Мухамед ибн Хавендшах (1433-1493), известен повече сред арабоезичните историци  като „Мирхонд”, е автор на съчинението от 7 тома  „Градина на чистотата” (Роузат-ас-сафа фи сират-ил-анбия вел-мулук вел-холаф), в което давайки сведения от по-стари източници, посочва патронима Гар, който някога воювал срещу Тюрк.

  За това кой е Гар, Мирхонд дава сведение, че  „заселил се със своите хора в окрайностите на Булгария”. Синът на Гар, Бейгур (явно Бунгур, както са изписани бунгар/бунджар при ат-Табари – бел.м.), според Мирхонд, бил убит в едно сражение с Тюрк.

          В своята книга от 1841 г. „Гюлистан-и Ирам” (вж. изд. Баку., 1991)  Аббас-Кули-ага Бакиханов, дава подробни сведения от изворите на Мирхонд от ХV в., упоменавайки и патронима на кимерийците като „Камари”.

За това, че под „Камари” трябва да се разбира библейския Гомер, Кудси (така е литературното прозвище на Аббас-Кули) пише: „По Библията Яфет имал осем синове: Гомер, Магог, Мадий, Йаван, Елиса, Тувал, Масок и Тирас. Може да допуснем, че Магог, Гомер и Масак се явяват упоменаваните от арабите Маджудж, Камари и Масек (Баку, 1991, с. 71)”.

И така, какви сведения дава Мирхонд за Камари?




                          

Кудси пише: „Камари, когото наричат още Кемак, бил ловец на зверове, човек с весел нрав. Той се заселил на това място, което впоследствие нарекъл по името на своя по-голям син Булгар, а по-малкия му син, се казвал Партас. Те двамата станали родоначалници на много племена. Народа Кумук вероятно произхожда от Кемак, защото Птоломей нарича кумуките с имената „кам” и „камак” (пак там)”.

Какви невероятни и интересни неща може да открие човек, ако се зарови в арабоезичните средновековни източници!

По идея на Sandlich

Подобна история е записана и в “Ориенталска библиотека” на Ербело де Моленвил (1697 г.):

“ Друг син на Гомари, разчиствайки пътя си, стигнал до същата река (Волга) и имал двама сина: Булгар и Бертис...”