Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2012 11:47 - „Тракийските” келти през ІІІ и ІІ в. пр.н.е.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 40340 Коментари: 92 Гласове:
13

Последна промяна: 27.09.2012 12:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Няколко кратки бележки върху властта на келтите, и то главно в земите южно от Балкана...Основаната от келтите държава, т.нар. още царство Тиле (1), обхващала, както изглежда, главно част от дн. Южна България заедно с прилежащите части от някогашните Припонтийска и Егейска Тракия.

Както е известно, келтите (или галатите), когато нахлули в източната половина на Балканския полуостров, по-конкретно в земите на дн. Южна България, представлявали незначителна част от келтските (галатските) пълчища, които наводнили и опустошили преди това значителна част от Македония и Гърция. В Гърция те стигнали чак до Делфи. Ако съпоставим многолюдните келтски пълчища, които наводнили и опустошили голяма част от Македония и Гърция с техните малобройни отломки, които навлезли в древнотракийските земи и за няколко десетилетия се установили южно от Стара планина, главно в днешната Подбалканска долина, ще трябва да подчертаем, че „тракийските” келти били незначителни по численост. Според сведенията на достоверни антични автори те били заедно с жените, децата, старците и робите си не повече от 20 000 души. Впоследствие към тези келти се прибавяли отделни малобройни групи. Едновременно с това обаче отрано започнало постоянно „оттичане” на „тракийските” келти към Мала Азия, където техните многобройни едноплеменници, които преминали по-рано, наложили за векове наред своето етническо име – Галатия – на част от Централна Мала Азия (онези области, които преди това се наричали Фригия и Кападокия). Незначителният брой на келтите, които останали до края, т.е. до своя разгром в Тракия (края на последното десетилетие на ІІ в. пр.н.е.), се потвърждава и от факта, че тъкмо в Южна България и в Източна (Турска) Тракия материалните следи от тяхното присъствие по тия места са най-незначителни и най-трудно доказуеми.

Разрушителната мощ на келтското нашествие в тракийските земи била голяма. С изненадващия и неудържим бурен устрем, който е характерен особено за началния период на техните нашествия, се обясняват и сравнително лесните им успехи и в Тракия. В античното писмено предание, особено у Полибий (2) и у някои други автори преди него, е отразена тази характерна черта на келтските набези, като, разбира се, разрушителната им мощ е преувеличена. Говорейки за престоя на келтите (галатите) в черноморските протоци, той представя тяхното присъствие по тези места като извънредна сериозна опасност за развитието на търговията на Бизантион. На друго място (3) ние сме показали подробно, че тези представи не само на Полибий, но и на други елинистични писатели за деструктивната и антикултурната роля на келтските нашествия в Гърция, Македония, Тракия и Мала Азия са до известна степен отзвук от възпоминанията на нашествието на галите в Италия, за разрушаването на Рим и за свързаните с всичко това ужаси. Що се отнася до келтската опасност за търговията на Бизантион и изобщо за корабоплаването в Черно море, е необходимо да се отбележи, че една от големите военни слабости на келтите (галатите) била всеизвестното им безсилие и безпомощност по море (4), както и тяхното неумение да обсаждат и превземат добре укрепените полиси на гърците. Докато пребивавали в Тракия, келтите не били в състояние да превземат нито един от гръцките полиси по брега на Черно море и да попречат на флотските единици на гр. Истрия, да се притекат на помощ на Аполония, когато градът бил заплашен от келтите. „Тракийските” келти не могли да попречат на войната, която избухнала към средата на ІІІ в. пр.н.е. между Калатис и Бизантион за монопола на Томи. Всички тези слабости на келтите обясняват и един друг важен за историята на древна Тракия факт, а именно, че в тясно съседство с Келтското царство в Югоизточна Тракия могли да съществуват няколко тракийски княжества, които изникнали върху развалините на някогашното Одриско царство и върху развалините на царството, което успял да създаде за известно време Севт ІІІ.

Разгромът на Келтското царство в Тиле бил резултат не на слабостта на Кавар, последния келтски владетел в Тиле, колкото на слабата вътрешна спойка между малобройните племенни отломки на келтите, които останали в Тракия.

За организирана и продължителна власт на келтите в днешна Южна България трудно може да се говори – не са оставили никакви следи. Келтското присъствие по тези места, макар и да траяло 6 десетилетия, не предизвикало съществени изменения в материалната и духовната култура на траките.

 

(1)                           Тиле – столицата на „тракийските” келти, се търси някъде в днешната Подбалканска долина. Според някои учени тя се намирала на територията на днешна Източна (Турска) Тракия. По-вероятно е обаче първото предположение.

(2)                           Вж. Polyb. ІІ, 33,2, където той описва ужаса, които келтите всявали у противника си в началото на своите набези. Вж. също Polyb. ІІ,35,9 и ХХV,6,3, където се говори за страха от келтите (галатите) в гръцкия свят.

(3)                           Вж. Данов, Хр. Древна Тракия, с. 436-438 и особено Danov, Chr.Altthrakien, 1976, с. 360-377

(4)                           Така, за да се прехвърлят от Европа на малоазийския бряг, келтите трябвало да се задоволят само с една лодка! – които те наемали от съседните гръцки полиси

 

 

Откъс от книгата „Траки” (С., 1982) на големия български историк Христо М. Данов (1908-1997), който е роден в Пловдив, в рода на видния книгоиздател Христо Г. Данов, където учи и завършва класическа гимназия (1927). Учи класическа филология и история на Стария свят в Университета на Виена, където получава докторат по философия, (1932). Автор на множество статии и изследвания у нас и в чужбина.

image Тракийските племена, карта от книгата на проф. Данов





Гласувай:
14


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. letopisec - Много
27.09.2012 12:56
Значително е числото на българските изследователи, даже бих казал в международен мащаб, които внимателно и задълбочено са проучвали миналото на траките. Ако някой Ви каже, че траките не са проучвани от българските учени, не му вярвайте...
цитирай
2. marknatan - анонимниямаймунякус взе активно ...
27.09.2012 13:32
анонимниямаймунякус взе активно участие в една от първите "тезисни разработки " на леснописеца в прослава на сапортока и тураките му, която леснописеца впоследствие изтри, но моя коментар си стои и може да се възстановят глупостите и хвалебствията на летописеца за сапортощината.( тамън тва го тургнах в блога си и летописец се появил с ДОКАЗИ б.а.)
Тогава анонимния маймунякус не знаеше, че невменяемия гипедски боцкан дзвер ще докаже, че тураките съществували, но не във времената на сапартока, защото точно тогава строели гипедските пирамиди и громеше леснописеца за путкрепата на сапартъка и измислените му тураки по тези ширини О времена О нрави
ще се пуяви ли анонимниямаймунякус дружно със семята ганчо ценовици да громи литературните произведения на летописец Той по лесно пише и от Стефан ЦАнеф га е за хистори от първата му про спаратожка тема до сегодня една година даже не се е изтърколила
цитирай
3. marknatan - letopisec, не си дефинирал траки, ...
27.09.2012 13:44
letopisec,

не си дефинирал траки , но си ги припознал, като какво, като ЧИСЛОТО ПИ
" числото на българските изследователи, даже бих казал в международен мащаб, които внимателно и задълбочено са проучвали миналото на траките. Ако някой Ви каже, че траките не са проучвани от българските учени, не му вярвайте."

деба и изследователите от време онописали за тураки а ?

които били нещо различни от гърци, които отново какво са,за едно племе , етнос или сборно понятие ,съвременно
за тураките обаче има конкретика и аз ти я посочих в първата ти просапартожка басня.но тя се пренебрегва ,като неудобна

Тракийците са едно от двадесетте племена участници в атинския съюз , ситуирани единствено по крайбрежието на ТРакийското херсонезе, довлечени там от финикийските колонизатори малоазиатци ТА ти откъде миуслиш че ги е описал ОМИР като ОМИр дори не знае за ЕГИПЕД т е погледа му е само местем малоазиатски и доказателството за това е че дори в писанията на античните те самите антични спорят и си доказват какво ОМИР Искал да каже за траките а то че било че траките били отвъд Хелеспонта според тълкуването на думите му или дори древните възприемат че тураките са си в мама азия и така те са от гърци от по гърците в добавка техния гръцки cар е този който избива последните пеласги за които със сигърност и конкретно знаеме,че не са гърци
ако решиме да твърдиме,че те не говорели гръцки ,и това ги прави не гърци,то имаме и сведения за този случай
едно гръцко племе посочено като участнил в троянскатата война след, като се завърнало забравило гръцкия език

та не голи видя ендженерина ганчоценовик на анонимуса маймунякус сол ташакаот семята с плагиата му за мадасрския конник и тураките формирани на север от дунав до днепър които си напраили светилището в мадара за свети георги за ЧИСЛОТО ТЕТА СИ се разписал
цитирай
4. letopisec - 2. marknatan
27.09.2012 13:49
Приятелю, историята не е морален казус или нечия манифактура. Няма си историческата наука и първомайстор, че и еснаф си няма...Няма и "исторически джобчета"...
цитирай
5. marknatan - летописец, защо пишеш за "...
27.09.2012 13:55
летописец,
защо пишеш за "франкенщайновци" сглобени от различни парчетии, като за наука за морални казуси и прочее Литературни произведения защото умееш да пишеш Ония пък техните са дебилни защото и изказ нямат

Егати протракийската партия в хисторито Смешни и жалко е да се обслужва протракийска глупост

е ще си използваш красноречието за франкещайновци ли ПА ТЕя сапо зле от кирометовщианта
цитирай
6. letopisec - 3. marknatan
27.09.2012 13:57
Прав си, няма такова чудо, като ТРАКИЙСКО ЕДИННО САМОСЪЗНАНИЕ...Гърците са наричали траки ей тия, дето ги има по-горе на картата...Те пък помежду си са си умирали да си правят мръсно в политически план...Тракийските племена са влизали в контакти и с Атинския и с Пелопонеския съюзи, даже са колаборирали с Македония и Рим...Омир в Илиядата упоменава отделно траки и мизи....Произхода на траките е очевидно Карпатския басеин, където е една от индоевропейските прародини, щото отдавна учените са коригирали схващането от 19 в., че индоевропейската прародина е една...
цитирай
7. marknatan - летописец, какви учени са тея бг ...
27.09.2012 13:58
летописец,
какви учени са тея бг тупани дето чакат западноевопексите евангелсити главно англичаните да си сътворят в борбата с/у католицизма ореизъм и туракийство и д аимго натресат на балканите по дифолт на местообитавенае на митологичните им простотии и тея тупани тракология наука да правят отъ различни чирепи
цитирай
8. marknatan - "Дърво без Корени" Това ...
27.09.2012 14:11
"Дърво без Корени" Това е туракийството Дърво без корени има ли - до къде са му корените на туракийството от време уно у нас? ХАЙДе намери ги у някой български възрожденец Кой е тоя български списвовател дето ги възхвалява за българите Раковски ли Поп Йовчо от Трявна
ли отеца Паисий ли , Спиридон Габровски ли, Блазиус Клайнер ли че ти на сапартшко хоро си се хванал
зиези, колад, болг, брем са у поп Йовчо егати и тураците май а
Дърво без корени за потурнаци безродници това е дуракийството КОйто няма памет за българското огин да го гори
КОй е този наш български възрожденец, които ти с право поставяш въпреки наивността им на пиедестал да поставя тураките на пиедестал че и научен освен научените работници и технитеб научени сътрудници . т нар лайномети които само се ослушват кво ше се чуе край атлантика или ктрай питербурга от питер и бург бургарии
цитирай
9. d3bep - Клетите са имали държава. Келтс...
27.09.2012 14:11
Келтите са имали държава.
Келтският вожд, който нахлува на балканите се нарича:
БОЛГИИ.
Не е хун.

Основният опонент на келтската държава на балканите и в мала азия е ЕГИПЕТ.
Който също обхваща част от тракия.
Това в нашата история е период, който се правим че не съществува.

Твърдението за това ,че келтите опустушавали траките е простотия и представлява пропаганда на гръкоезични автори, които с това искат да покажат "какви люти варвари идват". Такива твърдения периодично се повтарят и те не са нищо повече от хипербола, и то политическа хипербола.
Доказателствата не са едно и две, по скоро са милиони.
цитирай
10. letopisec - 8. marknatan
27.09.2012 14:36
Но това, че дървото няма корени, не значи че го е нямало....нали...Както съм написал в девиза на този блог: историята е наука, а не проблем на менталността или политика
цитирай
11. letopisec - Мъкъ, мъка
27.09.2012 14:37
d3bep написа:
Келтите са имали държава.
Келтският вожд, който нахлува на балканите се нарича:
БОЛГИИ.
Не е хун.

Основният опонент на келтската държава на балканите и в мала азия е ЕГИПЕТ.
Който също обхваща част от тракия.
Това в нашата история е период, който се правим че не съществува.

Твърдението за това ,че келтите опустушавали траките е простотия и представлява пропаганда на гръкоезични автори, които с това искат да покажат "какви люти варвари идват". Такива твърдения периодично се повтарят и те не са нищо повече от хипербола, и то политическа хипербола.
Доказателствата не са едно и две, по скоро са милиони.

цитирай
12. marknatan - Известно е, че в античността з...
27.09.2012 14:40

Известно е ,че в античността земите ни са обект главно на мощно кетско присъствие ,като само по крайбрежието на мама азия е имало некви тураки и разбира се отскочили от шутовете на перси некои в съседното Тураксо Херсонезе. Мощните беси, келтите в Македония, тези околои в Тасос , онези от двете страни на Дунав, царството в Тиле, и келтоскитскотто население от днешни земи на западна България, които както е известно са дали подкрепата си на Александър от Македония и съствляват основната част от неговата от 35-45 хил. армия с която завладява света,довело и до основавването от тях по-късно и на град Скитополис, забележете на Тракополис,или Македонопилис,а ясно и точно СКИТОПОЛИС, в днешен Израел,в подножието на планината Табор,от другата страна на Витлеем,предполагаемото рожденно мпсто на Исус . Напълно основателно може да се счита,въз основа на сведенията,че аристокрацията на т.нар. тураки и народа се кланяли на различни богове, че покорените от келтоскитите тракисйки племена са имали келтска аристокрация и тракиските държавни образувания по крайбрежието и в мама азия представляват модел спартанска тип държава,където 3 600 спартанци властват над 360 000 илота. Във вътрешността са си келтоскити та дрънка.
Само примера с Александровите бойци е достатъчен. Начина му на воюване с каруците тоже.Езикът на това скитско население е пък същия,като на тезиотвъд Дунава с малките кончета. единствено малки части тураки по крайбрежието са имали друга реч
КАКВО ПО добро доказателство от милиардите келтски монети в описаните по горе райони на Македония,указан от характерния келтоскитски стил,подобен на други келстки издания от европа. Наското бе откритонай-голямото монетно келтско съкровище в Англия Което вече,надявам се на тези гледащи тези монети да се запознаят със хилядите подобни от тези земи и да обърнат внимание ,че изкуствено насаждащите "Тези" за келтската култура"ла тенет" дето била на север от Дунава,от която произхождали некви западняци вместе с рушняци,докато на балканите "келтите" се изнели,като "гетите" през шести век пред Аспарух от Онгъла ,да направят място пък на тураките да си делкат ТРАКИСКИ конници във трети век от н.е.,като доказ ,че били "тракици",като великодушно е оставено по тези ширини научените работници и техните научени сътрудници ,а вече и сапартоците им да си шпрехат и да се извеждат от задъненото клонче на еволюцията ,измислените тураци и техната турашка култура сглобена от съвременни идеолози ,прах в очите подхвърлян от "ШКОЛИ" с една и съща мисия,замъгляване и пренаписване на една история по удобен модел на техните политически амбиции .
От там всеки трябва да погледне към предметите ,които се намират по тези земи,на 98 % характерно персийско скитски образци и някъде 2 % елинско средиземноморски характер. Добри и превъзходни образци,като модели в тази насока служат находките от Рогозен,Борово и вся асталное,които са индентични с предметите намирани в Бактрия и Грузия
в Карпатите и Средна Европа,дето е известно от Херодот,че Тураците не били стъпвали щото ги било страх да одат отвъд Дунава. Да не говориме за гробниците с характтерните погребени с предмети,или пък тези със персийско македонските стенописи

най-многобройни са келтските монети от македония-имитации на филип и александър ,тасоските
определението дунавски на някои нумизмати насочващо за източни келти а като се презизира се вижда че тези са македонски келти ,района на сердите ,целия този западен район наречен илирик който захранва армията на александър ,а после и е основен производител на воиници за рим,до там че един имп да се обърне към илирийците и да им каже и адвокатите са толкова важни като войниците .Та всички т.нар, войнишки императори и и после от тетрархията насам са от Илирик,келти та дрънкат
отделно обаче си има независимо монетосечене
като започнеме още от протопаите=келтските колела и пръстени и разбира се стрелите пари
цитирай
13. marknatan - Но това, че дървото няма корени, не ...
27.09.2012 15:15
letopisec написа:
Но това, че дървото няма корени, не значи че го е нямало....нали...Както съм написал в девиза на този блог: историята е наука, а не проблем на менталността или политика


Хубаво е, че поне сам си очерта проблема и научни метод на лайнометите Ти надмина и кирометовците, които доказват, че понеже Киро и Мето ги няма никъде никви, значи ги е имало или МОЖЕЛО ДА ГИ ИМА В НЕКОЙ МАНАСТИОР !!!!?

МОЖЕ БИ ДА СА ПОД ТРАКИЙСКОТО ДЪРВО БЕЗ КОРЕНИ ПОЛЕГНАЛИ НА СЕНКА В ХИСТОРИТО ДА ЧЕКАТ ДА ГИ ОТКРИЕШ ВЕЧЕ КАТО ТУРАКИТЕ СА ЯРКО ОПИСАНИ ОСТАВА ДА ГИ НАМЕРЯТ (МА НЕ КАТО ЛИТЕРАРТУРНИ ГОГОЛОВИ ГЕРОИ ИЛИ ФРАНКЕНЩАЙ СТАХАНОВЦИ
цитирай
14. анонимен - СРБО-МАК'ЕДОНСКИОТ
27.09.2012 16:19
ТОЗИ СРБО-МАК'ЕДОНСКИОТ ДРУГАР , СИРИЛ МИЛЧЕФ - Леснописеца ИЛИ КАКТО Е ИЗВЕСТЕН В ГЕЙ СРЕДИТЕ - МАК'ЕДОНКАТА , ВИДНО Е ПАК Е ДАЛ ВОЛЯ НА СРБО-МАК'ЕДОНСКОТО СИ ВЪОБРАЖЕНИЕ !
цитирай
15. letopisec - Човече, горният материал е от книгата на проф. Данов. Явно не си забелязал, ослюнчил се със злоба...
27.09.2012 16:23
анонимен написа:
ТОЗИ СРБО-МАК'ЕДОНСКИОТ ДРУГАР , СИРИЛ МИЛЧЕФ - Леснописеца ИЛИ КАКТО Е ИЗВЕСТЕН В ГЕЙ СРЕДИТЕ - МАК'ЕДОНКАТА , ВИДНО Е ПАК Е ДАЛ ВОЛЯ НА СРБО-МАК'ЕДОНСКОТО СИ ВЪОБРАЖЕНИЕ !

цитирай
16. анонимен - СРБО-МАК'ЕДОНСКИОТ
27.09.2012 16:51
НЕ СЪМ ЧЕЛ ПОСТА , НО Е ВИДНО , ЧЕ ТОЗИ СРБО-МАК'ЕДОНСКИОТ ДРУГАР , СИРИЛ МИЛЧЕФ - Леснописеца ИЛИ КАКТО Е ИЗВЕСТЕН В ГЕЙ СРЕДИТЕ - МАК'ЕДОНКАТА , ВИДНО Е ПАК Е ДАЛ ВОЛЯ НА СРБО-МАК'ЕДОНСКОТО СИ ВЪОБРАЖЕНИЕ !
цитирай
17. letopisec - Не съм чел, но виждам????....Анонимността е белег на страхливост...
27.09.2012 17:19
анонимен написа:
НЕ СЪМ ЧЕЛ ПОСТА , НО Е ВИДНО , ЧЕ ТОЗИ СРБО-МАК'ЕДОНСКИОТ ДРУГАР , СИРИЛ МИЛЧЕФ - Леснописеца ИЛИ КАКТО Е ИЗВЕСТЕН В ГЕЙ СРЕДИТЕ - МАК'ЕДОНКАТА , ВИДНО Е ПАК Е ДАЛ ВОЛЯ НА СРБО-МАК'ЕДОНСКОТО СИ ВЪОБРАЖЕНИЕ !

цитирай
18. анонимен - СРБО-МАК'ЕДОНСКИОТ
27.09.2012 17:55
АМИ СТРАХЛИВ СЪМ И АНОНИМЕН , ДРУГАРЮ СРБО-МАК'ЕДОНСКИ КОМУНОИД СИРИЛ МИЛЧЕФ - Леснописеца ИЛИ КАКТО СТЕ ИЗВЕСТЕН В ГЕЙ СРЕДИТЕ - МАК'ЕДОНКАТА , ЗАД МЕН НЕ СТОЙ УДБА , НАЛИ ! А ЗАД ВАС , КАК Е ?
цитирай
19. анонимен - Иван Симеонов за разликите и приликите между гърци и траки
27.09.2012 19:10
Извинявам се, че се намесвам, ама кога гърците за разлика от траките са имали единно самосъзнание? Ами те постоянно са воювали помежду си. Даже някои тук с гръцко съзнание, казват че Филип ги ступал, за да ги обедини. Да, като нямаш самосъзнание, налага се възпитание
цитирай
20. aristotelis - . . че елинизацията и романизацията ...
27.09.2012 20:32
..че елинизацията и романизацията на траките е успешно завършил процес още в края на II век сл.Хр.....
Божидар Димитров 12 мита в българската история Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност
Траките нямат писменост и интелектуален елит и още в началото IV век пр.Хр. елинизацията на аристокрацията им е очевиден факт, стимулиран от политическите, икономическите и културните контакти с гръцките полиси, настанили се по крайбрежията на Черно, Бяло и Мраморно море.
Гърцизацията се усилва в елинистическата епоха (III-I в. пр.Хр.), когато в днешните български земи (особено на юг от Балкана) се заселват хиляди гърци, някои насила доведени от Филип II Македонски като заселници (във Филипопол), други търсещи работа и възможности за професионална изява. В тракийските земи са настанени на юг от Балкана хиляди заселници от елинизираните земи на Близкия изток, а на север от Балкана — римски колонисти.
От хилядите открити надписи (предимно на гръцки език на юг от Балкана и на латински на север от билото му) става ясно, че елинизацията и романизацията на траките е успешно завършил процес още в края на II век сл.Хр.Християнството в IV век ликвидира окончателно всички културни и етнически различия и в края на периода елинизираното и романизирано население на земите има единно етническо съзнание — римляни (ромеи), граждани на Римската империя.
цитирай
21. aristotelis - . . . . . . . . . средновековните бъл...
27.09.2012 20:33
.........средновековните българи са смятали местното население за гръцко!
НАШИТЕ РОДИТЕЛИ НЕ ГИ ИЗБИРАМЕ НИЕ А ГИ ПОЧИТАМЕ И ГИ УВАЖАВАМЕ КАТО ТАКИВА КАКВИТО СА В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ!
Божидар Димитров 12 мита в българската история Митът за ролята на прабългари, славяни и траки в образуването на българската държава и народност.

Тук искам да отбележа твърдението на някои византийски хронисти, че в навечерието на славянското заселване на Балканите в първата половина на VII век Тракия е напълно опустяла и равнините й са обрасли с тръни и храсти. Това сведение неслучайно съвпада с мнението на автора на български апокрифен летопис от XI век, според който, когато славяните и българите навлезли в Мизия, заварили територията от 130 години опразнена от елини. Това сведение е интересно и с факта, че средновековните българи са смятали местното население за гръцко!
цитирай
22. aristotelis - Институт по Тракология към Бълг...
27.09.2012 20:33
Институт по Тракология към Българска Академия на Науките
ИНТЕРАКТИВНАТА ЗОНА МЕЖДУ ГЪРЦИ И ТРАКИ
Валерия Фол-Калин Порожанов
Между Троянската война през ХІІІ и началото на VІІІ в. пр. Хр. елините окончателно усвояват пространството от остров Крит на юг до Северна Егеида и от остров Керкира на запад до малоазийския бряг на изток. Този процес може да се разглежда като вътрешна елинизация на тази обширна територия. По това време от писмените извори изчезват траките от островите Лемнос, Тасос, Наксос, Имброс и Самотраки, както и от континентална Гърция (Тесалия, Беотия, Атика, Фокида), които са изтласкани или елинизирани. Външната елинизация е продължение на вътрешната и укрепва елинството през VІІІ - VІ в. пр. Хр., когато се разгръща т. нар. Велика гръцка колонизация. Тя е културно-историческо опознаване и сближаване в нови междуетносни социо-културни и езикови отношения, извънредно плодотворни за трите тракийски крайбрежия на Черно, Мраморно и Северно Егейско море. През VІІІ - VІІ в. пр. Хр. елините идват по тракийските крайбрежия като апойкисти, т. е. като хора, отделили се от своя роден ойкос (дом), от своя град-майка, метрополията. Настрана от него те съграждат свое ново селище, апойкия. Апойкии възникват по тракийските крайбрежия на Егейско, Мраморно и Черно море. По егейския бряг елините се появяват към края на VІІІ, а по черноморския и мраморноморския - към края на VІІ в. пр. Хр. В центъра на "Тракия на моретата" стои Истанбул (ант. Бизантион - Константинопол), основан през VІІ в. пр. Хр от дорийски гърци апойкисти от Мегара. Първият голям град на север от Бизантион е Созопол (ант. Apollonia Pontica), основан в края на VІІ или през първата половина на VІ в. пр. Хр. от йонийски гърци преселници от Милет. През VІ в. пр. Хр. от дорийски гърци е основан Несебър (ант. Mesembria).
цитирай
23. aristotelis - Димитър Ангелов ТРАКИТЕ ДО ПА...
27.09.2012 20:34
Димитър Ангелов
ТРАКИТЕ ДО ПАДАНЕТО ИМ ПОД РИМСКА ВЛАСТ
Наред с липсата на здрава и трайна държава друго неблагоприятно обстоятелство, което пречело на траките да се обединят в една по-устойчива етническа общност, било и това, че те не притежавали собствена азбука и писменост. Впоследствие, както добре е известно, сред тракийските племена се разпространили и се наложили гръцката азбука и език. Не малка роля за разпространението на гръцката азбука изиграла и завоевателната политика на Филип II и Александър Велики, която била свързана изобщо с разширяване на териториалната база на елинската материална и духовна култура. Едновременно с възприемането на гръцката азбука сред тракийските племена започнал да печели почва и гръцкият език, особено в онези райони, където досегът между гърци и траки бил по-непосредствен (по черноморското и беломорското крайбрежие) и в областта южно от Стара планина. След образуването на Одриската държава гръцкият език станал официален и държавен. С него си служели одриските владетели при издаване на закони и договори при поставяне на надписи върху монети и пр. Популярността на гръцкия език като официцален и държавен нараснала още повече през елинистическата епоха (III—I в. пр. н. е.), непосредствено преди завладяването на Балканския полуостров от римляните. Силно разпространение добил гръцкият език и в религиозния култ (надписи върху оброчни плочки, върху надгробни паметници и пр.). Обстоятелството, че през доримския период тракийският език не могъл да се наложи като писмен, а вместо него тази роля изпълнявал гръцкият, се отразило твърде неблагоприятно върху съдбата на тракийския етнос който до много голяма степен се елинизирал. Доколкото съществувала образована прослойка (главно сред богатите и знатни среди в градовете), тя се възпитавала в елински традиции поради силното влияние на гръцката писменост и култура.
цитирай
24. aristotelis - ". . . . . . . прабългарите, н...
27.09.2012 20:34
".......прабългарите, народ от тюркски произход. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г."
МВР, Посолство на Република България
Атина, Гърция, http://www.mfa.bg/bg/26/pages/view/1214
ТАКА СЕ ПРЕДСТАВЯТЕ ПРЕД ЕВРОПА И СВЕТА, ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ ПОСОЛСТВА ПИШАТ ЗА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ, ТОЕСТ, ".......прабългарите, народ от тюркски произход. В съюз със славяните образуват Българската държава, призната от Византия през 681 г."
АКО ИМАТЕ ЗАБЕЛЕЖКИ И ОПЛАКВАНИЯ ЧЕ НЕ СТЕ ОТ ТЮРСКИ ПРОИЗХОД А СТЕ СПЕРМАТОЗОЙДИ ОТ ТАШАЦИТЕ НА ОНАСИС, ТРАКЙИЦИ, МУХИ, ХЛЕБАРКИ ИЛИ МИШОЦИ, ОБАДЕТЕ СЕ НА БЪЛГАРСКОТО МВР ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ ЗАЩО ОФИЦИАЛНО ПРЕД ЕВРОПА И СВЕТА СЕ ПРЕДСТАВЯТЕ КАТО НАРОД ОТ ТЮРСКИ ПРОИЗХОД! ВСЕКИ ЕВРОПЕЕЦ ЧЕТЕ МНОГО ПРАВИЛНО И ЗНАЕ ОЩЕ ПО-ДОБРЕ ЧЕ ОФИЦИАЛНО СТЕ ОТ ТЮРСКИ ПРОИЗХОД!
цитирай
25. aristotelis - Гърция е навсякъде! А вие сте жалки ...
27.09.2012 20:36
Гърция е навсякъде! А вие сте жалки мишоци!
Магна Греция (латински Magna Graecia — Велика Гърция“, от гръцки, Мегали Елас) е името на част от древна Южна Италия (Апулия, Калабрия, Кампания, Сицилия) която е колонизирана от древногръцки заселници през VIII век пр. Хр. С тази колонизация гръцката култура е разпространена в Италия, като скоро се развива нова цивилизация, която по-късно си взаимодейства с местните италийски и латински цивилизации. Много нови градове се развиват и замогват, като например Капуа, Неапол, Сибарис. Други важни градове в Магна Греция са Таранто, Локри, Регион, Кротоне и Турии. През ранното средновековие гръцкото влияние остава силно, тъй като районът е част от Византийската империя или под силно Византийско влияние до края на XI век. И днес населението в тези райони пази елински характеристики в културата. Местните диалекти (най-разпространени в Калабрия и Саленто) се наричат "грекана", "грико", "катоиталиотика" или "Калабрийски" и могат да бъде разбрани (до голяма степен) от други гръцкоговорещи.Фолклорът на това население е различен от италийския и определено се свързва с гръцкия - характерната песен с танц "тарантела" се смята за остатък от древногръцките екстатични Дионисови чествания.
цитирай
26. aristotelis - "Ако пак си навреш средния пръст в гъза като тракоман, окончателно ще си изградиш пропадналия си пъпчив имидж" пред ЛГБТ обществото!
27.09.2012 20:38
Тракоман
"Ако случайно, подведени от порнографско любопитство, попаднете в някой автохтонистки форум или блог, ще се натъкнете на брутален историко-филологически сленг, който може да съсипе вярата ви в здравия разум. Кратка разходка из такъв виртуален сексшоп с езикови играчки за предизвикване на болка и разнообразни унижения може да даде решителен тласък на вашето историческо депрограмиране, ако по някаква причина сте заседнали в някаква последователна теория. Бедата е, че този инфернален кипеж от „научни” безумия, тази идиотска умствена сяра контролира позициите на дилетантската „съвест”. Авторите пишат и треперят пред страшния съд на електронната Жакерия. Готова е да ги линчува. При слабо отклонение от тракийския умствен канон получават мълниеносно квалификацията „комуноид” или "предател". Подсвирване за сбор на кучетата. Следва дълбинна „аналитична” оргия от орално-канибалски и анално-садистични прозрения, които трябва да ви довършат или да ви доведат до шок и орфическо просветление. Порнографският линч е патриотична инициация. Това, което „родолюбивото” електронно население практикува тук под кодовото име „да си върнем истинската - разбирай величавата - история”, е конспиративистко-уфологична метаморфоза в имбецилен вариант. Нека не бъда разбран погрешно: проблемът не е в траките, а в тракоманите и то не във всички, а в повечето. Проблемът е в господството на ултрапатриотизирания лумпен и в неговата наглост. Тракоманите трябва да бъдат изоставени, това е препоръката, ако позволите. ”Расставаюсь с вами вечным расставанием”, е казал Розанов. Не бива да се занимаваме с обслужване на пустото."
Их, тези тракомани - не ги оставихте да си живуркат...Ще видите вие - като се намери трако-славянското писмо - ще ви питам тогава....
цитирай
27. ivansimeonow - Очертай ако обичаш Аристотел, г...
27.09.2012 21:04
Очертай ако обичаш Аристотел, границите на Магна Гърция, опиши държавното и устройство- монархия ли е като Спарта или република като Атина, Защо като е толкова Велика е прегазена от невелика Македония, защо Демостен казва, че македонците не са гърци / Има го във Филипиките приятелю/ Не се заяждам с тебе, просто ме интересува мнението ти, а никога не е късно човек да научи нещо. Всякакъв друг отговор освен културен, както е зададен въпросът приемам за нередовен и лишен от истина
цитирай
28. aristotelis - В Александрия се появява и най-голямата библиотека в света - 600 000 тома. На гръцки език - не на македонски, какъвто и тогава, и днес не съществува.
27.09.2012 21:48
Македония без грим
Д-р Божидар ДИМИТРОВ
Няма научен институт в света, който да не приема, че античните македонци са гърци. Това личи не само от имената на царете (гръцки), не само от самоопределянето им като гърци, но и от факта, че Филип и Александър Македонски работят за една гръцка политическа идея - обединението на стотиците гръцки градове държави в единна империя. Тази империя трябва да постигне две важни политически цели. Да спре войните между гръцките градове държави и да се противопостави на Персийската империя, чиито агресивни действия през VI-IV в. пр.Хр. застрашават гръцката независимост. И Филип, и Александър успяват в действията си, подкрепяни от не малка част от гръцкото общество. Царствата, които възникват на територията на Александровата империя след смъртта му и над които застават “македонски” пълководци като Антиох, Птолемей и Лизимах, се наричат елинистически (т.е. гръцки) царства, а периода на съществуването им (края на IV-I в. пр.Хр.) - елинистически. Там цъфти гръцката образованост и култура, най-високата в света в тази епоха, постигнала интересна симбиоза с персийската и египетската цивилизация. В Александрия се появява и най-голямата библиотека в света - 600 000 тома. На гръцки език - не на македонски, какъвто и тогава, и днес не съществува. Династията на Александър е претендирала, че произлиза от Херакъл, че е дошла в Македония от южния гръцки град Аргос и че е елинска, поради което е получила право да участва в допускащите само елински атлети Олимпийски игри, а това е станало във времето на Александър I Филелин, тоест около 150 години преди раждането на Александър III Велики. Филип II, бащата на Александър III Македонски, е печелил поне три състезания в Олимпийските игри. Идиотските македонистки исторически тези днес получават отпор не само от учените по цял свят, но и в самата Македония - нещо, което не се бе случвало 65 години. Експрезидентът Бранко Цървенковски онзи ден каза, че “античният македонизъм е обречен на тежко историческо поражение”. А експремиерът Любчо Георгиевски иронично забеляза, че следващата стъпка на управляващите ще бъде да открият “антични югославяни”.
цитирай
29. aristotelis - Груевски татаромонголомакадонец ли ти преподава история?
27.09.2012 21:50
ivansimeonow написа:
Очертай ако обичаш Аристотел, границите на Магна Гърция, опиши държавното и устройство- монархия ли е като Спарта или република като Атина, Защо като е толкова Велика е прегазена от невелика Македония, защо Демостен казва, че македонците не са гърци / Има го във Филипиките приятелю/ Не се заяждам с тебе, просто ме интересува мнението ти, а никога не е късно човек да научи нещо. Всякакъв друг отговор освен културен, както е зададен въпросът приемам за нередовен и лишен от истина

цитирай
30. aristotelis - Дивите маймуни-макаци от казахстан без писменост и азбука до 9-ти век след христа са излезли на лов за история! Позор и срам!
27.09.2012 21:52
ivansimeonow написа:
Очертай ако обичаш Аристотел, границите на Магна Гърция, опиши държавното и устройство- монархия ли е като Спарта или република като Атина, Защо като е толкова Велика е прегазена от невелика Македония, защо Демостен казва, че македонците не са гърци / Има го във Филипиките приятелю/ Не се заяждам с тебе, просто ме интересува мнението ти, а никога не е късно човек да научи нещо. Всякакъв друг отговор освен културен, както е зададен въпросът приемам за нередовен и лишен от истина

цитирай
31. aristotelis - М. Ростовцев История на Стария ...
27.09.2012 21:54
М. Ростовцев
История на Стария свят

Предархаичен и архаичен период в Гърция
(2200 г. пр. Хр. до 497 г. пр. Хр.)

Ок. 2200—2000 г. пр. н. е.

Гръцките племена нахлуват от север в Балканския полуостров и побеждавайки местното население в течение на II хил. пр. н. е., заселват неговите южни части, йонийците се настаняват в Атика и североизточната част на Пелопонес, еолийците — в Тесалия и Средна Гърция (с изключение на Атика), ахейците завземат почти целия Пелопонес.

Пришелците създават редица малки държавици с монархистичен строй. Най-бързо се развиват ахейските племена (най-плодородна земя,близост до критската култура) и те най-рано преминават към класовообщество и държавна организация.
Център на държавата на ахейците е Арголида (североизточната част на Пелопонес) със силния град Микена.

Ок. 1450—1380 г. пр. н.е.

Ахейците завладяват Кносос, после Родос, някои острови в Егейско море и крайбрежието на Мала Азия.

XIV—XII в. пр. н. е.

Процъфтяване на ахейската държава, наричана микенска, която включва Пелопонес, Източна Гърция и зад морските територии. Появяват се просторни дворци, издигнати на хълмове, оградени с отбранителни стени(Микена, Тиринт, Орхомен). Вътрешните стени са украсени с фрески и картини, изобразяващи ловни и военни сцени. Колоните в микенските дворци се стесняват нагоре (обратно на критските).
От отбранителните стени на микенския дворец е запазена т. нар. „Лъвска врата"— от XIV в.пр. н. е. (наименованието идва от украсяващия я фриз, представляващ две лъвици).
В микенското изкуство прониква критското влияние. Високо ниво достига златарството. Керамиката се характеризира със стилизиранадекорация (в повечето случаи мотивите се черпят от критското изкуство).
Ахейците вземат от Крит и писмото, приспособявайки го към своя език(линеарнето писмо „Б"). Известна представа за микенската култура дават стенописите и предметите, които се пазят в гробниците. Строят се шахтови гробници, изсечени в каменни скали, а в по-късния период —куполовидни гробници, наподобяващи голям кошер и напомнящи най-старите жилища на средиземноморските племена.
Такава е гробницатана Агамемнон, наричана още „съкровищницата на Атрей".
Влиянието на микенското изкуство, което представлява основата на по-късното гръцко изкуство, се разширява в източната част на Средиземноморския басейн и достига до Италия.
Обществото в Микенска Гърция е силно разслоено и се дели на дворцови приближени, войници, търговци, занаятчии, земеделци и роби. Значителни площи са владение на храмовете, а жреците играят важна роля в държавата.

През XIV—ХIII в. пр, н. е. микенската държава се превръща в морска сила и поддържа контакти — според хетски източници — с Египет(напр. в Ел Амарна са намерени 19 микенски вази, навярно донесени в дар на фараона Аменхотеп IV) и Азия.
Владетелите създават съвършена администрация; строят пътища и напоителни съоръжения. По време на възхода си Микена се управлява от Атридите. Синът на Атрей (първият владетел от този род — Агамемнон, е един от главните герои на Омировата„Илиада".

Начало на XII в. пр. н.е.

Троянската война — Вероятно с цел не само за заграбване на голяма плячка, но и завоюване на богатата държава, намираща се в удобен за земеделие (областта на Троя, включва плодородни земи) и морска търговия район, ахейците нападат град Троя, разположен на северозападното крайбрежие на Мала Азия, свързваща Егейско с Черно море. Според гръцката традиция, предадена от Омир, непосредствен повод за избухванена войната е отвличането на Елена (съпруга на царя на Спарта Менелаос, брат на Агамемнон) от Парис — син на троянския цар Приам. Сборните ахейски войски под предводителството на микенския цар Агамемнон безуспешно обсаждат Троя.
Троянският цар Приам получава помощ от многосъседи. Според Омир във войската му има фригийци, ликийци, траки.Обсадата продължава дълго. Ахейците претърпяват много загуби преди да превземат града (1184 г).
Троя е превзета благодарение на хитростта на Одисеи (известният троянски кон).
Събитията от похода и завръщането на ахейците от Троя служат за сюжет на поемите „Илиада" и „Одисея", създадени от Омир.

Края на XII в. пр. н. е.

Преселение на дорийските племена. Номадите-дорийци населяват северозападната част на Балканския полуостров. Под натиска на трако-илирийските племена, които се преместват на вътре в полуострова,преминават планината Пинд, навлизат в държавата на ахейците и я завладяват (те воюват с железни оръжия, които ахейците още не познават). Микенската държава е заличена — от няколко десетки години тя вече върви към залез.
От Пелопонес дорийците се отправят към Крит и го завладяват (окончателно разрушават Кносос), покоряват островите в Егейско море и западното крайбрежие на Мала Азия.

XI—VIII в. пр. н. е.

Изтласкани от дорийците, йонийците и еолийците населяват Мала Азия.След дорийското преселение в някои области на материалната култура на гръцките племена се наблюдава значителен упадък. Керамиката и желязото продължават да се използват.
Преселването предизвиква сериозни териториални промени в разположението на различните гръцки племена ипрез следващите векове (в първата половина на I хил. пр. н. е.) става ново разпределние на племената:

— дорийците заемат Югоизточен Пелопонес (Арголида, Лакония и Месана),не голяма територия в Средна Гърция (наречена от тях Дорида), островите: Крит, югозападните Споради, Кос и Родос, както и не голяма част от югоизточното крайбрежие на Мала Азия;

— еолийците — Тесалия и Веотия, както и Еолия (северната част на източното крайбрежие на Мала Азия и остров Лесбос);

— аркадите — Аркадия в Пелопонес;

— йонийците — Атика, островите в Егейско море (освен югоизточните), Халкидическия полуостров и Йония.
(централната част на източното крайбрежие на Мала Азия);

— североизточните племена — Средна и Западна Гърция (Акарнания,Етолия, Локрида, Фокида), Северен Пелопонес (Еолида, Ахайя) и островите Кефалония и Закинтос в Ионийско море.

Обществени и икономически отношения.

До полисния период обществения строй в Гърция е обособен в последния начин: племе (фила), което се състои от братства (фатрии), а те на свой ред от родове, водещи началото си от общи предци. Племената имат собствена многовековна традиция.
Всяка клетка от гръцкото общество — фила, фратрия, род — представлява до известна степен религиозна организация със собствен култ и собствени обреди.
Начело на филата стои филобасилевс — най-върховен вожд и жрец. Населението се занимава предимно с пастирство и земеделие.
Занаятите и търговията са слабо развити. За разменни единици се използват добитък и ценни предмети, главно парчета метал сопределено тегло.
Стопанството има натурален характер, на базата на самозадоволяването. Изменя се имущественото неравенство, а заедно снего — общественото разслояване. Общото владеене на земята преминава в частно; земята се съсредоточава в ръцете на аристокрацията.
Дребните селяни, лишени от земя, се занимават с търговия и занаятчийство. Част от земята запазватза обработване. Освен свободните притежатели на земя има и такива селяни, които работят като сезонни надничари.
Робството се характеризира с патриархалния си характер. Роби се набират предимно измежду военнопленниците. През този период робовладението все още не е развито. Предметите за домашно ползване се изработват най-вече в личното стопанство.
Общественото разслоение в Гърция води до бавно развитие на занаятите, най-напред на ковачеството. Постепенно се оформя и обществено разделение на труда.

Държавно устройство.

Начело на държавата стои цар (басилевс), чиято власт има патриархален характер и е ограничена от съвета на старейшините (буле). Царската власт в началото е изборна, а после става наследствена.
Функции на царя: върховен главнокомандуващ на армията,върховна законодателна власт, правораздаване, поднасяне на жертви предбоговете и ръководна роля в религиозните тържества.
Съветът на старейшините се състои от ръководителите на родовете, с времето — от представители на най-влиятелните и богати родове; ограничава царската власт в областта на законодателството и правораздаването; подготвя предложения, които се обсъждат на племенно събрание; изпълняварешенията, взети на тези събрания. Племенното (народно) събрание —агора —свиквано от царете, се състои от всички възрастни мъже на родовете; разглежда проблеми с особена важност: напр. за войната и мира, утвърждава предложенията внесени от съвета на старейшините.
С разпадането на военната демокрация ролята и значението на народното събрание намалява, а ръководството преминава в ръцете на аристократичния съвет.

Създаване на градове-държави и на амфиктионии

В хода на етническите, стопански и държавни промени все по-голямо значение придобиват главно градовете, разположени в източната част на Гърция, на островите и по Западното крайбрежие на Мала Азия.
В тях започват да се съсредоточават занаятчии, търговци и земеделци, както и управляващата аристокрация;
градовете стават и политически центрове като се превръщат в градове-държави (полиси).

За да създаде силно градско средище, аристокрацията преселва в своя град част от населението на селските общини, което е изгубило политическата си самостоятелност; този процессе нарича „синойкизъм". Образувани са и амфиктионии — това са племенниили държавни съюзи, съсредоточени около култовите центрове — с цел тяхната отбрана.
Голямо значение придобива Делфийската амфиктиония (в Делфи се намира известното светилище на Аполон).

Ок. X в. пр. н. е.

Гърците възприемат финикийската писменост, като я приспособяват към звуковете на гръцкия език и прибавят (несъществуващите във финикийското писмо) гласни и съгласни.
Така възниква гръцката азбука.

АРХАИЧЕН ПЕРИОД В ГЪРЦИЯ

VIII—VI в. пр. н. е.

Великата гръцка колонизация.

Всъщност това е по-нататъшно преселение на гръцките племена, но в много по-значителни мащаби. Концентрирането на земята в ръцете на управляващата класа, нарастващият брой нанаселението, недостига на обработваема земя, примитивното земеделие, социалното и имуществено неравенство(особено в градовете със земеделски характер), най-сетне и развиващатасе търговия — принуждават гърците да търсят територия извън страната си, където да могат да основат зад морски колонии.

В колониализацията участвуват главно градовете: Милет, Мегара, Коринт и Халкида.

Колонизираните земи обхващат:

Южна Италия — градове:Сибарис и Кротон (ахейски колонии), Тарент (колония на Спарта), Куме(колония на Халкида), Неапол; Сицилия — градове: Катана, Сиракуза, Гелаи др. (тук гърците се конкурират с картагенците);

Франция — градове: Масалия (около днешна Марсилия), Ница и др.;

Испания - Майнака (около днешна Малага), където обаче гърците срещат остра съпротива от финикийците.

Колониите в Сицилия и Италия са наречени
"Велика Гърция" и имат голямо значение — оттам се внася жито,вино и дървен материал.

На изток са колонизирани Северното крайбрежиена Егейско море: Потидеа, Абдера; протоците Хелеспонт (Кардиа, Абидос) и Босфора (Византион, Халкедон);

крайбрежието на Черно море: Одесос(дн. Варна), Томи (дн. Констанца), Аполония (дн. Созопол), Месамбрия(дн. Несебър), Тирас и устието на Днестър, Олбия в устието на Днепър,Теодосия, Танаис в устието на Дон.

По Северното крайбрежие на Мала Азия възникват колониите: Хераклеа, Синопе, Трапезунт; в Кипър — град Саламина. От източните колонии се внасят жито, сушена риба, кожи, роби.В замяна се доставят занаятчийски изделия и маслиново масло.

На юг. по-Африканското крайбрежие възникват колониите Навкратида (в устието на р.Нил), Кирена. От Египет се внасят главно жито и папирус; от Кирена —килими, лечебни билки и др.

Резултатите от гръцката колонизация се отразяват преди всичко в разширяване на търговските връзки извън границите на гръцкия свят.
През този период се развива и търговията с роби.
Около средата на VI в. пр. н. е. колонизацията отслабва, поради препятствия от страна на развиващата се персийска монархия (тя заграбва Йония) и най-вече от Картаген, който прави невъзможна гръцката експанзия на запад (например в Корсика и Сицилия).
От завоеванията на големи територии постепенно се оформят две водеши държави: Спарта (в Пелопонес) и Атина.

VIII —VII в. пр. н. е.

Обществено-държавни преобразования. В почти цяла Гърция VIII в.пр. н.е. е период на икономическо и политическо господство народовата аристокрация.

В повечето гръцки държави властта преминава в забогатялата от "продажба на земеделски продуктии търговия аристокрация", силна с родовата си организация.

Същевременно се влошава положението на дребните земеделци, които заради дългове нерядко стигат до поробване. Те настояват за разпределяне на земята и премахване на дълговете.
В някои държави вътрешните борби довеждат на властна й-богатите (тимокрацията), но често върховната власт се взема от амбициозни личности, станали водачи на народа. Така възниква тиранията (в древността тази дума няма днешното отрицателно значение).
Тираните обикновено търсят подкрепата на народа, като изгонват от страната представителите на аристокрацията и конфискуват имуществото им.
Част от него те раздават на бедните. Стремят се да предадат на управлението си монархически черти. Грижат се за стопанското развитие па градовете. По време на тиранията някои градове преживяват най-силния си разцвет (напр. Коринт при тирана Периандър 627—585 г. пр. н. е.). Обикновено управлението на тираните трае кратко, въпреки че някои правят опит да трансформиратвластта си в наследствена. След падането на тиранията (най-често в резултат на заговор) някъде властта се поема от аристокрацията.
В VII в. пр. н.е. нейното значение постепенно намалява. Процесът па колонизация ускорява развитието на търговията. През този период се създава стоково-паричен пазар, (секат се и се масовизират монети), който обуславя и възникването на нови имуществени слоеве: търговци,лихвари, корабопритежатели, собственици на занаятчийски работилници;те успяват да се домогнат до участие в управлението.
Новата форма на управление — олигархията (или управление на икономически силно малцинство) господствува по-нататък в редица градове-държави на Гърция.

776 г. пр. н. е.

Първата записана Олимпиада в Гърция. Олимпиадите се уреждат на всеки четири години в местността Олимпия и са начин за датиране.

VIII в. пр. н. е.

Омир, легендарен древногръцки поет, сляп пътуващ певец, считан за автор на епичните поеми: „Илиада" (отразява събитията от Троянската война) и „Одисея" (описва странстванията и завръщането на Одисеи вТроя).
Някои учени са на мнение, че двете произведения са възникналичрез разширяване и преработка на но-раншен епически материал; това бимогло да бъде направено от един или от няколко поети.

VIII/VI в. пр. н. е.

Хезиод от Аскра (Беотия), древногръцки поет, създател на дидактическата нравоучителна поезия; в основната си творба — поемата „Труд и дни"отразява борбата за съществуване на дребните селскостопански производители, подтискани от произвола на родовата аристокрация както иподробности от живота на земеделците. Ценен извор за митологията епоемата „Теогония" („Произход на боговете") — за възникването на света(космогония) и произхода на боговете, както и „Каталог на жените" —генеалогия на майките на героите.

Средата на VII в. пр. н. е.

Тиртей, древногръцки поет, родом от Атика, автор на военни елегии ипесни, написани по време на месенските войни, запазени само фрагментарно.

Втората половина на VII в. пр. н. е. — нач. на VI в. пр. н. е.
Сапфо от Митилена (дн. о. Лесбос), най-известната древногръцка лирическа поетеса.
Пише песни (любовни, сватбени — успява майсторски да изразилюбовните чувства), химни и молитви.
Запазени са само няколко песни.
Сапфо събира край себе си млади момичета, създавайки кръг, чийто членове обединява общият култ към богиня Афродита.

Края на VII в. пр. н. е.

Окончателно се оформят архитектурните стилове.
Два от тях стават основни:

дорийски — възниква в Пелопонес и се налага в Гърция и Южна Италия (отличава се с простота, строгост и съвършенство на формите)

йонийски — изхожда от йонийските колонии на Мала Азия и прониква на островите в Егейско море (отличава се спо-голяма лекота и стройност).

И двата стила се използват в изкуството на Атика — древна област в югоизточната част на Средна Гърция, с център град Атина.

Ок. 624—547 г. пр. н. е.

Талес от Милет, първият исторически достоверен представител на древногръцката философия, математик, пътешественик и политик. Основателна Милетската школа, обявен за един от седемте мъдреци на древността.Неговото учение е: „всичко е от вода, от вода е възникнало и от вода сесъстои", т. е. материална обосновка за възникването на света.
Смята сеза родоначалник на европейската " философия. Философията му е материалистическата.

Ок. 616—546 г. пр. н. е.

Анаксимандър от Милет, древногръцки философ-материалист, ученик наТалес, представител на йонийската школа, автор на първото в Гърция философско съчинение „За природата" (не е запазено). Според него първооснова на всичко е материята („апейронът") — безопределени качествени белези, вечна и безкрайна; от които под влияниена непрестанното движение възникват водата, земята, въздуха и огневияткръг (Слънцето), а от него — небесните тела. Обясняваматериалистически и възникването на живота (според учението муживотните произлезли от влагата, а човекът — от животните).
На него приписват съставянето на първата карта на света и създаването на първия слънчев часовник.

Ок. 588—525 г. пр. н. е

Анаксимен от Милет, древногръцки философ-материалист, ученик ипоследовател на Анаксимандър.
За първооснова на всичко А. смята въздухакато безгранична, единна и вечно движеща се материя. Пръв разграничавапланетите от звездите.

Ок. 565—473 г. пр. н. е.

Ксенофан, родом от Колофон, древногръцки философ, който след дългопътешествие по света се установява в Елеа и там основава философска школа; наречена елеатска. Известен като един от първите критици на политеизма и антро-поморфизма в гръцките вярвания.

Ок. 572—497 г. пр. н. е.

Питагор от о. Самос, древногръцки математик, философ и идеолог наробовладелската аристокрация в Кротон (Южна Италия), където основавареакционно-политически и религиозно-философски съюз.
Питагор и неговите ученици приемат числото за същност на всичко в природата и света.
На питагорейската математическа школа се дължат много резултатив аритметиката и геометрията (известната Питагорова теорема),ирационалните числа.
Основаната от него школа има голямо влияние презпървата пол. на IV в. пр. н. е. и прави приноси в астрономията итеорията на музиката.
Аристократичният характер на питагорейската школастава причина последователите й да бъдат изгонени от Италия (края на Vв. пр. н. е.) и да се разпръснат из Гърция.

СПАРТА ДО ПЕРСИЙСКИТЕ ВОЙНИ

XI—IX в. пр. н. е.

След като разрушават ахейската държава, дорийците завземат плодородната долина на р. Еврота (наричана Лакония) и създават силна държава със столица Спарта: от тук е и името спартанци или лакедемонци..
Завладяното население те превръщат в държавни роби — илоти, които са прикрепени към земята и издържат с труда си спартанеца-господар и неговото семейство.
Формално те се смятат за собственост на спартанската т. нар. корпорация на воините победители. Дорийците се занимават предимно със земеделие и скотовъдство.

Втора половина на VIII в. пр. н. е.

Първа месенска война.

Спартанците заграбват нови обработваеми земи. Войната завършва с покоряване на Месения и поробване на населението й.

Втора половина на VII в. пр. н. е.

Втора месенска война, предизвикана от въстание на поробеното население. В 620 г. пр. н. е. тя завършва с победа на Спарта, която завладява 1/3 от цялата територия на Пелопонеския полуостров.

VII в. пр. н. е.

Окончателно е формиран политическия и обществен строй на Спарта, който до IV а. пр н. е. се запазва почти непроменен. За основател на своята държава спартанците смятат полулегендарния спартански реформатор Ликург, мъдрец, живял ок. IX/VIII в. пр.н.е.
По съвета на делфийския оракул той създава древните ретри (законодателни изречения) и осъществява голяма поземлена реформа, като ликвидира преимуществото на аристокрацията.
Населението на Спарта се дели на три съсловия: спартиати, илоги и периеки. Спартиатите — това са господстващите слоеве, които се ползуват от всички права.
Цялата земя принадлежи на държавата и е разделена на участъци (клери), предоставяни доживот на всеки възрастен спартиат-войник. (в VIII в. пр. н. е. са около 9—10 хиляди души).
Към всеки участък се прикрепят нлоти, които обработват земята и предоставят част от реколтата на спартиата. Той не работи, служи само във войската и участвува в държавните дела. Илотите, които произхождат от поробеното население принадлежат на държавата, а не на частни собственици.
След смъртта на спартиата, неговият парцел се връща на държавата и се дава другиму.
Лишени от всякакви права, илотите могат безнаказано да бъдат убивани от спартиатите.
Периеките — третото съсловие е свободно, но безправно. Те имат собствени земеделски стопанства, които не могат да им се отнемат. Занимават се с търговия и занаяти. Във войската служат в помощните подразделения, плащат наряди и нямат политически права.
Броят на спартиатите е значително по-малък от броя на останалите две обществени групи — илоти и периеки (напр. ок. 500 г. пр. н. е. има 10 хиляди спартиати, 100 хиляди периеки, 250 хиляди илоти).
Спартанците въвеждат специална възпитателна система, кояде) трябва да осигури на държавата колкото се може по-добри войници.
От новородените се оставят живи само здравите и силни деца. От 7-годишна възраст момчетата прекарват живота си във военни лагери.
Разрешава им се да се женят след 30-годишна възраст. Приучават ги да се изказват кратко и сбито (от там днешното определение „лаконично изказване", което произлиза от наименованието на страната Лакония).

Начело на държавата се избират двама наследствени царе от родовете на Агиадите и Еврипондите.
До края на VI в. пр. н. е. те заедно командват войската, само в походи се разделят; изпълняват и жречески функции.
С времето царската власт е ограничена от съвета на старейшините (герузията) и петимата ефори, които постепенно заграбват цялата административна и съдебна власт, контролират всички държавни дела, имат влияние над царете (които дори могат да ги поставят пред съда и осъдят).
Ефорите (петимата най-силни в народното събрание — „апела") направляват външната политика, свикват „апела", който се състои от всички мъже-спартанци, навършили 30-годишна възраст; народното събрание утвърждава предоставените му предложения.

VII—VI в. пр. н. е.

Спартанците покоряват и други народи на Пелопонес, като в отделни случаи (напр. в Аркадия) гарантират могъществото си чрез сключване на съответни съюзи.

Ок. 550 г. пр. н. е.

Създаден е Пелопонеският съюз, който обединява всички държави от Пелопонес, освен Арголида, Ахайя и северните части на Аркадия. Богатият търговски град Коринт встъпва в съюза по-късно. Военният съюз действа на принципа на агресивно-отбранителен съюз (симахия).
В него най-голямо значение има Спарта (командва обединените съюзнически сили).
Поотделно съюзните държави запазват независимост във вътрешните си работи, но навсякъде Спарта поддържа олигархическите режими. Във външните дела постановките на Съюзния съвет, състоящ се от представители на съюзните държави, са задължителни.
Макар още през VI в. пр. н. е. позициите на Спарта да са застрашени от Атина, хегемонията й продължава до битката с переннците край о. Саламин (в Саропическия залив — 480 г. пр. н. е.).

АТИНА ДО ПЕРСИЙСКИТЕ ВОЙНИ

XIV—XII в. пр. и. е.

Разположена в южната част на полуострова Атика в Средна Гърция, Атина е населена с нонийски гърци.
По това време е зависима от Микеиа. Държавата се управлява от царе. Според легендата един от царете (навярно Тезей, син на Егей) побеждава на о. Крит чудовището — Минотавъра, а след смъртта на баща си взема властта и чрез съжителството на отделните селища обединява Атика под водачеството на Атина.
Трайното обединение на Атика фактически настъпва по-късно.

IX в. пр. н. е.

Разпокъсаната на дребни общини Атика е обединена в държава, чийто политически център става градът държава Атина. Около началото на VI в. пр. н. е. постепенно завършва процесът на формиране на атинската държава и тя придобива голямо значение в Гърция.

Политически и обществен строй

Най-старата политическа власт в Атина е царската — базилевс, който едновременно е и главнокомандуващ, но към VIII в. пр. н. е. тя е заменена от властта на родовата аристокрация (евпатридите), из средата на която се избират първоначално един, по-късно — девет архонти (висши длъжностни лица, които съсредоточават в свои ръце цялата изпълнителска власт).
Първият архонт — опонимът изпълнява висша административна власт (по негово име се нарича всяка година). Вторият архонт царят (базилевс) е върховен жрец, третият — полемархът е върховен, военачалник и командващ атинското опълчение.

През VII в. г.р. н. е. са прибавени още 6 архонти — законодатели (тесмотети), а през VI в. пр. н.е. и десетият — секретар. Върховната контролна власт се упражнява от ареопага т. е. съвет, който се избира измежду бившите архонти; архонтите се избират от средата на евпатридите. Могъществото на богатите родове в Атика се дължи предимно на земевладението и родовата организация.

Преобладаващата част от населението се състои от собственици на дребни имоти, занаятчии и търговци.
Освен гражданите съществува и друга многобройна група — чужденците и техните потомци, живеещи постоянно в Атина. Те са свободни, без граждански права, но с повинности към държавата. Занимават се главно със занаятчийство, търговия и лихварство. Най-нисшият обществен слой са робите, чиито брой непрекъснато расте.

VII—VII в. пр. н.е.

С разширяване на колонизацията и пазарите аристокрацията се стреми да изтласка селяните от производството на вино и маслиново масло, които й носят най-големи печалби. Това влошава положението им.
В именията се трудят най-вече роби, техният брой постоянно се увеличава и те също изместват свободните селяни. Обединяващото селячество взема от евпатридите заеми с високи лихви и в случай, че не успее да ги върне, което се случва често, длъжниците заедно със земята си стават собственост на лихваря.
Те получават название „шестаци", защото продължават да обработват предишната си собствена земя, но дават на лихваря 1/6 от получената продукция (според някои тълкувания — 5/6). Заемодателят също има право да продаде длъжника-роб, а земята му да присвои.

По такъв начин се създават големи поземлени имения, изчезват по-малките парцели и се заличава слоят на дребните собственици, които са по-голямата част на атинската армия. Засилва се недоволството между селяните и занаятчиите, чиито брой се увеличава във връзка с нарасналото производство на сечива и керамика. Недоволстват и по-богатите търговци и корабопритежатели.
Те се стремят да лишат аристокрацията от привилегиите й и да вземат властта.

Ок. 635 г. пр. н. р.

Бунтът на Килон: Недоволството от ръководството на родовата аристокрация довежда до широко революционно движение против евпатридите. В него участвуват различни групировки от атинското общество.
Използвайки тази обстановка и нарасналото недоволство на масите, аристократът Килон, заедно със своите привърженици завладява Акропола и прави опит да завземе върховната власт в Атина.
Не получавайки подкрепа от народа, на който той разчитал, Килон успява да избяга, а неговите привърженици след опит за укриване в олтара на богиня Атина са избити от представители на знатния атински род на Алкмеонидяте. Това убийство хвърля позорно петно върху този род. Те са проклети и изгонени от Атина. Завръщат се по време на Солон.

621 г. пр. н. е.

За първи път в историята на Атина са записани действащите закони. Преразглеждането и записването им е възложено на архонта Драконт от тука и израза „драконтови закони".

Отличаващи се с необикновена суровост, те предвиждат най-често смъртно наказание, особено за нарушаване правото на частната собственост.
Тяхното записване и публикуване прави невъзможно издаването на странични присъди от евпатридите.
В тях се покровителстват онези, които не принадлежат към родовете, заменят кръвното отмъщение на роднините на убития с обществено наказание, определено от съда. Законодателството на Драконт е първата сериозна отстъпка на евпатридите, които се опасяват от повторен бунт, но то не намалява недоволството на по-заможните занаятчии и търговци, стремящи се към участие в управлението. Въпреки несъвършенството си тези закони имат голямо значение за народа.

594 г. пр. н. е.

Реформите на Солон. Атински политически деец, законодател и поет. Избран за пръв архонт, Солон провежда социални и политически реформи, които нанасят съкрушителен удар на родовата аристокрация (евпатридите) и разчистват пътя за развитие на робовладелското общество.
Реформите имат демократичен характер.
Обществени и стопански реформи: премахнати са дълговете, при които заложник е личността; длъжниците, които са в робство са освободени; с държавни средства се откупуват длъжниците, продадени като роби в чужбина. Въведена е свобода на завещанията.
Издадени са редица разпоредби в полза на развитието на дребните стопанства, търговията и занаятите; една от най-важните между тях е: всеки баща е длъжен да обучи синовете си на някакъв занаят, в противен случай на старини няма право на грижи и издръжка от синовете си. Забранен е износът на жито от Атика.

Солон провежда и финансова реформа, с която създава по-изгодни условия за търговията с развиващите се градове на Йония.

Политически реформи:

Разделя атинските граждани на четири групи според имуществения им ценз. За единица доход е приета мярката за житни храни — медимна (крина).

Към I група се числят пентакосиомедимни (500 мерки и повече годишен доход жито).

Към II група — хипеис (конници), които могат да поддържат на собствена сметка кон със с наряжението му (300 мерки жито годишен доход).
Тези две групи имат пълни политически права, но и най-големи задължения: първите — трябва да работят за сметка на държавата (да строят със собствени средства кораби, развлекателни съоръжения и игрища за народа по повод на големи религиозни празници);

вторите — да служат на собствена сметка в конницата. Представителите на двете първи групи заемат и най-висшите държавни длъжности, които по принцип са безплатни.

Към III група спадат — завгитите — притежателите на волски впрягове, хора средно заможни (200 мерки жито годишен доход). Те служат в тежковъоръжената пехота.

Към IV група — тети (ратаи) — принадлежат всички останали граждани. Служат в лековъоръженат пехота.

Народното събрание (еклесия), което по време на неограничената власт на евпатридите загубва политическото си влияние, сега придобива важно значение.

В него участвуват всички граждани (мъже), навършили 20 години. Солон създава съдът на заклетите съдии (хелиея), апелационна инстанция за присъдите на чиновниците.
Той се състои от съдии, които се избират измежду атиняните от всички класи (групи), независимо от имуществения ценз.
Създава и Съвет на четиристотинте (буле), в който всяко от 4-те племена (фил) избира по 100 души, принадлежащи към първите три имуществени ,класи.
Съветът ограничава властта на успоредно съществуващия ареопаг, в чийто състав влизат представители на първите две класи.
Въпреки демократичния си характер реформите на Солон (изписвани и поставяни на специални дъски на пазара) не задоволяват евпатридите и народа.
Евпатридите остават недоволни от премахването на дълговете (кабала), а селяните — от липсата на радикално решение по земеделския въпрос.

561—527 г. пр. н. е.

Тиранията на Пизистрат: След падането на Солон в условията на ожесточена борба между родовата аристокрация и все още слабите демократични елементи, водачът на радикалния лагер Пизистрат, с помощта на наемни войски превзема в 561 г. пр. н. е. Акропола.

Не успява да задържи властта и е изгонен. В 564 г. пр. н. е. отново се завръща в Атина и заграбва върховната власт. Пизистрат преразпределя земята за сметка на аристокрацията, принудена да напусне Атина.

Тази реформа е в основата на създаден силен слой от среднозаможни селяни. Разширява външната и вътрешната търговия, грижи се за интересите на търговците и занаятчиите (навярно първи той е сякал монети в Атина), както и за снабдяването на градовете с евтини хранителни продукти.
По това време Атина изгубва контрола на земите край Хелеспонт, което се отразява върху ръста на производството и търговията с черноморските
цитирай
32. aristotelis - Магна Греция "БГ - Нау...
27.09.2012 21:57
Магна Греция

"БГ - Наука"

Магна Греция (латински Magna Graecia — Велика Гърция“, от гръцки Μεγάλη Ελλάς, Мегали Елас) е името
на част от древна Южна Италия
(Апулия, Калабрия, Кампания, Сицилия) която е колонизирана от древногръцки заселници през VIII век пр. Хр.

С тази колонизация гръцката култура е разпространена в Италия, като скоро се развива нова цивилизация, която по-късно си взаимодейства с местните италийски и латински цивилизации.

Много нови градове се развиват и замогват, като например Капуа, Неапол, Сибарис. Други важни градове в Магна Греция са Таранто, Локри, Регион, Кротоне и Турии.

През ранното средновековие гръцкото влияние остава силно, тъй като районът е част от Византийската империя или под силно Византийско влияние до края на XI век.

И днес населението в тези райони пази елински характеристики в културата. Местните диалекти (най-разпространени в Калабрия и Саленто) се наричат "грекана", "грико", "катоиталиотика" или "Калабрийски" и могат да бъде разбрани (до голяма степен) от други гръцкоговорещи.

Фолклорът на това население е различен от италийския и определено се свързва с гръцкия - характерната песен с танц "тарантела" се смята за остатък от древногръцките екстатични Дионисови чествания.


Общи факти

Реджо ди Калабрия (186 хил. ж., 2009 г.) е разположен на "носа" на италианския ботуш, точно срещу остров Сицилия, разделен от него чрез Месинския пролив.
Градът се намира на склоновете на дългата планинска верига Аспромонте. Реджо ди Калабрия е известен с много прозвища - "Градът на воините от Риаче" (заради намерените бронзови статуетки от времето на древна Елада), "Градът на бергамота" (отглежда се повсеместно в региона), както и "Градът на Фатаморгана" (оптическа илюзия, която се вижда само от крайбрежието на Реджо).
Тук ритъмът на живот е по-бавен, отколкото в италианския Север. Калабрийската сиеста трае по три часа по пладне всеки ден, като тогава всичко почти е затворено, тъй като половината град спи.

Реджо ди Калабрия е вторият най-стар град в Италия, основан през 720 г. пр. Хр. от древните гърци.
Градът последователно преминава под владение на Римската империя, Византийската империя, Кралство Сицилия и Кралство Неапол.
Реджо е разрушен на около 80% по време на земетресението от 1907 г. - най-тежкото в Западна Европа през последните сто години.
Печална слава има местната Ндрагета - калабрийската мафия.

Забележителности:
Градските стени (днес запазени в четири участъка), строени от древногръцките заселници още преди новата ера;
Националният музей на Магна Греция (пази две бронзови статуи на младежи в цял ръст от 5 в. пр.н.е.);
Останките на римски бани;
Внушителната катедрала - най-голямата църква в Калабрия;
Покритият със стъкло гроб на св. Гаетано - местен свещеник, починал през 1963 г. и канонизиран през 2005 г. (погребан е в църквата, носеща неговото име);
"Кастело Арагонезе" от 6 век;
Градската художествена галерия (с интересна сбирка от платна на италиански майстори, вкл. и на сицилианеца Антонело да Месина (1430-1479);
Вила "Зерби", където Венецианското биенале прави южното си изложение;
Близката Сцила (където оптичната илюзия "фата моргана" прави разположената на о. Сицилия Месина да изглежда кацнала върху вълните);
Улица Корсо Гарибалди с луксозни магазини;
Крайбрежната ботаническа градина "Лунгомаре";
Местният кулинарен специалитет "бриоска кон джелато";

--------------------------------------------------------------------------------------------------

Неапол (963 хил. ж., 2009 г.) е столица на провинция Кампания и трети по големина град в Италия. Разположен е на брега на Неаполския залив, на фона на извисяващия се вулкан Везувий - единственият активен вулкан в континентална Европа.

Историческият център на Неапол е най-големият в Европа, като през 1995 г. той е обявен от ЮНЕСКО за паметник на Световното културно наследство. Това е един от градовете в света с най-голяма гъстота на културни ресурси и паметници.

Неапол играе важна роля на Апенинския полуостров през по-голямата част от своето съществуване. В днешно време градът има и печална слава - той се счита за столица на всесилната Камора (местната мафия).

За сметка на това, името на Неапол се свързва с едно от най-вкусните кулинарни изкушения - вездесъщата пица е измислена именно тук.

Неапол възниква през IX-VIII в.пр.Хр. като гръцка колония, която древните гърци наричат "Неаполис" (новия град). Скоро Неапол започва да се смята за един от най-проспериращите градове в Магна Греция, която включва всички гръцки колонии на Апенинския полуостров.

През 88 - 82 г. пр.Хр. Неапол бива присъединен към Римската империя. Градът обаче за запазва като средище на древногръцкото културно влияние.
През следващите векове Неапол се превръща в столица на херцогства, кралства и една империя, а така също и в културен център на Европа (по времето на Ренесансовия хуманизъм).

През 1861 г. градът става част от обединеното Кралство Италия. По време на Втората световна война Неапол е най-бомбардираният италиански град.

Забележителности:
Бурбонският дворец "Реджиа ди Каподимонте" (превърнат в музей);
Строгият силует на замъка "Кастел дел Ово" от 12 век;
Катедралата "Санта Киара", църквите "Сан Лоренцо Маджоре" и "Джезу Нуово";
Църквата "Св. Григорий" - прекрасен образец на неаполитанския барок със старинни покрити колонади, фрески и фонтан;
Музеят "Сан Мартино", разположен в прекрасен старинен манастир;
Националният археологически музей;
Катакомбите на "Сан Дженаро";
Старият гръко-римски резервоар на Виа дел Трибунали;
Галерия "Умберто" - класически викториански търговски безистен с остъклен покрив;
Екскурзия до прочутите римски градове Помпей и Херкулан (затрупани от изригване на Везувий през 79 г.);
Живописните ателиета на местните занаятчии в старата градска част по Сан Грегорио Армено;
Виа Толедо с нейните елегантни магазини;

--------------------------------------------------------------------------------------------------

Сиракуза (124 хил. ж., 2009 г.) е исторически град, разположен в югоизточната част на остров Сицилия, Южна Италия.

Градът е известен с богата си древногръцка история, култура, амфитеатри, архитектура, както и като родното място на Архимед.

На времето римският философ Цицерон го нарича "най-великият и най-красив от всички гръцки градове".

ЮНЕСКО включва историческия център на Сиракуза в Списъка на световното културно наследство.

Сиракуза е основана през VIII в. пр.н.е. от древните гърци на един остров край бреговете на Сицилия. В началото градът се ограничава до размерите на укрепения остров Ортигия, но след това старинното селище става център на разлелия се нашироко на сушата съвременен град.

По това време Сиракуза е съюзник на Спарта и Коринт, превръщайки се в най-важния град на Магна Греция (частта от Южна Италия, колонизирана от древните гърци).

По-късно обаче градът попада в сянката на Палермо, който се превръща в столица на Кралство Сицилия. През 1693 г. Сиракуза пострадва от земетресение, което напълно преобразява нейния облик.

Впоследствие градът до голяма степен е построен отново в сицилиански бароков стил.

Забележителности:
Пристанищната зона дава начало на цяла мрежа от старинни улички, тръгващи от Порта Марина (от 15 в.);
Продълговатата Пиаца дел Дуомо с внушителен вид и заобиколена от грандиозни постройки - самата катедрала включва в себе си и останките от храма на Атина (5 в. пр.н.е.);
Базиликата "Санта Лучия" - византийска църква, построена след мъченическата смърт на светицата през 303 г. (с внушителни катакомби);
Регионалният музей на изкуствата, разположен в двореца "Беломо" от 13 век (притежава богата колекция от предмети на средновековното изкуство);
Храмът на Зевс Олимпийски от 6 в. пр.н.е.;
Ухото на Дионис - издълбана от човека пещера в каменните кариери, намиращи се край добре запазени гръцки и римски старини в археологическия парк;
Замъкът на Евриал, на 8 км от града - едно от най-запазените древногръцки отбранителни съоръжения в Западна Европа;
Красивият извор "Аретуза" на о. Ортигия - според древногръцката митология Аретуза била нимфа, усърдно преследвана от речния бог Алфей; за да я спаси, богиня Артемида я превърнала в сладководен извор;
Разходка по крайбрежната алея Алфео до Кастело Маниаче от 13 в., откъдето се откриват красиви гледки към морето;
цитирай
33. aristotelis - ГРЪЦКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ПРЕЗ III И II ...
27.09.2012 22:02
ГРЪЦКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ПРЕЗ III И II В. ПР.ХР.
М. Ростовцев

Времето след Александър обикновено се счита епоха, през която гръцката цивилизация заедно с гръцкия език се сляла с източната, и новата гръцко-източна цивилизация става цивилизация на целия културен свят.
Фактите не потвърждават правилността на това предположение.
Преди всичко в гръцко-източните монархии на Александровите приемници нямаме сливане на националности. Големи маси гърци или елинизирани негърци се разпръснали по териториите на източния свят, като се съсредоточили главно в градовете.
В редовете си те погълнали и известен брой местни жители, най-много измежду принадлежащите към по-висшите класи на местното население.
Както вече изтъкнахме, гърците и елинизираните
негърци образували висшата класа в новите елинистически държави, класа, която говори гръцки език, която живее еднакво, с еднакви интереси, с едно и също образование и възпитание.
Обаче тия гърци и елинизирани негърци си останали малцинство и отчуждени от грамадните маси на населението.
Масите продължавали да си живеят своя живот, да си говорят на местните си езици и да вярват в своите богове. Гръцката култура почти никак не проникнала в техните среди. Тя си останала само градска култура, а градовете на Изтока били само надстройка над масите на местното население.
Тук дори и не говорим за Индия, средна Азия, Сирия, Палестина и Арабия. Дори в Мала Азия и в Египет, страни смноговековно общуване с гръцкия свят, елинизацията на масите вървяла много бавно: дори още през епохата на римското владичество — в първите векове на Римската империя, местното население в Мала Азия все още си говорело по фригийски и по галатски, за което тъй определено свидетелства апостол Павел.
При такива условия е мъчно да се предположи източната цивилизация да е могла силно да влияе върху гръцкото творчество.
И наистина, такова влияние почти не виждаме. Гръцката литература, гръцкото изкуство, гръцката наука си остават гръцки и след Александър. Влиянието на Изтока минава като слаба струя само в някои литературни видове (приказката, романа, апокалипсисите), в някои местни особености ца гръцкото изкуство, в създаването на някои странични разклонения на гръцката наука (астрологията, а може би и алхимията).
Източното влияние личи най-силно само в областта на религията, в която много източни идеи стават достояние и на гръцките слоеве от населението.

И тъй, цивилизацията на така наречения елинистически период в основата си е гръцка цивилизация.
Къде е силата й и какви са особеностите й?
Гръцкият гений си останал все тъй творчески, какъвто бил и по-рано, и на много места създал ценности с не по-малка стойност от създадените пак от него през V и IV в. Гръцката цивилизация през това време, разбира се, изменила характера си, но го изменила по линиите, набелязани от самата нея още в IV в. пр.Хр.

Атина още в IV в. проявяваше стремеж да създаде общогръцка цивилизация и успя да достигне много в тази насока. В III в. пр.Хр. това дело е вече завършено.
Гръцката цивилизация наистина станала световна и обща за всички, които в границите на античния свят живеели културен, т.е. градски живот.
Жителите на градовете сега говорят само гръцки език, който мълчаливо се признава от всички за единствен език на културните люде.
Животът им във външните си прояви навсякъде е еднакъв: в градовете — павирани улици и площади, отлично уредена водоснабдителна и канализационна система, хигиенични пазари, просторни училищни здания и библиотеки, каменни театри, стадиони, хиподроми, разкошни храмове и олтари, достойни за величието на града постройки за обществени и държавни учреждения, в които се събирали на заседания градският съвет и народното събрание, приветливи малки вили-къщи в провинциалните градове, а дворци и големи здания с квартири за под наем — в столиците. Само животът при такива именно външни условия за човека се считал живот на културен човек. Всички граждани навсякъде по елинистическия свят четат едни и същи книги, възхищават се от едни и същи театрални пиеси, слушат едни и същи музиканти и актьори, които пътуват от град в град. Всички получават еднакво образование и възпитание в палестри и гимназии, в които се дава и физическо възпитание и музикално и научно образование — съединение, тъй характерно за Гърция.

И пак само онзи, който е получил такова гръцко образование, който е могъл да чете Омир, Платон и Софокъл, да се наслаждава от комедиите на Менандър и от съвременната изтънчена музика, само той се смятал културен човек. Всеки, който е изостанал от тази обща култура, бил варварин без оглед на това, дали живее извън пределите на елинистическите държави или вътре в тях. И още по-характерно е, че гърците сами никому не налагали своята цивилизация. Те не познавали и не разбирали какво е това насилствена елинизация. Гръцката култура извоювала световния си характер и била всеобщо призната преди всичко благодарение на нейното съвършенство, а след това вече благодарение на обстоятелството, че била култура на господстващата и управляващата класа от населението.

Един от малкото опити насилствено да се насади гръцката култура, опитът на Антиох IV в Юдея, завършил с пълна несполука и довел работите до рязка национална реакция между юдеите и почти до пълното им религиозно и културно обособяване.

При такива условия гръцкото творчество, много естествено, изгубило вече напълно местния си характер, не е вече творчество само на отделни гръцки градове, а става Общогръцко творчество.

Поетите в Александрия и в Атина не творят сега само за ограничения кръг — жителите на своя град, а творят за всички, които по целия свят живеят гръцки живот, говорят и мислят по гръцки. Гръцките философи още много отдавна бяха започнали да говорят за човека въобще и за този именно човек сега работят писателите, музикантите, учените и художниците.

Достъпът към елини етическата цивилизация бил широко отворен за всички, които могли и имали желание да се приобщят към нея. За пръв път сега възниква понятието хуманност (латинското humanitas), понятието за всичко онова, което е свойствено на един културен човек, т.е. на един грък, за пръв път сега възниква и представата за цивилизован свят.

Омировата фигура върху знаменития релеф на Архелай от град Приена в Мала Азия, фигура, увенчана с Вселената (ойкумене, orbis terrarum) и Времето, много недвусмислено подчертава основната идея на елинистичсската humanitas: бащата на тази humanitas, т.е. на гръцката цивилизация, Омир, я е създал за вселената и за вечни времена.

Бъдещето доказа, че гордостта на елинизма с миналото си и с настоящето си не е била нещо преувеличено. Силата на гръцкия гений е изиграла своята голяма роля не само за създаването на гръцката култура. Тя личи и в заразителността й, личи в това, че влиянието й не се ограничило само с пределите, до които въобще стигнала гръцката нация.

Елинистическата култура почти никак не е засегната от влиянието на Изтока, но затова пък тя от своя страна оказала силно влияние върху по-нататъшното развитие на източната цивилизация — Наистина, влиянието й проличало не изведнъж; елинският фермент действал бавно; обаче с неговото въздействие до голяма степен се обяснява възраждането на източната цивилизация през епохата на Римската империя и ранното Средновековие, въздействие, което личи и в новоперсийската култура от времето на Сасанидите, и в културата на северна Индия от времето на ранната Римска империя, и в арменския, и в грузинския, най-после и в арабския Ренесанс през ранните Средни векове.

Гръцката цивилизация не по-малко повлияла със своята заразителна сила върху изграждането и на западноевропейската цивилизация, предимно в Италия, а отчасти в Галия и в Испания. Латинската култура на Италия и на Запада е един от клоновете на гръцката култура от III и от следващите векове пр.Хр.;
не робски копия, не подражание, а самостойно национално развитие на елинските идеи, на елинското изкуство, на елинската литература на латинския Запад, и приобщаване на тоя Запад към градския живот на елинския Изток с всичките му външни особености.

Но какво ново е внесъл елинизмът в съкровищницата на гръцката цивилизация? Кое е онова, което ни дава право да гледаме на елинистичсската цивилизация като на творческа? Нека се спрем преди всичко на религията. Главната особеност на гръцката религия през това време е по-тясното сливане на понятията религия и нравственост. Не малко помагат за това и философията, особено стоицизмът, и литературата, която усърдно разглежда въпроси от обществения и личния морал, и срещата на гръцките религиозни възгледи с източните религии. Всичко това, взето заедно, подготвя почвата за високото нравствено-религиозно учение на християнството. Интересно е да отбележим, че пак по същото време в областта на религията се слага на първо място и въпросът за смъртта и живота на онзи свят, въпрос, свързан от своя страна с въпроса за поведението на човека през време на живота му пе само в областта на религията, но и в областта на нравствеността.

Елевзинските мистерии на Деметра, съчетани с формите на орфизма, поставили тези въпроси в центъра на религиозното си откровение. През епохата след Александър Велики мистериите се разпространяват по целия гръцки свят, прониквайки в Египет, в Италия, в Сицилия и в далечните колонии по бреговете на Черно море. Орфически златни листове с текстове, чието съдържание е какво очаква човека след смъртта, са намерени в гробници от епохата на ранния елинизъм в южна Италия и в гробове на жители от остров Крит.

Александрия имала свой Елевзин, свое светилище на Деметра, уредено по образеца на атинското. Пак в Египет неотдавна бе намерен интересен документ-свитък, върху който са записани някои молитви, възприети в мистериите, като се посочва и това, какво очаква вярващия в задгробния му живот.
Във връзка с тия течения е и разпространението по целия гръцки свят на създадения от Птолемеите в Египет култ към Серапис, който съединявал в себе си гръцки и египетски религиозни представи.
Пак във връзка с тях са и гръцките представи за задгробния живот, и малоазийските и тракийските идеи за същия този основен въпрос.
Живият интерес към въпроса за задгробния живот спомогнал постепенно да проникнат в гръцка среда източните култове, които образували самостойни, не свързани с определена държава и с определена националност религиозни общини.
Тези култове привличали гърка с тайнствените си и великолепни обреди, с мистичната си подложка, с дълбочината на религиозното чувство у последователите им и с широките възможности за алегорично и философско тълкувание, които възможности давали трагическите им и пълни с религиозен подем митове.
Но, от друга страна, грубостта и чувствеността на източните мистерии действат отрицателно върху душата на гърка. Ето защо, възприемайки източни култове, гърците се стараят да влеят в тях своите нравствени и религиозни идеи, стараят се да смекчат примитивната грубост на обреда, с една дума — да ги елинизират.
Интересни са в това отношение уставите на някои религиозни малоазийски общини, чиито членове се обединяват около мистериите на Великата Богиня. Като първо условие да може да бъде приет някой за член в тях е не само неговата телесна, но и душевна чистота. Нравствените идеи се персонифицират в цял ред нови божествени образи — богове и богини: на Справедливостта, на Чистотата, на Добрите дела и т.н.

И тъй, гръцката религия става все по-одухотворена, все по-отвлечена, като заедно с това изгубва връзката си с отделните градове-държави. В представата на всеки образован грък идеята за бога въобще, идеята за „божественото“ измества образите на отделните богове, които продължават своя живот само в изкуството, в поезията, в официалния култ и в религиозните вярвания на некултурните части от населението на Гърция.

Тъкмо тия нови религиозни течения, които проникват все по-дълбоко в средата на гърците, ни обясняват защо и в Гърция, и в елинистическите монархии елинистическите царе се опитват да обединят политиката и религията в един култ на царете, за които опити говорихме в предидущата глава.

Тоя култ, доколкото е бил възприет в живота на гърците и на елинизираната част от населението, с нищо не е свързан с източните култове на царете.
Източният култ на царете продължава да живее сред гъстите маси от местното население, и то със старите си форми, и само механически се съчетава с онзи гръцки култ на монарсите, който постепенно се закрепва в гръцките градове. Последният е много тясно свързан с представата за божественото (therion), за която току-що говорихме малко по-горе.
Гъркът не намирал нищо чудно в това, че божественото от време на време и постоянно се проявява (епифания) в лицето на ръководители, спасители и благодетели на човечеството.
Оттук водят началото си култовите имена-епитети на елинистическите царе: Спасител (Сотер), Бог (Теос), Явен (Епифан), Благодетел (Евергет), нов Дионис, нов Херакъл и т.н.

Наред с религиозно-мистичнитс течения се зараждат и течения рационалистично и материалистични, обхващащи все по-широки кръгове от обществото. Агностицизмът (вярата в това, че смъртните не са в състояние да знаят каквото и да било за бога), атеизмът (неверието), скептицизмът и алегоризмът (рационалистичното обяснение на религиите, създадено от Евхемер), и те печелят привърженици и последователи, за които религията не е нищо друго, а изкуствено създание на човека. Материалистичната насока в областта на религията довежда между другото и до обоготворяване на Щастието и на Сполуката (Тюхе, латинската Фортуна).
Култът на тези богове става много популярен по целия елинистически свят.Силата на неизчерпаемото гръцко творчество и през епохата след Александър личи ясно и в областта на изкуството и науката.
В литературата на преден план изпъкват новите видове, създадени от новите искания на живота и от променения му вече характер. Старите жанрове, като напр. трагедията, малко по малко измират, а други, като епическата поезия, изменят своя вид; новите пък, тясно свързани със старите, богато разцъфтяват.
В областта на драматичната поезия важна роля играе новата комедия, комедията на характерите и на идеите, не толкова на интригата, рожба на Еврипидовата трагедия и на философските изследвания върху разните типове човешки характери (върху това е писал Аристотелевият ученик Теофраст).
Най-виден автор на комедии е атинянинът Менандър, ръкописи от някои комедии на когото се намериха неотдавна в развалините на някои египетски градове и села.

Във връзка с комедията са и някои нови литературни видове с полуреалистичен, полуфилософски характер: сценки от ежедневния живот — мимове, „кривото огледало“ на градския живот в гръцките градове, доведени до голямо майсторство от Софрон, в V в. и по-късно от Херондас от остров Кос.
Редом с литературното мимическо творчество съществували и популярни негови форми, изпълнени с жив хумор, който често се превръщал в откровен цинизъм. Изпълнявани отчасти с песен, отчасти с говор, те били пародийна форма както на комедията, така и на трагедията. Техните сюжети са главно любовни афери и авантюристи в любовта. Твърде малко са образците, които са ни запазени от тоя род писания; те не са се считали за литературни работи и не са разчитали на трайност.

Тъй наречените кинически диатриби — смес от проза и стихове, рязко бичували условностите, лицемерието и безнравствеността на съвременния живот. Най-прочутият писател на диатриби в проза е Бион, родом от Олбия на Черно море. Но последните открития ни дават повече сведения за диатриби в стихове, каквито са писали Кратес от Тива, Менип от Гадара, Керкидас от Мегалопол, Феникс от Колофон и Тимон от Флиос. Особен интерес представлява произведението на Керкидас, защото ни рисува много ясно бурния политически и социален живот на епохата.
В противовес на смешния и дребнав градски живот, идилията, която достигнала най-голямо съвършенство под перото на сицилиеца Теокрит, ни разкрива поетичните картини на селския живот, живота в полетата и горите, живота на овчарите и земеделците, тъй далечен и толкова желан за жителите на големите градове с тяхната суета, шум и надпреварване за печалби. Същата идилична нотка звучи и в поетичната обработка на митовете в малки митологически поеми (Калимах), в които, както и в идилията, са смесени: романтична идеализация на миналото, красива еротика и понякога тънък психологичен анализ.

Разширението на географския кръгозор на елинистическите гърци, по-основното им запознаване с други нации, учението на философите за ценността на „общочовешкото“в хората независимо от националността, поражда в обществото интерес към тъй наречените варварски народи: скити, траки, келти и т.н. Пристъпвайки към изучаването на тези народи от гледището на нравствеността, философите, а след тях и историците (например Ефор), негодувайки срещу развратените нрави на съвременното им общество, рисуват доста фантастични картини за живота им, понеже смесват действителността с утопията и понеже си представят живота на варварите като приложение на принципите за личен и обществен морал.
От същите извори, според източните образци, се развива романът на авантюрите и пътешествията, чиито герои (обикновено юноша и девойка) авторът постоянно прехвърля от една екзотична страна в друга, докато не ги свърже най-после със съпружески връзки. От източен произход е и приказката, която сега на гръцки език (Езоп) става настолна книга за възрастни и деца.

С голяма популярност се ползва и епиграмата — къс поетичен отзвук на най-разнообразни впечатления от живота, остроумна и сполучлива характеристика на всичко, което е могло да заинтересува поета. Към същата област трябва да отнесем и надгробните надписи в стихове, къси характеристики на някой покойник и на чувствата на живите още негови роднини и приятели, и надписите върху предмети, посветени на боговете, и т.н. От всички душевни преживявания на човека елинистичсската поезия на първо място поставя любовта. Появява се безкраен брой елегии, чиито герои са смъртни хора и безсмъртни богове; много от тях са написани за пеене (романси). Понеже повечето поети са под закрилата на някой силен на деня, особено на елинистическите монарси, то и поезията често е в услуга на честолюбието на такива липа и възпява разкоша и градините им, възпява блясъка на празненствата им, или славата на военните им подвизи. Но наред с това поетите не си затварят очите и пред отрицателни явления в живота.
В пророчески поеми (например в митологичната поема на Ликофрон — „Александра“, в която героинята, пророчицата Касандра, под името Александра издекламирва пялата трагедия във вид на монолог), с един тайнствен, пълен с мистични предчувствия език поетите-пророци предсказват близката гибел и разрушението на великите царства от елинистическия период, които на всички се струвало, че са здраво изградени.

Най-сетне оня локален патриотизъм, който въпреки разселването на гърците никога не е преставал да пламти в сърцата им, и съзнанието, че градът-държава постепенно изгасва заедно със своята минала слава, създали романтичен интерес към полулегендарното минало не само между учените, но и между поетите, които също са били учени и антиквари.

Така били създадени произведения като „Айтия“ на Калимах, което носи отчасти етически, отчасти научен характер и в което ученият-поет изрежда пред погледа на читателя цяла редица далечни митове и забравени легенди, като се пренася често пъти в незначителни и обезлюдени места. Подобно съчетание на поезия с наука намираме в опитите да се обяснят в стихове-трактати някои технически въпроси.
Стихотворните произведения на Никандър (II в. пр.Хр.): Alexipharmaca (противоотрови срещу всякакви отравяния) и Theriaca (ухапвания от отровни животни), както и астрономическото произведение в стихове (Phaenomena) от Арат (270 година пр.Хр.) са познати примери в това отношение.

Във всички литературни произведения на елинистическата епоха виждаме една обща за тях черта. Вън от това, сюжетът да е интересен, читателите търсели преди всичко съвършенство на формата. И това съвършенство в по-добрите призведения е доведено до най-високите възможни предели. Езикът на елинистичсската литература е богат, разнообразен и бляскав; стилът е изтънчен и необикновено гъвкав, менейки се според сюжета; метричните размери са разработени с необикновено разнообразие по чисто научни методи. За мнозина литературата става специалност-професия, а това им налага продължителна и трудна подготовка. За пръв път сега в гръцкото общество се отделя особена класа писатели-професионалисти.

Писателите не се занимавали само с това да създават нова литература. Те грижливо пазели и усърдно изучавали всичко, което е било направено преди тях. Повечето поети и писатели били в същото време и учени, които отделяли голяма част от времето си за изучаване, за критични издания и тълкувания на по-добрите произведения от периода, който те сами считали за класически в историята на гръцката литература. Този им интерес към миналото имал много голямо значение. Учените-литератори от елинистичсската епоха първи въвели литературата на миналото в училището като задължителен предмет за всеки образован човек.
Пак те спасили и завещали на бъдните поколения оскъдните сведения, които ние сега имаме за писателите от VII–IV в. пр.Хр.
Пак те създали и литературната биография, а въз основа на нея и историята на литературата. Под тяхно влияние били уредени и първите големи и богати публични библиотеки.

Пак благодарение на тях книгата прониква и в частния дом, в семейството, а това от своя страна спомогнало за широкото развитие на книжната търговия и поставило основите на книгоиздателската дейност.

За това проникване на книгата в живота на елинистическия грък убедително свидетелстват намерените книги и отделни листове от книги в частни къщи и гробници на гърци, които са живели в градовете, пък дори и в села на Египет. Благодарение на него голяма част от гръцката и особено от класическата, т.е. доелинистическата, литература е запазена и до наши дни.

Засиленият интерес към миналото оживява литературно-научната дейност на писателите, чиято специалност е да изучават това минало. Историците от епохата на елинизма еднакво се интересуват както от съвременните им събития, така и от делата на по-далечното и по-близкото до тях минало, и то както на гръцката напия, така и на т.нар. варвари.
Цял ред писатели, някои от които сами са участвали в събитията през царуването му, се нагърбват с историята на Александър Велики. И елинистическите монархии, и отделните градове си имат свои историци. Появили се и изследвачи, които се заинтересуваш и от историята на Изтока. Всичко онова, което ние знаехме за историята на Египет и на Вавилония до най-новите археологически открития, всичко това е черпено освен от произведенията на Херодот, главно от трудовете на елинизираните египетска и вавилонски жреца през елинистическото време: Манетон (египтянин) и Берое (вавилонянин).

Нека отбележим още и това, че през елинистическата епоха за пръв път се появяват и преводи на религиозни книги на Изтока Първият превод на Библията на гръцки език е направен в Птолемеевата Александрия. Намерили се историци, напр. Тимей, които за пръв път сега се заловили с нова задача — със задачата да събират и подреждат сведенията за историческите съдбини и на Запада, особено на Италия.

Наред с историята, която в литературна форма излага един или друг период от минатото или пък световната история изцяло от най-старите времена, през елинистическата епоха се появяват и редица специатисти-изследвачи, които събират в особени монографии исторически материали и които по такъв начин хвърлят повече светлина върху отделните спорни въпроси в историческото изследване. Нека отбележим още, че наред с интереса към политическата история се събужда интерес и към историята на културното развитие на човечеството.

Един от Аристотелевите ученици — Дикеарх, написал първия общ очерк върху културното развитие на Гърция под заглавие „Животът па Елада“. За жалост, от цялата тази огромна маса исторически произведения на елинистическата епоха до нас почти нищо не е дошло.

Римляните, които тъй старателно пазели класическата литература на Гърция, много малко се интересували от историческата литература на елинистическата епоха.
Ето защо повечето от историческите съчинения на този период постепенно изчезнали и не попаднали в библиотеките на Средновековието. Същата участ, впрочем, постигната и другите писатели и учени през времето на елинизма Всичко, каквото знаем за тях, знаем го по жалките откъслеци и по цитатите на по-късните писатели от епохата на Римската република и Римската империя.

Изкуството, както архитектурата, така и скулптурата и живопистта, и през елинистическата епоха запазва чисто гръцкия си характер. В архитектурата по-голямо внимание сега се обръща не на постройките за религиозни цели, а за светски. Наистина, все още се строят храмове в голям брой, които все още учудват с грамадните си размери и с все по-голямата красота на детайлите си. Строят се и грамадни олтари, заобиколени с портики, например величественият олтар на Зевс в Пергам. Но нови архитектурни идеи и нови форми за тия храмове и олтари — това елинизмът не ни е дал. Затова толкова по-богато пък е творчеството на елинистическите архитекти в областта на гражданската архитектура. Царски дворци, паркове и градини около тях, павилиони и басейни в градините, царски летни вили вън от градовете, всичко това едно след друго възниква в Александрия, Антиохия, Пергам, Пела — За пръв път през епохата на елинизма гръцките архитекти се изправят пред задачата да разрешат постройката и планировката на такъв именно вид постройки. При разрешението на тази си задача много научили и взели и от източните си предшественици. Но няма съмнение, че те много неща са изработили съвсем самостоятелно, като използвали за новите си цели преди всичко портиките и колоните, създадени първоначално за гръцките храмове. За жалост нито един от елинистическите дворци, освен Пергамският, който впрочем е построен в римско време, не е запазен до наши дни. Но твърде голяма е вероятността Палатинският дворец на римските императори и вилите им в Италия да са подражания на дворците и вилите на елинистическите царе.

Много по-добре ни е позната елинистичсската градска архитектура.В последно време бяха изследвани и изучени редица градове, някои от които са основани, а други напълно преустроени именно през елинистическата епоха, в Мала Азия (Пергам, Милет, Приена, Асос, Магнезия на Меандър), в Сирил, Египет, в Италия (Помпей) и в Сицилия. Навсякъде личи колко грижливо и научно са планирани тези градове, колко правилно са разпределени отделните градски квартали и с какво внимание са избрани местата за обществените площади и сгради.
Голяма рядкост е да се намери някой град от доелинистическата епоха с правилна планировка, но през елинистическия период това става вече правило.
За пръв път през елинистическото време се оформят и определени, навсякъде повтарящи се типове за градски обществени здания: зали за заседания на градските съвети, на гражданските съдилища и за събралия на цялото гражданство, театри, концертни зали, пазари, борси, фарове, гимназии и палестри, стадиони и хиподроми.
Най-после, пак през елинистичсската епоха архитектурното изкуство се залавя да строи удобни и красиви частни къщи с портики, дворове и вътрешни градини.

Нека изтъкнем още и това, че пак архитектите от елинистическия период първи се научили да строят за късо време леки, но грамадни и красиви, чисто декоративни постройки за тържества и празненства на елинистическите царе.

Във Вавилон по заповед на Александър само за няколко дни била построена грамадна палатка-зала за тържествения обяд, даден от Александър на войниците му, които по негова заповед се оженили за персийски моми. В Александрия архитектите на Птолемей Филаделф построили грамаден, богато украсен павилион за големия банкет, даден от царя. Като чудеса на архитектурата се споменават у елинистическите писатели грамадните кораби-дворци, строени за египетските царе, и разкошният пътнически и товарен кораб, построен в Сицилия за Хиерон II.

В скулптурата и в живописта художниците на елинизма също тъй се стараят не само да повтарят старите мотиви на класическата скулптура или да подражават на простотата и строгостта на архаичното изкуство в т.нар. архаизиращи статуи и картини, но търсят и нови пътища.
Пътищата са същите, каквито и в литературата: или стремеж към величественото, колосалното (Родоската статуя на Слънцето), стремеж да се изобрази свръхчовешкото страдание и най-крайната напрегнатост на физическите и духовни сили (олтарът в Пергам), или любов към романтичното, идиличното, реалистичното, та дори и до карикатура и гротеска. Наред с натрупаните борещи се тела в боя на боговете с гигантите върху Пергамския олтар, наред със страданието на загиващия в непоносими мъки Лаокоон, наред с картината на боя на Александър и неговите македонци с Дарий и персите върху мозайката, намерена в Помпей, в живописта и скулптурата виждаме и блестящи рицари, спасяващи нежна девойка от страшен дракон; виждаме Дионис, намерил заспалата Ариадна, предадена от коварния й любовник Тезей; младия и стария Кентавър във властта на игривия Ерос; група овчари между кози и овце край селското светилище; селянин, караш на пазар кравата си; рибар, връщаш се от риболов; групи лъвици или овце с рожбите им, или гълъби, кацнали на ръба на един съд, пълен с вода; виждаме пияна жена с шише в ръка; заспало около един фенер момче-роб; виждаме сцени от живота ца варварските народи и т.н., и т.н. Живописецът и скулпторът не признават вече граници при избора на сюжет за художествено творчество. Освен това разнообразие на сюжети и изпълнение елинистическите скулптори, начело с Лизимах, подели и окончателно разрешили една от най-трудните проблеми на скулптурата изобщо — проблемата за движението.

В елинистическите статуи движението е изразено не само в положението на отделните членове, но и с всички мускули на тялото: всеки мускул е обхванат от буйното или бавното движение на цялата фигура.

В живописта техническият похват достигнал до съвършено майсторство. Основно се проучва перспективата, прилагат се правилно перспективните съкращения, художниците се мъчат да разрешат задачата, как трябва да се изобразяват телата в пространството, сериозно вече пристъпват и към пейзажа, при който срещат още по-сложните задачи, как да предадат светлината и сянката, как да групират фигурите в пейзажа и т.н.

Но сигурно никъде другаде епохата след Александър не е направила такива успехи и няма толкова придобивки, колкото в областта на науката Философията през тази епоха се отделя от науката и заема свое особено положение. Тя се посвещава изпяло да изучава човечеството и започва да предпочита психологическото гледище пред физиологическото.

Основаната от Платон академия продължила ра зискванията по теория на познанието, на която нейният майстор бе турил начало. Но крайният резултат на изследването се изразил в превръщане на Платоновия идеализъм в ограничен и безплоден скептицизъм.
По-голямо влияние упражнили други Сократови шко ли, основани през IV в. пр.Хр. Перипатетиците, или последователи те на Аристотел, сега окончателно се посветили на положителните науки и на социалните изследвания.
Киници, стоици и епикурейци, от друга страна, заемат тъкмо противоположно становище: те утвърди ли напълно своята независимост от науката Тия три школи имали и друга една допирна точка Когато изработеният от града-държава граждански идеал пропаднал, по-съзнателното население на елинис тическите царства ревностно търсело да открие смисъла на живота, идеал и правила на поведение.
Малцина могли да почерпят утеше ние от религията; но чисто рационалистическото възпитание, което философията бе дата в минатото, произведе своите последствия, и мнозинството търсело вече отговор на своите съмнения не от Бога, а от разума И тоя отговор бил намерен у киници, стоици и епикурей ци. Всички тия школи изхождат от една и съща идея: човек никъде другаде не може да намери удовлетворение освен в себе си и в своя вътрешен мир. Спокойствието на душата (атараксия) е вътре в нас; за мъдреца външният свят е нещо безразлично.

„Възможно е, казват стоиците, да се приспособите за тоя свят и да работите в него и за него честно и енергично, но вие не трябва да жертвате душевния си покой“, „Вие може да се борите с него и да го изобличите, казват ки ниците, можете да се настроите войнствено спрямо него“. „Вие мо жете да гледате на него със съжалителна насмешка, казват епикурей ците, и да вземете от него най-доброто, което може да ви даде; но това е дребно в сравнение с душевния покой, който превръща роба в свободен човек и цар“.

Човекът има задължения към своите ближни, но главното му задължение е към самия себе си; и то единствено мо же да го отърве от живот, изпълнен със суетни безпокойства и нравс твено издребняване.
Тая теория на равнодушието е имала обаче слабо практичес ко влияние върху делата на хората Те продължаваш да работят и да творят, особено в областта на науката За хуманитарните науки вече говорихме по-горе. Още повече е направено в областта на т.нар. точни или експериментални науки.
Още сме далеч от възможността правилно да преценим придобивките на гърците от III и II в. пр.Хр. в тази област.
Изследванията им са изгубени; можем да си ги представим и да ги възстановим само ло цитатите от тях и според по-сетнешните им преработки. А това е мъчна и сложна работа. Изследвачът трябва добре да познава съвременното състояние на знанието в областта на този или онзи клон на точните науки, а същевременно добре да познава и езиците и историята на стария свят.

И все пак и отсега още вече става ясно, че най-великите открития на XIX в. в основата си са били направени още от учените на елинистическия период.

Малцина знаят колко велики открития е направил Херофил в областта на анатомията и физиологията. След много опити той успял да обясни например функциите на мозъка, изучил нервната система, схванал основните принципи на кръвообращението.
Аристарх Самоски, съвременник на втория Птолемей, научно, математически доказал съществуването на слънчева система, а ученикът му Селевк от Вавилон още повече задълбочил откритията му.
Най-новите изследвания на Дилс (Diels) и на Хайберг (Haiberg) показват колко велики са били за времето си откритията на Архимед в математиката и механиката и колко непрекъснато е развитието на математиката от старата до съвременната.
Нека не забравяме, че и в съвременното училище до най-последно време като най-употребяван учебник по геометрия бе ръководството, съставено от учения от елинистическия период Евклид.
Мястото на Евклид в областта на тригонометрията заемал Аполоний от Перга.
Ератостен пръв изложил основите на математическата география в областта на географията. Броят на тия, само няколко дадени от нас, примери би могъл твърде много да бъде увеличен.

Характерно е още за елинистическата епоха, че образованието и значението на образованието за първи път било признато и оценено от държавата.
Частните философски школи продължавали да съществуват, но редом с тях възникнали първите обществени институти за насърчение на литература и наука Музеят или „Домът на музите“е бил първото научно дружество, което било поддържано от държавата То било сдружение на учени и писатели, които отдали целия си живот на науката и литературата Една голяма библиотека и други удобства за изследвания, като напр. зоологическа градина, били поставени на тяхно разположение.

Пергам е могъл да се хвали с такъв институт и Александрия се е стремяла да съперничи с него в това отношение.



Ancient Greek Coins: Macedonian Kingdom
Всичките древни македонски монети са гръцки
с гръцки букви и гръцки фрази
цитирай
34. aristotelis - ГЪРЦИЯ Е НАВСЯКЪДЕ А ВИЕ ДОРИ КОСЪМ ...
27.09.2012 22:08
ГЪРЦИЯ Е НАВСЯКЪДЕ А ВИЕ ДОРИ КОСЪМ ОТ ТАШАЦИТЕ НА ГЪРЦИТЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА БЪДЕТЕ И ЗА ТОВА УВЛАДЯХТЕ ЕВРОПА С КУРВИ, ЦИГАНИ, КРАДЦИ И НАРКОТРАФИКАНТИ! С КУРВЕНСКА ЧАЛГА, ПРОСТОТИЯ, ЦИГАНИЯ КУЛТУРА НЕ СЕ ИЗГРАЖДА!
цитирай
35. анонимен - Проф. Богдан Богданов, История на старогръцката култура Александър Велики
27.09.2012 22:15
ЕЛИНИЗМА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА "МЕГАС АЛЕКСАНДРОС"

Елинизъм (3 - 1 век пр.н.е.)


В политическо отношение тази епоха е свързана със името на Александър Македонски (Александрос=Алексо+Андрас=покровител на мъжете) - ученик на Аристотел, млад, физически и интелектуално развит, амбициозен, с изключителен военен талант.
Завоеванията му започват 334 г. пр.н.е. и до смъртта му през 323 г. пр.н.е. завладява много страни и създава огромна империя, която включва
освен Гърция и Македония, Мала Азия, южните области на Балканския полуостров, Египет и Тунис.

По съдържание тази епоха представлява разпространение на гръцкия език и култура, по-специално Атинската, върху завоювани от Александър Македонски територии.
Той успява да обедини всичките Гръцки градове-полиси чрез гръцкия език, образование, философия и литература.

Гръцкият език става език на висшите слоеве на градското население и придобива значението на международен език на културата, подобно на латинския език през Средновековието.
Ученолюбив, с развит ум, Александър Македонски покровителства науката и изкуството.

Предава интереса на пълководците си, които привличат кръг от интелектуалци, а богатите подпомагат науката и учението.
През епохата на елинизма се създава и извършва синтез на гръцката култура и на културата на Древния Изток.

Атинската философия, литература и изкуство се съчетават с отдавна развитите на изток математика, астрономия и естествознание.
Именно този синтез на гръцката и източната наука и култура се означава като елинизъм, а времето се нарича епоха на елинизма. Центрове стават Антиохия, Пергам и най вече Александрия- град основан от Александър Македонски при устието на река Нил през 331 г. пр.н.е. станал столица на тогавашен Египет.
В Александрия се създава най-голямата библиотека в древността – над 700 хил. свитъка.
Основан е музей, създадена е астрономическа обсерватория, ботаническа и зоологическа градина. Александрийския музей става световен научен център в тази епоха. В него работят много учени.
Правят се редица научни постижения, развива се литература, философия и изкуство.
В Александрия през 3 век работят Архимед и Евклид. Философията се характеризира с влиянието на Платон. Освен Александрия, центрове на световната наука и култура стават и Сиракуза, Атина, Рим.
В тях се стичат младежи от всички страни. Александрийският музей се превръща в своеобразен университетски център. Възникват катедри
по филология, математика, медицина, реторика и др.

В общи линии училищната система напомня Атинската. Създават се музично училище, гимнастическо училище и гимназия. Новото е:

Училищата стават държавни;
Учителите са много добре платени
Физическото възпитание, което цари в Древна Гърция изгубва предишното си значение и отстъпва на умственото възпитание. Доминират аритметика, геометрия, реторика, литература, история, естествознание;
ефебията постепенно изчезва;
Секва творческият дух характерен за науката и училищата в Древна Гърция. Вместо да се твори философия, тя се изучава;
Развитие получава висшето образование. Създават се философски школи с характера на висши учебни заведения, със своя сграда, професори, списъци с възпитаници и др. В Атина съществуват школите на Зенон, Епикур, академията на Платон, лицея на Аристотел.
цитирай
36. aristotelis - Микимауседонски клоуни, 40% от лексиката на Омир се ползва и днес на новогръцки!
27.09.2012 22:18

Софийски университет "Св. Климент Охридски"
Значение на изучаването на старогръцки език
Гръцкият език има 2500 години история. Той е в основата на европейската цивилизация, като норма. Изчислено е че по-всичките европейски езици има около 54.000 гръцки думи. А на речника на Уебстър на англйиски език има 45.000 гръцки думи. Влиянието на старогръцкия върху старобългарския и среднобългарския език е много силно. Има 3 периода в развитието на езика: 1) старогръцки език 2) средногръцки език (византийски език) 3) новогръцки език. На база на старогръцкия може да се реконструира как са се развили другите езици, за които няма толкова знания към момента. Основни характеристики на гръцкия език:
1. езиково единство, което се е запазило от отделянето на езика като самостоятелен до сега (~ 3000 години); много малко езици по света го имат.
2. непрекъсната традиция (устна и писмена)
3. едновременно използване на езикови форми, създадени в различни периоди: 40% от лексиката на Омир се ползва и днес на новогръцки.
4. изключително гъвкав.
5. огромни словообразувателни възможности, по-големи дори от тези на немския език.
В Кирковско училище ще изучават гръцки език
5 юни 2009
Гръцки език започват да учат от следващата учебна година в община Кирково. Причината за това е все по-големият интерес, който проявяват школниците към езика на Омир, а това тяхно желание се възбужда от възможността да пътуват до южната ни съседка, особено след като бъде отворен пътя през прохода Маказа. Според заявените мераци на областните управители от двете страни на границата това се очаква да стане най-късно до 2010 година, заяви кметът на южната община Шукран Идриз. Тя е убедена, че няма да има пречки от нормативна гледна точка това намерение да се осъществи. Идеята била учениците от гимназиалните класове да изучават гръцкия език под формата на СИП или ЗИП, съобразно желанието на учениците и заявката на самото училище.
цитирай
37. ivansimeonow - МОЛЯ аРИСТОТЕЛ ,АКО ЖЕЛАЕ ДА ИЗЛОЖИ ЛИЧНОТО СИ ВИЖДАНЕ, БЕЗ ДА НАМЕСВА СТРАНИЧНИ ФАКТОРИ
27.09.2012 22:43
Съжалявам Аристотел, не това е отговора, който очаквах от тебе. Прочети внимателно и с няколко реда , ако желаеш отговори. В Народната библиотека има хиляди томове на английски- какво означава това, че сме вече англичани ли? Коментирали сме това, език и име са знакови, но не и определящи за принадлежност към народ. КАКВО ОЗНАЧАВА това- името ми е еврейско, ползвам примерно френски, какъв съм- евреин или французин? Нито едното нито другото.
Какво е устройството на тази държава, тя е велика ,не може да е едновременно и република и монархия- Атина и Спарта.
Наруши добрия тон , не съм казал, че си маймуна, нито пък аз съм , имаш лош ,компрометиран съветник от моя край. По- скоро проучи делата му.Както и да е ,не ме интересува.
ПОДЧЕРТАВАМ, ВСЯКАКЪВ ОТГОВОР, НАРУШАВАЩ ДОБРИЯ ТОН, ПРИЕМАМ ЗА НЕРЕДОВЕН И ЛИШЕН ОТ ИСТИНА.
Не си длъжен да отговаряш. Впрочем интересува ме само един въпрос- Как в Единна Магна / или Маня на италиански/ Гърция съжителстват монархията/Спарта/ и републиката / Атина/ С обединителя Филип, май беше Македонски, ако греша , поправи ме, ще се позанимавам аз, с по-заострено внимание
Признавам ти акуратността- на цитатите, които ползваш, посочваш авторите.Ясно е, че за десетина минути не може да се съчини това, но така е редно , да се посочват авторите. Иначе е много грозно. А иначе мой проблем е/ и на който ще да е на мое място/ дали ги одобрявам или не


цитирай
38. marknatan - еба ви мамата у спамаджиите Кви са ...
27.09.2012 22:51
еба ви мамата у спамаджиите
Кви са теа црни гюци дето дошли ут северо и се метнали на кораблях бре
единствения синеок "грък" е аристотел ма той е от стагира наш ли къде се намира У МАКЕДИНИЯ татко му е лкар на цар филип ма га се изпедерасти и отиде у атин и стана по црън педал и от филибарските нманафчета александър покорителят на света син на филип покорителя нагърците му би шута и си назаничи философ а не гръзки педал

та кво разне3се александър май атинската педерастия и управление от "демократиечн " орган ли беше член ли беше боили ли бейха деба и педалите деба май спартанците и те гръуцуи а

е тука и на летописки с тураките не му излизат сметки те как спартанци били гърци и атиняните били гърци ма спартанците са само 3 600 човека а илотите 360 000 педлите атиняни са избили своите пеласги а другите са ги изселили да ги доутепат тураките мама ви деба и аналите
цитирай
39. ivansimeonow - Братовчедката ми се определи като гъркиня,женена е в Атина, но аз съм българин
27.09.2012 23:00
ИЗВЪН ТЕМАТАЕ, НО ВЪВ ВРЪЗКА С ИМЕНАТА, СЛУЧАЙНО ПОПАДНАХ НА ТВОИ КОМЕНТАРИ ПО МОЙ АДРЕС,НАРИЧАШ МЕ СИМЕОНОГЛУ, придружено с гадории
Беше по повод анонимни коментари, които не са мои. Аз винаги при теб излизам с името си, никога като анонимен. Грешно е също да се търси турска връзка при мен. Прадядо ми е участник в освободителната война, брат му е комунар ,срещал се е с Ботев, къде е турското тука? Не че е нещо лошо, но не обичам , не обичам да се кича с нещо, което нямам
цитирай
40. slavianstvo - Де, де, Аристотелис, по-спокойно. ...
27.09.2012 23:14
Де, де, Аристотелис, по-спокойно. Днешните обикновени гърци са много далеч от елинската цивилизация, гледал съм повечето са тъпи рогачи и грозни кифлоци. А ние българите, тюрки-мюрки и траки-мраки, но езикът ни е славянски, и да не забравяме, че някаква гръцка територия се появи на картата на Европа благодарение на войните на най-голямата славянска държава с турците. Искам да кажа, величието идва и си отива, без да споря, че европейската цивилизация е получила голям тласък от елинската култура.
цитирай
41. aristotelis - ....като дар в нозете на статуята на богинята Атина в Партенона от „Александър, син на Филип и син на Гърция“
27.09.2012 23:19
ivansimeonow написа:
Очертай ако обичаш Аристотел, границите на Магна Гърция, опиши държавното и устройство- монархия ли е като Спарта или република като Атина, Защо като е толкова Велика е прегазена от невелика Македония, защо Демостен казва, че македонците не са гърци / Има го във Филипиките приятелю/ Не се заяждам с тебе, просто ме интересува мнението ти, а никога не е късно човек да научи нещо. Всякакъв друг отговор освен културен, както е зададен въпросът приемам за нередовен и лишен от истина

В книгата си "Александър Македонски" Пол Картлидж обяснява, че древните македони са претендирали, че са наследници на легендарния Македон, а също така на царствената династия на Аргеадите. Тези Аргеади претендирали, че били преки потомци на Темений, който според легендите някога в много далечното минало се преместил от южния Аргос (в Пелопонес) на север към Македония. А тъй като родословието на Темений го свързвало с рода на Херкулес, се получавало, че македонците произлизат от самия полубог и митичен герой Херкулес. Планината Олимп, обитавана от гръцките богове, се намирала на територията на древна Македония, с което аргументите на македоните придобивали стократно по-голяма убедителност. Самият Александър Велики също се смятал за грък и в това трудно може да има съмнение. Картлидж обяснява как той изповядвал привързаност към всичко гръцко и бил заобиколен от гръцки придворни – от своя дворцов шамбелан Евмений до официалния си историк Калистен, от адмирала си Неарх (негов приятел от детинство) до придворния си скулптор Лизип. Самият той се обявява за новия Ахил, а най-интимния си приятел Хефестион вижда в ролята на нов Патрокъл. Той представял своя военен поход в Персия като панелинска акция и бил достатъчно умен да върне в Атина статуите от Суза, които персите задигнали през 480 г. Също така изпратил триста брони, за да бъдат принесени като дар в нозете на статуята на богинята Атина в Партенона от „Александър, син на Филип и син на Гърция“. По време на походите си той редовно позволявал да се отбелязват всички гръцки празници и тържества; разпространил из цяла Азия преклонението пред гръцките богове, като не на последно място било основаването на значителен брой гръцки градове във възловите точки на империята. С други думи Македония е била едно гръцко кралство а имената на македонците са гръкоезични и всичките древни македонски монети са гръцки, с гръцки букви и гръцки фрази!
цитирай
42. aristotelis - ВИЕ СТЕ СТРАХЛИВИ МИШОЦИ И БЕЗ РУСИЯ СЕГА ЩЯХТЕ ДА СТЕ ТУРСКА ЕПАРХИЯ!
27.09.2012 23:30
slavianstvo написа:
Де, де, Аристотелис, по-спокойно. Днешните обикновени гърци са много далеч от елинската цивилизация, гледал съм повечето са тъпи рогачи и грозни кифлоци. А ние българите, тюрки-мюрки и траки-мраки, но езикът ни е славянски, и да не забравяме, че някаква гръцка територия се появи на картата на Европа благодарение на войните на най-голямата славянска държава с турците. Искам да кажа, величието идва и си отива, без да споря, че европейската цивилизация е получила голям тласък от елинската култура.

цитирай
43. aristotelis - ЗА КАКВА СЛАВЯНСКА ДЪРЖАВА СТАВА ДУМА БЕ ПОКОРНА И НАГЪЗАНА ГЪСКА?
27.09.2012 23:33
slavianstvo написа:
Де, де, Аристотелис, по-спокойно. Днешните обикновени гърци са много далеч от елинската цивилизация, гледал съм повечето са тъпи рогачи и грозни кифлоци. А ние българите, тюрки-мюрки и траки-мраки, но езикът ни е славянски, и да не забравяме, че някаква гръцка територия се появи на картата на Европа благодарение на войните на най-голямата славянска държава с турците. Искам да кажа, величието идва и си отива, без да споря, че европейската цивилизация е получила голям тласък от елинската култура.


През 1846 год.т.е. преди 166 г.НЕОФИТ БОЗЛЕВИ описва така българите: те уста имат, език нямат, очи имат, но не виждат, уши имат, но не слушат,теглят повече от скотовете и ЗАЩО ?-не смеят да питат, стоят просълзени горките, гледат нечувствени и умаени като гъски, ходят в темната мъгла....
цитирай
44. aristotelis - Когато говориш за гърците ще се прекланяш, на колене, защото вие още сте диви макаци от казахстан, за това имате 12.000 курви и още повече цигани в европа!
27.09.2012 23:40
Също така изпратил триста брони, за да бъдат принесени като дар в нозете на статуята на богинята Атина в Партенона от „Александър, син на Филип и син на Гърция“
цитирай
45. aristotelis - " marknatan", рано или късно мастурбацията се допира до еротичните зони и тези действия се затвърждават с времето като навик!
27.09.2012 23:45
marknatan написа:
еба ви мамата у спамаджиите
Кви са теа црни гюци дето дошли ут северо и се метнали на кораблях бре
единствения синеок "грък" е аристотел ма той е от стагира наш ли къде се намира У МАКЕДИНИЯ татко му е лкар на цар филип ма га се изпедерасти и отиде у атин и стана по црън педал и от филибарските нманафчета александър покорителят на света син на филип покорителя нагърците му би шута и си назаничи философ а не гръзки педал

та кво разне3се александър май атинската педерастия и управление от "демократиечн " орган ли беше член ли беше боили ли бейха деба и педалите деба май спартанците и те гръуцуи а

е тука и на летописки с тураките не му излизат сметки те как спартанци били гърци и атиняните били гърци ма спартанците са само 3 600 човека а илотите 360 000 педлите атиняни са избили своите пеласги а другите са ги изселили да ги доутепат тураките мама ви деба и аналите

цитирай
46. ivansimeonow - Приемам такъв отговор, въпреки, че ...
27.09.2012 23:47
Приемам такъв отговор,въпреки, че беше за държавността. Но там няма отговор,защото няма и държава.. Все пак, не забравяш, сигурен съм, че твоят съименник е учител на Александър. Ако аз бях ученик на Волтер, щях да разнасям френското навсякъде където отида
Не се дразни от коментара № 40 на колегата . Прав е. Сърбия, Гърция, Румъния , България дължат свободата си на Русия, не само ние. Гърците са първи в тази редица. Истина е ,че войните са били заради нас, но така са се принуждавали руснаците, парче по парче, докато стигнат и до нас
Не бива да смесваме древност и съвремие. Да трябва да си знаем древната история, но да гледаме на нея като странични наблюдатели
цитирай
47. aristotelis - Когато "slavianstvo" мастурбира, именно реакцията на родителите представлява най-голям риск за него!
28.09.2012 00:00
slavianstvo написа:
Де, де, Аристотелис, по-спокойно. Днешните обикновени гърци са много далеч от елинската цивилизация, гледал съм повечето са тъпи рогачи и грозни кифлоци. А ние българите, тюрки-мюрки и траки-мраки, но езикът ни е славянски, и да не забравяме, че някаква гръцка територия се появи на картата на Европа благодарение на войните на най-голямата славянска държава с турците. Искам да кажа, величието идва и си отива, без да споря, че европейската цивилизация е получила голям тласък от елинската култура.

Внимавайте как реагирате. Когато детето мастурбира, именно реакцията на родителите представлява най-голям риск за него. Репресирането на мастурбацията чрез опити за дисциплиниране и дори просто чрез родителско неодобрение може да доведе до вредни последствия върху самочувствието на детето, отношението му към собственото тяло и развитието на сексуалната му идентичност. Ако му насадите усещането, че прави нещо мръсно или лошо, то може да започне да свързва сексуалните преживявания и дори чувството на удоволствие с вината и срама. Естествено, не е добра идея и да ръкопляскате или окуражавате излишно.
цитирай
48. aristotelis - Идиотските македонистки исторически тези.................
28.09.2012 00:09
ivansimeonow написа:
Очертай ако обичаш Аристотел, границите на Магна Гърция, опиши държавното и устройство- монархия ли е като Спарта или република като Атина, Защо като е толкова Велика е прегазена от невелика Македония, защо Демостен казва, че македонците не са гърци / Има го във Филипиките приятелю/ Не се заяждам с тебе, просто ме интересува мнението ти, а никога не е късно човек да научи нещо. Всякакъв друг отговор освен културен, както е зададен въпросът приемам за нередовен и лишен от истина

Идиотските македонистки исторически тези днес получават отпор не само от учените по цял свят, но и в самата Македония - нещо, което не се бе случвало 65 години. Експрезидентът Бранко Цървенковски онзи ден каза, че “античният македонизъм е обречен на тежко историческо поражение”. А експремиерът Любчо Георгиевски иронично забеляза, че следващата стъпка на управляващите ще бъде да открият “антични югославяни”.
цитирай
49. анонимен - Пий си хапчетата, ристотелис. И...
28.09.2012 00:12
Пий си хапчетата, ристотелис. Интернетът ти е противопоказен, внимавай!
цитирай
50. aristotelis - ГРЪЦКАТА НАЦИОНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ Кръстьо Манчев
28.09.2012 00:22
ivansimeonow написа:
Приемам такъв отговор,въпреки, че беше за държавността. Но там няма отговор,защото няма и държава.. Все пак, не забравяш, сигурен съм, че твоят съименник е учител на Александър. Ако аз бях ученик на Волтер, щях да разнасям френското навсякъде където отида
Не се дразни от коментара № 40 на колегата . Прав е. Сърбия, Гърция, Румъния , България дължат свободата си на Русия, не само ние. Гърците са първи в тази редица. Истина е ,че войните са били заради нас, но така са се принуждавали руснаците, парче по парче, докато стигнат и до нас
Не бива да смесваме древност и съвремие. Да трябва да си знаем древната история, но да гледаме на нея като странични наблюдатели

И така в началото на XIX век Гърция се оказва достатъчно „узряла“ за започване на своята национална революция: военизирани хора за започване на битката, образовани, подготвени и свързани с европейските идеи влиятелни люде за организиране на гръцка национална държава, народ, готов да се впусне в борбата за своето национално освобождение и достатъчно богата средна класа за материално и финансово обезпечаване на победата.
Вие Българите до последно сте стояли като покорни и нагъзани гъски и за това никъде не се говори в историята за БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА РЕВОЛЮЦИЯ защото просто такава няма а става дума за Руско-турска война. A за Априлското въстание Проф. Илия Тодев беше кажал по тв: "когато не си готов да умреш не правиш въстание, а българите не бяха готови да умрат и за това като овце са се предали на турците и ги заколиха"! А това точно са правили и на Батак..........СРАМ И ПОЗОР!
цитирай
51. анонимен - ДРУГАРИ
28.09.2012 00:47
АМИ МОЛЯ ВИ , ВСИЧКИ ВИЕ СРБО-ГРКО-МАК'ЕДОНСКИ СЕСТРИЧКИ НА СРБО-ГРКО-МАК'ЕДОНСКИЯ , АНАЛО-ТРАВЕСТИТО- КОМУНОИД СИРИЛ МИЛЧЕФ - Леснописеца ИЛИ КАКТО Е ИЗВЕСТЕН В ГЕЙ СРЕДИТЕ - МАК'ЕДОНКАТА , ЗАЩО ТАКА ГО ОСВЕТЯВАТЕ КАТО СРБО-ГРКО-МАК'ЕДОНСКИ АНАЛО-ОРАЛО-ГЕЙО-ДЕБИЛОИД , АМИ ТОЙ И БЕЗ ТУИ Е ПОЗНАТ У НАС КАТО АНАЛО-ОРАЛНАТА СРБО-МАК'ЕДОНКА , МИСЛИТЕ ЛИ , ЧЕ СТЕ СПОСОБНИ ДА ГО ДЕСКРИДИТИРАТЕ , ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА ?
цитирай
52. анонимен - dimitar
28.09.2012 00:53
aristotelis razbira ot istoriya kolkoto svinya ot kladenchova voda.pishe samo palni gluposti i sam si protivorechi pri pisaneto.zaslepen e ot gradcki shovinizam.za nego ako edno layno e gracko e nay-hubavoto zashtoto mirishe nay-hubavo.prosto e jalak s tezi negovi pisaniya.
цитирай
53. slavianstvo - Аристотелис, Аристотелис. . . ако ...
28.09.2012 01:09
Аристотелис, Аристотелис... ако бяхме толкова прости, слаби и загубени, имали сте 8 века време да ни унищожите, ама не сте успели. И то не защото не сте искали, нито защото не сте опитвали. После имахте още пет века привилигеровано положение в Османската империя, през които свободно можехте да изтривате, горите и рушите историята ни и да ни тропате на турците, защото по отношение на нас си бяхте едни турски мекерета, и пак не успяхте. Имахте църква над нашата, имахте навсякъде ваши училища, а интелигенцията ни почти се беше погърчила, и съвсем малко ви трябваше, за да успеете, обаче все пак не успяхте. Те ти я националната революция. Вие трябваше да се избавите само от турците, и пак нямаше да успеете без Русия, макар че половин Европа идваше да ви помага. А пък ние трябваше първо да си избавим от вас.
цитирай
54. marknatan - Вие трябваше да се избавите само от ...
28.09.2012 01:23
slavianstvo написа:
Вие трябваше да се избавите само от турците, и пак нямаше да успеете без Русия, макар че половин Европа идваше да ви помага. А пък ние трябваше първо да си избавим от вас.


деба и туракомана Как ще се иzъбават от ТУРЦИТЕ като те са ТУРЦИТЕ Бе туракоман Тва е същата андолскамамаазиатска смес туракоанадолци дето си имаха 500 години да си се умесат и се сеформират бе тзпунгер туракомански оеднаковосъщен с анадолотураокманогреческафанариотска сволоч бе тупан кви гърци те гонат у хисторито в 19 век тупани юнаци балкански
цитирай
55. анонимен - ВЪЪЪЪ
28.09.2012 01:29
ДРУГАРЮ СРБО-ГРКО-МАК'ЕДОНСКИ , АНАЛО-ТРАВЕСТИТО- КОМУНОИД , СИРИЛ-МИЛЧЕФ - Леснописеца ИЛИ КАКТО СТЕ ИЗВЕСТЕН В ГЕЙ СРЕДИТЕ - МАК'ЕДОНКАТА . ЗАЩО ЛИ ВСИ4КИ НИЕ , БЪЛГАРИТЕ , ОНИЯ ОСНОВАТЕЛИТЕ НА СВЕТА , КОЙТО СЕГА ВИЕ СРБО-ГРКО-МАК'ЕДОНСКИТЕ , АНАЛО-ТРАВЕСТИТО- КОМУНОИДИ ОТКРИВАТЕ , ВИ СЕ ПОДСМИХВАМЕ , ЛЕКО , ЛЕКО , НЕУСЕТНО ЗА ВАС , ПОЧТИ !
цитирай
56. marknatan - та швестерко, пардон тук си арис...
28.09.2012 01:37
та швестерко,пардон тук си аристотелис сега си с баба гръкиня кви северни гръци те гонят и тебе у хисторито като смахнатия сапарток ли северните траки мизийците


Кви са теа црни гюци дето дошли ут северо и се метнали на кораблях бре тупан църен
единствения рус и синеок "грък" е аристотел
ма той е от стагира наш ли де е Е тамо се намира У МАКЕДОНИЯ

татко му е лекар на цар филип ма га се изпедерасти и отиде у атина и стана по црън педал и от филибарските нманафчета александър покорителят на света син на филип покорителя нагърците му би шута и си назаничи философ а не гръзки педал

та кво разне3се александър май атинската педерастия и управление от "демократиечн " орган ли беше член ли беше боили ли бейха деба и педалите деба май спартанците и те гръуцуи а

е тука и на летописки с тураките не му излизат сметки

Та как безписмените СПАРТАНЦИ били ВИСОКООБРАЗУВАНИТЕ ГРЪЦИ БЕ педалче

те как спартанци били гърци и атиняните били гърци ? За едните жените са богини и царе за педалите атиняни магарици глупако глупако
е сега разбрали защо македонеца му би шута на педала аристотел щото се изпедерасти


педалите атиняни си избили своите пеласги а малкото останали ги изселили на о-ва да им се оттепат тамо тракиските гърци от двадесетото гръцко плене с гръцкийо си цар Кой педал си слага грък за цар освен гърци бе маймун

и оди у делфи да пита вещицата дето македонеца я помъкна за косите и уная кричаеше че ти гледамьна ръка бате че тио гхледам на биб куршум че тъи леем Владетел на света че станеш арабията ти думам

е тва искам да чуя и рече македонеца и и би шута

ха ха ха
педали

цитирай
57. shtaparov - Същината на събитията
28.09.2012 03:04
В Тракия тогава всъщност са дошли не кои да е случайни Келти (Белти),а част от Белгите (Бългите). Царят им бил Кабар (Кубар),столицата Туле (Дуле),а целта: завръщане в прародината (Балканите и Мала Азия) по покана на своите местни роднини,страдащи от жестоките гръцки нашествия. След като гърците биват спрени и разбити,мотивацията на Белгите намалява и царството им съответно се
разпада,но те самите не изчезват,а остават в земите на своите предци.
цитирай
58. анонимен - пеларги, българи
28.09.2012 06:11
"... в добавка техния гръцки cар е този който избива последните пеласги за които със сигърност и конкретно знаеме,че не са гърци..."

В изследването си "Болгары в Троянской войне" Иордан Табов пише следното: "в греческом языке нет звуков и букв, соответствующих болгарским "Б" и "Ъ". В византийских рукописях болгары названы словом "вулгари"; однако оно отражает римо-латинское влияние. Для греческого языка характерна замена "Б" на "П". Кроме того, вместо звука "Ъ" античные греки могли использовать не "У", а другой гласный звук, скорее всего "Е" или "И".
а) Ударение в слове "пеласги" ("пеларги") падает на первый слог, как и в "българи";

б) Колебание вокруг вариантов "пеласги" и "пиласги" наводит на мысль, что на месте Е и И был звук, отличающийся от Е и И, который отсутствует в греческом языке – таким мог быть звук Ъ;

После цитира една и съща легенда, за произхода на българите и пеларгите.

Също цитира византийския учен Иоан Цецес:

"А пеоны это болгары. Не верь глупцам,

что болгары различны от них. "

МНОГО интересен труд: http://artifact.org.ru/sravnenie-versiy/y-tabov-bolgari-v-troyanskoy-voyne.html


Значи, ако българите са пеларги; и пеларгите са избити, в България трябва да не са останали истински българи - няма да се учудя ако е така.
цитирай
59. letopisec - Благодаря за коментарите, но....
28.09.2012 09:40
забелязвам, че се отклонявате от темата и всеки, като латерна, си върти своята песен....
цитирай
60. анонимен - Най-великият "Гръцки" ...
28.09.2012 10:06
Най-великият "Гръцки" мегаполис пардон - гигаполис е лудницата в Курило, а "Аристотелис" е Наполеон.
цитирай
61. d3bep - забелязвам, че се отклонявате от ...
28.09.2012 10:36
letopisec написа:
забелязвам, че се отклонявате от темата и всеки, като латерна, си върти своята песен....

Нищо де, къвто стопанина, такива и гостите, ама ти и тука земи разправи за тракийското царство на Лизимах, което било област тракия.

Аз ти дадох по темата, ама то ка кда го разбереш, искат се познания. А не окончателно мнение.
цитирай
62. godlieb - МНОГО ИНТЕРЕСНО!
28.09.2012 10:48
СЛЕДОВАТЕЛНО МЕСТНОСТ "ГАЛАТА" - КРАЙ ВАРНА-ГРАД - Е АНТИЧНО КЕЛТСКО ПОСЕЛИЩЕ. ЗА ТАЗИ МЕСТНОСТ СЪЩЕСТВУВАТ МАСА ПАРАПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОГНОЗИ ОТ МЕСТЕН ПОЛУГРАМОТЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛ.
цитирай
63. анонимен - grakomaimunikos kam aristotel4o trakieca
28.09.2012 11:23
nyama velika garcia i nikoga ne e imalo,no vij velika trakia e imalo.vie garcite deto se nari4ate,a ti si po to4no 4erno karaka4an4e,tryabva da znaete 4e kogato nie trakite sme bili tuk na balkanite vie o6te ne ste bili slezli ot klonite na palmite v etiopia.i dobre 4e be6e trakieca,balgarin orfei ta da vi dade trakiskata pismenost,4e sega da moje6 da pi6e6 tia gra4ki gluposti
цитирай
64. letopisec - Дерзв
28.09.2012 13:37
Птолемей ІІ Филаделф се опитва през 60-те години на ІІІ в. пр.н.е. да разшири своята дейност на влияние, както по южния бряг на Черно море, така и по Егейския бряг на Тракия. Изглежда, че тези завоевателни напори на втория Птолемей не му донесли трайни резултати, защото по същото време един тракийски владетел на име Котис (син на Раизд) можел да предприеме редица стъпки спрямо някои гръцки колонии по Черноморския бряг на Тракия и да засили своите връзки с Аполоновия храм в Делфи. Във всеки случай този Котис едва ли е бил жив, когато по времето на Птолемей ІІІ Евергет (248-222 г. пр.н.е. ) владетелите на Египет успели да стъпят сравнително здраво на егейския бряг на Тракия и да експлоатират за известно време богатствата на неговия хитерланд" стр.128/129 от книгата от 1982 г. на проф. Данов "Траките".....Специално за дзеръ, да не си мисли, че е открил топлата вода...
цитирай
65. ivansimeonow - Имза едни в България, по Черномо...
28.09.2012 13:52
Имза едни в България, по Черноморието, на които Гърция им дава около 100 хиляди евро/ просят пари, но дават/ да учат гръкоманите на гръцки. Не съм видял някой научен, но иначе се изявяват в Интернет и плюят всичко българско. В същото време " пишат" книги - кавър версии и се представят като сторонници на тракийското Какво да се каже. това е възможно само в България
цитирай
66. voulgaros - АРИСТО---СТИГА СИ СПАМИЛ. . ХУБАВИ ...
28.09.2012 14:31
АРИСТО---СТИГА СИ СПАМИЛ..ХУБАВИ И ВЕРНИ НЕЩА СА----АМА ТУКА ИМА ДРУГА ТЕМА И ЗАГЛАВИЕ!!
ТОВА КОЕТО ГО НАПИСА----ГО НАПИШИ ПРИ ТЕБЕ В НОВА ТЕМА...Г-Н МИЛЧЕВ, ИЗТРИИТЕ РАБОТИТЕ НА АРИСТО, РАЗВАЛИ ХУБАВАТА ТЕМА И ВЪПРОСИ !


ДЗВЕР---ГОЛЯМА МЪКА СИ НАИСТИНА ...МЪКАА СИК--БАЩА ТИ Е ПО-АДЕКВАТЕН ОТ ТЕБЕ...МАКАР ЧЕ И ТОИ ДАВА ПРЕЗ ПРОСОТО !! :))))
цитирай
67. letopisec - Проф. Данов
28.09.2012 15:06
Проф. Данов е един от добрите специалисти и по темата за гръцката колонизация по бреговете на Егейска Тракия......................."Една от най-характерните черти на гръцката колонизация по бреговете на Тракия, която я отличава от гръцката колонизация по бреговете на Халкидическия полуостров, се крие в обстоятелството, че тя започнала почти с цяло столетие по-късно. Уместно е да се отбележи и това, че гръцката колонизация на онези сектори от морския бряг на древнотракийските земи, които са включени между Стримон и Истър, представлява по себе си втория етап (приблизително от 675 до 550 г. пр.н.е., а според някои учени до 500 г.пр.н.е) на Великата гръцка колонизация", стр. 83, от книгата от 1982 г. "Траки" на проф. Данов...Вж. също Altthrakien
Danov, Khristo Miloshev. - Berlin, New York : de Gruyter, 1976
Pontos Euxeinos
Danov, Khristo Miloshev. - Stuttgart : Druckenmüller, 1962
цитирай
68. анонимен - при селянина от правец нямаше му...
28.09.2012 16:23
при селянина от правец нямаше мургави уроди салафисти, талибан, потурнак тракедонци,тюркоци и подобна паплач.
Целия народ се чустваше като възроден.

цитирай
69. анонимен - Уважаеми дами и господа! Толкова ...
28.09.2012 16:40
Уважаеми дами и господа!
Толкова ли е трудно, да се социализирате и интегрирате в Европа и на Балканите?

цитирай
70. letopisec - Музика
28.09.2012 17:01
Според гръцкия историк Теопомп, който е бил съвременник на Филип ІІ Македонски и имал множество сведения и лични наблюдения върху бита на траките и гетите, и двете племена имали обичая да изпращат пратеничества за сключването на мир, като текста на посланието прочитали под звуците на цитра." стр. 82 от книгата от 1982 г. "Траки" на проф. Данов....
цитирай
71. анонимен - Спартакос Тракидис
28.09.2012 17:29
Покъртителна трогваща картина е как някои хора на възраст с над 50 години, се превърнаха от пламмени и възторжени строители на светлото комунистическо бъдеще в тракедонисти! Преди разучаваха марксизма ленинизма и основите на комунизма в клубовете на ОФ. Каква голяма илюзия,всичко се срина.Ограбиха ви идеалите.Сега на дърти години,гладни като църковни мишки се хващате като удавници за сламка Озлобени и обезверени сте лесна плячка на всеки шарлатан. Трогателна гледка,как хора на възраст повтарят, като олигофрени всяка мантра произнесена от гуруто и сричкуват в хор у кръжока по тракедонизъм.

цитирай
72. ivansimeonow - Много често се позовавате на това, ...
28.09.2012 17:56
Много често се позовавате на това, посочете автора. Считам, че не сте вие,защото с младостта си няма как да сте толкова компетентен свидетел. В противен случай попадате в категорията на тези, които иронично съжалявате.
На гърците шапка им свалям. Е ,за някои 100 милиарда, за други 100 хиляди , според нуждите
цитирай
73. d3bep - О, аз определено не съм открил то...
28.09.2012 18:03
О, аз определено не съм открил топлата вода, само отбелязвам ФАКТЪТ че всичката световна нормална литература пише птолемеите владетели на тракия за поне един век, а Данов им е отделил едно несвързано изречение, и то е един от малкото български учени, отделили цяло изречение на проблема.

Абе ти сега след Манхер Хелфен прочете май и втора книга, и то на Данов. Не се шегувам ,сега почна Данов да мантриш....
И кое го прави Данов толкова "голям специалист по колонизацията".
Специалист е по приказките, ама ти го надминаваш...
Нищо, че човекът цял живот е учил история пък накрая му присъдили степен по философия...
То и теб това те чака де...

Има едно нещо, наречено епиграфика.
Знаеш ли защо ти го споменавам?
Може би защото вместо 2 книги за 2 години трябваше да си минал 200, за да имаш претенции.
Нищо против Данов, но ти не виждаш по - далеч от носа си.
Освен че си назад с фактите, изобщо не търпиш необходимото развитие за времето ти тук... Отделно че не можеш да различиш личното мнение на Данов по някои въпроси от обективните факти.

Кажи им на специалистите по колонизация че най - ранното свидетелство за колониизране по черно море е около 5-ти век преди христа като веществен факт, а не като голо твърдение.
Че на редица градове, например Месембрия, свидетелствата са и по - късни.
И че за голямата част от градовете такива свидетелства ИЗОБЩО НЯМА. Анхиало например е по - лесно да се изкара египетски град, отколкото гръцки, макар че в приказките, дето четеш, друго пише.
И отделно от това е абсолютно неоспоримо, че градове като Созопол - неоспоримо гръцка колония по едно време, са съществували КАТО ГРАДОВЕ около 10(десет) века преди т.нар. колонизация. Т.е. твърденията за колонизация са все едно да твърдим ,че САЩ са основали Хаваите.
цитирай
74. анонимен - Напълно ви разбирам.-
28.09.2012 18:11
ivansimeonow написа:
Много често се позовавате на това, посочете автора. Считам, че не сте вие,защото с младостта си няма как да сте толкова компетентен свидетел. В противен случай попадате в категорията на тези, които иронично съжалявате.
На гърците шапка им свалям. Е ,за някои 100 милиарда, за други 100 хиляди , според нуждите

===================================================
Уважаеми дами и господа! Напълно ви разбирам.
Хора, които не са съумяли да се реализират в живота си до 50 годишна възраст, стават лесна плячка на всеки шарлатан и им е много трудно да се социализират и интегрират в Европа и на Балканите?


цитирай
75. анонимен - EEEEE AMAN OT TOQ GRACKI CIGANIN SICHKI GARCI STE PEDALI I MOSHENICI A JENITE VI KURVIII DA VA EBA I GRADLIVIQ I LAJLIV GRACKI NAROD HAHAHHAHAHHA
28.09.2012 19:34
aristotelis написа:
slavianstvo написа:
Де, де, Аристотелис, по-спокойно. Днешните обикновени гърци са много далеч от елинската цивилизация, гледал съм повечето са тъпи рогачи и грозни кифлоци. А ние българите, тюрки-мюрки и траки-мраки, но езикът ни е славянски, и да не забравяме, че някаква гръцка територия се появи на картата на Европа благодарение на войните на най-голямата славянска държава с турците. Искам да кажа, величието идва и си отива, без да споря, че европейската цивилизация е получила голям тласък от елинската култура.

Внимавайте как реагирате. Когато детето мастурбира, именно реакцията на родителите представлява най-голям риск за него. Репресирането на мастурбацията чрез опити за дисциплиниране и дори просто чрез родителско неодобрение може да доведе до вредни последствия върху самочувствието на детето, отношението му към собственото тяло и развитието на сексуалната му идентичност. Ако му насадите усещането, че прави нещо мръсно или лошо, то може да започне да свързва сексуалните преживявания и дори чувството на удоволствие с вината и срама. Естествено, не е добра идея и да ръкопляскате или окуражавате излишно.

цитирай
76. ivansimeonow - Понеже притеглям анонимните като ...
28.09.2012 19:45
Понеже притеглям анонимните като магнит/ впрочем в над70% от тях се крие едно лице/ личност/, известно на мен/, към №74 имам няколко въпроса:
1/ Вие, като широк специалист как сте постигнали това, което проповядвате?
2/ тези ,който оплюват България постигнали ли са това и защо не отидат там, където е по-хубаво. Да не са садо-маздо?!
3/ Мислите ли, че като знам с кого си имам работа, не се забавлявам в случая?!
Ако греша, излезте от нелегалност
цитирай
77. muhotu123 - Vsichko,za tova koeto prochetoh do tuk.Gramna mi panchera.
28.09.2012 20:49
Obicham da cheta za istoriyata,bilo za nashata
bilo za chujdata.Noot prochetenoto do sega
glavata mi eksploadira,a imenno.Nared s hubavite neshta prochetoh golyama doza pornografiya.Sram me e makar i ne az da sam pisal tiya redove.Ne moje li gospodata da nameryat po umeren ton bez da se obijdat kato magareta.Vse pak tiya pisaniya ni predstavyat nas Balgarite,ili ne sme takiva.Istoriya e imaalo i shte ima vinagi,no da stigame do neya po patya naa logikata i kartovskiyat trud na mojeshtite i znaeshtite.Ne kazvam che ne tryabva da ima spor,inache shte e kakto pri komunizma vsichko na gotovo.Azsam obiknoven Balgarin i mi se iska nared sas chujdata istoriya,nashata Balgarskata da bade napisana kakto i se polaga.A tova moje da stane ako vsichki nashi ucheni istorici si podadat race.Bez da se obijdat i da se izkarvat,koy po po nay?
цитирай
78. d3bep - Кирил Милчев не е историк, политик ...
29.09.2012 00:04
Кирил Милчев не е историк, политик е. Надявахме се да стане историк. Засега не дава индикации.
цитирай
79. анонимен - kiril mil4ev e prosto edin prodajen ...
29.09.2012 02:16
kiril mil4ev e prosto edin prodajen kopeldak kato mnogo drugi. dzvere,i ti ne pada6 po dolu ot nego makar i v drugo otno6enie.pri teb problema e 4e: moita kotka hva6ta nai mnogo mi6ki.nali se se6ta6. i pri teb e v sila prirodnia zakon- kravta voda ne stava. taia pusta etiopoegipetska jilka te tegli i tegli nazad i tva e bratko,kolkoto i da ti e maka . sory.
цитирай
80. letopisec - Напълно съм съгласен с Вас. Благодаря Ви за коментара...
29.09.2012 09:02
muhotu123 написа:
Obicham da cheta za istoriyata,bilo za nashata
bilo za chujdata.Noot prochetenoto do sega
glavata mi eksploadira,a imenno.Nared s hubavite neshta prochetoh golyama doza pornografiya.Sram me e makar i ne az da sam pisal tiya redove.Ne moje li gospodata da nameryat po umeren ton bez da se obijdat kato magareta.Vse pak tiya pisaniya ni predstavyat nas Balgarite,ili ne sme takiva.Istoriya e imaalo i shte ima vinagi,no da stigame do neya po patya naa logikata i kartovskiyat trud na mojeshtite i znaeshtite.Ne kazvam che ne tryabva da ima spor,inache shte e kakto pri komunizma vsichko na gotovo.Azsam obiknoven Balgarin i mi se iska nared sas chujdata istoriya,nashata Balgarskata da bade napisana kakto i se polaga.A tova moje da stane ako vsichki nashi ucheni istorici si podadat race.Bez da se obijdat i da se izkarvat,koy po po nay?

цитирай
81. анонимен - Оставете ги тия траки на мира! Стига ...
29.09.2012 09:06
Оставете ги тия траки на мира! Стига сте търсили под вола теле! На всеки нормален човек вече му се драйфа при подобни нови прозрения!
цитирай
82. d3bep - kiril mil4ev e prosto edin prodajen ...
29.09.2012 09:19
анонимен написа:
kiril mil4ev e prosto edin prodajen kopeldak kato mnogo drugi. dzvere,i ti ne pada6 po dolu ot nego makar i v drugo otno6enie.pri teb problema e 4e: moita kotka hva6ta nai mnogo mi6ki.nali se se6ta6. i pri teb e v sila prirodnia zakon- kravta voda ne stava. taia pusta etiopoegipetska jilka te tegli i tegli nazad i tva e bratko,kolkoto i da ti e maka . sory.

Уалуалуал...

Моля, спазвайте добрият тон.
Пишете на кирилица.
нека всички уважаваме азбуката си.

... а който може ,да пише и на глаголица :)

Нещо си объркал рейса, пич.
Мойта котка не е твойта котка и колкото мишки си фаща, са си за мене... Ако ти давам от моите мишки, можеш да си благодарен или неблагодарен ,а в следствие на което аз мога да реша да продължа да ти давам или да спра да ти давам.
Просто е.

В крайна сметка не правя евтино политикантстване на база на старовремски "етноси" в блог беге. Пиша исторически потвърдими неща, пък на кой му харесвали , на кой не му достигал патриотизма, на друг интернационализма.. .Техна си работа...
По въпроса има патриотични и интернационалистични блогове... За отдушник ще ви станат.
цитирай
83. анонимен - Възродител
29.09.2012 11:59
Боже пази България от племето тракоавтохтонци на гуру-то ,ОТОМАН-ци на Юзеирови,Депешарите на Доган и турските сериали на Ердоган!

цитирай
84. slavianstvo - . . . деба и туракомана. . . Не че ра...
29.09.2012 13:12
marknatan написа:
...деба и туракомана ...

Не че разбрах нещо, но ми звучите малко като ненормален, пази Боже.
цитирай
85. анонимен - Много си е нормален, Марк Натан, но това, че е грамотен го прави леко раздразнителен.
29.09.2012 14:55
зитат:"84. slavianstvo - . . . деба и туракомана. . . Не че ра...
13:12
marknatan написа:
...деба и туракомана ...

Не че разбрах нещо, но ми звучите малко като ненормален, пази Боже."

Вероятно е един от малкото в блога, които имат понятие от логика и методология. Е, иронията му е малко трудно смилаема.
цитирай
86. ivansimeonow - Не схващам папагалската мисъл / ...
29.09.2012 20:24
Не схващам папагалската мисъл / тема за Гинес/ на № 74 и няма какво да коментирам. Ако се нуждая от оценител , пратете си името и адреса, ще ви потърся. Пратете и 100 лева, които ще получите обратно при точна оценка плюс възнаграждение за усилията ви.
Благодарности и извинение за Летописец, че търпи такива махленски разправи. Но когато разговорът стане сериозен, веднага се намира някой,който го тласка в такава посока
цитирай
87. анонимен - hehehe
30.09.2012 00:17
dzvere,dai da ostavim tia filmi za po naprednalite stava li? kakvo ima6 predvid: pi6a istori4eski potvardeni ne6ta.........i t.n. na teb pod nosa da ti navrat fakti 4e egipet ne e nai drevnata kultura ti pak si znai6 starata pesen. egipet ta egipet.egiptianite kato narod sa si 4isti cigani. ne te sa stroili piramidite i ti go znae6 ma se pravi6 na mitko -kitkata. nali triabva da se prodava knijkata-lo6o nema. ako iska6 da sam otkroven ba6ta ti e po goliam pi4 ot teb i e mnogo po vazdarjan i znae kak da vodi diskusia. ti vse o6te ripa6 kato parle pred maika i sakan niakoi da ne te nastapi po mazola. uvajavam znaniata ti no haraktera ti e otvratitelen 4esno.badi jiv i zdrav i se opitai da prieme6 4e ne vsi4ko v toia sviat e egipet. pozdravi.
цитирай
88. d3bep - dzvere, dai da ostavim tia filmi za ...
30.09.2012 08:07
анонимен написа:
dzvere,dai da ostavim tia filmi za po naprednalite stava li? kakvo ima6 predvid: pi6a istori4eski potvardeni ne6ta.........i t.n. na teb pod nosa da ti navrat fakti 4e egipet ne e nai drevnata kultura ti pak si znai6 starata pesen. egipet ta egipet.egiptianite kato narod sa si 4isti cigani. ne te sa stroili piramidite i ti go znae6 ma se pravi6 na mitko -kitkata. nali triabva da se prodava knijkata-lo6o nema. ako iska6 da sam otkroven ba6ta ti e po goliam pi4 ot teb i e mnogo po vazdarjan i znae kak da vodi diskusia. ti vse o6te ripa6 kato parle pred maika i sakan niakoi da ne te nastapi po mazola. uvajavam znaniata ti no haraktera ti e otvratitelen 4esno.badi jiv i zdrav i se opitai da prieme6 4e ne vsi4ko v toia sviat e egipet. pozdravi.

Отвратителен е характера ми, няма спор :)
Пиша каквото мисля и наричам нещата с истинските им имена...

Понякога наричам и анонимните с истинските им имена...
Което е още по - лошо в случаите , когато другите им акаунти имитират примерно набожност.
цитирай
89. letopisec - сем. Симеонови са винаги добре дошли при мен...
01.10.2012 13:05
ivansimeonow написа:
Не схващам папагалската мисъл / тема за Гинес/ на № 74 и няма какво да коментирам. Ако се нуждая от оценител , пратете си името и адреса, ще ви потърся. Пратете и 100 лева, които ще получите обратно при точна оценка плюс възнаграждение за усилията ви.
Благодарности и извинение за Летописец, че търпи такива махленски разправи. Но когато разговорът стане сериозен, веднага се намира някой,който го тласка в такава посока

цитирай
90. shtaparov - Има и друга версия за причините, ...
01.10.2012 19:08
Има и друга версия за причините,довели до изчезване Келтското (Белгийското) царство на Кавар (Кувер,Кубер). Тъй като Келтите (Белгите) и Траките (Бригите,Блъгите) са били сънародници,най-вероятно в един момент Келтското царство е станало неразличимо от разположените около него Тракийски царства,
при което древните автори са се колебаели дали да го определят като Келтско,затова са си го наричали с местното име: Тракийско царство,което най-добре му е подхождало в онези времена.
цитирай
91. marknatan - сенилен склеротирал сапартък, ...
02.10.2012 00:38
сенилен склеротирал сапартък, неразличимите келти издавали ясно раличаващите се от туракогръкоманската сган монети в количества в западна българия и около дунава до карпатите в лентата Тасос Македония Сердика Панония ое в количества с пъти по големи от туракомамските
всяка туракийска гробница-уникална, майка ти деба тъпа , значи туракска, появиле се до една по долината на марица след персийското нашествие, неразличимите келти от различимите тураки , за секи различим турак по уникална турашка гробница маймка ди деба нередовна мижетурка бегай при сапартъците да възхваляваш гурото урод със урод уродлив престъпен гетски гъзолизач
всеки кон тракийски кон нещастен урод , тракийсите конници се появили в трети век, по тураксите земи, уникално значи тураксо , уроди видиотени, леснописеца сега се главил за байрактар на тураките, че са малко идиотите в спартакиадата и в баснята
цитирай
92. letopisec - Повече подготовка, като пишете коментари...Защото
02.10.2012 09:55
shtaparov написа:
Има и друга версия за причините,довели до изчезване Келтското (Белгийското) царство на Кавар (Кувер,Кубер). Тъй като Келтите (Белгите) и Траките (Бригите,Блъгите) са били сънародници,най-вероятно в един момент Келтското царство е станало неразличимо от разположените около него Тракийски царства,
при което древните автори са се колебаели дали да го определят като Келтско,затова са си го наричали с местното име: Тракийско царство,което най-добре му е подхождало в онези времена.


областта в Мала Азия Галатия не е не различима, спрямо старата на нейно място Фригия...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11485684
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ