Ма̀дарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в Североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен.
Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г. На 29 юни 2008 г., след проведена национална анкета, Мадарският конник е обявен за глобален символ на България. Ще се предложи на българското правителство изображение на Мадарския конник да бъде поставено на първата българска евромонета.

Скалният артефакт се намира в североизточна България,като основен знаков символ на НИАР „Мадара“, близо до с. Мадара. В по-голямата си част НИАР „Мадара“ се разполага на територията на Община Каспичан. Мадарският конник представлява скален релеф (барелеф), изсечен през VІІІ в. сл. Хр. върху отвесна скала на 23 м височина. Размерите на изображението са 2,6 м височина и 3,1 м основа (ширина). Изобразява конник, лъв, куче, орел и надписи на гръцки език.

Конникът е изобразен в естествена големина и е с връхна дреха до коленете. С лявата си ръка държи поводите (юздите) на коня си, който е възседнал, а с дясната ръка мъжът е хвърлил късо копие върху поваления под предните крака на коня лъв. Зад гърба на конника личи високо облегало на седло. Десният крак на ездача е пъхнат в стреме, а на гърба си конникът носи калъф за лък. Върху забитото в лъва копие личи знаменце, а зад коня има тичащо ловно куче.

Предполага се (според една от теориите), че на барелефа е изобразен хан (к(х)ан) Тервел като победител. Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции. Детайлите подкрепят тезата за (пра-) българския произход на релефа. Прабългарските надписи са на гръцки език и съобщават за събития между България и Византия през 8–9 в. при хановете (кановете) Тервел, Кормисош и Омуртаг. Един от надписите представя събития от 705 година.

По това време византийският император Юстиниан е бил насилствено свален от престола си и заточен. Той успял да избяга и потърсил помощ от българите. Българският хан (кан) Тервел с войската си му помогнал да заеме отново византийския престол. В замяна на помощта българският хан бил отрупан с почести и дарове, както и признание да носи титлата кесар — т.е. цар. България също така получила териториални придобивки, които се състояли в земи на юг от Стара планина, а освен това Византия се задължавала да ѝ плаща данък всяка година.

Барелефът е бил е свързан със създадания от хан Омуртаг голям култов комплекс (на терасата под скалите), включващ езическо светилище, капища (езически храмове), дворцови и жилищни сгради и други постройки. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“, където в древността траките са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и други.
Релефът представлява триумфиращ владетел — символ на мощта на Първата българска държава. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, предполагаемо свързваща изображението с хан Тервел (701–721 г.).
Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с важни сведения за българската история. Професор Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може да „стои във връзка с името Аспарух“. Изказвани са различни мнения, които свързват надписите около конника с българските ханове Тервел, Крум, Омуртаг и император Юстиниан II.

Интересен и важен е надписът на Омуртаг, открит при езическото светилище в подножието на Мадарския конник: единствено в него е съхранено директно споменаване за върховния бог на прабългарите Тангра (почитаният сред всички тюркски народи и племена през епохата на ранното средновековие под името Тенгри).

Мадарският релеф е част от голям археологически комплекс, обхващащ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Стръмни стъпала вляво от релефа водят до Мадарското плато на 431 m височина. Наблизо се намират и първите две български столици: Плиска и Преслав.
Мадарският конник е част от Националния историко-археологически резерват „Мадара“. Паметникът е сред Стоте национални туристически обекта на БТС.

Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от ранното Средновековие.

През 1979 г., на сесията на Комитета за световно културно и историческо наследство на ЮНЕСКО, състояла се в гр. Луксор, Египет, Мадарският конник е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Мадарският конник е един от общо деветте обекта в България, включени в този международен списък.
Археологическият резерват е с лятно работно време от 8:00–19:00 ч. и със зимно работно време от 8:00-16:00 ч. До площадката под барелефа се стига по близо 100-метрови стъпала. Преди стъпалата има малко магазинче за сувенири и картички, свързани със скалното изображение. Туристическият обект има печат (заключва се); ако е затворено — печатът (ключът) може да бъде намерен в х. „Мадарски конник“.

---

Най-малко е вероятността да е средновековен скален релеф. Връзката с Тракийският конник - Всебог е повече от очевидна. Наличието на тракийско светилище в подножията на скалите е знак за тракийски произход на конника, адаптиран в последствие за нуждите на новите владетели на земите. Вижте повече по тази тема в блоговете на спароток, щапаров и други.