константинопол явно по това време е и историка Прокопий Кесарийски, секретар на военачалника Велизарий, който е бил в обкръжението на императора. Българите разказват следното от своята история: „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума (на север от Кавказ - бел.м.), и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име." Прокопий записва тази древна легенда за синовете на кимериеца-цар в кн.ІV. 5 от своя летопис "Войната с готите"...Прокопий през VІ в. съобщава една важна историческа истина, пренебрегната от учените в модерния свят: хуно-българите произхождат от кимерийците. Пише го дори буквално: "Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. (кн.ІV.4,Войната с готите)”.
цитирай
3. letopisec - Бащата на Атила, според готския ...
13.05.2013 10:47
Бащата на Атила, според готския историк Йордан, който пише своята история към 551 г., се е казвал „Мундзук”.

Дали това име е лично или е прозвище?

Олимпиодор е посочил в своята история от V в. (фр. 17) топоним с името „Мундияк”. С този топоним, който очевидно е бил общоупотребителен от готите, е фиксирана, освен всичко друго, и местността в дн. Румъния над Букурещ, Мунтания. Между другото, Олимпиодор във фр.17 отбелязва, че топонима Мундиак бил известен и като „Втора Германия”. Имайки предвид, че Германия на старата карта на Птоломей граничи на юг с Панония по Дунав, определено може да се каже, че Мундияк се припокрива с цялата територия на Панония, т.е. не само с Панония на средни Дунав (където към 411 г. се самопровъзгласява за римски император самозванеца Йовин), но и с онази част от Панония, която стига до Карпатите и включва румънските и унгарските територии.

Дали хунския владетел, посочен от Олимпиодор с името „Донат”, е една и съща личност с "Мундзук", бащата на Атила ?

Историкът Олимпиодор пише своята история през втората четвърт на V в. и тя обхваща събития след 407 г. до смъртта на западния император Хонорий (423 г.). В периода 410 - 420 г.г., според хунолога Ото Менхен-Хелфън, Олимпиодор участва в посолство до хунския рикс Донат.

Ето преразказаният текст на Фотий: „Той (Олимпиодор - б. м.) разказва за Донат, за хуните, за невероятното умение, с което кралете им (рикси) стреляли с лък, и за това как той, като историк, бил изпратен с посолство при тях и при Донат; пише за своето трагическо пътуване по морето и за опасностите, и за това как Донат, коварно излъган от клетва, бил престъпно убит. Също за Харатон, първият от риксите (владетелите на хуните - б. м.), който бил обладан от гняв, заради убийството и как императорските дарове го успокоили. Това е съдържанието на първите десет книги от неговата история”(фр. 18).
цитирай
4. aristotelis - НЕЩАСТЕН "Фиромски" КОМПЛЕКСАР!
13.05.2013 11:08
Мирмидоните или Мирмидонците (на гръцки: Mirmidones) са митично ахейско племе от остров Егина. Според някои митове те произлези от Мирмидон, син на Зевс и Евримедуза. Според друг мит след като островът бил обезлюден от страшна чума, Зевс, по молба на Еак, превърнал мравките в страната в човешки същества и затова новият народ започнал да се нарича мирмидонци (от гр. mirmigs, „мравки“). По време на Троянската война мирмидонците се сражават под водачеството на Ахил.
цитирай
5. aristotelis - Посолство на Република България в Атина, Кратка история на България ".......Прабългарите, народ от тюркски произход"
13.05.2013 11:12
http://www.mfa.bg/embassies/greece/bg/611/index.html
Посолство на Република България в Атина, Кратка история на България ".......Прабългарите, народ от тюркски произход"
Република България
Министерство на външните работи
Посолство на Република България
Атина, Република Гърция
През втората половина на VІІ в. на територията на днешна Североизточна България се заселват и прабългарите, народ от тюркски произход. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г. Начело на държавата застава водачът на прабългарите хан Аспарух, а за столица е обявена Плиска.
КОНТАКТИ
Посолство на Република България в Гърция
Адрес: Greece, 15452 Athens, 33-A Stratigou Kallari Str., Paleo Psychico
Teлефон:
+30 2106748 106
+30 2106748 105
+30 2106748 107
+30 2106748 108
Дежурни телефони в извънработно време:
+30 6937 096 220
Факс: +30 2106748130
Работно време: 09.00 - 16.00 ч.
E-mail: Embassy.Athens@mfa.bg
цитирай
6. letopisec - Агатий Миринейски, писал през в...
13.05.2013 11:40
Агатий Миринейски, писал през втората половина на VІ в., отбелязва:
„Хуните някога обитавали около тази част от Меотийското езеро (Азовско море – бел.К.М.), която била обърната на изток и живеели северно от р. Танаис (Дон- бел.К.М.), както и другите варварски народи, които обитавали в Азия зад Имейската планина (според античните и късно-античните географи Азия е започвала веднага на изток след р. Дон, това е била азиатската част на Сарматия; пак според тях, цялата планинска верига от кримския Тавър, през Кавказ, през месопотамския Тавър до Памир, е било една планина – бел.К.М.). Всички те се наричали хуни, или скити. По племена били различни и едни от тях се наричали котригури, други утигури, някои – ултинзури, и вуругунди” (кн.V,11).
цитирай
7. анонимен - Fukara Kirilski Milchevski Neshtastniski!
13.05.2013 17:10
“Deorum lingua est lingua Graecorum”
“Totum Graecorum est”
“Nihil Graeciae humanum, nihil sanctum”

Marcus Tullius Cicero (106 b.c. – 43 b.c.)

“‘Though Greece was conquered, she defeated the conqueror
and imported the arts in the uncivilized Latium””

Quintus Horatius Flaccus (65 b.c. – 8 b.c.)

“What the mind and the heart is for a human being, Greece is for humanity”

Johann Wolfgang von Goethe (1749-1832)

“Damned Greek, you found everything; philosophy, geometry,
physics, astronomy… you left nothing for us”

Johann Christoph Friedrich von Schiller (1759-1805)

“Greece was the real cradle of liberty in which the earliest republics were rocked. We are the pupils of the great men, in all the principles of science, of morals, and of good government”.

William Cullen Bryant (1794-1878)

"If in the library of your house you do not have the works of the ancient Greek writers, then you live in a house with no light”.

George Bernard Shaw (1794-1878)

“If it is true that the violin is the most perfect of musical instruments, then Greek is the violin of human thought”

Helen Adams Keller (1880-1968)

“The only way for us to become great, or even inimitable if possible, is to imitate the Greeks”

Johann Joachim Winckelmann (1717-1768)

“It is great to descent from Greece, the land that gave the light to the world”

Victor Hugo (1802-1855)

“We are children of the Greeks”

Frederich II (1712-1786)

“In the Greeks alone we find the idea of that which we would like to be and produce… from the Greeks we take something more than earthly – almost godlike”.

Wilhelm Von Humboldt (1767-1835)

“Except the blind forces of nature, nothing moves in this world which is not Greek in its origin”

Sir Henry James Sumner Maine (1822-1888)

“We have to admit that the whole Islam, except the religion, was Greek. Betrayal against the Greeks by the Islamic nations, equals betrayal against their own nature”

Ibn Khaldun (1332-1406)
цитирай
8. aristotelis - Fukara Kirilski Milchevski Neshtastnivski!
13.05.2013 22:17
“EUROPE WITHOUT GREECE IS LIKE A CHILD WITHOUT A BIRTH CERTIFICATE” “ЕВРОПА БЕЗ ГЪРЦИЯ Е КАТО НОВОРОДЕНО БЕБЕ БЕЗ ДАТА ЗА РАЖДАНЕ”
Valery ziskar desten
цитирай
9. letopisec - 8. aristotelis
15.05.2013 11:19
Знам защо постоянно споменаваш името ми, все пак е "Господи боже" на гръцки...На твоите услуги съм...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11484483
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ