Номади ли са кимерийците? 

      В историческата литература и досега, във връзка проблемите около номадите скити, кимерийците също се определят като такива.

        Което не е правилно.

        Т.М.Кузнецова в своята статия „Киммерийская проблема и скифская архаика“ отбелязва следното: „И если косвенные данные письменной традиций (Гомер, Геродот) позволяют определить киммерийцев как оседлый и даже цивилизованный народ, то для их в качестве народа кочевого нет даже и косвенных подтверждений. По всей видимости, мнение о кочевом образе жизни киммерийцев сложилось по ассоциации со скифами…“ (И ако косвените данни на писмената традиция (Омир, Херодот) позволяват да бъдат определени кимерийците като уседнал и дори цивилизован народ, то за тяхно номадство няма дори и косвени сведения. Вероятно мнението за номадски образ на кимерийците се е формирало по асоциация, предвид номадският живот на скитите…).

        Що се отнася до асирийските клинописни извори за начина на живот на кимерийците, акадското „KURGamir (ra)” - e етноним, снабден с определител за страна“ (Иванчик).

              По-нататък в същата статия Т.М.Кузнецова пише: „Древноизточните и гръцките извори позволяват страната на кимерийците да се търси в областта на Кавказ. Гръцката традиция, упоменаваща Боспор Кимерийски, Кимерийска област, гр. Кимерик, Кимерийски вал, Кимерийски брод, Кимериада, позволява на учените да локализират кимерийците „в пределите на Таманския и Керченския полуостров, т.е. в Северо-западен Кавказ“ (Крупнов, 1957, с. 122). Тоест, държавата Гамир може да бъде локализирана на териториите между Урарту (Задкавказието) и Боспор Кимерийски (Предкавказието), като в Предкавказието не само традиционно са концентрирани, но и се фиксират от археологията топоними, свързани с кимерийците. Изхождайки от всичко това, е необходимо да се обърне внимание вече не толкова на номадските елементи в археологическите култури на този обширен регион, а на културата на уседналото население (преди всичко на материалите на поселенията). (…) Няма необходимост да се свързват с кимерийците паметниците на номадския облик на предскитския период или да се отнасят тези паметници към скитите, удревлявайки ги насила.“
www.google.bg/webhp

 

            Съгласно асирийските клинописи става ясно, че кимерийците правят нахлуване в Урарту (714 г. пр.н.е.) почти 50 г. преди в този регион да се появят за първи път скити...

        Държавата на кимерийците е на север от Урарту (Бийан), включвала е  региона на по-късна Колхида (Гуриана), гр. Харцалас е кимерийски град около Дарялския проход и на север до/около Кимерийския босфор...

       Това е една велика протобългарска държава и ние сме длъжни да й отдадем заслуженото...
...................................................................................
 
Из книгата "Българска старина" на Г.С.Раковски, стр. 200
books.google.bg/books

           Г.С.Раковски през 1865 г. издига хипотезата, че българите произхождат от кимерийците.        Източникът на Раковски е ръкопис от Атон, открит там и донесен му в Белград през 1856 г. от Хаджи Найден Книгопродавец от Пазарджишко, известен възрожденец. За него брошурка има акад. Н.Начов.         Раковски получава в Белград един коректен източник, който твърди, че българите преди са се звали "гимери и кимери" и е посочена р. Волга...

       ИНТЕРЕС предизвиква въпросът откъде Атонския ръкопис, даден през 1856 г. в Белград на Раковски, знае, не само "кимери", но и "гимери"...     Забележете. Те, наистина са отбелязани в асирийските клинописи като "гамир", но на гръцки навсякъде и без изключение са с "к" , т.е. кимерийци, кимери.            На гръцки винаги е така: Κιμμέριοι....             А на асирийски винаги е така: KURGamir (ra)...            А най- необяснимото е, че първите асирологични публикации в Русия са от края на 90-те г. на ХІХ в. На запад пък едва през 1889 г. е издадена първата граматика на акадски език, а през 1896 излиза първия речник...     ИЗЛИЗА, ЧЕ ЗНАЕНЕТО КАТО "ГИМЕРИ" Е ПРОДУКТ ЕДИНСТВЕНО НА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПАМЕТ. ТЯ ПОМНИ НЕ САМО ИМЕТО КАТО "КИМЕРИ", НО И КАТО "ГИМЕРИ", БЕЗ ОЩЕ НИКОЙ В ЕВРОПА ДА ГО ЗНАЕ!!!

 

Много често читателите на категория „История“ в blog.bg остават с впечатлението, че тук не се публикуват сериозни неща. Но това не е съвсем така.
Освен огромната доза историческо пустословие, в blog.bg се публикуват и неща, които имат приносен момент за изясняването на древната българска история.



Ще дадем два примера, които са във връзка с бурно развиващата се напоследък в историческа наука дисциплина „Кимерология“. Явно прав се оказа ветерана И.М.Дяконов, който преди няколко години предрече, че кимерологията я чака такъв научен бум, какъвто преди стотина години сполетя египтологията.



Първият пример се свежда до това, че - преди да излезе нарочна статия в blog.bg letopisec.blog.bg/history/2012/02/08/kyde-e-bil-kimeriiskiiat-grad-harcalas-frigi-i-mizi-syiuznic.897900 - не бе локализирано мястото на кимерийския град Харцалас. В своята статия "За скитското нахлуване в Палестина" И. Медведская пише: „В последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцалас" (местоположение на този град не е известно)[18]“.history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html



Медведская се позовава на 18] Иванчик. Ук. соч. С. 121-122: С. 48:151-152. С. 49:14. Това е книгата на Иванчик: Иванчик А.И. Киммерийцы. Древневосточные цивилизации и степные кочевники в VIII—VII веках до н.э. М., 1996., чието първо издание е: Les Cimmriens au Proche-Orient // Orbis Biblicus et Orientalis. CXXVII. Fribourg, 1993...books.google.fr/books
Следователно, нито големият кимеролог Иванчик, а той не би пропуснал да отбележи, ако някой друг знае къде е кимерийският град Харцалас, нито Медведская знаят къде е...


В персийско-византийския мирен договор от 562 г., преразказан дословно от Менандър, присъства един непознат на учените термин за проход в Кавказ, който не е Дербент и учените предполагат, че е Дарялския проход над Грузия. Никой обаче друг византийски летописец не е упоменал този проход като Хоруцон. Следователно можем да предположим, че това е персийско название, което явно има много по-древна история и е заето в персийския език от асирийския, където четем за град Харцалас. „Ще покажем какво е съдържал договора за мир. Решено било като първа точка: персите да не позволяват нито на хуните, нито на аланите, нито на други варвари да достигат до римските владения, като преминават през прохода, наречен Хоруцон, и през Каспийските врата... (Дербенд – бел.ред.)”. (Менандр Византиец., отрывок 11; в: Византийские историки. Санкт Петербург, 1860)

И така, очевидно кимерийският древен град Харцалас се е намирал на юг от Дарялския проход и е дал и името Хоруцон на прохода в Кавказ...



Вторият пример, на който искаме да обърнем внимание е къде е била местността Гуриана, която е била между Урарту и държавата Гамирая ( акадското „KURGamir (ra)”)?

Асколд Иванчик в статия "Съвременното състояние на кимерийския проблем" пише: "Първият проблем, който продължава да създава противоречия, е локализацията на областта, заета от кимерийците по време на победата им над войските на урартския цар Руси I. Датирането на това събитие към 714 г. пр.н.е., което аз обосновах в моята работа, както изглежда е било одобрено от мнозинство от учените. /.../ По отношение на местоположението му мненията на учените се свеждат по същество до две гледни точки.
Представители на първата считат, че кимерийците се намират на север от Урарту, т.е. в Закавказието, в Северна Армения и Южна Грузия.
Представителите на втората са склонни да го локализират в югоизточната граница на Урарту, на юг от езерото Урмия, в района на Манна.

Първата гледна точка, която защитавам в книгата си, и сега ми се струва повече от оправдана. Тя разчита на идентификацията на Gu/Qu-ri-a-ni-a (в асирийските клинописи - бел. letopisec), с която е граничила територията населявана от кимерийците, с областта Qu-ri-a-ni, както и с Gu/Qu-ri-a-ni, споменавани в урартските текстове и разположени на север от Урарту."history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/syvremennoto_systoqnie_na_kimeriiskiq_problem_i_chast.html

И така, споровете са къде е била Гуриана, но както и във връзка с град Харцелас, така и тук, учените, специалисти по Древен Изток, изобщо не предполагат, че могат да потърсят помощ от късно-античен текст.

През VІ в. от н.е. Агатий Миринейски в своя труд "За царстването на Юстиниан", кн. ІІІ, 5 пише: „Римляните по съвет на Мартин се подготвили веднага да нападнат с всички сили над персите, като обсадят Оногурис. Тази местност се казва така от древността, когато по всяка вероятност хуните, наричани оногури, на същото това място се сражавали с колхите и били победени, и това име в качеството си на трофей било присвоено от местните. Понастоящем от мнозинството тази област не се нарича така, но на името на издигнатия наблизо храм на Св. Стефан /…/, но на мен нищо не ми пречи да използвам старото название, както и подобава за историк. И така, римската войска се подготвила за поход срещу Оногурис…“



Излиза, че оногурите не са нищо друго, освен хуни от областта Гуриана, а тази местност е в Лазика, т.е. Иванчик е почти прав сочейки я в северна Армения и Южна Грузия, но пък и не съвсем точен, ако ползваме сведението на Агатий Миринейски, че тя е в Лазика, но още древните колхи са воювали там с хуни...



Явно прав ще се окаже Прокопий Кесарийски от VІ в. в твърдението си, пренебрегнато от историческата наука: "В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях." (Войната с готите, кн.ІV.5).

Известни са имената на няколко кимерийски царе...Тешуб (произходът на името е хуритски), Дугдаме/Лигдамис...Първото на асирийски, второто на гръцки, но редуването d/l не дава съмнение на учените, че това е един и същ цар...Той е омразен на йонийците с това, че разрушава храма на Артемида в Ефес...


Артемида Ефеска



Древният град Ефес


Сандакшатр е също кимерийски цар. Близостта му в корена с името на утигура-българин Сандилх ме кара да вярвам, че това не е случайно...




Кимерийската география доскоро бе свързвана с предскитската култура на северното Причерноморие, но новите изследвания показаха недвусмислено, че това е подвъпросно и се базира само на откъслечно сведение на Херодот за някакви старини кимерийски, които той бил видял. А както се знае, Херодот не е ходил по-източно от Олбия...



Днес кимерийската история се изучава, като се взимат предимно и основно асирийските сведения за тях от VІІІ-VІІ в.в. пр.н.е. и около тяхното инфоядро се включват вече допълнително античните сведения...Мала Азия е чудесен ареал за кимерийското минало...всъщност, през VІІІ-VІІ в.в. цяла Мала Азия е под кимерийска хегемония...






През 641 г. пр. н.е. ново стълкновение между кимерийците и Асирия завършило със смъртта на кимерийския цар Дугдамми ... Калимах и Хесихия дават сведение, че Дугдами/Лигдамис е превзел Ефес и е изгорил храма на Артемида...Същият кимерийски цар превзема и град Сарди...Слага ръка на много йонийски градове... Именно заради неговите кимерийци фригийския цар Мидас се самоубива с "бича кръв"...

Мухамед ибн Хавендшах (1433-1493) пише:„Камари, когото наричат още Кемак, бил ловец на зверове, човек с весел нрав. Той се заселил на това място, което впоследствие нарекъл по името на своя по-голям син Булгар, а по-малкия му син, се казвал Партас. Те двамата станали родоначалници на много племена. Народа Кумук вероятно произхожда от Кемак, защото Птоломей нарича кумуките с имената „кам” и „камак”.

Подобна история е записана и в “Ориенталска библиотека” на Ербело де Моленвил (1697 г.):

“ Друг син на Гомари, разчиствайки пътя си, стигнал до същата река (Волга) и имал двама сина: Булгар и Бертис...”

Ама то хубаво,че кимерийците са уседнал народ,но хуните са точно номади ))) или типичен скотовъден народ,който се мести на големи разстояния

Прокопий в "Сградите" дава сведение, че от древни времена гр. Боспор, дн. Керч, бил хунски град. Псевдо-Захарий Ритор дава сведение, че през 555 г. българите имат градове в Предкавказието....Ал. Македонски като е превзел света до Индия, номад ли е? Хуните превземат Европа, както пише Евнапий през ІV в. Митът за дивите орди и пълчища хуни, които извършили "велико преселение на народите", бе създаден през ХІХ в и е време да си ходи...Привет, включвай се и друг път. Ценя въпросите ти и коментарите.