Прочетен: 4860 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 18.01.2013 14:03
И все пак коя азбука ??? Българска или славянска ?
Моят добър приятел и съвипусник на един български архиерей от семинарията доц. д-р Трендафил Кръстанов, макар да се явява привърженик на Снегаровата идея за анахронизма на Българската Архиепископия Юстиниана Прима от новелата на св. император Юстиниан I има особен принос към развитието на историята на Българската църква и на старобългарската литература. Навремето през 57-ма когато е завършил духовното учреждение е бил най-добрият ученик по старобългарки език, така е продължил и в академията и не случайно независимо по какви протекции и задачи е изпратен в Рим.
Задачата е изпълнена блестящо и напук на гръцките, че и на някои великосеверни интереси, защото са извадени на бял свят неочаквани документи разминаващи се с официозната история около християнстовото и църквата на българите.
Уж гръцки мисионери са покръствали българите, а се оказа, че доста от църковната книжнина на българите е превод от латински. Новите извори показани за пръв път удостоверяват, че българския книжовник Йоан е бил син на велик боил и отива в Рим през 866г. , както пише в един руски препис на Тълковно евангелие. Изследванията показват, че Йоан е преводач на Беседи за евангелието от папа Григорий Двоеслов.
Кратката сентенция от малко известния тропар на св. Йоан Екзарх указва, че той е “унищожил езическия свят и укрепи държавата на царя”. Той е наречен и “църковен строител на българските земи” тогава от Адриатика до Днепър и от Бяло море до Балтийско. Дали на този строител не са му отнели делата и прехвърлили на някой друг или други измислени герои ?
Много важно е, че Йоан в едни извори ясно се индикира, като архиепископ и патриарх на българските земи. А във важни и първозначни “извори”, като Синодика на Борил въобще не е включен. Така в българската църковна и светска история е създадена една почти шизофренична загадка на проблемните патриарси Леонтий, Димитрий, Сергий, Григорий от една страна и сигурното светителстване на Йоан Екзарх, който е изчезнал от техния списък. Григорий е споменат в някои агиографски източници и още се спори , той ли е същия “свещеник” съпътствал руската св. княгиня Олга по време на визитата й в Константинопол и нейното покръстване, ако въобще е имало такава визита и “покръстване”.
Най-важното е, че на Запад никой до XV в. и Мавро Орбини не е чувал за никаква славянска писменост. Големия труд ( opus magnum) на Йоан Екзарх “Шестоднев” е написан на глаголица, нещо което е доказано по ЦЯЛ НОРМАЛЕН СВЯТ ! само не в Русия, България и Гърция, която писменост тогава е била наречена от западните книжовници Abecanarium bulgaricum, a не славяникум, както на някои им се иска. През 1988г. гърците за да не останат по-назад публикуваха - проф. Тарнанидис “Опис на славянските ръкописи, открити в Синай през 1975г.”.Открити 75-та, но публикувани 13 години по-късно. И до днес няма свястно издание на тези глаголически листи. Оказва се, че и литургията на българите не е гръцка (константинополска) , а т.нар. римо-византийска, сиреч смесена и т.нар. “Литургия на апостол Петър” . Тарнанидис прави отчаяни опити да върне в гръцката орбита литургията, но в крайна сметка е ясно, че литургията не е нито е гръцка, нито е римска, а и си е местния вариант на Илирийското богослужение, което има и гръцки вариант, но понеже в църковно отношение Илирийската църква или Архиепископия Юстиниана Прима спадала към Рим до 733г., то има някои заемки от литургичния чин на латинската меса и се явява по-стара нейна вариация. Ще рече , че има доста по-ранен чин от реформите на папа Григорий I (590-604) , така, че за горна хронологическа рамка или както е прието да се нарича terminus ante quem, може да се приеме написването на тази стара илирийска литургия, чиито глаголични преписи са от IX в. Дали глаголицата е оригиналния език на литургичната практика на Илирик или е преводен вариант засега, разбира се нямаме сигурни доказателства, но нещата схождат много ясно в една посока.
А това са времената когато в беските(гетските) манастири на Балканите и Палестина се е служила литургия на бески език, която и до днес не е открита дори в такъв важен духовен център като Синай. От ръцете на унищожителите на българското са останали само Синайския псалтир , тези “славянски” ръкописи издадени през 1988, както и ватиканските палимпсести.
Самия Кръстанов все още се чуди, защо гръцките духовници са унищожили цялата българска оригинална книжнина от IX-XI в. , което се доказва от изтрития български Ватикански палимпсест и предлага започването на “ многостранни проучвания от безпристрастни учени освободени от табутата на миналото”.
Затова обаче е нужно и той самия да излезе от табуто на академик Снегаров, че някой си гръцки ментарджия архиепископ на българите през XI в. е смесил прерогативите на оглавяваната от него Българска Охридска архиепископия с тези на архиепископа на Първа Юстиниана от VI в. само и само да запази своята самостоятелност. Това хрумване на Снегаров за анхронизма на съвпадането на Българската архиепископия от 11в. и Българската архиепископия от 6век. трябва тотално да се развенчае,. защото и именно това се казва от неподправената българска история написана от самите българи, че по времето на “безбожния Анастасий” са започнали да “поемат” земите си и само малко по-късно като закономерен резултат император Юстиниан ще им осигури Автокефална църква през 532г. за да бъдат интегрирани успешно в семейството на “Ортодоксалните” църкви. През 733г. обаче ще започнат нови борби , които отново ще извадят от орбита българите и ще трябва след края на ерестта на иконоборците (средата на IX в.) византийците отново да асоциират Българската църква към Европейската общност на Ортодоксалните църкви. Такива интеграции и дезинтеграции ще продължат и до съвременноста, когато пък съвременни “ортодоксални секти” на крайни гръцки партии ще обвиняват отново БПЦ в схизма и отпадане от Вселенската ортодоксия по причина на това, че през 1872 г. тя е изпаднала , а и няма начин как да върне към канонично положение след падането на схизмата през 1945 г, защото от друга страна през 1923-25 поради приемането на новия календар( Новоюлианския или поправен юлиански календар) от Константинополската патриаршия и Еладската официална църква , самите те са отпаднали от “Ортодоксията”.
А явно писменоста и времето са основни параметри в доказването на “Ортодоксалност”, поне за тесногръдите фанатици, които искат да манипулират с всичко свещено и чисто в човешкия живот.
Тайната на Свещения Български Език.Част ...
Пръмовица (Кунева) си направи политическ...
