Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2012 12:29 - Българи и хазари - полемично...
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 15268 Коментари: 13 Гласове:
12

Последна промяна: 04.09.2013 16:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

        
"Язык хазар,подобно языку болгар, был непонятен для остальных турок..." - акад. В.В. Бартольд, Тюрки, Алматы, 1998, с. 50

„И при българите отначало князете били [поставяни] по наследство – синът на мястото на бащата, и братът на мястото на брата. Научаваме, че така било и при хазарите.” Йоан Екзарх, български писател от Х в.; В книгата му „Шестоднев”, изд. С., 2000., с.159

          Благодарение на развитието на хазарологията през ХХ в., в научен оборот се появиха много летописни и археологически материали за Кубратовата държава България, с чието завоюване в средата на VІІ в. каган Йосиф
(Х в.) свързва началото на хазарската държава, както отбелязва лично в кореспонденцията си до андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут (Х в.).

image

    Хазарската върхушка не елиминирва управляващият български царски род Дуло и включва престолонаследникът Бат Боян в организационната структура на новоучреденият каганат. Боян, по думите на византийските историци Теофан (кр.на VІІІ в. – нач. на ІХ в.) и Никифор (ІХ в.), е прeвърнат в данъкоплатец на кагана.

          Българският династичен род Дуло запазва номинално (васално) властта си над старите кубратови провинции, като съхранява и административният си център в Приазовието, където е имало все пак хазарски „тудун” (наместник), но неговото присъствие се свежда до финансово-организационни въпроси. „Тудун” е имало за даден период от време и в Херсон (византийски северочерноморски град), но той и там не е бил реален управител, а упълномощен представител на кагана.

          Държавните функции на длъжността „тудун” са много неясни в първоизворите, но те все пак дават да се разбере, че става дума за чиновник.

          Отношенията между васалният български род Дуло и управляващият хазарски род, са се уреждали лично. В тези „специални” взаимоотношения, все пак е имала право да се намесва предпазливо силната фигура на хазарският „шад” (наричан и „бег”), която е държала административната и военна власт в Хазария. Много хазаролози апологетизират правомощията на „шада” (бегът) в Хазария, но силата на неговата „премиерска власт”, е все пак условна. Той е просто упълномощен и постът не е наследствен, докато царските фамилии на българи и хазари, са изключително консервативни и наследствени форми на управление. В това отношение „шадът”, дори и да е имал всичката реална власт в ръцете си, което оправдано впечатлявало чужденците и по-късните арабски историци, си остава на местна почва по-низша фигура от царските родове, включително и българския. Но пък хазарският „шад” имал лостовете на властта в двора на кагана и подобно  фигура на „логотеда” във Византия, се възползвал умело от преките си правомощия. Това го правило „силният на деня”.

          В монографиите, посветени на Хазария през ХХ в., не е достатъчно добре експлицирано българското васално присъствие в каганата, а то е специфично, спрямо останалите етноси, поданици на кагана. Дори през Х в. каган Йосиф мисли така.

          В арабоезичната средновековна историческа литература последователно е прокарано разбирането за някакво кавказко родство между българи и хазари, и за идентичност на езика им, който се е различавал от тюркския.

          В научната литература за хазарите не са разгледани достатъчно васалните права на българския царски род Дуло, династичните бракове с хазарският управляващ род. Не са осветлени дори такива важни въпроси, като коя е причината васалният български царски род да смени резиденцията си през ІХ в. от Приазовието чак в гр. Болгар на Волга и Кама?

          Сведенията на източниците за българите в Приазовието, Прикубанието и Приволжието между VІ и ХІ векове, са не по-малко откъслечни, от сведенията за самите хазари, но миналото на българите в Кубратовата държава и васалитета на българите в Хазария до втората половина на Х в., не са проучени систематично.

          Една от причините за това са загубата на волжко-българските средновековни летописи.

          През 1953 година в Мадрид бе открита книгата от ХІІ век на андалузкия географ, историк и пътешественик Абу Хамид ал-Гарнати. В нея той дава следното сведение: „Това прочетох в „История на Болгар”, преписана от български кадия, който е бил един от учениците на Абу-л-Масали Джууейни...” (ал-Му`риб ан ба`д аджаиб ал-магриб).

          От летописът „История на България”, преписан и допълнен от този Якуб, който бил ученик на прочутият теолог-аширит ал-Джууейни, преподавал през втората половина на ХІ в. в гр. Нишапур и на всеизвестният ал-Газали, ал-Гарнати преписва откъс, от който става ясно за някаква военна битка от началото на ІХ в. между българи и хазари.

          Нито една от книгите за Хазария не е проявила интерес към този откъс и той не е интерпретиран задълбочено...

          Интересът на съвременните историци към появилият се в края на ХХ в. компилативен свод „Джагфар тарих”, демонстрира отрицателно отношение изобщо към възможността да съществува историческа литература от Волжка България, което е доста учудващо.

          Липсата на сериозни научни традиции по отношение на миналото на приазовските и приволжките българи, се прехвърли и върху един документ, който колкото и да е модифициран и преработван през вековете, носи ценна историческа информация.

          Несъмнено летописите в свода „Джагфар тарих-и” носят белега на една синтетична компилативна традиция и на много волни редакции, но демонстративното отхвърляне на всички сведения във волжко-българският свод, е непонятно.

          То показва нежелание да се изследва не свода, а изобщо тематиката. Просто липсва научна традиция, както казахме, да се изследва систематично миналото на предвасалните и васалните на Хазария българи.

          Най-ранният компилативен ръкопис в свода „Джагфар тарих” (издаден през 2005 г. и в София), е летописът от ХІІІ в. „Барадж тарих”. Покрай всичко останало, засягащо българското минало, неговият автор Баба Худжей дава ценни сведения и за миналото на хазарите, упоменавайки, че заема данни от едно съчинение от Х в., наречено „Хазар тарих” (История на Хазария), написано от Абдула бну Башту.

          Това несъмнено е реална историческа личност, понеже е упоменат през 922 г. от Ибн Фадлан, в предговорът на трактатът му „Рисала” (Записки от Болгар), където е изписан като „Абдулах бну Башту ал-Хазари”.

          Единствената причина, която все още възпира хазаролозите да вкарат в научен оборот данни от ал-Хазари, съхранени номинално в „Барадж тарих”, е липсата на оригинален текст на арабски на „Джагфар тарих-и”, а не съдържанието на данните.

          Абсолютизирането на въпросът с оргиналът на „Джагфар тарих-и”, още веднъж потвърждава нашата теза за липсата на научна традиция по темата, тъй като руското „Слово за Игор” също няма оригинал, но съдържанието му се ползва критично от учените.

          Тоест, загадка са не данните за предвасалните и васалните на Хазария българи, разпръснати синхронно в различни източници, а липсата на научна традиция, която не ги е систематизирала в историографски проблем.

          Вместо да има сериозно и задълбочено проучване, се е получило обратното: изводите на хазаролозите за т.нар. „прабългари”, правени от тях покрай основното им занятие с хазарското минало, са заети в учебниците по миналото на прабългарите - безкритично, в готов буквален вид, спуснати най-вече от съветската хазарология.

          Можем да дадем два очебийни примера.

 

          Хазаролозите нямат за цел да проучат в дълбочина кой всъщност е народа „в-н-н-т-р”, упоменат в разширената редакция на писмото от Х в. на каган Йосиф до Хасдай, където за този народ е казано, че е избягал с Аспарух на Дунав. Така, поради липсата на сериозно изследване в тази посока, в хазарологията по навик се преповтаря един и същ шаблон, че това май са утигурите или оногундурите...Този шаблон си съществува виртуално и независимо, на фона на проучванията на Минорски за „в-н-н-т-р” (V.n.n.d.r.) в арабските средновековни извори. Сиреч, няма научна традиция, която да интегрира всички сведения за „в-н-н-т-р” в посока на предвасалните и васалните на Хазария българи и да изясни в какво се състои проблемът.

          Другият пример е впечатляващ с едностранчивостта си, той засяга българският династичен род Дуло, който съветската хазарологията, в лицето на руската историчка Плетньова (Хазари, 1976), отъждествява с тюркският каганатски тюргешки род-племе „дулу”, изцяло пренебрегвайки генеалогията, дадена в един съхранен ранносредновековен документ, какъвто е „Именникът на българските канове”.

          Всички значими историци от ХХ в. (Бъри, Макуарт, Рънсиман, Вернадски, Мюсе, Артамонов) отъждествяват „Ирник от рода Дуло” от „Именникът на българските канове” с Ернак, третият син на Атила, от средата на V в.  
      
          Изводът на Плетньова, наложен в учебниците по българска история в социалистическа България през осемдесетте години на ХХ в., с лека ръка игнорира не само „Именникът на българските канове”, но и цялата късно-антична летописна традиция, която детайлно проследява как пост-атиловите хуни кутригури и утигури стават известни след средата на V в. масово като „тъй наречените българи
(Йоан Антиохийски), по време, когато никой все още не е чувал за тюргешите, които се появяват с ябгу Истеми на Кавказ в средата на VІ в.

          Свидетели сме, че поради липсата на научна традиция, вместо данните от все пак разработената през ХХ в. хазарология, да спомогнат за едно систематично изучаване на предвасалните и васалните на Хазарският каганат българи, се е получило обратното: ниглежиране на българският елемент и недостатъчното му експлициране от първоизворите на систематично ниво.

          Всичко това показва коя е истинската причина да не може да се напише задълбочено, мащабно и цялостно изследване за „прабългарите”, а така също и за двете средновековни Българии – Дунавската и Волжката.

          Едно такова проучване трябва да включва като задължително предусловие отлично владеене на научните материи на кимерологията, сарматологията, хунологията, аварологията и хазарологията.

          В българската историческа наука са разработени само късно-античните и средновековни българо-византийски отношения, което обаче е просто един епизод от цялостната палитра на българското  минало.

          С други думи, още от началото на ХХ в. в българската историческа наука водещо място заема географско-балканският принцип, а не етническият.

          През втората половина на ХХ в. нещата още повече се комплицират и се налага идеята да се правят глотогенетични анализи и реконструкции, за сметка на задълбоченото проучване на летописните първоизвори по въпроса, което довежда до паралелното модифициране на около 200 мнения-хипотези за „прабългарите” към началото на ХХІ в.

          А това от своя страна потиска научният принос и изисква, за да бъде преодоляна научната криза, ново връщане към летописно-синхронните проучвания, и отказ етническата история на древните българи да се отъждествява косвено с национално-модерните доктрини, които са очебийни в пан-тюркските, пан-славянотракийските и пан-иранските глотогенези за произхода на българите.

          Ползотворен метод си остава връщане към летописните първоизвори и тяхното задълбочено и нееднозначно интерпретиране, с помощта на философският херменевтичен и пост-позивистичен инструментариум.

      В Европа отдавна съществува научната традиция легендарните и поетични извори да бъдат синхронно изследвани и включвани в научен оборот, докато в българската историческа наука все още има страх от подобен херменевтичен подход и методологичните позиции на дедуктивно-индуктивните умозаключения си остават конвенционални.         
          Сиреч, съвременното българско историческо научно мислене все още не е узряло да въведе в изследователският си инструментариум постиженията на херменевтично ориентираната философия на ХХ в., което е очевидно на методологично ниво. В това отношение българската историческа наука си остава все още пост-съветска. На запад хуманитарно-историческата истина отдавна не е еднозначна, след философията на Хайдегер, докато българската историческа наука все още издига в ценност индуктивно-дедуктивните форми на умозаключения, които са патент на руската наука и нейната доктрина за еднозначната истина.

          Тоест, историческата наука в България изостава във философската си обновяемост, ако може така да се каже, и това е особено видимо в жанровите възможности на изследователският наратив, който е очебийно остарял.




Тагове:   наука,   метод,   българи,   история,   хазари,


Гласувай:
12
0


Вълнообразно


1. sandlih - Няма място за полемичност, когато става дума за две български племена от състава на Велика България
06.11.2012 15:40
Основният Ви извод, в края на текста, е с много по-голяма валидност за изостаналостта на българската историческа наука по отношение на хазарския й вектор, а не толкова във философската си обновяемост. Нашата историческа наука е харизала този клон от българските племена на русите и въобще не ги припознава за българи, за каквито ги припознават много чужди средновековни автори. А в огромната библиография от известните руски и съветски разработки и намек няма за българския език, обичаи и най-вече българския произход на тези хора.Те са паднали от небето направо с език и обичаи като на българите, пък, според русите, нямат нищо общо с тях!?!? Само няколко щриха. По отношение на появата им в Северен Кавказ, в историческото знание няма достоверно обяснение, макар да се лансират минимум три версии: присъствието им в района, според арменските източници, е от преди хуните, според Захарий Ритор след тях и третата появяват се заедно с тях. В един от изворите става дума за трима братя, които са довели своите племена, наричани с имената им, в тези места на север от Кавказ, като на двамата от тях имената са споменати, а за третия се предполага, че е наричан Хазарик. В един от руските летописи между Х - ХI век има съобщение за Киев, в което при изброяването на народностите в него е споменато, че между тях има и хазари, които имали своя църква Св. Илия ???. За българи не се споменава, а от IХ век те вече са християни и знаят за светиите. От историческите сведения е известно, че по тези времена хазарите вече два века са юдеи. Наскоро представихте един клип от руски тв канал за открито "хазарско" съкровище от уж "ограбен" гроб !?!? Да не продължавам повече и да заключа : дошло е времето за новото поколение български историци, които да завиват ръкави и да си свършат подобаващо работа, а не да папагалстват и се съгласяват с уйдурмите на Плетньова, Комар, Артамонов, Золин, Галкина, Глумильов и сие. Чуждо не ни трябва, но нашето не си даваме!
цитирай
2. letopisec - 1. sandlih
06.11.2012 16:17
Благодаря Ви за прекрасния коментар. Много сте прав в изводите, за съжаление български учен не е написал нищо съществено за българи и хазари, преповтарят се съветските уйдурми. Ал-Масуди, арабоезичен историк от 10 в., е категоричен, че т.н. савири са бъдещите хазари, а за савирите имаме сведение кога се появяват на запад от Волга, това става, според Приск Панийски, в средата на V в. и първоначално тия савири, подгонени от аварите, влизат в сблъсък с хуно-българските народи под командването на Ирник, а след това вече виждаме, че византийските автори ги упоменават през VІ в. като хуни-савири, т.е. те стават част от българската империя на Ирник...Езикът на савирите, т.е. на бъдещите хазари, не е тюркски, а остатъците му днес са в чувашкия...Тези въпроси трябва да се проучат сериозно и детайлно, понеже са част от ранната българска история...
цитирай
3. sandlih - Чувашия иска да се преименува на Волжска Вългария
06.11.2012 20:13
"...Езикът на савирите, т.е. на бъдещите хазари, не е тюркски, а остатъците му днес са в чувашкия...", а за хазарският език е установено от средновековни автори, че е еднакъв с българския и не прилича на тюркските. Преди няколко дни в пресата ни се появи микроскопично съобщенийце, че известни чувашки учени и общественици са предприели стъпки пред компетентните органи, Чувашия да се преименува на Волжска България за да се запази етническия облик на този народ. Наши историци пишат за Волжска България, но припознават за нея само региона на източния (левия) бряг на Волга и Кама, а Чувашия е на десния и е с православно население. Това е показателно за писанията и "професионалната и методична подготовка" на съответните наши автори. Освен Чувашия, на десния (западния) бряг съседи на чувашите са били бутрасите и то в ареала на Велика България преди още Дунавска България да е била "родена". С една дума, работа за младото поколение историци има, защото тази част от историята на българите, Велика България, продължава да е "тера инкогнита". Случаят с Чувашия е най-прясното доказателство за това заключение.
цитирай
4. letopisec - 3. sandlih
07.11.2012 09:20
Арабоезичният историк и географ ал-Балхи (850-934 г.) директно пише в своя труд „Ашкал ал-билад”, че „езикът на българите е сходен с хазарския”.
цитирай
5. letopisec - http://history.rodenkrai.com/new/vladeteli/dinastiqta_dulo.html
07.11.2012 09:22
Интересно, че никой от изследователите не е обърнал внимание на тази българо-хазарска езикова идентичност, а тя е изключително важна, понеже от хазарския каган Йосиф от Х в. има запазени две редакции (кратка и пълна) на негово писмо до андалузкия евреин-министър Хасдай ибн Шапрут.


Хасдай е имал важен държавен пост в Андалузия през Х в. и според изворите един ден съвсем случайно научил от хорасански (персийски) търговци, че в далечната хазарска държава юдейската религия е официално вероизповедание. Това го хвърля в неистов и пламенен верски смут и Хасдай, след много перипетии, все пак успява да установи кореспонденция с хазарския цар Йосиф, от която разбира че вярата на Авраам и Мойсей процъфтява на Волга.


В отговора си Йосиф пише до Хасдай патетично за своите предци, които нарича наследници на библейския Тогарма и наред с легендарния Хазар е упоменат и Болгар, чието име в кратката редакция е изписано като „Б.л.г.д”.


На съветския хазаролог Новоселцев му прави впечатление, че вместо „р” е изписано „д”, но решава, че това е правописна грешка.


Ала Йосиф е прокарал тази „грешка” като езикова норма в цялото писмо (кратката редакция), докато в пълната редакция, открита през 1782 г. от Фиркович в караимските архиви на Крим, текста е фонетично коригиран.
В случая нас ни интересува кратката редакция. Освен „б.л.г.д.”, там и р. Дунав е изписана като „Руна”, т.е. забелязваме същата езикова ротация d(t)r. Но с това примерите за наличието на тази езикова ротация като норма в писмото на Йосиф не свършват.


Първото име в псевдо-тогармовата генеалогия на хазарите, което Йосиф изписва в своето писмо, е: „Агийор”. Това име не означава нищо друго, освен „гур” (планинци). Самата етимология на етнонима „хазар” (газар) идва от gar/gaz (Н.Я.Мар).


Второто име е „Тир-с” (кратка редакция) - „Тудис” (пространна редакция). Имайки предвид, че вокали не са се изписвали, не става ясно защо вместо „и” имаме вече „у”? Може би защото издателя П. К. Коковцев освен кратката и пространната редакция, дава и сведения от Иехуда бен Барзилай и там името е „Тудис”. По-важно в случая обаче е, че неслучайно „Тир-с” (кр. ред.) става „Тудис” (простр. ред.). Замяната на „r” с „d” е част от същата езикова ротация.


В „кратката версия” има „страна Рудлан”, която в разширената версия е поправена на „Д-ралан”.
Когато византийският дипломат Приск Панийски през 448 г. посещава лагера на Атила в Панония, той научава директно името на най-важната фигура сред хуните в началото на V в. и го съобщава като „цар на хуните Руа”. От Приск името е преписано от Касиодор през 519 г. и от Йордан през 551 г. в техните истории и добива формата „Руга, Ругил”. Има и форма „Роил”.


Именно Руа е основателя на хунската династия Дуло.
Името на Руа, ако имаме предвид горната езикова ротация, е всъщност Дуа.
Във волжко-българският летопис „Барадж тарих” от ХІІІ в. можем да прочетем, че това име е познато с две окончания (афикси). С прото-тюркското окончание „л,ло”, т.е. като „Дуло”, но и с иранското окончание „ен, ан”, т.е. като „Дуан”.


Олимпиодор, който преди 423 г., по заръка на западния римски император Хонорий, посещава хунския рикс (цар), пише, че неговото име е „Донат”, т.е. няма никакви основания да се смята, че това не е Дуа (Руа), съобщен по-късно през същият V в. от византийският летописец и дипломат Приск Панийски.
Статия в Роден Край
цитирай
6. get - - Милчев, ако приравняваме хазари с чуваши и българи с чуваши ... няма ли вероятност ... ?!
07.11.2012 10:38
letopisec написа:
Арабоезичният историк и географ ал-Балхи (850-934 г.) директно пише в своя труд „Ашкал ал-билад”, че „езикът на българите е сходен с хазарския”.


... да стигнем до изводи ... от които ще изведем етногенезиса ни по-скоро угро-фински, отколкото европейски ?! ... не съм специалист по езиците, но има изписани доста материали, които причисляват чувашите ... народ-език, към групата на угро-фините ??!

- Второ, на което не се обръща внимание ... поради преднамереното според мен вторачване в релегиозният маркер, тоест че, хазарите са юдеи ... ерго от там причисляването им към семитската група народи ?? ... или пък по-късната теория на унгарският юдеин-туркофил А. Вамбери, които пръв издига тезата за тюркският им произход ?!

- Във връзка с горното, някак си странно ми звучи ... дори и косвеното упоменаване на координираните за мен действия на хазари и българи ... срещу арабската инвазия на север от Кавказ и на Запад от Константинопол ?? - Мисля неслучайно Тервел се намесва на страната на "византийците" с/у арабите, поради което западните народи го въздигат до светец, поради тази му политика ?!!

- Второ, върху което следва да се помисли ... Ян Хуняди(трансилвански, номинално български велможа) и синът му Матиаш известен с прякора Корвин-Врана. Войската, която последният сформира е хузард/хазард/с , име многозначително близко звучащо до етносното "хазар" ... което в по-късно време се налага, като хусар ??! - на практика тези воини са пречупили изначално силната инвазия на османците, към сърцето на Европа ?! - от което пък възниква въпросът - Правилни ли са тезите на Вамбери, за тюркският произход на самите хазари ??!

- Но относно арабските историци, ако ги ползваме следва да имаме едно на ум ... на практика основният център на арабската агресия, към момента когато хазарите приемат юдаизма ... се явява Багдадският халифат . Той е управляван от великите везири известни, като бармакиди ... юдеи приели исляма, което е многозначително ??!
цитирай
7. letopisec - 6. get
07.11.2012 11:40
Гет, не разбирам как така се чудиш дали могат да се ползват арабоезичните средновековни източници, при условие, че те се ползват, разбира се, критично, от цял свят???...Що се отнася до това, че хазарите не са тюрки, това е отдавна известно на специалистите по хазарология, но не и на руските...Савирите и тяхната връзка с хазарите...ето тема...Освен това, благодарение на хазаролози като Бертолд, е ясно, че не Русия, а волжка България онаследява през 11 в. териториите на Хазария и гр. Саксин, дн. Астрахан, е български пристанищен център на Каспийско море, както пише ал-Гарнати, посетил местата лично...
цитирай
8. letopisec - 7. letopisec - 6. get
08.11.2012 11:09
Радвам се, че този път прояви смирение и не спориш, заради самото спорене, драги Гет...
цитирай
9. demograph - За хубаво или лошо май че...
10.11.2012 02:14
Хазарите са българи, според потомците на самите хазари. Изразът, който прочетох в една еврейска енциклопедия бе,че хазарите са "...вероятно племе сродно на Волжските българи"...Това е от историята на юдеите ешкенази, които са хазарите, следователно българи. Ако е така, "идиш" - езикът на ешкеназите би следвало да е носител на поне на архаични останки от говора на старите българи. Не можах да намеря речник на "идиш". Като намеря линка към източника ще ви го изпратя. Това е много интересна и благодатна тема.
цитирай
10. demograph - А това за тюркския произход, дето Гет го споменава
10.11.2012 02:39
Е вече остаряла теза на Вамбери, която се държи над водата само със сламките на великотурските и бългаските писачи. Е, и куп други по куп причини. Но същината е, че "хазарите са част от Кубратова България, че са българи или много близки до българите, че не са семити, което и ешкеназите си го пишат. Причините по-голямата част от евреите все ощр да пишат и да "доказват", че и ешкенази са семити, а в съшото време, че хазарите са тюрки се крият в манталитета на истинските юдеи-евреи, които са само 10-15% от общия брой на евреите по света. Останалите са от "..най-вероятно родствено на волжските българи племе". А и тези 10% от Юдея са омешани с "евреите" от Северен Ханаан, които както Гет май каза веднъж, изобщо не са семити,а по-скоро филистимляни. А понеже древните филистимляни си нямат нищо общо с финикийците и днешните араби палестинци, картинката става като шарена черга.
Хуз/сарите може и да са от другите българи - горнодунавски, панонски и техни разсейки. Както и к/хазаците по Дон и кУбан...Но езикът на хазарите може да се окаже ключът за изясняване на генезиса на "прабългарите". 100% не е турски.
И в тоя случай си остава валидна трактовката на името богари-богоизбрани, избраните....
цитирай
11. demograph - Ето линка. Успех.
10.11.2012 02:43
Universal Jewish Encyclopedia:
"Khazars - a medieval people, probably related to the Volga Bulgars, whose ruling class adopted Judaism during the 8th cent..."
Превод:
"Хазарите -средновековен народ, вероятно родствени с волжските българи, чиято върхушка приема юдеизма през 8-ми век.."
цитирай
12. shtaparov - ("Язык хазар, подобно языку ...
10.11.2012 08:18
("Язык хазар,подобно языку болгар, был непонятен для остальных турок..." - акад. В.В. Бартольд, Тюрки, Алматы, 1998, с. 50...)
Был непонятен,товарищ,потому что от не был тюркский! Так и греческий язык- он тоже непонятен для остальных турок (гурек)!
цитирай
13. drakulla - Въпрос:
03.07.2013 11:53
Защо евреите мразят българите, при положение че сигурно 90% от днените евреи не са семити, а са наследници на хазарите? Които също произлизат от българите.
цитирай
14. horbat - + БОЛГ+АРИИ! БОЖИ ХОРА!!! (моя теза - 2000г)
05.09.2013 04:02
10. demograph - А това за тюркския произход, дето Гет го споменава
10.11.2012 02:39
Е вече остаряла теза на Вамбери, която се държи над водата само със сламките на великотурските и бългаските писачи. Е, и куп други по куп причини. Но същината е, че "хазарите са част от Кубратова България, че са българи или много близки до българите, че не са семити, което и ешкеназите си го пишат. Причините по-голямата част от евреите все ощр да пишат и да "доказват", че и ешкенази са семити, а в съшото време, че хазарите са тюрки се крият в манталитета на истинските юдеи-евреи, които са само 10-15% от общия брой на евреите по света. Останалите са от "..най-вероятно родствено на волжските българи племе". А и тези 10% от Юдея са омешани с "евреите" от Северен Ханаан, които както Гет май каза веднъж, изобщо не са семити,а по-скоро филистимляни. А понеже древните филистимляни си нямат нищо общо с финикийците и днешните араби палестинци, картинката става като шарена черга.
Хуз/сарите може и да са от другите българи - горнодунавски, панонски и техни разсейки. Както и к/хазаците по Дон и кУбан...Но езикът на хазарите може да се окаже ключът за изясняване на генезиса на "прабългарите". 100% не е турски.
И в тоя случай си остава валидна трактовката на името богари-богоизбрани, избраните....
---------------------------------------------------------------------------------------------------
+ Прочетете "Българи и хазари" на ф. Тавгра. И по специално статиите на проф. Станислав Станилов и архимандрит Павел Стефанов!
http://synpress-classic.dveri.bg/drawer/oPavel2.htm
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 8141565
Постинги: 701
Коментари: 12650
Гласове: 3224
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ