Основният култ в държавата Урарту/Боян е бил този към бог Халди.




          







              Каква е връзката между бог Халди и Коледа и бихме ли могли да търсим такава?




           Ал-Бируни дава сведение, че християните в Хорезм също почитат Коледа...




    Връзката на римските календи, които все пак са "леточисление", с култа към Коледа, е съмнителна, независимо, че много изследователи насочват натам вниманието за произхода на култа към Коледа сред славяни, румънци, българи и гърци...
       Все пак обаче този регион, както казахме, включва и Хорезм, т.е. култа е разпространен на територия от Каспийско море до Дунав. В една историческа християнска епоха след ІV в. от н.е. тази територия би могла да съхрани култа към Коледа, единствено ако обърнем внимание на толерантността към различните вероизповедания в Хунската империя...



   Арменският късно-античен историк Мовсес Каланкантуаци пише, че хуните почитат бог Куар.
               Кой е бог Куар?
      Той, заедно с Халди, е засвидетелствуван в урартския пантеон!!!

       "Среди урартских эпиграфических памятников мы в большом количестве встречаем надписи на стелах, в которых речь идет лишь о посвящении надписи царем какому-нибудь божеству.25) Кроме этой формулы, в этих надписях иногда помещена также титулатура царя-посвятителя. Эти стелы, повидимому, ставились в определенных культовых местах или сами по себе образовали культовые места, места жертвоприношений тому божеству, которому посвящалась данная стела.     Большинство дошедших до нас таких стел посвящено верховному богу урартийцев — Халди, но имеются также стелы, посвященные богам Тейшеба (ЦУПМГ, 22), Шиуини (CICh, 85), Хутуини (CICh, 84). До сих пор были известны такие надписи, которые посвящены лишь одному какому-нибудь урартскому божеству. Но оказывается, что имеется такая же стела-надпись, посвященная двум урартским богам. Это надпись на стеле царя Менуа, опубликованная в транскрипции в «корпусе» урартских надписей (CICh, № 94). На стеле дважды повторяется одна и та же посвятительная надпись; начало этой надписи в транскрипции Леманн-Хаупта представлено в таком виде: [Dḫal-di-e e-ъ-ri-e Ime-nu-ъ-a-še I]iš-plu-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] (стк. 1-4); при повторении же у Леманн-Хаунта дается: Dḫal-di-[i-e e-ъ-ri]-e-i Ime-nu-ъ-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si ku[-gu-ni], т. е. «Богу Халди, владыке, Менуа сын Ипшуини эту надпись написал». Фотография с эстампажа этой надписи, опубликованная в том же «корпусе» (табл. 65), показывает, что чтение, данное Леманн-Хауптом, нуждается в серьезных поправках: [181] в частности на фотографий в 13-й строке ясно читается вместо eurie («владыке») имя хорошо известного урартского бога Куера; согласно этому, и во 2-й строке нужно восстановить не eurie (как у Леманн-Хаупта), a quera. Итак, на самом деле, мы должны читать в этой надписи, стк. 1-4: [Dḫal-di-e Dqu-e-ra Ime-nu-ъ-a-še I]iš-p[u-u-i-ni-ḫi-ni-še] i-ni p[u-lu-si ku-gu-ni] и при повторении в стк. 12-15: Dḫal-di-[i-e] [D]qu-e-ra Ime-n[u-ъ-a-še] Iiš-pu-u-i-ni-ḫ[i-ni-še] i-ni pu-lu-si k[u-gu-ni], т. е. «Богу Халди(и) богу Куера Менуа сын Ишпуини эту надпись написал». Таким образом, получается, что в этой надписи мы имеем случай (пока что единственный) установления урартским царем посвятительной стелы-надписи сразу двум богам — богам Халди и Куера..." Меликишвили Г.А. Урартоведческие заметки: V. Об одной урартской посвятительной надписи; Вестник древней истории, 1951, № 3.


      Следователно, след като култа към Куар /Сувар, Сурва/ идва по тази линия, е напълно допустимо да се предположи, че и Коледа е бог Халди...

         И после се чудим защо, въпреки превратностите на времената, в някои извори откриваме чудатости за нас. Първо, "Именникът на българските владетели" беше открит като списък на асирийските царе. А отгоре на това, в Хрониката на Констанцкия събор 1414-1418 г. от Улрих Рихентал, е посочено, че българският владетел е “император на България и крал на Халдея”...

     

Много добре поднесено, хареса ми. Поздравления...

Ур е един от най-древните градове в Месопотамия, разположен на река Ефрат, недалеч от Персийския залив. При основаването си, около III хилядолетие пр.Хр., е бил на морския бряг, но поради затлачването на Персийския залив, сега се намира във вътрешността на континента, близо до град Насирия, в днешен Ирак............................................. Тара заедно с Аврам, Сарая и Лот напускат родината си Ур Халдейски за да отидат в Ханаанската земя, но се заселили в местност наречена Харан. .........................и се заселил в Харан между реките Тигър и Ефрат (недалеч от днешната граница между Сирия и Турция).......................................И ТАКА, АКО УР ХАЛДЕЙСКИ Е ГР. УР ПРИ ПЕРСИЙСКИЯ ЗАЛИВ, ТОГАВА ХАРАН МЕЖДУ РЕКИТЕ ТИГЪР И ЕФРАТ Е ОЧЕВИДНО ПЪТ ОБРАТЕН НА ХАНААН????................След смъртта на баща си, той продължил да странства, като преминал Ханаанската земя до Сихем, достигнал планината между Ветил и Гай и навлязъл в пустинята Негев. ........................................Негев е пустинен регион в Южен Израел, който обхваща около 60 % от територията на страната (13 000 km².) и в който живеят около 10 % от населението на еврейската държава.
Най-големият град в областта е Беер Шева (около 190 000 жители)............................Беер Шева е много стар град. Приема се, че е основан от израелските племена около 10 век пр.н.е. Останките от някогашното израелтянско селище са добре запазени и днес. Според Библията кладенците на града са изкопани от Авраам и Исаак при заселването им по тези места.

Виж Беер Шева
http://bg.wikipedia.org/wiki/Беер_Шева

ДА ОТВОРИ УИКИПЕДИЯ И ДА ПРОЧЕТЕ ГРЕШНОТО ТВЪРДЕНИЕ, ЧЕ УР ХАЛДЕЙСКИ Е ДРЕВНОШУМЕРСКИЯ УР...НО ВСЪЩНОСТ АВРАМ ИДВА ОТ УР ХАЛДЕЙСКИ, Т.Е. ОТ УРАРТУ....ИНАЧЕ НЕГОВИЯТ ПЪТ КЪМ ХАНААН Е ПЪРВО НА ИЗТОК, А СЛЕД ТОВА НА ЗАПАД...ЗИГЗАГ...НЕ, АВРАМ СЕ СПУСКА ОТГОРЕ И СТИГАЙКИ ДО ХАРАН ПРОДЪЛЖАВА ПЪТЯ СИ НА ЮГОЗАПАД КЪМ ХАНААН, А НЕ СЕ ВЪРТИ В

поне трябваше да знаете, че Халди не е шумерски бог... http://www.mythology.tribak2007.com/shumer-gods.htm