Прочетен: 10104 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 02.01.2013 16:33
При многобройните опити да се изтълкува етимологията на името „българи”, се е подхождало винаги с презумцията, че това е едно име, но ако се допусне, че името е двусъставно и е съчетание от „бал” (с потъмняване на вокала) и „гар”, тогава същинското етносно име се оказва, че е било „гар”, докато „бал” има няколко значения: 1-во, е семитската дума „господар”. 2-ро, е скитската дума οὐαδτόβαλος и означава „любимец на дружината”, където „бал” е отряд, дружина, военно поделение. 3-то, дори урартските градоначалници от VІІІ в. пр.н.е., които са изпълнявали и военни функции, са наричани „bel panati”...
Очевидно, още от VІ в. пр.н.е., когато кимерийците напускат своята анатолийска държава Гамирая и се връщат в Приазовието и Предкавказието, донасят със себе си значима част от културата и лексиката на Месопотамия, в това число и широкоупотребителната дума „бал” (господар), ето защо при разчитането на етимологията на името българи може да се приеме, че то е двусъставно и тогава пред нас изниква въпросът кои са тези „Гар”, постепенно приели етнонимът „господари на Гар” (бал-гар)?
Къде е тази земя Гар?
Да погледнем географията от ІІ в. от н.е. на Птоломей?
„ Птоломей нарича този остров Грав. Ръкавите на р. Атл (чети: Волга) след острова отново се съединяват и се вливат в Каспийско море, което отделя Сарматия от Скития. Западно от реката, казва Птоломей, живеят Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondae) и Геруа (Gerrus), едноименни на реки, течащи из Кавказ до пределите на Албания.”
Тази карта на Предкавказието от времето на Птоломей, е преразказана и използвана от автора на „Арменската география от VІІ в.” (Анани Ширакаци), за да даде и данни от своето време, които липсват при Птоломей.
Анани Ширакаци използва същият модел, когато пише, че „Купи-Булгар, Дучи-Булкар, Огхондор-Блкар - пришълци, и Чдар-Болкар”...”се именуват по названието на реки”.
Следователно горният текст служи като образец на долния.
И така, текст „А” служи за шаблон на текст „В”.
„А”: „ Птоломей нарича този остров Грав. Ръкавите на р. Атл (чети: Волга) след острова отново се съединяват и се вливат в Каспийско море, което отделя Сарматия от Скития. Западно от реката, казва Птоломей, живеят Адон (Udon), Алаидон (Olondae), Сондас (Isondae) и Геруа (Gerrus), едноименни на реки, течащи из Кавказ до пределите на Албания.”
„В”: „Купи-Булгар, Дучи-Булкар, Огхондор-Блкар, пришълци, и Чдар-Болкар”...”се именуват по названието на реки”.
Да изясним съдържанието на текст „А”.
Летописецът на „Арменската география от VІІ в.” вече е казал, че река Ател, както е новото наименование на птоломеевската р. Ра, се влива със седемдесет ръкава в Каспийско море. Обаче до устието на Волга (Ател, Ра) имало огромен остров Грав, както го наричал Птоломей. По него, както става ясно от текст „А”, преминават много от тези ръкави на Волга и в края на острова се събират и се вливат в Каспийско море.
Този остров, според Гумильов, е бил много голям и той допуска, че е бил с мащабите на днешна Нидерландия. Между Х в. и ХІІІ в., островът бавно, но сигурно минава под нивото на Каспийско море.
Западно от устието на Волга, според Птоломей, както пише арменският географ, били народите „Адон”, „Алаидон”, „Сондас” и „Геруа”.
Последният е именно „Гар”, който търсим...
Ако произходът на името „българи” е двусъставно от „бал-гар”, тогава първото известие за тях като „Геруа”, е дадено още през ІІ в. от н.е. от Птоломей.
Земите на север от Урарту са били автохтонни за кимерийците през VІІІ в пр.н.е., но между Гамирая и Урарту е съществувала област, именувана в асирийските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”.
Тоест, преносът на този топоним от Задкавказието непосредствено над Дербент в северен Кавказ („геруа” на Птоломей и арм. Географ от VІІ в.), е маркер за преход от Задкавказието в Предкавказието на т.нар. в легендата на Низами (ХІІІ в.) „Бун и Гар”, които станали „българи” (а Низами, както знаем от „Барадж тарих”, е преписал тази легенда от епоса от ІХ в. на Микаил Башту; не случайно в „Барадж тарих” се твърди, че хоните произхождат от Боян, последното е самоназванието на Урарту, както става ясно от урартските клинописи...).
И така, територията на север от кавказките проходи Дербенд и Дарял, е известна като „Геруа” (Гур, Гар).
Следователно, термина „балгар” вероятно е съставен от „бал” (скитско-осетинската дума за участници във военни походи или общоупотребителната „бал”, т.е. господар) и от „гар” („Gu/Qu-ri-a-ni-a”), както е известна земята на север от Урарту.
След ІV в. пр.н.е., когато южно от Кавказ се настаняват иберите (протогрузинците), този задкавказки топоним е пренесен в северен Кавказ като „геруа” (Птоломей), т.е. ако кимерийците са наричани от урартите след VІ в. пр.н.е. в Задкавказието „хини, хони”, след ІV в. пост-урартите вече ги срещаме като Бал-донис (Udon) в Предкавказието (Птоломей), както е била наричана р. Кубан (Балдан, на арм. Вардан), а пост-кимерийците стават известни като „Бал-гар” и то по същото време (354 г. от н.е., съгласно Анонимния латински хронограф), по което термина „хони, хуни” става общо название, както за Udon (известни на запад като „улдин”, „ултинзури”), така и за пост-кимерийците (българи)?
Допълнение: Защо урартите да са нарекли кимерийците с името "хини, хуни" ?
Думата "хини(ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хини-ли) на Менуа,предишния цар. Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта "Аргиштихинили". Тeзи "хини-ли", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти?
Явно не са му всичките деца, независимо, че И.М.Дяконов на едно място допуска такава версия...
Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартурският език, освен семейно значение, е имала и значение близко до "поданик", макар това да се е разбирало повече в преносен, отколкото в реален смисъл на зависимост. Все пак, Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост. Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.
С други думи, кимерийците, които към VІ в. пр.н.е. са приети в поселища на пост-урартците (бундур), между които и гр. Занави („Мокцевай Картлисай”), са наречени "хини-ли" от самите бундурк, което буквално значи "осиновени", а преносно "поданици" (?).
Или с други думи, излиза, че произходът на името хони, хуни трябва да се търси в кимерийската история...
В древните ни песни Веда Словена (игнорирани и лукаво отричани от юдомасоните), Бела Гора или Бела Гура, или Белица, е най светият център на народа ни, разположен в планина /гора/, където живеели духовните водачи и царят /на царете, на многото сродни и единни народи /племена/.
Святото в древността, а и днес, название - Бела Гора /почти равнозначно, а може би и идентично с днешната Света Гора/ се споменава на множество места, в много от песните. На много места се споменава и изречението: "собрале се седамдесе крале" при главния цар, неоспорим авторитет, но не и диктатор или монарх, в днешния смисъл.
03.01.2013 10:41
03.01.2013 11:41
Браво на Вас!
"Бела" или "Ясна" е древна форма на по-късната дума "свята"!
А името "белгари", белазки, - гърците, поради своите говорни "особености", са предали, като "пелгари", "пеласги".
- Не позна ! - с тезата си за "змията" и богът Гръмовержец ... ИЛУЯНКА е женското-под"земното-хтонично начало !
В и в - се е чело ''б''...а за звук ''в''--се е пишело У и у...а звук ''У'' се е пишел с ОУ и оу---както си е и днес.
Знаеш ли кои почва да изговаря Гръцката буква ''У'' и '' у''---като ''И'' ???????????
НАШИТЕ ДРЕВНИ ИТАЛО-ЕЛЛИНСКИ БРАТОВЧЕДИ ---РОМАНИТЕ ОТ ПОЛИСА РОМЕ...ДА СИ ЧУВАЛ ЗА БУКВАТА И-ГРАЕКА--ИГРЕК????????
КОИ Я ВЪВЕЖДА В ЛАТИНСКАТА АЛФАБЕТА????
"Бела" или "Ясна" е древна форма на по-късната дума "свята"!
А името "белгари", белазки, - гърците, поради своите говорни "особености", са предали, като "пелгари", "пеласги".
- Не позна ! - с тезата си за "змията" и богът Гръмовержец ... ИЛУЯНКА е женското-под"земното-хтонично начало !
ВУРУНЦИМУ (ВУРУШЕМУ) - т.е. „Слънце от Арина”, главна богиня на хетския пантеон, съпруга на Тару. Има аналог в „Именника на българските владетели” – „вери”. И при волжките-българи – вараж, барадж.
04.01.2013 12:05
Браво на Вас!
- Не я бъркай с "Kubaba" или с аналогичните й, лидийска "Kuvava", фригийска "MATAR KUBILEYA"(хуритско Kebat - Hepat) - тези всичките, можеш да отнесеш към женското над-под хтонично Женско начало ?!
- Тару ... не е толкова името, колкото качество на този бог, който е аналогичен на индуският Индра, специално хетите са го наричали Индара (като прибавим и европейско-келтското наименование, на аналогичният бог Таранис) ... и това че ни "У"н"дря" със тархуна-перкуна(светкавицата).
- Апропо, Индра воюва с "вртри"(доколкото знам войната им е перманентна, като при св.Герги и Змея ?) ... пак някакъв митичен змей Горянин :)) ... индийското наименование "вртри" го свързвам с волжско-българското "вараж", "барадж" - пък последното мисля е нарисувано като герб на знамето на гр.Казан ?! ... не са толкова прости нещата, както се опитваш да ми обясняваш ? - поне така мисля ?
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ