Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2013 11:07 - Българите на Ирник завоюват Балхара!
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 14177 Коментари: 14 Гласове:
6

Последна промяна: 19.06.2013 13:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
        Региона на Согд, Балх, Тохаристан, Памир и северна Индия е подчинен от българските войски, но едва след като хуните-ефталит на Ирник го завладяват в края на V в.

imageimage

     През 499 г. Ирник дава на своя зет, персийския цар в изгнание Кавад, "голяма армия" (Прокопий, Йешу Стилит) и Кава
д си връща трона на Персия от брат си Замашп.

   След това през 502/504 г. Кавад воюва с тази армия срещу Византия и едва след това една част от хуните, която не се връща при Ирник, завладява териториите на изток от Персия. Числеността им е 20 000 конници (Малала: Στύραξ и Γλώνης).

image

    Това са хората, основали ефталитската династия в горепосочените земи.

         Краят на ефталитите (= авитохоли) идва с появяването за първи път на историческата сцена на тюрките на Истеми, които слагат край на ефталитската държава към 568 г.
          Радостта на ябгу Истеми обаче е помрачена от факта, че 20 000 авари-тюрки, оставените от него в Предкавказието, дезертират с 10 000 българи-кутригури и създават през 568 г. чак в непознатите за тюрките в Панония земи, нова държава, известна в летописите като Авария, но и като Хуния...


        През 527 г. съпругата на Ирник, хунската вдовица Воа, по молба на Юстиниан І, слага край на онези хуни-ефталит, които регулярно помагат на Кавад срещу Византия. През 528 г. коварният Юстиниан І, вместо да е благодарен на Воа, решава да сложи свое протеже в Боспор и подкрепя Грод, но синът на Ирник Мугел, добил подвизи в Мизия и Сирмиум, след като през 484 г. Зенон кани българите срещу готите, отстранява брат си Грод от Боспор и от 530 г., както пише Прокопий, Юстиниан сам е виновен за влошаването на отношенията между българи и ромеи.

           Започват регулярни атаки на кутригури на юг от Дунав.

image

       Жалко, че нито един изследовател не се е сетил да направи съпоставка, защо кутригурите атакуват на юг по същото време, по което персите атакуват Византия от изток? Това не говори ли за българо-персийски съюз срещу Византия?

         
Хунския цар (= Ирник, при Елише "Херан") превзема Персия през 484 г....
                  Според Прокопий, "две години са били персите под власта на тия варвари".
               Балах/Ирник управлява Персия от 484 до 488 г....Тоест, основателно е да се визира от 484 и сл. години, като време на присъствие на хуно-българите в региона на Балх...

           Тази страна се нарича Бактрия. На древ.персийски Baxtris, на вавилонски Ba-ah-tar, на египетската стела Бентреш, открита в Карнак - Bekhten...Въпросът е откога имаме гр. Балх? Има го в арабоезичните източници, но Страбон го нарича гр. Бактр. Откога Бактр става Балх? За мен е ясно, че българското присъствие в Согдиана, Памир, Тохаристан и северна Индия е от ок. 50 годишното съществуване на ефталитската династия там, която налага своя хегемония до 567 г., когато региона е превзет от тюрките на Истеми...
letopisec.blog.bg/history/2011/12/08/bylgaro-persiiski-dinastichni-brakove-i-obshta-voenna-politi.863290
 



Гласувай:
6


Вълнообразно


1. letopisec - През 516 г. будиски монаси донасят в ...
13.02.2013 12:34
През 516 г. будиски монаси донасят в Китай, че в ефталитската столица има будиски храм...Това го пише в китайската хроника Бей-ши
цитирай
2. letopisec - Б.И. Маршак К вопросу о восточных противниках Ирана в V в. // Страны и народы Востока, т. Х. 1971. С. 58-66.
13.02.2013 12:39
Что же заставило почти всех специалистов [14, стр. 44; 28, стр. 277-281; 30, стр. 38, 43 и др.] считать, что в рассказе сирийской
(59/60)хроники сообщается о событиях в восточном, а не в западном Прикаспии?
..................................................
отдавна учените подозират, че персия през 484 г. е превзета не от изток, а от северо-запад на Персия, т.е. от хуно-българите на Ирник
цитирай
3. letopisec - Еноки е най-добрият учен за ефталитите
13.02.2013 12:42
К. Эноки показал, что по китайским источникам к 479-510 гг., а не ранее относится экспансия эфталитов на север и на восток от Тохаристана.
........................................Фактически удревлението на ефталитската история е хипотетично, защото няколко години преди 483 г. персийския цар Пероз воюва на изток с кидари, ето защо е непонятно защо през 483 и през 484 г.г. ефталитите/авитохоли трябва да са на изток от Персия, както погрешно е посочено в науката???
цитирай
4. aristotelis - Бре бре !!! Чудо на чудесата !!!
13.02.2013 14:08
Какво е пък това чудо бре?
цитирай
5. hovrat - Носът на атиловото отроче Ернах не е ...
13.02.2013 16:43
Носът на атиловото отроче Ернах не е припарвало на изток от Днепър, какви ефталити, каква Персия... Ефталитите нямат никаква връзка с атиловите хуни, най-вероятно дори не са и подозирали и за съществуването им. Остатъците от атиловите хуни са разбити през 463 от оногурите, савирите и сарагурите и си ближат раните в Мизия като ромейски федерати, ясно и точно описано от Теофилакт Симоката (и не само).
Херан на Елише е съвсем различна личност от атиловият син Ернах. Възможно е въпросният Херан да е нашият Ирник.
Атиловите хуни, хоните в Кавказ, ефталитите (бели хуни) най-вероятно са с някакъв общ произход, но все пак са различни популации и миграции. Това е забелязано от много автори, чисто времево и териториално няма как атиловите хуни да са на няколко различно места, отдалечени на хиляди километри едно от друго.
цитирай
6. letopisec - 5. hovrat
13.02.2013 17:09
Встрани от изследователите на хуните-ефталит остават сведенията на Псевдо-Захарий Ритор от 555 г. и на Бар Ебрей от ХІІІ в., че хуните-ефталит са предкавказки феномен. Последният, компилирайки от Захарий Митиленски, дори изрично подчертава географски откъде са дошли убийците на Пероз. По времето на Бар Ебрей вече се е настанила традиционно във византийската историография версията на Прокопий за това, че хуните от 484 г. нямат нищо общо с другите, пост-атиловите хуни. В тази връзка сириецът от Арабският халифат Бар Ебрей акцентира върху факта, почерпен от гръкоезичния Захарий Митиленски чрез сироезичния Псивдо-Захарий, че хуните-ефталит преди 484 г. вече са взимали данъци от римляните, с което директно ги отъждествява с атиловите хуни.

„(79) Дойдоха хуните (hunaje), които са на северо-запад от персийското царство, по същата причина, както и в дните на Зенон. А тогава: отправили се хуните към персийския цар Пероз и му казали: „Не ни удоволетворява данъка, който ни даваш, ромеите дават двойно. Ето защо ни давай колкото ромеите, а ако не, ще се готвим за война”. (80) Пероз ги излъгал и казал, че ще даде. При тези условия хуните си отишли. Пероз обаче, когато придобил сила, предал на смърт хуните, които били оставени да получат данъка и решил да преследва тези, които заминали. В това време, някакъв търговец Евтимий, ромей, които бил с хуните, ги подстрекавал... Бог обезсилил персите, задето излъгали [хуните]. Когато направил Той това, те се сбили с персите и убили Пероз, след това опустошили Персия и се завърнали в своята земя.”

Въпросът за налога, данъка и за опустошаването на Персия от хуните, е упоменат и от Михаил Сириец (ХІІ в.), но текстът му е редактиран в посока на гръцката версия. Подробностите при М. Сириец подсказват, че той е ползвал същия източник, който през ХІІІ в. ползва и Бар Ебрей, т.е. Захарий Митиленски. Не е ясно дали самият Михаил Сириец е поправил версията в духа на Прокопий или това е станало при по-късните преписи на труда на яковитския патриарх.

„[256] По времето на Зенон хуните (изобщо не ги нарича ефталит, също като Захарий Митиленски и Йешу Стилит – бел.ред.) нахлули в персийската земя. Персийският цар Пероз събрал цялата си войска и тръгнал срещу тях...Те живеели в северо-източните части...(отделянето на това изречение с многоточия подсказва, че явно тук има вставен текст, освен ако е нямал предвид североизточните части на Кавказ – бел.ред.). Когато Пероз видял, че те били разположени за битка, той ги излъгал и им обещал, че ще плати. Съгласно обещанието[257] персите им дали налога и някои от хуните се върнали обратно в своята земя. Имало от тях, които останали, за да получат и данъка. Пероз променил решението си и намислил да предаде на смърт тези, които били при него и да води война с другите. След известно време хуните предприели атака и започнали победоносно срежение с персите, а персийският цар Пероз бил убит. Хуните взели многочислени пленници от цялата персийска земя, разграбили я и се върнали в своята страна.”
цитирай
7. letopisec - нека припомним проницателните ...
13.02.2013 17:11
нека припомним проницателните думи на Стивън Рънсиман, изказани през 1930 г.:

„Атила заема такова видно място в нашата история, само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернак, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция”.
цитирай
8. letopisec - През 1941 г. руската изследоват...
13.02.2013 17:26
През 1941 г. руската изследователка Н. Пигулевская обръща внимание, че сирийските извори за хуните-ефталит, не са включени в научен оборот.
„Ако вземем под внимание крайно ограниченото число на историческите паметници на средноперсийски език в империята на Сасанидите и факта, че арменските източници са подлагани на многократни преработки и интерполации, тогава сирийските извори придобиват особено важно значение.” (Н.Пигулевская.Сирийские источники по истории народов СССР, М.,1941, с.6).
Тя обръща внимание, че Макуарт, Едуард Шаван, Мак Говерн и Везендок са оформяли своите хипотези за ефталит, без да вземат под внимание „редица гръцки и сирийски източници, като хрониката на Йешу Стилит, части от хрониката на Захарий Ритор...” (пак там, с.7).
Пигулевска стига до констатацията, че „сирийските извори изискват преразглеждане” (с.7) на въпросите около ефталит.
цитирай
9. sandlih - Да продължим с Б. И. МАРШАК (1933...
13.02.2013 19:43
Да продължим с Б.И. МАРШАК (1933-2006): "В 435-450 гг. китайские авторы не отмечают присутствия эфталитов на территории Мавераннахра. Однако в других источниках есть сведения, которые обычно понимаются как нашествие на Иран хионитов (или эфталитов) из Мавераннахра при Варахране V (426 г.), а также сведения о войнах Йездигерда II и Пероза с кидаритами, кушанами, гуннами, хионитами и эфталитами, которые относят к территории юго-восточного Прикаспия. Такие сведения, казалось бы, говорят о том, что в V в. вся хорасанская граница была зоной столкновений Ирана с могущественной враждебной державой или с коалицией враждебного государства и союзных ему кочевников [8]. Создается впечатление, что две группы источников противоречат друг другу. Однако у византийских, сирийских, арабских, персидских, армянских авторов есть сообщения, которые не укладываются в концепцию о едином государстве или о коалиции от Каспия до Памира. Прежде всего, надо отметить, что ни один из древних авторов не говорит о двух фронтах: в Прикаспии и в Тохаристане, но, говоря об одной и той же войне, разные авторы позволяют связывать её с разными территориями. Егише Вардапет, участник войн Йездигерда II против «хонов, которых называют также кушанами», пишет о военных действиях с 442 по 449 г., о походе 450 г. и о походе 454 г.; он приводит указ царя, назначившего сбор войск для первого похода в Апаре (округа Нишапура), что само по себе свидетельствует о восточном, а не северном направлении похода. Сведения о более поздних кампаниях не оставляют сомнения в том, что речь идёт о походах в Тохаристан. Сирийская хроника г. Карка де бет Селох сообщает, что после 446/7 г. Йездигерд II отправился в провинцию Чол (Чор), разбил местных царьков и построил там город Шахристан — Йездигерд. Считают, что речь идёт о войне на восточном берегу Каспия, где позднее жили тюрки, предводителя которых называют дехканом Сулом (Чулом). В VII — начале VIII в. Сул был главным врагом арабов в этом районе." (продължава)
цитирай
10. sandlih - "Однако известны два Чола ...
13.02.2013 19:51
"Однако известны два Чола (Чора, Чула, Сула) — в районе Гургана и в районе Дербента, которые постоянно путаются в источниках, начиная с позднесасанидского времени. У Табари говорится о постройке Перозом в стране Сул укреплений для защиты от нападений абхазов, банджаров, баланджаров и аланов, т.е. о постройке крепости в Дербенте, но через несколько строк говорится о строительстве Хосрова I в той же местности, причём указывается, что строительство велось из камня, добытого в Гургане. На следующей странице упоминается столкновение Хосрова с тюркским каганом, причём снова, хотя излагается один эпизод, в одной строке появляется граница Армении, а в другой — граница Гургана. После того как во второй половине VI в. тюрки появились у стен Дербента и в Чуле на востоке от Каспия, хронисты часто оказывались не в состоянии разобраться, о какой из этих местностей говорилось в сочинениях, более близких по времени к событиям V в. Сообщение «Списка столиц» восходит к позднесасанидским источникам, в которых, как показывает анализ опирающегося на них Табари, спутаны оба Чола.Егише отмечает успехи Йездигерда к 11-му году его правления (449 г.) и в борьбе с кушанами, царь которых «был обессилен», и в борьбе с гуннами, которые нападали на Иран через ущелье Чора. Приск Панийский сообщает о набеге гуннов на Иран около 448 г.. Егише пишет о строительстве персами крепости в Чора на Кавказе при Йездигерде, и о расположенном неподалеку от Чора г. Шахристане, и о войнах, шедших в середине V в. в восточном Закавказье.Что же заставило почти всех специалистов считать, что в рассказе сирийской хроники сообщается о событиях в восточном, а не в западном Прикаспии? Видимо, здесь сказалось то, что по Приску войны Пероза с кидаритами, а по Прокопию Кесарийскому и роковой для Пероза бой с эфталитами происходили близ Гургана (Горго). О войне с кидаритами сведения сохранились только у Приска, и это затрудняет анализ.Что же касается последнего похода Пероза, то о нём писали многие"
цитирай
11. sandlih - "Авторы, чьи сведения вос...
13.02.2013 20:05
"Авторы, чьи сведения восходят к сасанидской исторической традиции, дают несколько версий. Но все они относят столкновение к Тохаристану. Римские и византийские историки имели весьма смутное представление о землях, лежавших к востоку от Гургана (Гиркании). Даже Аммиан Марцеллин, который лучше других знал географию Ирана, считал, что Амударья течёт через Гирканию, что Маргиана окружена горами и граничит с Гирканией, что Хеджей относится к Бактрии и впадает в Амударью. Прокопий Кесарийский описывает местность, в которой был окружён Пероз, как горную долину, очень длинную, окружённую «крутыми горами, покрытыми чащей густых деревьев», и помещает её около Гургана [15, стр. 21-38]. Восточные авторы, говоря о походах Сасанидов, также упоминают Гурган, но не как конечный пункт иранских земель, а как важный район, который не могла миновать царская армия, шедшая из западного Ирана в Хорасан. Так, Егише пишет о походе Йездигерда в 454 г.: «Он перешёл землю Вркан и, когда достиг страны Апар, то приказал в крепости г. Нишапур задержать пленными князей и священников, которых вёл с собой». Соприкосновение с противником произошло позже.В легенде о войне Варахрана V с тюрками, в версии, приведенной у Динавери, маршрут похода описывается так: Гурган — Неса — Мерв. В начале VII в. наместником Гургана был армянский нахарар Смбат Багратуни. В 608 г. (18-й год Хосрова II) Смбат с войском через Кумис и Гурган, где он пополнил свои отряды, пошёл на Хорасан, разбил «кушан» и, «вернувшись оттуда, расположил войско в Апар-шахре, в области Тос (Тус)» . Это сообщает Себеос — младший современник и родич Смбата. Таким образом, Гурган в подробных рассказах восточных авторов оказывается не ближним тылом сасанидской армии, а ее глубинной базой, связанной как с Хорасаном, так и с центральными районами Ирана." Тези редове, е много вероятно да не са познати на любезните читатели, но в тях се срещат имената на две племена "банджаров, баланджаров ", които за арабските(персийските) автори са българите! по Страны и народы Востока, т. Х.
цитирай
12. sandlih - "То, что византийские послы ...
13.02.2013 20:11
"То, что византийские послы застали Пероза, шедшего на кидаритов, в Гургане, как и то, что, находясь в Гургане, Пероз объявил войну эфталитам, свидетельствует о важной роли Гургана как исходного пункта больших походов на восток, той роли, которую этот район продолжал играть еще в начале VII в., но это не доказательство того, что целью походов были окрестности Гургана. Опасные для Ирана столкновения в восточном Прикаспии начались после смерти Смбата (в 618 г.), когда армянские войска, составлявшие при Смбате основную часть гурганской армии, восстали и перешли на сторону тюрок. С тюрками они обошли Каспийское море и вернулись на родину в 628 г. во время тюркского похода через Чор (Дербент). Видимо, тюрки Сула захватили Гурган только после 618 г. В 620-х годах, когда западнотюркский каган Тун шеху вёл победоносную войну с Ираном на трёх фронтах: в районе Гиндукуша, в Гургане и в Восточном Закавказье, у иранцев стали складываться легенды о победителе тюрок Бахраме Чубине, которые должны были получить особую популярность в страдавшем от тюркских набегов Хорасане. К последним десятилетиям существования сасанидского государства относятся, видимо, и другие легенды о победителях тюрок, причем победы над хаканом стали приписывать нескольким сасанидским царям, которые жили задолго до появления тюрок на исторической арене. Прославленный победитель — Бахрам Чубин был узурпатором. Легитимистское сознание сасанидского общества требовало другого героя, законного обладателя фарра. И вот наряду с романом о Бахраме Чубине появляется роман о Бахрам Гуре, законном царе и победителе тюрок. До нас дошли версии этого романа, включённые в сочинения Табари, Бал'ами, Динавери и других историков, а также его поэтический пересказ у Фирдоуси. Абсолютная недостоверность и беллетристический характер большинства эпизодов романа очевидны. Тюркский эпизод тоже изобилует анахронизмами и легендарными подробностями."
цитирай
13. sandlih - Прежде всего, враги Бахрама Гура ...
13.02.2013 20:20
Прежде всего, враги Бахрама Гура названы тюрками, которых возглавляет хакан, упоминается и жена хакана — хатун. Всё это перенос в первую треть V в. реальной обстановки конца VI — начала VII в., отразившейся и в романе о Бахраме Чубине. Огромное войско тюрок в 250 тыс. человек, угрожавшее самому существованию Ирана, гигантская добыча, взятая у тюрок, и многие другие детали в совокупности могут быть поняты не только как обычное преувеличение, но и как анахронизмы. Интересно, что, повествуя о событиях более позднего времени, хроники называют современников Пероза и Ковада эфталитами, а не тюрками, причём их предводителя почти всегда называют не хаканом, а просто царём эфталитов.Это показывает вставной характер всего эпизода.Сама фабула явно авантюрна. Полчища хакана появляются на границах Ирана. Шах Бахрам Гур, оставив наместником своего брата Нарсе, уезжает в Азербайджан охотиться. Подданные решают, что царь «бежит от врага и предаёт своё царство». Они готовы подчиниться хакану и платить ему налоги. Бахрам скрытно подходит к лагерю хакана и хитростью наводит ужас на войско врага. По Табари, с Бахрамом было только 300 воинов и 7 вельмож. Динавери рассказывает, как персы привязали к шеям 7 тыс. жеребят надутые воловьи шкуры, в которые перед этим набросали камней, а затем погнали этих жеребят в сторону противника, чтобы напугать его шумом. Бахрам Гур своими руками убивает хакана, захватывает в плен хатун, берёт венец хакана и неисчислимую добычу. Затем персы переправляются через Амударью и ставят башню, как пограничный знак, на новой границе в глубине страны тюрок. Наместником на востоке Бахрам оставляет Нарсе, а сам возвращается в Иран и освобождает народ от налогов за три года «в благодарность за дарованную ему победу».Этот Нарсе снова появляется как наместник всего государства в рассказе Бал'ами о полностью вымышленных приключениях Бахрама в Индии.
цитирай
14. sandlih - Судя по тому, что в дальнейшем из...
13.02.2013 20:43
Судя по тому, что в дальнейшем изложении у Бал'ами к Нарсе отнесены сведения, которые у Табари сообщаются о министре Михр-Нарсе , можно предположить, что брат Бахрама вообще вымышленная фигура. Рассказы о Бахраме Гуре и Нарсе были известны не только как часть хроники, но и как отдельная книга. В Фихристе упоминается среди других сасанидских романов сочинение под названием «Бахрам Гур и его брат Нарсе».Всё, о чем шла речь, как будто позволяет отнести тюркский эпизод к таким же вымышленным, как и индийский. Этому, казалось бы, противоречит топографическая достоверность некоторых версий (Динавери, Фирдоуси). Нападение тюрок из Мавераннахра на окраины Мервского оазиса, подход подкреплений к персам со стороны Гургана через Нису, преследование тюрок через пустыню до Амуля — всё это, видимо, отражает какие-то реальные столкновения, но скорее столкновения не V, а VII в. Авторы средневековых романов, когда они писали о знакомых местах, вообще дают достоверную топографию при полной недостоверности сообщаемых «исторических» сведений. Таким был, например, как показал В.В. Бартольд, известный роман об Абу Муслиме.Таким образом, у нас нет достоверных данных о каких-либо войнах на северной границе Хорасана до прихода тюрок во второй половине VI в.
Повече подробности на http://kronk.narod.ru/library/marshak-bi-1971a.htm
Като отчетем, че за годините от 484 до 488 г. в ирзнските извори има такава мъгла, че за някои читатели става невъзможно да си и помислят за някаква роля на българите и техния владетел в съдбата на сасанидската държава в карая на V в и почти до края на VІ в, а и да намерят някакво обяснение за себе си, защо Иран първи от всички държави признава независимостта на третата българска държава. Четене с пот на челото му е майката!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11488169
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ