Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2012 09:23 - Въпроси пред младите български историци.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 4816 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 13.06.2012 09:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
         Изкривен образ ли е създаден за късно-античните българи в просвещенско-модерната историческа наука ?

               Как  „белите полета” в хунологията 
(да не се бърка със сюнологията, която изучава средно-азиатските хсионг-ну) деформират изобщо историческите представи за това време ?

 

         Миналото на хунските народи е прикрепено през ХVІІІ в. към изучаването на Римската история през ІV и V векове.
       Същото може да се каже и за миналото на готите (остроготите са хунски народ до 455 г.), но тяхната късно-антична история се обособява в просвещенско-модерните учебници в отделен научен проблем и се фаворизира като национално древно минало на германската държава.

 

      Обща заслуга на германската и руската исторически школи, е въпросът за късно-античните хуни да бъде вкаран в една абстрактна формула, наречена „велико преселение на народите”.

image

         Тя априори вменява, само на ниво мнение, че хуните имат своята прародина в Средна Азия и са тъждествени с Hsiong-nu (хсионг-ну), за които китайските историци дават сведение до І в. от н.е., след което те са асимилирани от хсион-пи (сянбийците). Вж. съвременния руски археолог С.С.Миняев за ареала на разпространение на хсионг-ну (сюну).

          През ХVІІІ в. историка Гибън популяризира на европейско ниво хрумването на Жозеф Дьогин, че предците на атиловите хуни били дошли от Средна Азия... (Вж. статията "Най-ранни сведения за хуните" на Ал. Мошев)

 

         Все пак модерната историческа наука в Западна Европа през ХХ в., във връзка с критическия научен метод, постепенно изостави старата хипотеза-мнение за произхода на европейските хуни, предвид нейната несъстоятелност и липсата на археологически данни за велико преселение през ІІ - ІV в.в. чак от Средна Азия в Европа.

 

       Днес също може да прочетете в някои монографии, че хуните са дошли от Азия, но почти никой не твърди, че това е Средна Азия, а че става дума за онази Азия, която започва веднага след Дон, както са смятали късно-античните географи.              Понеже днес Европа е до Урал, е необходимо ясно да се потвърди, че произходът на хуните е източно-европейски, предкавказки...
          Това обаче тихомълком се пропуска от някои учени, което ясно свидетелства, че европейската историческа наука няма готовност и желание да се занимава по същество с хунологията.
       
Достатъчно беше да се появи през 1973 г. в Калифорния монографията на американския историк проф. Ото Менхен-Хелфен „Светът на хуните”, за да стане пределно ясно, че в Европа хунологията няма научен потенциал.

 

         Изоставеното в западна Европа просвещенско мнение за идентичност между европейските Huns и средно-азиатските Hsiong-nu, процъфтява от 1900 г. в Русия, когато руския учен Иностранцев се заема да превърне старото хрумване в научна доктрина.

         Руската историческа наука през ХХ в. също не разработва самостойно въпросите на хунологията, а просто превръща последната в придатък на сюнологията.

         Така въпросите около късно-античното хунско минало, което е спорадично експлицирано през ХVІІІ в. и ХІХ в., покрай изучаването на римско-византийската история, през началото на ХХ в. е прехвърлено от руската наука като придатък към изучаването на сюнологията в Средна Азия (?).

         Руската имперска наука в началото на ХХ в., в лицето на Иностранцев, тотално отхвърля предкавказкият произход на хуните, който е отбелязан от всички късно-антични летописци (Амиан Марцелин, Евнапий Сардийски, Приск Панийски, Прокопий Кесарийски... ).

         Дали това е случайно или има нещо общо с руските имперски амбиции на Кавказ след средата на ХІХ в., не е наша тема. Все пак, имайки предвид, че потискането на паметта за предкавказкият произход на хуните, не е единично явление в руската историческа наука, където до края на ХХ в. не се разработваше волжко-българското минало на една държава, съществувала няколко века през Средновековието, може да бъде допуснато, че въпросите са повече субективни, отколкото обективни.

 

          

       А всичко това деградира изясняването на онези процеси в региона, когато на границата на старата и новата ера в Кавказ се заражда хунската военна аристокрация.

         По всяка вероятност самото име „хуни” (хини, хони, кионай, хионит) е урартско название за кимерийците и води произхода си от VІ в. пр. н.е., когато в деветият Яшт на Авеста е засвидетелствувано за първи път.

 

         В науката се приема едва ли не за еретично да се твърди, че има кимерийско-хунски синтез, независимо, че още Прокопий през VІ в. пише ясно за такова явление.

 

         Всички тези въпроси могат да останат и извън вниманието на българската историческа наука, ако не беше очевидно, че европейската просвещенско-модерна историческа наука, е отказала да изучи хунското минало на друго ниво, освен мнения.

         Тази област от историческото познание е свободна за бъдещо задълбочено и отговорно изследване, което не бива да плаща данък на стари руско-съветски идеологеми, навлезли отдавна като догми в българското историческо познание на ХХ в.

 

         Освен това обективното разработване на хунското минало е абсолютно необходимо за една пълноценна картина относно случването на Европа през ІV век, каквато отсъства, поради все още живите в обединена Европа националистически рецидиви.

 

        Хуно-българската роля в създаването на Европа през ІV в., е необходимо да бъде освободена от субективните епитети и експресивни оценки, давани досега за тези събития под общото название „варварски нашествия” и обективно да бъде проучено как Хунската империя става трети геополитически фактор през ІV в. и V в., наред с Римската империя и Персия.

         Благодарение основно на българите, римската цивилизация през ІV в. и през V в. се готизира и това е причинено от хегемонията на хуните в Скития, Панония и Дакия, което води до навлизането на значими готски бежански вълни в съснава на Рим. Остроготите пък до 455 г. са хунски съюзнически народ и за разлика от визиготите прокарват хунските имперски амбиции, дори в прословутата Каталунска битка от 451 г., когато под знамената на Атила избиват визиготи, включително и владетелят им.

   Всички тези проблеми очакват нов, херменевтичен прочит от пост-модерната българска историческа наука... Те са въпроси, чието решение може да очакваме от младите български историци.





Гласувай:
7
0


Вълнообразно


1. voulgaros - Здравейте Г-н Милчев, Добри въп...
13.06.2012 10:26
Здравейте Г-н Милчев ,

Добри въпроси задавате, имат резон и обективност тези недоизпипани неща..
Тази фраза ''велико преселение на народите'' нее много научна....по верно и истинско е велико преселение на хунската конфедерация....---където има много племена,но не достигнали до изчистен вид и ясна обозначеност.....и тука германски племена--може и да има---готите--западни и източни

За турците тази конфедерация е тюркска...за източните славяни --има и така наречени славянски племена----има и угоро-фински племена--

Може би Вие трябва да помогнете тази тема да се раздуха по международно и да се сложат рамки в тази ''ХУНСКА КОНФЕДЕРАЦИЯ''..

Поздравявам Ви за хубавите теми , по които работите.
цитирай
2. letopisec - Благодаря Ви за съпричастието...
13.06.2012 10:37
voulgaros написа:
Здравейте Г-н Милчев ,

Добри въпроси задавате, имат резон и обективност тези недоизпипани неща..
Тази фраза ''велико преселение на народите'' нее много научна....по верно и истинско е велико преселение на хунската конфедерация....---където има много племена,но не достигнали до изчистен вид и ясна обозначеност.....и тука германски племена--може и да има---готите--западни и източни

За турците тази конфедерация е тюркска...за източните славяни --има и така наречени славянски племена----има и угоро-фински племена--

Може би Вие трябва да помогнете тази тема да се раздуха по международно и да се сложат рамки в тази ''ХУНСКА КОНФЕДЕРАЦИЯ''..

Поздравявам Ви за хубавите теми , по които работите.


Наистина малцина си дават сметка, че хуните не са един народ, дошъл от Средна Азия, а конфедерация от кавказки и европейски народи. В първоизточниците ясно пише, че хуните са сбор от племена. Това го казва още Амиан Марцелин, пише го Йордан, Агатий също, Прокопий, Приск...За съжаление, тези въпроси не са изяснени коректно в науката, независимо, че късно-античните автори постоянно употребяват топоси, като "скити" за народи, участващи в Хунската държава. А под този топос трябва да се имат предвид всички народи, живяли на територията на стара Скития към ІV в. от н.е., т.е. на територия от от Дунав до Дон, както е даден скитския ареал още от Херодот...Когато стане ясно, че отделен народ "хуни" няма, ще се постави адекватно въпроса за произхода на името "хуни" и как то е станало общо название за конфедерацията. Това е пътя...Привет!
цитирай
3. sandlih - Полезно е да се знае от кого тръгва "изкривяването" на образа на късно-античните българи
13.06.2012 14:50
След като "в началото бе словото" и се започва от Е. Gibbon, следва да му се "отдаде" заслуженото за описаното от него,в неговата CHAPTER XXVI по изданието на J.B.Bury, за хуните тъй като, по съвсем скромните ни познания, по-късните автори е нямало как да не се съобразяват с неговия капитален труд. Дори в днешно време, след като станаха достояние немалко факти, които го опроврегават, пак от време на време някой го "развява" като фактор от "последна инстанция". В този си труд,той се позовава на френския мисионер M. de Guignes за да обоснове произхода на хуните от Китай, за да се разбере от къде тръгва твърдението за средно-азиатския им произход и покриването на кимерийския им произход, както и пренебрегването на етногенезиса на народа от българските племена на Велика древна България в ареала Дунав, Волга, Каспийско море, северно и южно от Кавказ.Имено позоваването на E.Gibbon, според скромното ми мнение, е една от причините да се пренебрегват и до сега изворите от сирийските автори за събитията през 4 - 6 векове южно и северно от Кавказ, а от там и "мъглите" над голяма част от българската история през този период и ролята им в хунския съюз за падението на Римската империя. Освен всичко друго, което би следвало за да се ревизира, в неговите твърдения за хуните, би трябвало да се отдели критично внимание и на споменатото от него за персийските царе през този период и по специално на описаното за Пероз, Балас (хунския цар на Персия) и Кавад.
цитирай
4. letopisec - 3. sandlih
13.06.2012 15:13
Да, абсолютно сте прав, има работа за цяла армия историци, особено млади, които не залитат по фиктивни хипотези за произхода на българите, а искат отговорно и смело да ревизират определени допуснати грешки дотук, с което да разчистят "авгиевите обори" на хунофобията и българофобията, трупани доста отдавна.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 9114914
Постинги: 701
Коментари: 12655
Гласове: 3286
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ