Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2013 12:24 - Мартин Хайдегер и темата за краят на метафизиката в постмодерната философия
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 5180 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 02.01.2013 13:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

    Няма да проследяваме философското развитие на темата за краят на метафизиката, но не можем да не кажем, че нейният произход е във философията на Хайдегер от началото на ХХ век.

image Мартин Хайдегер (1889-1976)

   Той ревизира позитивистичното разбиране за наука и понеже то исторически е вкоренено в кантианството, за Хайдегер е много важно да интерпретира Кант в една по-различна светлина, от позитивистично постулираното разбиране за метафизиката като наука.

   Хайдегер обръща внимание, че за Кант метафизиката не е просто една от науките, в по-късният позитивистичен смисъл наложен от неокантианството, а онтология.

    С това той отново, след основният му философски труд „Битие и време”/1927 г./, преосмисля изобщо задачата на философията.

image

   Тя не е чиста наука...

   Това Хайдегер заимства от феноменологията на Хусерл.

image Едмунд Хусерл (1859-1938)

   Втората крачка обаче, която предприема, е самостойна.

   Философията е онтология.

   В някакъв смисъл метафизиката, като наука за битието, от Аристотел до Кант, е онтология, в която имплицитно е вкодирано и понятието за „световото”, света/световостта. За Хайдегер това понятие е част от феноменологичната парадигма на Dasein.

   Светът, в който живеем, от своя страна има пред-научни основания, т.е. разкрива ни едно екзистентно същество, без което битийстващото няма носител на възможността за познание. Така Хайдегер, донякъде по хусерловия метод на редукцията, иска да посочи феномена на познавателното и редуцира „разбирането” от научната му форма на експликация. Питането „как се разбира”, е върнато от Хайдегер към основното питане на Аристотел: що е битието като битие.

image Аристотел (384 г. пр.н.е. - 322 г.)

   За разлика от Хусерл, Хайдегер не смята, че философията е продукт на Новото време и не увижда Декарт като начален авторитет, а връща изобщо въпросът що е философия към произходът й в гръцкото начало.

   За него е важно как е формулиран там философския въпрос.

      Обновяването на това питане чрез Аналитиката на Dasein, има за цел ясно да очертае как „научното битие” на Хегеловото понятие за „Dasein” има и пред-научно /донаучно/ битие, в битийната способност на екзистенцията да разбира.

   В този смисъл, вложен от Хайдегер, човешката способност за разбиране е донаучна /преднаучна/, при това в много широк диахронен аспект. Тоест, дотам, докъдето е коренът на научно-рационалното в Западната култура.

   Естествено, Хайдегер няма за цел да експлицира корпусът на тази култура, очевадно латински. Не може обаче да не бъде отбелязано, че ако дебатът на Хайдегер с позитивизмът е на ниво „синхрония” , то „диахроничните” търсения на Хайдегер са особено радикални, тъй като мотивират темата за „произходното” в контексуално-историческа парадигма.

   Сякаш се продуцира напрежение между два пласта.

   Аналитичният, към който цялостно се стреми Хайдегер, е онзи пласт в неговото философско мислене, който експлицира разделителната линия вътре в самата метафизика. Метафизиката, като онтология в гръцки смисъл, и метафизиката като наука, в латински смисъл, не са едно и също.

   Хайдегер се опитва да реабилитира „арестотеловия въпрос” за битието като битие. За Хайдегер е очевидно, че този онтологичен въпрос в една по-късна епоха, е трансформиран в нещо друго. А именно, питането за битието като наука (ratio).

   Ала къде започва тази трансформация?

   Школска истина е, че точно латинската схоластика методологизира силогистичната еднозначност като начало на научното мислене за Бога (теологията на томизма).

image Тома Аквински (1225-1274)

   За да стане това ясно, Хайдегер ревизира понятието за еднозначност на истината и по този начин косвено отговаря и на вторият пласт, над-аналитичния, откъдето прохожда усета му за исторично като „езиковост”.

   Онагледяващото мисълта при Хайдегер, е точно крайната откъм времевост езикова възможност.

   Ако действително Хайдегер е имал доброто намерение да реформира философията като онтология, се оказва, че темата за до-научната възможност на способността на битийната (крайна) човешка мисъл да разбира, си остава донякъде само своеобразен априорен схематизъм, ако се пренебрегне, че метафизиката има и теологичен принос, а не само философски.

   Проблемът е, че самата способност за разбиране не е незасегната от диахронното развитие на понятията, чрез които тя „иска” да разбира.

   Това става особено видно при херменевтиката на Гадамер.

   Може би Хайдегер не би се съгласил с Гадамер, че херменевтиката е продукт на една затворена култура, обрамчена от латинското развитие на понятията и тяхната протестанска експликация. За Хайдегер проблема остава метафизичен, а не културологичен.

 

   Именно от философията на Хайдегер може основателно да се изведе питането за ролята на метафизиката в теологията до ІХ – ХІ в.в. (преди Filioque), където тя има едно приложение. И за ролята й след това: в латинската теология, където тя има друго приложение.







Гласувай:
5


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11484409
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ