Постинг
21.04.2012 10:21 -
Краят на конвенционалното разбиране за история.
Отдавна се каня да изясня поне вкратце онези постановки, наричани доскоро и методологични, които определят едно променено отношение към историята, което надхвърля конвенционалното й третиране от позитивистичната наука.
На първо място, всеизвестно е, че отношението към историята е било винаги част от една определена философска нагласа и това е видно от начина на самото разбиране за историята, понеже е очевидно, че разбирането на битийния проблем на историята, е философски проблем за самото битийствуване на способността за разбиране.
Това последното е и основната философска заслуга на М. Хайдегер в т.н. фундаментална онтология. Какво промени тя по отношение на разбирането на историята?
Несъмнена заслуга на Хайдегер е, че ролята на историята бе увидяна като времеви проблем, т.е. времевостта в случая не е само факт на случването на историята, но и факт на възприемането и разбирането й. „Времевостта” за Хайдегер, е всъщност другото име на битието.
В този смисъл, след Хайдегер вече имаме и едно променено разбиране за историчното изобщо. Един пример, за Хегел историята все още е нещо обективно, промоцирано от феноменологията на духовното. При Хайдегер, историята не съществува извън времето на екзистенциалния опит, т.е. тя е „тук”, отпусната от паметта и в рамките на езиковото схващане на даденостите, а те са част от опита на разбирането. Ще рече, няма как да гледаме на историята като на статукво, дадено някъде отвън в абстрактни понятия, обратно – именно за това, че човекът е историческо-времево битийстващо, то схваща миналото като исторически проблем и чрез човека историята е история. Тази постановка, бе подета след Хайдегер от Рикьор, Дерида, Сартр и Гадамер и получи развитие в херменевтичните основи на съвременната философия, които показаха слабостите на позитивистичното статукво на историческото познание, изразяващи се във все още грешното разбиране за разликата между субект/ивно и обект/ивно.
Новата философия, която трудно намира път в българското схващане що е и как е историческото и научното-в-историческото, е видна на методологично ниво, когато българските историци определено и настървено се борят да си служат със старите и отречени похвати на точните науки, които, както знаем още от времето на Дилтей, са априори неприложими върху науките на духа.
Опитът точни науки като езикознание и генетика да бъдат „премоделирани” като опит на историчното, е едно неуспешно възвръщане към субективните глотогенетизъм и гещалт-психологизиране там, където херменевтиката предписва не дерационализация на статута на научното, а философско преосмисляне за ролята на нееднозначните исторически истини, понеже няма как историческата истина да е обективна и еднозначна.
За съжаление нивото на философска подготовка на българските историци е нищожно и все още е в рамките на остарели позитивистични модели, които отдавна са преодолени в западната култура след 50-те години на ХХ в.
На първо място, всеизвестно е, че отношението към историята е било винаги част от една определена философска нагласа и това е видно от начина на самото разбиране за историята, понеже е очевидно, че разбирането на битийния проблем на историята, е философски проблем за самото битийствуване на способността за разбиране.
Това последното е и основната философска заслуга на М. Хайдегер в т.н. фундаментална онтология. Какво промени тя по отношение на разбирането на историята?
Несъмнена заслуга на Хайдегер е, че ролята на историята бе увидяна като времеви проблем, т.е. времевостта в случая не е само факт на случването на историята, но и факт на възприемането и разбирането й. „Времевостта” за Хайдегер, е всъщност другото име на битието.
В този смисъл, след Хайдегер вече имаме и едно променено разбиране за историчното изобщо. Един пример, за Хегел историята все още е нещо обективно, промоцирано от феноменологията на духовното. При Хайдегер, историята не съществува извън времето на екзистенциалния опит, т.е. тя е „тук”, отпусната от паметта и в рамките на езиковото схващане на даденостите, а те са част от опита на разбирането. Ще рече, няма как да гледаме на историята като на статукво, дадено някъде отвън в абстрактни понятия, обратно – именно за това, че човекът е историческо-времево битийстващо, то схваща миналото като исторически проблем и чрез човека историята е история. Тази постановка, бе подета след Хайдегер от Рикьор, Дерида, Сартр и Гадамер и получи развитие в херменевтичните основи на съвременната философия, които показаха слабостите на позитивистичното статукво на историческото познание, изразяващи се във все още грешното разбиране за разликата между субект/ивно и обект/ивно.
Новата философия, която трудно намира път в българското схващане що е и как е историческото и научното-в-историческото, е видна на методологично ниво, когато българските историци определено и настървено се борят да си служат със старите и отречени похвати на точните науки, които, както знаем още от времето на Дилтей, са априори неприложими върху науките на духа.
Опитът точни науки като езикознание и генетика да бъдат „премоделирани” като опит на историчното, е едно неуспешно възвръщане към субективните глотогенетизъм и гещалт-психологизиране там, където херменевтиката предписва не дерационализация на статута на научното, а философско преосмисляне за ролята на нееднозначните исторически истини, понеже няма как историческата истина да е обективна и еднозначна.
За съжаление нивото на философска подготовка на българските историци е нищожно и все още е в рамките на остарели позитивистични модели, които отдавна са преодолени в западната култура след 50-те години на ХХ в.
Тагове:
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
ти след историята и географията вече посягаш и на философията:) Не случайно на първи април те определих като енциклопедист:))
цитирай
2.
ivansimeonow -
За тракийската древност и нумиз...
22.04.2012 16:00
22.04.2012 16:00
За тракийската древност и нумизматичната астрономия:
http://ivansimeonow.blog.bg/history/2012/04/22/velikolepieto-na-anhialskoto-monetosechene.943858
цитирайhttp://ivansimeonow.blog.bg/history/2012/04/22/velikolepieto-na-anhialskoto-monetosechene.943858
merlin68 написа:
ти след историята и географията вече посягаш и на философията:) Не случайно на първи април те определих като енциклопедист:))
Търсене
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ