ДИОНИСИЙ ПЕРИЭГЕТ ЕГИПЕТСКИЙ
ОПИСАНИЕ НАСЕЛЕННОЙ ЗЕМЛИ
47 - 50. Второй залив, небольшой, но важнейший [из всех] прочих, - тот, который, начинаясь
с севера от Кронийского моря, несет свои глубокие воды в Каспийское море, которое другие
называют Гирканским
1
.
718 - 732. Фигура всего великого Каспийского моря представляет собой закругляющуюся
окружность; его, пожалуй, не переплывешь на корабле в три лунных круга,
2
столь велик этот
трудный путь. Устремляясь снова на север, оно соединяется с течением океана. Это море
представляет много и другого чудесного для людей, а также производит кристалл и темную яшму,
страшную для эмпус и других привидений. Я расскажу (теперь) все о том, какие племена живут
вокруг него, начавши с северо-западной стороны. Первые - скифы
3
, которые населяют побережье
возле Кронийского моря, по устью Каспийского моря; потом унны
4
, а за ними каспийцы, за этими
- воинственные албаны и кадусии, живущие в гористой стране; вблизи их марды, гирканы и
тапиры...

ПОМПОНИЙ МЕЛА
ЗЕМЛЕОПИСАНИЕ
I, 2, 9. С Азией с трех сторон соприкасается океан, различающийся названиями, смотря по
местам, - Восточный с востока, Индийский с юга, Скифский с севера... Из того океана, который
мы назвали Индийским, Азия принимает в себя Аравийское и Персидское моря, а из Скифского -
Каспийское.
1, 2,11. В Азии первыми с востока живут, по слухам, инды, серы и скифы...
1
Скифы живут с
северной стороны и занимают весь скифский берег до самого Каспийского залива, кроме таких
мест, откуда их гонят холода...
I, 2, 12. Ближайшие к скифам каспианы окружают Каспийский залив, за ними живут
амазонки, а за последними, говорят, есть еще гипербореи
2
.
I, 2, 13. Внутренние земли заселены многими различными народами... Выше скифов и
скифских степей живут даги, а над Каспийским заливом - комары, массагеты, кадусии, гирканы,
иберы; выше амазонок и гипербореев - киммерийцы, киссианты, ахеи, георгилы, мосхи, корситы,
фористы, римфаки, а где страна приближается к нашим морям, - матианы, тибараны и уже более
известные по именам мидийцы, армяне...

Кутригурите и утигурите са продукт на (х)оногурите. Няма как да са свързани с атиловите хуни, тъй като идват от Средна Азия много след тях - през 463 година, заедно със савири, сарагури и "уроги"/огури. Оногурите (кутригури и утигури) са хионити - източноирански народ, към 460 година обитават източна Согдиана, споменава се дори техен град - Бакат. Изтласкани от ефталитите (аварите са ефталити и затова савирите се били уплашили при появяването им), идват в Европа заедно със савири, сарагури и някакви угри, и дори разгромяват остатъците от атиловите хуни, водени от Ернах и Денгизих. След този разгром, оцелелите хуни се спасяват в Мизия като ромейски федерати, по-късно Денгизих е убит от алана на ромейска служба Аспар, а Ернах, нямащ нищо общо с Ирник от Именника, преживява в Добруджа. Оногурите заселват Северното Причерноморие и почти веднага след това в този регион започват да се споменават кутригури и утигури, които някога били едно.
Кимерийците по това време отдавна не са обект на историческа сцена. Споменаването им е чист анахронизъм. По същия начин българите са наричани и мизи, пеони и мирмидони и автохтонистите спекулират с това. Кимерийци, хуни и българи имат сходен произход и етногенеза (смес от тохари и иранци), но става дума за съвсем отделни миграции, нямащи времева връзка, особено що се отнася до кимерийците.

а Ернах, нямащ нищо общо с Ирник от Именника, преживява в Добруджа.
..................................................................
Дали Ернак, третият син на Атила е една и съща личност с Ирник, упоменат в „Именникът на българските канове”?
Американският учен от руски призход Вернадски е убеден, че „българската орда, която впоследствие се заселила на Балканите в течение на седмото и осмото столетие, е принадлежала към утигурите и доколкото българските ханове от тези векове се причислявали към потомците на Ернак, можем да заключим, че именно ордата на Ернак става известна като орда на утигурите.” (G. Vernadsky. A History of Russia. Vol. 1, New Haven, 1943; vol. 2 - Kievan Russia, New Haven., 1948)


Вернадски се основава на Стивън Рънсиман в заключението си, че Ернак (упоменат от Приск Панийски през 448 г. като трети син на Атила) и Ирник (от „Именника на българските канове”), са едно и също лице.
И действително Рънсиман (Runciman. The History of the First Bulgarian Empire, 1930, P. P. 279 - 281.) има специално „Приложение ІІІ”, озаглавено „Ернак и Ирник”.


Преди Рънсиман двама от най-значителните европейски учени Бъри (J. B. Bury. Byzantinische Zeitschrift, XX, P. P. 135 - 136 (1910 г.).) и Макуарт (J. Marguart. Osteuropaische und ostasiatische Streifizuge, Hildesheim, 1903.) вече са формулирали, на основата на историческите факти хипотезата, че Ернак (Приск) и Ирник („Именника...”), са едно и също лице.

Чисти фантазии. Утигурите, бидейки част от оногурите, участват в разбиването на ордата на Ернах през 463 г., която бяга в Мизия да стават ромейски федерати. Хората на Ернах специално се заселват в Добруджа, т. е. отсам Дунава (Ирник би трябвало да е оттатък според Именника). Брат му Денгизих някъде в западна или средна Мизия, където по-късно аланът на ромейска служба Аспар му резва тиквата.
Ирник от Именника, ако въобще е реална личност, а не някакъв митичен герой, би трябвало е споменатият от Егише Еран - предводител на хайландурите (олхонтор-болгар). Той създава мощно обединение в Кавказ към средата на 5 век и участва в борбите между перси и кидарити на страната на кидаритите.

Не бива с лека ръка и без задълбочени, най-подробни изследвания да твърдим, че Ернак, не е Ирник. Има много основания да съществуват много съмнения за адекватния превод от гръцки език на името, както го е предал Приск Тракиец известен и като Панийски, като се отчетат много фактори. Първо за името Ернак се знае само от написаното в “Свидас”, че Приск е написал “Византийска история” в осем книги, от която има само откъси. Тези откъси са запазени в сборници с извадки от различни книги, благодарение на нареждане император Константин VII Багренородни (913-959), за да се предоставят на неговия син Роман II (959-963). Тези откъси за съжаление са прередактирани, а други такива откъси са запазени в творбите на други автори от по-късни времена. Какви издания на тези негови текстове са известни, може да се усведомите на български език на http://www.promacedonia.org/gibi/1/gal/1_086.html. Второ на гръцки език имената на лицата от различните етноси, особено българите, не могат да се изписват адекватно на звуците на българската реч, а и като добавим различните преводи на съвсем различни езици, “шумовите” наслагвания стават като на едновремешната игра на “телефон”, където много рядко първоначално казаната дума се възпроизвежда със звуците, които е имала в началото. Трето от съществено значение е да се знае точното географско разположение на съответните географски наименования към съответния времеви период. В случая става дума за разположението на географската област Скития и тази част от нея Малка Скития и определянето на местоположението й и превода на това име като Добруджа. Като се изучат текстовете за това географско наименование в изворите и се съобразят с имената, които са присвоявани на Добруджа от преди новата ера и след това до появата на българите на Аспарух на тази територия, едва ли Добруджа може да се идентифицира със споменатото име. Ако разгледате картите от тези времена, ще установите, че в годините на римската експанзия преди и по времето на Траян, северно от Дунав и на изток от до Меотийското езеро, територията е била известна като Сарматия, даже и Траяновата колоната е в чест на победата над тези племена – сарматите. Въпрос кои са включвани в това понятие. Скитите и Скития по това време са заемали територия на изток от споменатато езеро и северно от него. Четвърто, името Ирник ни е известно от “Именника на българските владетели”. В последно време става все повече ясно, че този текст се е отзовал на територията на Киевска Рус по времето на Цар Симеон, по негова воля в сборника на неговото име. Този сборник там е прекръстен на Изворник Светослава 1073 г.,с оригинално име «Собрание из многих отцов, толкование неясных мест в Евангелии, в Апостоле и в других книгах, изложенных кратко, чтобы запомнить и готовый ответ», а от него са създадени редица деривати, които сега са известни като най-старите руски писмени паметници. Последното е доказано с наличието на титулните листи на няколко екземпляра с изстъргано името на първия титулен лист, който и се различава по своята калиграфия от останалите, на който се вижда, че преди е било написано “Великий в царех Симеон”. В самия сборник в началото и в края на ръкописа има поместена стихотворна «Похвала великому среди Царей Симеону» (руският преписвач в Киев е изтрил титлата и името на Симеон и е сменил записа с «князь Святослав»). В Похвалата обаче се възпява книголюбието и просветителскаята дейност на Симеон Велики. В статията си “БИБЛИОТЕКА БОЛГАРСКОГО ЦАРЯ СИМЕОНА ВЕЛИКОГО В ВИЛЬНЮСЕ” на Аушра Каткуте, Вильнюс, подробно обяснява, че този сборник / по-точно Хронограф/ е занесен в Киевска Рус от българския презвитер мних Григорий, който бил църковник на всички български църкви. А че има такъв презвитер Григорий има два записа и в Книгата на церемонийте на Константин Багрянородни, когато е съпровождал като съветник Великата руска Княгиня Олга при нейните посещения в Константинопол. На лист 13 и 13 об. на две места има споменавания за христолюбивия и благородния цар Симеон, а и текст “при князе блъгарский Симеоне – син Бориши” (опит за предаване на старобългарския текст). Известно е още, че текстът с “Именника …”, намерен от Попов в сборника “Елинский и Римски Летописец”, който е дериват от този Хронограф, е в архива на граф Уваров, а от дворянските книги става ясно, че неговите предци са били от знатен род от Волжска България от преди падането й под руска власт при Иван Грозни и в последствие Екатерина Велика признава на този род наследствените права и този граф стига до върховете на руската наука – президент на петербургската академия и министър на народното просвщение, а е и изключителен антиковед. Логиката навежда на следната мисъл. Щом почти всичката древна руска летопис има за протограф този Цар Симеонов сборник – споменатия Хронограф, в т.ч. “Елинский …” и с него неразривно е свързано името на изпратения в Киевска Рус от Цар Симеон Григорий презвитер мних, те, най-грамотният от всички владетели, цар Симеон, и презвитер Григорий са знаели истинското име на този владетел и кога той е управлявал българите и така са го записали в текста – Ирник. А други преди тях са описали неговите дела в района на север и юг от Кавказ, победата му над сасанидския владетел Пероз и царуването му над Персия, но без да споменават името му, а само царя на севера или хунския цар и др. Това, че персите предават името на този владтел и сега по няколко различни начина е техен проблем. От неговия род Дуло са и по-сетнешните ни владетели, в т.ч. Кубрат, Исперих, Тервел и другите след тях, които винаги са изтъквали царствения си произход и съответните си права – Крум, Борис, Симеон, Асеневци и т.н. Та след като едни много известни изследователи като Бъри, Рънсиман, Макварт, Вернадски, унгарски и други, без да знаят за подробностите свързани с последните изследвания и доказателствата за произхода на древните руски летописи, са стигнали до извода, че синът на Атила е Ирник от “Именника …” е някак … и на лека ръка да се отрича това е неоправдано. Не ни стига, че други крадат от нашата многовековна история, но и българи да им наливат масло в огъня, вече става много при наличието на факти.

През 517 г. Йешу Стилит в параграф ІХ на своята хроника пише:

„ В наши дни персийският цар Пероз, заради войната си с кионайе (хионит-бел.ред.), сиреч хуните, нееднократно е получавал злато от ромеите, не като данък, а подбуждайки ги, все едно той и заради тях воюва и искаше пари под предлог „за да не би те да преминат и към вашата земя”. Какво впечатление правеха тези думи, е видно от спомена за опустошенията и обезлюдяването, което хуните сториха на Византия през годината 707 (т.е. 395-6), в дните на императорите Аркадий и Хонорий, синове на Теодосий Велики, когато цяла Сирия бе предадена в ръцете им заради предателството на префекта Руфин и безразличието на генерал Адаи” (ІХ).

Защо кутригурите и утигурите не са нищо друго, освен хуни? Защото, който е чел Прокопий знае, че същите тези племена кутригури и утигури, за които той пише обстойно в трудовете си до "Тайната история", не са упоменати поименно като такива в последната му книга, а са наречени само "хуни" в "Тайната история" на Прокопий Кесарийски...Какво по-голямо свидетелство от това???

Кои со оногурите, изписвани от Йордан и като хунугури...всъщност загадката е в топонима Гур, упоменат за първи път от Птоломей през ІІ в. от н.е.....Земите на север от Урарту, както казахме, явно са били автохтонни за кимерийците през VІІІ в пр.н.е., но между Гамирая и Урарту е съществувала област, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”.

Тоест, преносът на този топоним от Задкавказието непосредствено над Дербент в северен Кавказ („геруа” на Птоломей и арм. Географ от VІІ в.), е маркер за преход от Задкавказието в Предкавказието на т.нар. в легендата на Низами (ХІІІ в.) „Бун и Гар”, които станали „българи” (а Низами, както знаем от „Барадж тарих”, е преписал тази легенда от епоса от ІХ в. на Микаил Башту; не случайно в „Барадж тарих” се твърди, че хоните произхождат от Боян, последното е самоназванието на Урарту, както става ясно от урартските клинописи...).

Академик Проф. Васил Тодоров Гюзелев е виден български историк, изследовател на българското средновековие.

..........Славяните принадлежат към индоевропейската езиково-етническа общност. По археологически данни в земите на днешните европейски държави техните най-ранни селища се откриват в Полша, Беларус, Украйна и европейската част на Русия. .Славяните идват в балканските провинции на Византия както всички други “варварски” народи преди тях – със силата на меча. В края на V и началото VI в. те започват да нахлуват южно от р. Дунав, грабят каквото могат и се изтеглят.
Първите сведения за славянската колонизация на Балканския полуостров са края на VІ в. и принадлежат на сирийския писател Йоан Ефески. През есента на 586 г. те обсаждат Солун в продължение на една седмица, като използват специална обсадна техника, описана в “Чудесата на св. Димитър Солунски”. Жителите на града успяват да подпалят обсадните машини и славяните се оттеглят.
Различни исторически свидетелства от края на ІV в. насам съобщават за отделни прабългарски племена, населяващи различни територии, пръснати от земите между Черно и Каспийско море до териториите около Балатонското езеро в днешна Унгария и Италия. В тях се разказва за хуногури, оногури, уногондури, котраги и кутригури.
Безспорен е фактът, че в езика на прабългарите има както тюркски и монголски думи, така и такива с ирански произход. По своята езиково-етническа принадлежност древните българи са тюрки, които са се смесили със сродните на тях етнически групи, а също така и с ираноезични племена.
Прабългарите, както всички тюркски народи, имат лунен календар, състоящ се от цикъл от 12 години, всяка от които носи името на почитано животно: І – сомор (мишка), ІІ – шегор (вол), ІІІ – вер, бер (тигър), ІV – дванш (заек), V – неизвестно (вероятно дракон), VІ – дилом (змия), VІІ – мор [им] (кон), VІІІ – текуч (овен), ІХ – неизвестно (вероятно маймуна), Х – тох (кокошка), ХІ – етх (куче), ХІІ – дохс (свиня).

Първите сведения за славянската колонизация на Балканския полуостров са края на VІ в. и принадлежат на сирийския писател Йоан Ефески. През есента на 586 г. те обсаждат Солун в продължение на една седмица, като използват специална обсадна техника, описана в “Чудесата на св. Димитър Солунски”. Жителите на града успяват да подпалят обсадните машини и славяните се оттеглят.
......................................................................................

Абе, Аристотелис, да си чул че славяните са обсадили целия Пелопонес, за Тома Славянина да си чул и че Гърция е славянизирана?..Не си ли чел западни русофили, изгонени от болшевиките, като Оболенски, преподавател в Оксфорд??? Гърция днес славянска страна ли е??? Обсадили славяните Солун? Та те са били част от наемниците на авари и кутригури? Третата подред сила, юрушчии...Ако Гюзелев не беше покорен на съветските интереси, щеше ли да стане академик, че и професор...Руснаците измислиха, че българите са каганатски тюрки : Гумильов, Плетньова, Новоселцев, и още дузина глупаци, дето можеш да ги четеш, колкото си щеш...

Въпроси за сравнение: Славяни: 1.Произход и прародина

Славяните: Πринадлежат към индоевропейската езиково- етническа общност. населявали обширни области, заключени между Карпатите, Балтийско море и реките Одра, Днестър и Днепър.

Прабългари: Съществуват две теории: Според тюрко -алтайската теория, те са дошли от източните райони на Средна Азия, а според индоевропейската, от района на Памир и Хиндукуш. Първото писмено сведение, в което прабългарите са отбелязани със своето народностно име Vulgares, е Анонимен римски хронограф от 354 г. В него се посочва, че са народ, който живее северно от Кавказ, в земите на днешен Казахстан.

Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Бакалавърска програма Тюркология

Специалност тюркология дава основни знания по езика в неговото историческо развитие и съвременно състояние. Студентите се запознават с тюркските и алтайските езици, които са родствени на турския, и добиват представа за мястото му в системата на езиковото родство. Студентите получават знания и по много важните за България проблеми за ролята на прабългарския субстрат във формирането на българския език, както и за същността и значението на турските диалекти.

Завършилите могат да работят като преводачи, журналисти, редактори, говорители в радиото и телевизията, екскурзоводи, сътрудници в различни държавни учреждения, фирми, туристически обекти, обществени организации, библиотеки, музеи, книгоиздателства и други културни институти. Специалността осигурява и педагогическа правоспособност. Бакалаврите тюрколози могат да продължат образованието си в магистърските степени на различни факултети.

охооо летописец,
съдейки от това че най/накрая намери обяснениесзупщену в което показваш собственорзчно че непознатите на визнатийците хуни които се появили кога беше З – завзели перво сирия в 395 г Сериозно си започнал да се занимаваш с хуните да не готвиш хунски конгрес –

Това изчерпателно иъследване се появява ъа прзв път от българин на български не като мимоходом съупщеното от неромски боцкани фенове

сандилх написа "Второ на гръцки език имената на лицата от различните етноси, особено българите, не могат да се изписват адекватно на звуците на българската реч, а и като добавим различните преводи на съвсем различни езици, “шумовите” наслагвания стават като на едновремешната игра на “телефон”, където много рядко първоначално казаната дума се възпроизвежда със звуците, които е имала в началото"

е така е де ъатова трима епископа и напраили аъбуката на хуните нзл тзй

е при прескачанаето на дунава в 8 век славните хуни си я ъабраили и славянските братя им я ъаписали

от кзф ъор са ъи ъабраили аъбулата хуните

да не би щото са приятели на летописец и той се е оплел като паток в клзлища

Кимерийците по това време отдавна не са обект на историческа сцена. Споменаването им е чист анахронизъм.
..........................................................................................

ами тго и анахронизъм е и споменаването на хуни в Манасиевата хроника, които победили Асирия, но трябва малко гъвкав мозък, а не кон-с-капащина, за да може изследовател да даде приемлива интерпретация. Живеем, господинчо, във века на херменевтиката, стига с Вашият позитивизъм и еднолинейност на мисленето.
=========================
"А пък тогавашният цар Сесострий на Египет възвеличил се, силен бе, над всички други пръв, не бе доволен само над Египет да владее, и впрочем воини събра от всяка област, племе, копиеносци, мечници, стрелци и щитоносци, борци и храбреци мъже, помощници приел от *хунския народ* и дар на всеки род дарил обходи цялата земя, най-вече Азия.



Принуди всички данъци на него да изплащат. И всяка рат навсякъде и властници, сатрапи и чиноначалници сурови и силни командири под ярема подчини на свойта власт и сила.



Съратниците си напълни с користи и плячка. На *хуни* прочее дари земята асирийска, а парти назва *хуните*, това ще рече скити. И победител се завърна в деветата година.



Заграби всички в Азия държави и народи. При него царската на асирийци власт за кратко силата изгуби що държеше. Та щом Сесострие изтръгна смърт от житие на асирийци царството отново се въздигна.



Като дърво измръзнало от зимата сурова, увяхнало и помъртвяло, отново оживяло, когато лютият измина зимен час, пак впрочем асирийското скиптродържание, достигна първото величие и чест..." (Хрониката на Константин Манаси., С., 1992, с. 61, 62)

Представеният стихотворен текст от Манасиевата хроника не може да бъде разбран буквално, но в светлината на древногръцките и елинистични сведения за Сесострис, ще се изясни, за какво точно става дума.



Вероятно фараон Сенусерт е бил историческа личност, но в случая нас ни интересува египетската фолклорна и легендарна традиция за Сесострис, както е предадено името му за първи път от Херодот.

Аристотел виждал в образа на Сесострис първият египетски законодател, който е въвел кастовото разделение.
Дикеарх, ученик на Аристотел, даже смятал, че именно Сесострис е въвел коневъдството. При това Дикеарх се интересувал и от хронология, вменявайки, че Сесострис е внук на Изида и Озирис, определяйки, че е живял 2500 г. преди Троянската война.
Нимфодор Антиполски приписва на Сесострис въвеждането на египетските етнографски традиции, в основата на които било, че много египетски мъже вършели и женска работа, а жените – мъжка...

Разказа за Сесострис при Херодот ни дава представа, че фолклора на Египет още към VІ в. пр.н.е. е разработил един модел, чрез който, посредством „образа на Сесострис” се търси египетски патриотизъм и величие.
Дарий превзема всичко, освен Скития. За египетския разказвач, Сесострис превзел не само това, което е превзел Дарий, но и Скития.
След походите на Ал. Македонски, отново имаме легенди за Сесострис, който е минал дори р. Ганг, която Александър не успял, и превзел цяла Индия до Океана. Александър е наречен „новия Сесонхосис” (още едно име на Сесострис) и както знаем от Псевдо-Калистеновия „Роман за Александър” единственото, което не противопоставя Сесострис и Александър в египетския фолклор, е че на самият Александър е приписан египетски произход... Той просто е „новият Сесострис”...

Това показва колко дълбок е образа на Сесострис в Египет и как именно около него са създадени песни, легенди и романи, които подхранват патриотизма на египтяни от ок. VІ в. пр.н.е. до ІІ в. пр.н.е...

Йосиф Флавий е знаел това много добре, когато в спора си с Апион, последния е изтъквал превъзходствата на египтяни над евреи. Флавий иронично обяснява на Апион, че е заслепен от „митичния цар на Египет Сесострис”.


Кой не знае за Сесострис, кой не е писал за него?

Диодор, Помпей Трог, Ариан, Йоан Малала, Касиодор (Йордан), Манасиевата хроника...



Много подробно изследване за различните традиции, описващи Сесострис има в книгата на Иванчик1, в която е пропуснато само упоменаването му в Манасиевата хроника и свързването на името на Сесострис с някакви хуни, на които той дарил Асирия.



Да си припомним „модела”, за който говорихме.



Ако някакви воини са превзели части от Асирия, несъмнено египетския разказвач, по описания модел, създава версия, че Сесострис я е превзел и вече той я дарил на други, в случая хуните от Манасиевата хроника.







Но хуни не са превземали Асирия или части от нея. Затова пък кимерийци са превземали.

Но какво общо имат кимерийците с хуните?

Ето тук е въпроса.
Можем да допуснем, че в хрониката на Манасий има архаизиране на името „хуни”. Но все пак, ако има някаква връзка между хуни и кимерийци, тогава значи не сме свидетели само на „екзотично сведение”, а и на някаква историческа логика...Каква е тя?

„В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(Прокопий Кесарийски от 6 в., Войната с готите., кн.ІV.5)”.

GRACIAS GRECIA - Video Febr 2013
Учениците от испания благодарят на гърция
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=huzfSsSwT5Y#!

Пламен Пасков Киро, намери текст, където изразявам подкрепа за тезите на Павел, и конкретно - за кои от тезите му.
А иначе, една думичка против него не казват и над 8 млн българи.
И те ли тракедонисти, според тебе?
Не ме вкарвай в измисления си филм за твоя измислен зъл гений, не ща!

@ mark natan > "сандилх написа "Второ на гръцки език имената на лицата от различните етноси, особено българите, не могат да се изписват адекватно на звуците на българската реч, а и като добавим различните преводи на съвсем различни езици, “шумовите” наслагвания стават като на едновремешната игра на “телефон”, където много рядко първоначално казаната дума се възпроизвежда със звуците, които е имала в началото"

е така е де ъатова трима епископа и напраили аъбуката на хуните нзл тзй

е при прескачанаето на дунава в 8 век славните хуни си я ъабраили и славянските братя им я ъаписали

от кзф ъор са ъи ъабраили аъбулата хуните

да не би щото са приятели на летописец и той се е оплел като паток в клзлища "

Няма да го коментирам, а само да се запазят за читателите тази Логика, Изящество на изказа, Смисълът на написаното, ГРАМАТИКАТА, и просто да се обясни връзката между звуковото представяне на българския говор и език с гръцките букви и да стане ясно и на неуките!! Късмет имаме с марко!

Kiril Milchev „При Константин Брадати стана шестият вселенски събор. При този цар Константин българите преминаха през Дунава и отнеха на гърците тази земя
--- Пускам отделно това твърдение на Слънчо Милчев, защото такива неграмотници като него са стотици хиляди. В тази, хроника, този израз е изписан „българе придоша”, който се превежда на съвременен български език „БЪЛГАРИ ПРЕМИНАХА, ПРИДОЙДОХА....”, а не българиТЕ преминаха. С окончанието ТЕ очевидно е пуснат код за заблуда – българите са една тайфа азиатски цигани и те идват СЕГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ. Същата манипулация я има и по отношение на друг текст от хрониката „ПокръсванеТО на българите”, докато в оригинала е изписано „покръстваНЕ на българи” - "кръщение блъгаром". Признавам че това е много хитра манипулация и минава пред неграмотниците. Пред хора които търсят българското име – НЕ МОЖЕ ДА МИНЕ. И в двете описания са изказани твърдения, ЧЕ БЪЛГАРИ са покръствани, преминали и т.н. и това отчетливо показва, че ТОВА НЕ СА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ. С окончанието ТЕ, се цели именно това – да се пласира версията за табуна от азиатски цигани. Е, при Слънчо Милчев може и да мине този номер, НО държа да се запомни, защото на пренията, обезателно ще има такива невежи от тайфата отсреща.

https://www.facebook.com/home.php#!/events/378145242282034/permalink/394828853947006/?notif_t=like