Това хунско име ни е познато от късно-античните летописи като Улдин (Созомен, Зосим) и Ултинзур (Йордан).

 

            „Предводителят на живеещите над Истър (Дунав) варвари Улдис, нахлу с многобройна войска през реката и разполагайки се на лагер до границите на Тракия, превзе с помощта на измама мизийския град Кастра Мартис (дн. гр. Кула в България). Извърши нападения и над Тракия, като горделиво не искаше да сключи съюз с римляните. Когато префектът на тракийските войски провеждаше разговори с него за мир, той посочил към изгрялото слънце и казал, че ако пожелае, ще покори всичката земя, която то огрява по пътя си и това даже нямало да му коства големи усилия.” (Sozomen, кн.ІХ, 5.2).

 

            Тук се съобщава за събития от 408 г., но три години по-рано (през 405 г.) западните римляни на Стилихон побеждават германските пълчища на Радагайс, благодарение на хунската помощ на Улдин.

            „Срещу Радагайс римляните наеха двама езичника – готският пълководец Сар и хунският Улдин” (Павел Дякон, Historia Romana, кн.ХІІ.12). Между другото, след убийството през 408 г. на западния префект Стилихон функциите му са поети именно от Сар. Името „Улдин” се среща и във волжко-българските средновековни компилации, но като „Аудан”.

           Летописът от ХІІІ в. „Барадж тарих” твърди, че Атила имал „прозвище Аудан”:

„Канът Атиле Айбат по прозвище Аудан (Аудон) Дуло нападнал алманците и фарангите...” (Джагфар тарих, С. 2005., с.19). Близка до имената „Улдин, Аудан” е и формата „Авито-хол” в „Именникът на българските канове”.

 

            Освен като име-прозвище, при Йордан и Агатий то се среща и като название на един от хунските народи през втората половина на V в.  Йордан твърди, че след смъртта на първородния Атилов син Елак (убит през 454 или в началото на 455 г.), вторият брат Денгиз застанал начело на няколко народа, между които „ултинзурите” са изписани от историка като първи в поредицата. Денгиз имал под своя власт „ултинзури, ангискири, битугури и бардори” (Йордан, Гетика, ч.ІІ)

 

            Агатий Миринейски пък отбелязва, че „ултинзурите”: „били най-могъщи и знаменити във времената на император Лъв (457-474) и на живеещите по това време римляни.” (Агатий Миринейски, История, кн.V, 11). Същият историк упоменава, че преди 554 г. „Улдах – хун” със своите хунски войски помогнал край гр. Пезаро на византийския пълководец Нарзес и нанесъл силно поражение на Левтарис, съюзник на готите (кн.ІІ.; 2,3).

 

            За първи път хунски пълководец с име Улдин е упоменат от историците през 400 г., когато опитът на Гайна да премине на север от Дунав край гр. Нове (дн. Свищов) е осуетен от войските на хунския предводител Улдин, който убива Гайна и изпраща главата му в Константинопол (Zosimus, V, 22, 1-3).

 

            Очевидно е, че този хунски генерал от 400 г. е същият от 405 г. и от 408 г., но не може да е „Улдах”, чиито хунски войски помагат на римляните в Италия срещу готите малко преди 554 г. И все пак -  двамата носят едно и също име-прозвище, което явно съвпада с хунския народ, от който произхождат.

 

            Изглежда „Улдах-хун” (Агатий) е същият онзи хунски пълководец, когото Прокопий нарича „Хиниалон”, т.е. явно неговото име е леко сгрешено от Прокопий и то може да бъде възстановено като „Хун-Алон” (= „Улдах-хун”, при Агатий) ?...

 

            Този кутригурски военачалник Хиниалон, според Прокопий, бил повикан от гепидите към 551 г., но понеже дошъл по-рано от уговореното, е бил посъветван от тях да нападне Византия. За него Прокопий пише, че е разполагал с 12 000 конница и бил „човек много добре запознат с военното дело”. Макар, че го описва първоначално като враг, по-късно Прокопий разказва, че Юстиниан му дал много подаръци и злато, а две хиляди от неговите хуни-кутригури заселил в Тракия („хуните-стримони” на Йордан-бел.ред.).

 

            Не е ясно защо Прокопий, за разлика от Агатий, не споменава хуните на Улдах като съюзници на византийците към 553 г. срещу готите. Може би причината е, че те са привлечени от патриция Нарзес. Между последния и опекуна на Прокопий - генерал Велизарий, е съществувало явно съперничество. Йордан в неговия исторически летопис (551 г.) отбелязва към 460 г. не само хунски народ „ултинзури”, но и „Ултинзур”, когото нарича син на Атила (Гетика, ч. ІІ).

КИМЕРИЙЦИ, ХУНИ И БЪЛГАРИ.
Една от научните заслуги на плеядата западни хунолози (Ото Менхен-Хелфън, Томпсън и др.) от втората половина на ХХ в., е посочване на несъстоятелността на руско-съветската доктрина от 1900 г. (Иностранцев), че европейските хуни (Нuns) са антропологична и културна приемственост от средно-азиатските хсионг-ну (Hsiong-nu). Може определено да се каже, че в западната историческа наука през втората половина на ХХ в. бе ревизирано просвещенското мнение за приемственост между Hsiong-nu и Нuns, докато в съветската историческа наука, чрез хипотезата от 1960 г. на Гумильов, бе извършена мимикрия (от Ордос дошло не „преселение”, а „конен отряд”), чиято цел бе да препотвърди теорията за приемственост.
Ако се обърнем към западния научен опит на хунологията, ще констатираме, че въпросът за произхода на европейските хуни не е решен и е все още актуален.

Това са хора с еднакъв генетичен произход, но с различни управляващи родове. Също каквато е разликата например м/у скитотракийските племена на едоните и македоните, или келтоскитските племена на скордиските и бастарните .
Много политически ти е историята, за да го признаеш , но е крайно време, не само да плагиатстваш , а да защитиш достойно тезата на Хелфен.
Хуните и готите са скито-сарматски племена. В състава на готите влизат също така гетите, различни келти и балти .

От генетична гледна точка всички хора са хора. Както е казал Аристотел, човек е "политическо животно". Хелфен е забележителен историк за 20 в., който сам пише, че се надява в следващите десетилетия след него много от тезите му да бъдат доразвити...

През Х век византийския император Константин Багрянородни в своя трактат „За устройство на империята” надлежно описва териториите на симпатичните му печенеги, в които вижда евентуални мощни съюзници. Той пише (гл.37), че на запад страната Пачаникия е на един ден път разстояние от Киевска Рус, на четири дни от Унгария и на половин ден от балканската държава България. Императорът-писател уточнява, че на територията от четирите дни път между Пачаникия и Унгария живеят „ултин,древляни и лензити”...

Последните два народа са славянски, а може би и антски... ”Древляни” (горци) и „поляни” (от lend, лензити).

освен Хервиг Волфрам, някой друг пише ли, че Один е готски бог? Имам предвид някой съвременник на готите, а не някой днешен писач.