Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2013 14:34 - Как блюдо на Шапур ІІ се озова при Кубрат?
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 11751 Коментари: 8 Гласове:
6

Последна промяна: 05.06.2013 14:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          Кубрат е наречен „владетел на хуните” (гл.СХХ, 47;  хрониката от VІІІ в. на Йоан Никиуски) и това не бива да ни учудва, след като вече знаем, че името "хини, хион, хионит, хони, хуни" е едно и също и се отнася към кимерийците, които са били наречени с това външно име от урартите/бояни...

     Хионитът Грумбат и персийския цар Шапур ІІ (309-379) първо воюват помежду си през 357/8 г., а след това стават съюзници и хионит на Грумбат, заедно с перси и алани участват в обсадата през 359 г. на византийския град на горен Тигър – Амида.

image
         За хуни, които първоначално воюват с Шапур ІІ, а след това стават негови съюзници, пише в повествувателна форма и арменският историк Мовсес Каланкантуаци: През това време настъпи хун на хуните по име Хонагур. Той първоначално заграбил много от Персия, но след това изпратил вестоносец при Шапур и му предал: „Защо е това кръвопролитие?”” (кн.ІІ, гл.І).

             Така станали съюзници...

             Възможно е Грумбат и Хонагур да са една и съща личност, второто име е явно прозвище (хон от Геруа, област на север от Дербенд, упомената още през ІІ в. в Географията на Птоломей). Действието, разказано в историята на арменския средновековен автор Мовсес Каланкантуаци се развива в Задкавказието, в родната му област Утик.

image
   Сребърно плато с образа на Шапур ІІ


          От сироезичният автор Йешу Стилит, писал летопис към 517 г., много добре знаем, че „кионайе” (хионит) и хуните, са едно и също:          „В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе, сиреч хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва, и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от спомена за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им, заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ). Това сведение, между другото, дава отговор кои са т.нар. „бели хуни” (ефталитите), убили през 484 г. Пероз и завладяли за „две години” (Прокопий) Персия.         „Кионайе” от времето на краха на Персия при шахиншах Пероз (484 г.), са същите онези хуни, според Йешу Стилит, които през 395 г., „в дните на императорите Аркадий и Хонорий”, нападнали сирийските територии на Византия. Оттук става пределно ясно, че „хионит” (хион, хони) е просто форма на името, известно на западните автори като „хуни”. Произходът на името „хионит”, под което сироезичния летописец от 517 г. Йешу Стилит има предвид европейските хуните, е явно сироезичен, така както „хион” (хийаона) е персоезично наименование на „хуните”, упоменато за първи път в Деветия Яшт на Авеста през VІ в. пр.н.е. Забележително е, че по данни на ефталитската нумизматика (R. Ghirshman., 1948; W. Henning.,1960) самоназванието на ефталитите е хион (на монетите OIONO). ..................................................

         А това е плато на Шапур ІІ открито в Кубратовото съкровище от Малая Перешчепина. Прави впечатление следното: това плато е счупено, т.е. не е било използвано от Кубрат. То не е било и претопено. Остава да заключим, че е имало друга стойностimage, т.е. билo е част от родовата памет или с други думи, имало е - ако използваме днешен речник - музейна стойност за българите на Кубрат...Това блюдо е очевидно наследство от Грумбат...

image

..............................................................
Shapur II, who had just returned from the Syrian front, was able to contain his eastern foes by making an alliance with their king, Grumbates (see CHIONITES), against the Romans (Compareti, 2002, p. 375; Amm. Marc., 17.5.1). In 359, Shapur II, with the backing of King Grumbates, attacked Syria, laid siege to Amida, entered it after seventy-three days (Amm. Marc., 19.9), and deported its population to Ḵuzestān (see DEPORTATIONS ii. IN THE PARTHIAN AND SASANIAN PERIODS). The city of Amida was pillaged and its population deported, because the son of King Grumbates was killed.
...............................................................

          Амиан Марцелин, независимо че пише на латински, е заел явно от сироезични източници, че народът на Грумбат, се казва „хионит” (кн.ХVІІІ, 6.20). Наистина, в края на живота си, когато Амиан пише за хунските войски в Панония, той явно не знае, че тези хуни не се различават от хионит на Грумбат (359 г.) и не ги отъждествява, но и никъде изрично не пише, че не са.  
     От съобщението в историята на Амиан Марцелин (кн.ХVІІ, 5.1.), че Шапур ІІ сключил мирен договор към 358 г. с „хионити и гелани”, става пределно ясно, че хионит са предкавказки народ, такъв какъвто са геланите. Последният етноним Амиан заема от Помпоний Мел (І, 19.116), който пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.” Първоизточник пък на Помпоний Мел, е Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.”(История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).        Както знаем, когато Амиан Марцелин в кн.ХХХІ.2 описва за първи път европейските хуни, преди те да превземат алани и готи към 375 г., съобщава, че те първоначално обитавали в съседство до „дивите племена видини и гелони” (кн. ХХХІ, 2.14). Последните са същите „гелани”, до които са хионитите, с които през 358 г. персийският шах Шапур ІІ сключва мирен договор, а през 359 г. хионитският цар Грумбат е вече съюзник на Шапур ІІ във войната му с Констанций и заедно окупирват гр. Амида, където е убит сина на Грумбат.

image

image
 




Гласувай:
8
2




1. letopisec - SHAPUR II (r. 309-79 CE), longest reigning monarch of the Sasanian dynasty.
11.04.2013 14:47
The Roman and Hunnic wars. Until the death of Constantine in 337, there was relative peace with the Romans, but the conversion of Armenia to Christianity and the Roman rulers’ backing of Armenia caused Shapur II to begin a campaign against them. When Constantius came to the throne (337-38), war began; Shapur II laid siege to Nisibis three times, and there was constant warfare, which did not go in favor of either side. The Roman defensive system of fortresses and limes hindered Shapur’s campaign in the region (Frye, 1983, p. 137), but some forts, such as the town of Bezabde near Nisibis, fell to him (Amm. Marc., 20.7.9-15). The encroachment of the nomadic tribes in Central Asia forced Shapur II to turn his attention to the East (Chronicle of Arbela, p. 85), and the war with Rome ended in stalemate by 350. Around this time we first hear of the Hunnic tribes, who were probably the Kidarites (Chinese Jiduolo; see also HUNS), who were encroaching onto the Sasanian Empire and also menacing the Gupta empire (320-500 CE) in India. Shapur II, who had just returned from the Syrian front, was able to contain his eastern foes by making an alliance with their king, Grumbates (see CHIONITES), against the Romans (Compareti, 2002, p. 375; Amm. Marc., 17.5.1).

It is quite possible that Shapur II defeated his eastern foes and established Sasanian domination over the Kūšāns (Azarnoush, 1994, p. 14). This theory can be substantiated from the two Middle Persian inscriptions that mention that the eastern boundary of the Sasanian Empire under Shapur II included Sind, Sistān, and Turān (Frye, 1966, pp. 84-85, 85-87; Back, 1978, pp. 490-97). Also Ammianus Marcellinus (23.6.14) lists the provinces of the Sasanian Empire in that period as Assyria, Susiana, Media, Persis, Parthia, Greater Carmania, Hyrcania, Margiana, the Bactriani, the Sogdiani, the Sacae, and Scythia at the foot of Imaus (Himalayas), and beyond the same mountain, Serica, Aria, the Paropanisadae, Drangiana, Arachosia, and Gedrosia. Ṭabari additionally mentions that Shapur II, among his city building projects, established cities in Sind and Sijistān (p. 65), which confirms his rule over that region. Finally, most of the gold coins minted by Shapur II are from eastern mints, such as Marv, where the Kušāns also minted gold coins. Also, a large quantity of copper coins from the mints of Sakastān and Kabul exist (Schindel, 2004, p. 26). This may mean that Shapur II was able to extract a large amount of gold and other precious metals from his defeated eastern enemies.

In 359, Shapur II, with the backing of King Grumbates, attacked Syria, laid siege to Amida, entered it after seventy-three days (Amm. Marc., 19.9), and deported its population to Ḵuzestān (see DEPORTATIONS ii. IN THE PARTHIAN AND SASANIAN PERIODS). The city of Amida was pillaged and its population deported, because the son of King Grumbates was killed. In 361, the new Roman emperor, Julian, counter-attacked and won victories against Shapur II in 363, and even laid siege to Ctesiphon. The capital, however, was not taken, because of disorder and pillaging among the Roman forces (Libanius, 28.254-55). In anticipation of Julian’s victory against the Persians, an inscription was placed in the upper Jordan valley, with the premature title of BARBARORVM EXTINCTORI, probably because of his initial success in Antioch in March 363 (Bowersock, 1978, pp. 123-24). We are told that among the Roman generals there was a Persian renegade by the name of Hormizd who commanded the cavalry. Julian had destroyed his own naval ships, so that his forces would not retreat (Libanius, 18.263) and Shapur II responded by adopting a scorched-earth policy in Mesopotamia which resulted in hunger among the Roman forces. In June 363 Persian forces equipped with elephants defeated the Romans, and Julian was badly wounded in battle, probably by one of the kontophoroi “cavalry spearmen,” and died in his tent (Amm. Marc., 25.3.6; Libanius, 18.269-70). Eutropius, who was an eyewitness to this campaign, affirms that Julian was killed at the hand of the enemy (Breviarium 10.16).

Jovian was elected emperor and had to make peace with Shapur II with what the Romans called an ignobili decreto “shameful treaty” (Amm. Marc., 25.7.13), ceding eastern Mesopotamia, Armenia, and the adjoining regions, including fifteen fortresses as well as Nisibis (Amm. Marc., 25.7.9). Persian terms and conditions were conveyed by Surenas (Suren), who agreed to have the mainly Christian population of Nisibis moved to Roman territory while the Persian standard was raised over the city (Chronicon Paschale 554). Jovian left Mesopotamia, and the Romans would not engage the Sasanians further, as Emperor Valens had to deal with Germanic tribes in the Balkans.
цитирай
2. letopisec - кои са хионитите? Първи све...
11.04.2013 15:35
кои са хионитите?

Първи сведения за „хион” има в „Авеста”, в деветият „Яшт” (хийаона) от VІ в. пр.н.е. (посочени са като врагове на цар Ваштаспи, покровителя на Зороастър), но едва през ІV в. от н.е. името „хионит” се среща в историческият труд на Амиан Марцелин. Между учените, във връзка с това, започва спор къде са били между VІ в. пр.н.е. и ІV в. от н.е. тези „хион, хионит”, че никой не знае нищо за тях? Така постепенно се формира версията, че името „хион” в „Авеста” е прибавено едва през V в. от н.е., във връзка с победата от 484 г. на ефталитите над персийският шах Пероз, когато последният е убит, а Персия е „две години под властта на тия варвари”, както пише Прокопий Кесарийски.

И все пак, кои са „хионит”, упоменати през ІV в. от Амиан Марцелин.
Последният дава сведение, което е изключително аморфно и от което става ясно, че персийският шах Шапур ІІ воюва през 357 г. с някакви „еусени и хионит”, а през 358 г. сключил мирен договор с „хионити и гелани”. През 359 г. царят на хионитите Грумбат (ср. с по-късното име Крум) е вече съюзник на Шапур ІІ и заедно окупирват византийският град Амида (дн. Диарбекир), който е до р. Тигър.


В началото на ХХ в. "изобретателният" историк Макуарт решава да даде хипотеза къде са били тези хионит и предлага сведението на Амиан за „еусени” да се чете „кусени” (кушани), така хионит са разположени някъде на изток от Персия.

Това изобретателно хрумване на Макуар от 1901 г. и днес се повтаря от учените, които искат да виждат териториите на хионит на изток от Персия.
цитирай
3. sandlih - Освен това позлатено блюдо с Шапур ...
11.04.2013 19:48
Освен това позлатено блюдо с Шапур ІІ, съкровището от Малая Перешчепина съдържа един световен феномен със сасанидски предмети от споменатото съкровище - това е най-големият брой от такива сасанидски предмети от сервиз за приеми / банкети в света (без да ги изброявам) и този брой е по-голям от всички такива предмети, които са известни до сега. Възниква въпрос дали те биха могли да са от времето на Шапур ІІ. Според мен не е възможно, този сервиз е по-скоро за царски приеми. Но е известен надпис, че един сасанидски велможа давал по някакъв повод голямо угощение и не му стигали 500 златни комплекта за поканените гости и се принудил да ги поиска в заем от велможата на съседната област. Има един много важен епизод след 622 до 627 г., който може да ни подскаже и в известен смисъл да ни обясни, как този набор от такива предмети се оказва в това съкровище.Този епизод е свързан с времето, когато Източната Римска империя, при император Ираклий, води победна война със сасанидска Персия, в която му помага една силна войска от племената на север от Кавказ, под командването на шад (втората по ранг титла след аварския каган) - един млад вожд, с чиято помощ Ираклий успява не само да победи Хорсов ІІ, но и възстанови властта си над Ерусалим и да върне там Светия кръст над Божи гроб, който персийците през 614 г са отмъкнали от там по време на превземането от тях на Ерусалим. Имената на племената и на младия вожд не са споменати в изворите, а само ранга му, но се знае кои племена обитават по това време на север от Кавказ, а са описани и събитията, които са протекли там, само 3-4 години след това и кой е описаният като голям приятел на Ираклий до смъртта му. За наша българска чест в 1984 г. (72 г. след откриването му) Й. Вернер, след задълбочени проучвания, първи свърза съкровището от Малая Перешчепина с името на кана Кубрат. До тогава го приписваха на кого ли не. Е има и сега някой да ровят и да се чудят как да изкарат, че не е съкровище на българския владетел, но Рубикон е преминат
цитирай
4. havel - Една добавка ако позволите.....
11.04.2013 21:51
Пероз е внедрен на трон от Кунхан или според Prhiskos Koughas-владетел на хуните ,срещу градовете остъпени-Телекан иТирмиз през 459 година и е убит от следващият Ефталион през 484-та година.Името ефталити идва след тази победа на белите хуни и в ефталитските монети се появява неговото име като Hephtalkhion,..
цитирай
5. letopisec - 3. sandlih ; ДА, ПРАВ СТЕ; ето изследването на Вернер
12.04.2013 12:54
Werner, J.. Der Grabfund von Malaja Pereščepina und Kuvrat, Kagan der Bulgaren. München, 1984.
цитирай
6. havel - Убийството на Пероз не пречи на Ефталион....
12.04.2013 20:12
По-късно да помогне на Кавад - син с30,000 войска при потушаване на въстанието Mazdek...така че ефталитите са били сериозен фактор в региона.
цитирай
7. treach - Браво
13.04.2013 13:31
Само адмирации за труда който полагаш. Тезата ти е много добра! Проблема е, че локацията на изконните Българи е Узбекистан, Туркменистан, Таджикистан, Авганистан, Пакистан. Територийте на Масагети, Дахи, Балхи, Синди и т.н.

Единственото реално сведение което имаме е за града на оногхонторите - Бакат, който се е намирал в Согидана. Като положим равенство при говор, традиций, генотип, топноими стигаме пак до същия извод.

Разгледай езика Балочи, Кашмири, Пашто и другите от региона.

Близоста в кавказ се определя от коренните Бояни и други местни племена предполагам, които са влезли в състава на Стара Велика България и в последствие на Волжка, Дунавска и тази на Кубер в македония.

Извода, че Хони значи "синове" и хони е името дадено от Ураратците/Бояни на Киимерите напрактика приравнява хуни/хони на кимери/гимери. Във връзка с това открих:
"kumara (p. 068) [ ku-mârá ] m. [dying easily], (new born) child; boy; youth, son; prince; ep. of Skanda; (a)-ká, m. little boy, boy, youth; --°ree;, a young --; -tva, n. boyhood, youth; sonship; -datta, m. N.; (á)-deshna, a. giving but fleet ing gifts; -dhârâ, f. N. of a river; -bhukti, f. apanage of a crown prince; -bhrityâ, f. fostering of a child; midwifery; -vana, n. Kumâra's grove; -vikrama, a. valiant as the god of war; -vrata, n. vow of chastity; -sambhava, m. birth of the war-god: T. of a poem by Kâlidâsa; -sena, m. N. of a minister; -sevaka, m. prince's servant."

Може да се окаже, че кимер значи син и хон значи също син на различен език. Това е много по-сериозна логика от колкото Бояните да са почнали да ги наричат синове понеже са при тях. Под Урарту е имало и други народи не само кимерите в определени моменти. Така, че предполагам Бояните просто са превели името им на техния си език.
цитирай
8. letopisec - Благодаря...Таджиките наистина отдавна искат дедите им да са ефталитите, но уви...
15.04.2013 10:12
7. treach - Браво Извода, че Хони значи "синове" и хони е името дадено от Ураратците/Бояни на Киимерите напрактика приравнява хуни/хони на кимери/гимери.
=========================================
Благодаря, бояните са ги наричали, "поданици" това е също значение на "хини/ли"...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 8141565
Постинги: 701
Коментари: 12650
Гласове: 3224
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ