Прочетен: 4945 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 18.03.2013 11:52
Гр. Пантикапея/Боспор/Керч
Хунската държавна организация заема римската идея за федератите, но и придава друг смисъл. Разказа на Приск за царят на хуните Руа започва с важното съобщение, че той изисква от Римската империя в началото на V век да му бъдат върнати няколко племена, които са били негови федерати и които са дизертирали при римляните с молба да станат техни.
За Рим, независимо дали става дума за западната или източната части на империята, федератите са варвари, които идват при Рим, молят за земя и се включват в селския и военния живот на империята. Тоест, федеративния принцип е в някаква степен позиционен и изчакващ, Рим не тръгва да събира федерати. Те тропат на вратата .
За хунската държава федератите са племената, които хунската армия превзема. Това е активен принцип.
Амиан посочва последния кавказки елемент от военната дейност на хуните, преди те да тръгнат на запад от река Дон. С победата над аланите и превръщането им във федерати, хунската държава завършва един етап от своето формирование, който тече от около 165 година от н.е.
Това вече е обединена предкавказка държава, начело на която стои един владетел. Хунския съюз е от хетерогенни етноси, но вече е излъчил династия, която претендира за имперски статут, не по-различен от този на сасанидската династия.
Планът на хуните да тръгнат към Европа и Рим не е чужд по тези боспорско-кавказки места, където в края на старата ера е проведен последния опит на понтийския цар Митридат да обедини предкавказките племена с идеята да се превземе италийската земя и Рим, като се изостави малоазиатския маршрут и се тръгне северно на Черно море.
В очите на Амиан хуните вече са един народ, който се простира от Азовско море (Меотида) до северния Океан (северното Прикаспие).
Аланите са последния народ в Кавказ, който е около дербентския проход (наричан „Аланска врата”) и тяхното превземане цели предкавказката хунска държава да има монопол над този най-важен и единствен път между земите на юг от Кавказ и тези на север от планината.
Овладяването на дербентския проход, откъдето хуните свободно ще минат по-късно през 395 година, е последния елемент от завършването на предкавказката хунска държава.
Избирането за столица на град като Боспор пък, който изцяло копира стратегическото разположение на Новия Рим на тракийския босфор, е свидетелство, че Рим, зает от векове с традиционния си противник Персия, е пропуснал да разбере, че в Предкавказието се е формирала нова геополитическа сила.
Оттук и всеобщото учудване за тяхната поява, след като само за няколко години стигат до римската провинция Панония.
Кои са, откъде са ?
Йероним смята, че те са призлезли като от кошер от меотийските земи.
Йордан пише басни, готите изгонили едни вещици и зли духове се съвокупили с тях, така се родил хунския народ.
През ІV век ритора и историка от Сарди, Евнапий, решава да напише „История на хуните”. От нея е съхранен само предговора. Евнапий отбелязва, че е ползвал древни автори и дал свои сведения. Той нарича всички народи, които хуните превземат на запад от Дон „скитски”, но не казва, че те са скити.
През V век Приск Панийски отбелязва, че цяла Скития е превзета от хуните и не се притеснява поради това да ги нарича „скити”, между другото той прави разлика между скитски, хунски, готски, латински и гръцки езици, които са се употребявали в обширната хунска империя към 448 година.
През VІ век Прокопий Кесарийски уточнява, че утигите, които са хуни, произхождат от кимерийците. Едва тогава за първи път е косвено посочено, че хунския феномен е свързан със стария кимерийски географски ареал, култура и цивилизация.
Какво казват учени и политици за нас
Размисли за националния празник на Бълга...
Пламен Пасков кои точно "форми на държавност"?
Републикански? Имперски?
преди 25 минути · Вече не харесвам · 1
Kiril Milchev Имперски, а в някои отношения ги доразвиват. Например статута на робството при хуните. Всеки военопленник, ако не е откупен става роб, но докато не се откупи сам. Тоест, има тази възможност...Военнопленниците-римляни са част от бюджета на хунската държава. Всеки един, ако бъде откупен, е бил свободен да се върне в римските предели. Другите, за които техните роднини не се погрижват да платят, стават собственост на хунската аристокрация. Един такъв роб може да бъде освободен от своя господар и да стане хунски поданик. Приск се среща през 448 година в Панония с такъв.
„Докато в очакване си почивах пред оградата, към мен дойде някакъв човек, когото аз приех за варварин по вида на скитската му дреха, ала той ме поздрави по елински, казвайки «caire»,което много ме учуди, че този скит говори елински. Представлявайки разноплеменна смес, скитите, освен своя варварски език, лесно изучават и хунски и готски, а така също латински, ако някои от тях имат контакти с римляни, но много малко от тях говорят елински, освен пленниците, отведени от Тракия и Илирийското крайбрежие. Но последните при среща лесно се познават по издраните дрехи и невчесаните коси, понеже са в лоша участ. А този приличаше на богат скит, беше добре облечен и подстриган в кръг. Отговорих на поздрава му и го попитах кой е той, откъде е дошъл във варварската земя и защо е приел скитския начин на живот. Той ми отговори с въпрос, защо искам да знам това. Аз му казах, че причината за моето любопитство е неговия елински език. Тогава той се усмихна и ми каза, че е родом грък, но по търговски дела бил във Виминации, мезийски град на река Истър (Дунав-бел.м.), където живял недълго и се оженил за много богата жена. Но бил лишен от своето имущество при завоюването на града от варварите и благодарение на своето предишно богатство бил избран от самия Онегесий при дележа на трофеите и пленниците. След Атила висшите скити имали свобода да си избират пленници от множеството. Той ми каза, че по-късно се отличил в битки с римляните и акатирския народ и като дал на своя хазяин-варварин по скитския обичай заграбените по време на война богатства, откупил свободата си. Оженил се за варварска жена, има деца и дели трапезата с Онегесий. Счита своя настоящ живот по-добър от предишния.”
преди 21 минути · Харесвам
лизането на боцкани задници ти се е усладили дотам че си възприел и психопатично следтвените връзки за принцип в нечленоразделноизлиянията си
напълно си изпушил от критическат ли от кво ли дори логика няма на човешко същество тук само боцкания
ша вика другата овца дето била националист да ги пази как серат в хисторио на България
мама ви деба и овцете нероедовни Важното е една офца от техните да го е казала
манасиевата хроника с личните поправки на цар лександзр била фанариотска иъмилсица за невменяемия серафимоф
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ