Страбон, който е живял около началото на новата ера, е бил голям почитател и изследовател на Омир.

        На няколко места в своята „География” Страбон дава сведения за това как Омир е възприемал кимерийците: „Той е бил запознат с Кимерийския Босфор, след като е познавал кимерийците, и то не само по име, но ги е познавал отблизо. Някъде по негово време или малко по-рано те опустошили цялата страна, от Босфора до Йония” (Кн.І, гл.І.10).

    На друго място допълва отново: „знаейки за кимерийците, че обитават Кимерийския Боспор, мрачна страна на север, той (Омир) съвсем подходящо ги е пренесъл на мрачно място, в съседство с Хадес – място удобно за неговото творчество в описанието му на скитанията (на Одисей). Това, че ги е познавал разкриват и хронографите, като датират нахлуването на кимерийците малко преди Омир или по негово време”( Кн.І, гл.ІІ.9).

Омир, който е живял в VІІІ в. пр.н.е., пише за кимерийците в „Одисеята” следното:

  „Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.

        Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно.

        Там кимерийски мъже населяват града и земята.

        Те са обвити от вечна тъма и мъгла.

 Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце...”

 

Страбон разкрива още сведения за кимерийците. Тяхната инвазия и хегемония в предна Азия и  Мала Азия, е предизвикала доста трусове в държави като Урарту, Асирия, Фригия и Лидия. Кимерийците налагат своята военна воля над териториите на бъдеща Мидия, Мана, Киликия, Хубушкия, а на запад стигат до Палестина, Фригия, Йония.

Йонийците много мразели кимерийците, според Страбон.
    Той пише, че Омир: „ги е поселил в съседство с царството на Хадес, макар и да го е направил навярно заради всеобщата омраза, изпитвана от йонийците по онова време към това племе, всъщност, както казват, тъкмо по времето на Омир или малко преди това, е станало кимерийското нашествие, което е стигнало чак до Еолида и Йония” (Кн.ІІІ, гл.ІІ,12).

Според Страбон, кимерийския цар „Лигдамид, начело на своите войници стигнал чак до Лидия и Йония, и завладял Сарди, но загинал в Киликия” (Кн.І, гл.ІІІ,21).

Според Страбон (Кн.ХІІІ, гл.І.,8) за кимерийците са писали много автори, той изрежда Калин, Калистен и Деметрий Скепсийски. Последните дават сведение, че гр. Сарди е бил за първи път превзет от кимерийците и едва след това от други. Същото сведение дава през V в. пр.н.е. и Херодот.

Именно във връзка с данните на Калин и Архилох за кимерийците, Страбон заключава: „ Архилох е живял по-късно от Калин, понеже Калин дава сведение за по-ранно нападение на кимерийците” (Кн.ХІV, гл.І,40) и цитира Калин:

„Така настъпват сега страшните кимерийци...”

 

           

 

 

 

Гомер соответствует клинописному Gi-mir-ra-i и киммерийцам (Κιμμέρισι или Κίμμερσι) классических авторов (А. Jeremias, ор. cit., стр. 252). По мнению В. Ф. Смолина (О передвижении геродотовских скифов в Передней Азии, Казань, 1915, стр. 13. прим. 2), киммерийцы в момент составления «Таблицы народов» «жили на севере у Понта, на Таврическом полуострове». Однако такое предположение не может быть принято нами, ибо библейским авторам Черное море было совершенно неизвестно. Иеремиас считает (ор. cit., карта 1), что киммерийцы в это время уже утвердились в южной Каппадокии. {265/11}