През 484 г. персийският цар Пероз напада за втори път хуните (ако приемем, че през 483 г. е бил на военен поход, както твърдят Евсевий и Прокопий) и е убит на бойното поле.

Тук Йешу Стилит дава още сведения, които липсват при Прокопий, а при Агатий са ниглежирани.

          Хунския цар, според Йешу Стилит, се жени за дъщерята на Пероз.

Това събитие се е запечатило и в по-късните ирански легенди, които обаче са го видоизменили в следната фабула: още приживе Пероз дал дъщеря си за жена на хунския цар, но го излъгал, пращайки му друго момиче. Тази иранска легенда, макар и фолклорно видоизменена, дава основание да отбележим, че Йешу Стилит е дал правдив исторически факт.

          Непосредствено след 484 г. хунският цар става съпруг на персийска принцеса от рода на Сасанидите.

          В периода 484-488 Персия е управлявана от Балас...

 

          Кавад, син на убития през 484 г. персийски цар Пероз, стъпва на трона чак през 488 г. и управлява до към ноември 496 г., след което бяга при хунския цар и сестра си.

 

          Оттук насетне името на тази сестра на Кавад е известно при Прокопий като „Аспеведа”, а при Малала хунската царица към 527 г., се казва „Воа” и допълва, че е "предвождаща", явно на кон (аспа). Йешу Стилит не го е споменал.

 

          Кавад се жени през 499 г. за племенницата си и става зет на хунския цар, който му дава „голяма войска” (Прокопий, Йешу Стилит, Агатий), за да си върне трона от брат му Замашп, който е цар на Персия от 496 до 499 г.

.......................................

          Прокопий дава грешна хронология на персийските царе от периода като смята, че след Пероз на трона е Кавад, а чак след това Балас.

Първият период от управлението на Кавад като цар на Персия (488-496) e разказан накратко от Йешу Стилит:

          „Кавад изпратил посолство с един голям слон в дар до императора (Зенон- бел.ред.), за да иска от него злато. Но още докато посланиците стигнали Антиохия сирийска, Зенон умрял и след него се възцарил Анастасий” (фр. ХІХ).

          Зенон умира през 491 г., на третата година от управлението на Кавад. Във Византия се възкачва Анастасий. Кавад, според Йешу Стилит, искал пари и от него.

          Византийският император, според Йешу Стилит, бил „раздразнен” от „високомерните думи” на Кавад, че ако не получи пари „да приeме война” (фр. ХІХ). Освен това Анастасий „разбрал и за глупавия му нрав, с който толерирал отвратителната ерес на магите зарадуштакан (т.е. маздакизма – бел.ред.), която учи, че жените трябва да са общи и че всеки може да живее с когото си иска (последното е намек за незачитане на частната собственост – бел.ред.). Разбрал също, че той (Кавад) се отнася лошо с подвластните му арменци, принуждавайки ги да почитат огъня. Той го презрял и не му изпратил злато...” (фр. ХХ).

 

          Йешу Стилит дава сведения за арменски бунтове и за засилени в този първи период от управлението на Кавад „арабски разбойничества” (фр. ХХІ, ХХІІ). Той характеризира първия период от управлението на Кавад (488-496) като „безпорядък в неговата държава” (фр. ХХІІ). „Персийската аристокрация обмисляла тайно как да го убие...” (фр. ХХІІІ). Омразата сред висшите слоеве в Персия явно се подклажда и от магите, заради „нечистите обичаи и извратените закони” (фр. ХХІІІ) на ереста на маздакизма.

 

          Кавад към 496 г. е уплетен в реформи по маздакитски идеи. Имал е отпор от магите, готвел се е военен преврат, според Йешу Стилит. Ето защо бяга от трона при хунския цар и сестра си.

 

          Според Прокопий, по времето на войната от 484 г. Пероз бил убит на бойното поле „със всичките си синове”, освен Кавад. Както казахме, Прокопий ползва легендарно-романен източник. Пероз е имал и друг син Замашп (Йешу Стилит) или Замасф (Агатий и Теофан), който е жив и управлява между 496-499 г, докато Кавад е при хунския цар и сестра си...

 

          Легендата обаче за всички избити престолонаследници, заедно с Пероз (освен Кавад) през 484 г., олицетворява какъв отзвук е предизвикала в Персия хунската победа. Легендарното убийство на почти всички Сасаниди, е съизмеримо на национална трагедия, имайки предвид каква стойност за държавата има родовото царско коляно.

 

          Независимо, че сведенията при Прокопий и при Йешу Стилит се разминават, те казват обаче и нещо общо. Това е легендата, че  Балаш (Балас), който управлява от 484 до 488 г., е бил убит и са му извадени очите. Цялата версия при Йешу Стилит е, че негови врагове са били магите (фр. ХІХ), а те държат официалната грижа по царствените документи. При Прокопий, като убиец на Балас е представен Кавад, а начинът на убийство и ослепяването съвпада с разказа на Йешу Стилит как Балаш е убит чрез ослепяване. Това единодушие между Прокопий и Йешу Стилит... е подозрително.

 

          Легендарната версия при Прокопий е много интересна, тя съвпада и с официалната версия (чрез Сергий-Йешу Стилит) и ни разкрива, ако мога така да кажа, как общата иранска памет пази кръвта на Сасанидите.

 

          Нито Балас убива Кавад, преди той да избяга при хунския цар, независимо, че му дават такива съвети (легендарната версия при Прокопий), нито пък Кавад, връщайки си трона през 499 г. от своя брат узурпатор Замашп, го убива (официалната жреческа версия при Йешу Стилит).

 

          Единственият убит и според двете версии се оказва Балаш (Балас)???

          Ако вземем предвид съобщението на Прокопий (чрез Евсевий), че след 484  две години персите са били под властта на хуните и отчетем, че тези две години се припокриват с половината от управлението на Балас (484-488), дадено от официалната персийска версия на магите (Сергий-Йешу Стилит), възниква въпросът: а дали изобщо Балас е бил сасанид?

 

          Споменът за Балас е еднакво опорочен и в легендите, и в официалния царственик. Не случайно Прокопий вметва, че „него го ослепили по такъв начин, по какъвто обикновено (т.е. по традиция, по закон-бел.ред.) ослепяват престъпници: маслото се поставя на огън и когато кипне, се изсипва в широко отворените очи или пък една игла се подгрява до червено и с нея се пронизват очните ябълки”. Независимо откъде Прокопий е заел този пасаж, тук имаме сякаш точен препис на член от персийският наказателен кодекс.

          Легендарният първоизточник на Прокопий не обича Балас, не по-малко от официалния първоизточник на версията при Йешу Стилит.

 

Балас е представен като добър и спокоен управител от Йешу Стилит, но не и в очите на магите.

 

          По времето на Балас (484-488):

 

•        Арменците получават възможност свободно да проповядват вероизповеданието си (485), а персийското християнство се отделя от антиохийския диоцез и създава самостоятелна персийска църква (484). Тя постепенно се разклонява в около 100 епархии в Персия.

•        Едеският епископ Ива (Хива) предприема първите стъпки по прехвърлянето на старата едеската академия на Теодор Мопсуестийски в персийски земи, в гр. Нисибин. Оттогава Нисибин става крупен християнски академичен център, с над 800 богослови студенти и преподаватели в най-добрите си години.

•        Персийската аристокрация се включва в държавните дела, а два от старите аристократични родове реално държат управлението. Няма друг, освен Балас, който да е делегирал такава власт на феодали в Персия. Това не е присъщо за Сасанидските царе.

          Женитбата през 484 г. на хунския цар за персийската принцеса, може да напомня донякъде сметките на Атила да получи половината Рим, ако се ожени за римската принцеса Хонория, сестрата на Валентиниан ІІІ (425-455).

 

          Очевидно е, че през 488 г. Кавад става цар на Персия, независимо че мощното персийско жреческо съсловие го ненавижда заради симпатиите му към маздакизма. Жреците са предпочитали другия син на Пероз, Замашп. Едва ли Кавад става привърженик на маздакизма чак след 488 г., но дори и да е така, това означава, че е бил в противоречие с магите. Според легендата за бисера, разказана от Прокопий, хунският цар го дал на Кавад, след като отказал да го продаде на римското посолство. Това предаване на бисера, символ на царската власт, може да се тълкува и като доброволен отказ на Балас от трона, в полза на Кавад.

 

          Причините са ясни. За 4 години управление, дори и за хун става видно, че древната култура и държавна традиция на Персия не може лесно да бъде преодоляна. Това не е Готия на Херманарих или Скития. Трудно е да си представим, че Персия може да преживее повече от 4 г. с полусасанид - чужд владетел, женен за сасанидка. Този мним Сасанид, угодно наричан „брат на Пероз” заради женитбата си с неговата дъщеря, все пак е окупатор.

 

          Кавад е бил в близки отношения със сестра си, явно на нея държи издигането си на трона през 488 г. от Балас. По-късно съдбата отново среща брат и сестра в периода 469-499 г., когато Кавад бяга от магите при нея.

 

Според  Йешу Стилит (517 г.):

 

          „Кавад се оженил при хуните за дъщерята на своята сестра. Сестра му била взета в плен по време на войната, в която бил убит баща им (Пероз през 484 г. – бел.ред.) и понеже тя била царска дъщеря, станала жена на хунския цар, а от него  имала дете момиче. Когато Кавад избягал при тях (496 г. – бел.ред.), тя му дала дъщеря си за негова съпруга. Той се ободрил, след като се свързал в родство с царя и плачел пред него ежедневно, като го молел да му даде войска в помощ, за да може той да отиде, да избие враговете си измежду знатните и да си върне държавата” (фр. ХХІV).

 

          Според византийския историк Агатий Миринейски (536 - 582) хунският цар приел Кавад „благосклонно и не престанал да го утешава, прогонвайки падналия му дух с ласкави думи, които съответствали на неговото убеждение да насочва мислите му към добро. Към това добавил богата трапеза, на която често вдигал наздравици в негова  чест. Подарил му разкошни дрехи и изпълнявал всичките задължения на гостоприемството. След известно време даже дъщеря му се омъжила за госта. Дал му войска, достатъчна за поход и го отпратил, за да възстанови предишното свое благополучие и да унищожи враговете си.”

          Агатий посочва своя източник. Това е Сергий, който му изпратил точен превод на хронологията на персийските царе, направен от официалните документи в персийската държава и помолил Агатий „да изпълни делото, заради което той е направил този превод” (кн.ІV, 30). Това „дело”, както уточнява Агатий, е да се даде „точна хронологична последователност” (кн.ІV, 29) на персийските царе.

 

          Агатий е съзнавал, че благодарение на Прокопий, византийската историография е допуснала грешна хронология на персийските царе от времето след  Пероз до Хосрой І Ануширван, т.е. в периода 484 – 531. Ето защо, за да коригира грешките, той добавя в своя летопис и 48 годишното управление на Хосрой Ануширван, отбелязвайки, че той се възкачил на персийския трон „в петата година от царстването на Юстиниан” (кн.ІV, 29), т.е. през 532 г.

 

          Хосрой идва на власт през 531 г. и ние определено можем да кажем, че при Агатий няма грешка. Неговият източник Сергий му е дал сведение по селевкидското летоброене, вследствие на което при приравняването на годините 532 е застъпена с 531, в която се възкачва Хосрой по гръцкото летоброене.

Кавад не само се жени за племенницата си, т.е. за дъщерята на хунския цар и сестра си, но и фаворизира сина си от този брак Хосрой Ануширван като наследник на трона на Персия в ущърб на другите си по-възрастни синове. Прокопий разказва, че Кавад е молел Юстин І (518-527) да осинови Хосрой, за да не го убият в Персия. Омразата към Хосрой явно има дълга предистория, но царуването на този цар след 531 г. се оказва ренесанс за Персия.

 

          Възкачването през 488 г. на Кавад на трона връща персийската държавност в традиционното русло и кошмарът от убийството на Пероз постепенно утихва. Страната е с разбита фискална система. Загубата през 484 г. на войските на Пероз е причина да се промени дори военният устав. Според Прокопий, оттогава в персийската армия било забранено да се преследва бягащия противник.

 

 

 

          Четиригодишното управление на хунския цар е присадено към официалния царственик на Ктезифон явно с една голяма мистификация, която и до днес си остава загадка.

 

          Пероз ликвидирва по-големия си брат Хормизд ІІІ още в периода 457-459 г., той е нямал по-малък брат Балас, както ясно отбелязва ат-Табари.

Кой е Балас?

 

Прокопий, както знаем, поставя Балас на власт след Кавад и пише, че причината била, че Пероз нямал други синове. Всички (освен Кавад) били избити заедно с Пероз през 484 г. Йешу Стилит (и Агатий) обаче знаят правилно, че Пероз има и друг син Замашп (Замасф), който е на власт в Персия през 496-499 г. Ето защо не можем да приемем, че формулата „Балас, брат на Пероз”, е еднозначна при Прокопий и при Йешу Стилит.

 

          При Прокопий възкачването на Кавад се предхожда от двегодишно хунско владичество над Персия и чак след Кавад е Балас. При Йешу Стилит (=официалния царственик) преди Балас (484-488) е  Пероз (459-484), а Кавад (от 488) е след Балас.

 

 

 

           Кавад се възкачва за първи път чак четири години след смъртта на баща си Пероз, т.е. през 488 г.

 

          Ако хунският цар се е оженил за дъщерята на Пероз и властва две години с прозвището Балас (разчетено като „Бал” при Теофан), тогава той в очите на магите е незаконен Сасанид. Едва ли бракът му с Аспеведа му е давал право на кръвно родство със Сасанидите, въпреки, че този брак явно има значение. Персия е управлявана и от Сасанидки, а не само от Сасаниди... Хунският цар, въпреки, че е окупатор на Персия, явно е осъзнавал особената царска традиция в тази държава, която признава само един царстващ род. Тава личи от сведението на Прокопий, че римското посолство не успяло да купи царския бисер на Пероз от хунския цар, а по-късно той го дал на Кавад. Изобщо перипетиите около този бисер, разказани от Прокопий, се оказват много ценни. Едва ли можем да си представим, че хунският цар няма да продаде бисера за злато, освен ако този трофей не е бил част от персийските царски антрибути, необходими за един владетел на Персия. По същата логика, едва ли хунският цар ще даде на Кавад този бисер, ако не му препредава фактически властта?

 

          В този смисъл е очевидно, че хунският цар препредава властта на Кавад през 488 г., а мъжът на хунската предкавказка царица-вдовица Воа, както твърди Йоан Малала, във връзка с византийското посолство от 527 г. до нея, се бил казвал „Влах” !(?).

 

 

          Това една и съща личност ли е с Балас, Балаш на Прокопий, Йешу Стилит и Агатий ? Защото ако е една и съща личност, е видно, че Персия в периода 484-488 години не е управлявана от Сасанид, а от хунския цар, чиято предкавказка царица-вдовица е жива и през 527 г., когато е посетена от посолство на Юстиниан І (Йоан Малала)...

който насочи вниманието ми, че още в 533 г., заедно с хуна Синион, в армията на Вилизарий, срещаме и хун с име Балас... Това показва, че името Балас, не е чуждо на хуните и по всяка вероятност, както пише арменският историк от V в. Елише, "хон Херан", преди да превземе Персия, е станал "цар на Баласакан". В персийските надписи, тази област Баласакан е до дербенският проход на Кавказ...Оттук можем да предположим, че Балас (от Баласакан) е именно прозвище на "хон Херан" (Елише), известен като Ернак, третия син на Атила (Приск) и Ирник, в "Именникът на българските владетели". Персийското Баласакан е очевидно арабоезичното Баланджер, както допуска Артамонов.

„Хон Херан избил в Албания персийската войска и в своята инвазия достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани...” (Eлише, Слово за арменската война, раздел VІ ).

letopisec,
не се излагай така за Балас. Претендираш,че си чел Хелфен и за щяло и нещяло го споменаваш. Непознаването на закона не оправдава.
Хелфен ти е изредил пунто сите хунски имена.

за Балас

"Заедно със Синион , командир на 600 масагетски аукзилари всички конни стрелци във армията на Велизарий в 533 г . Балас, транскрипция Валас, Овалас, Влазич и Власос е разпростарнено персийко име "

каза ти се че с каквито се сбереш такъв ставаш ти не вярваше

И върни си първия пост със хвалбитекоито му фърли на невменяемия Спараток за да сме обективни

Ако имаш мъжество де

Аке не Спри с пропагандите че става гнусно


02.04 16:24 - Кой е Балас, който е цар на Персия в периода 484-488 години?

"08.06.2011 15:20 - Кой е превзел Персия през 484 г.?"

И при тебе Цикълът е завършен. Появи се с наколнеките към тъпните Спараточката и завършваш със наколенки. ( активирай си постинга с наколенките за спараточката да те оценят Ората )

Деба и политиката деба и кокала ще ви побърка Като котки на валериан сте

Приятелю, това ми е темата. Това изследвам. Българската история в периода 465-527 г. е "тъмна Индия". Това е така, понеже априори е сгрешено в науката, че хуните-ефталит-авитохоли не са предкавказко явления. Всичко останало е покрай тази моя основна тема. Аз не мразя никого, дори и Спароток, просто го съжалявам, че не изследва тракийското минало, а се е заблудил, че това е някакво древно-българско минало. Но, какво да се прави, това си е негов проблем и на привържениците му, които са интересно екзотично явление в бг.хисторито. Наистина си прав, че в първия си пост за Спароток, му подсказах, че е добре да изследва, както посочва и Вл. Георгиев, връзката между тракийски език и славянски. Спароток обаче направи миш-маш и отъждествява български-славянски-тракийски, сиреч той работи за някаква нова модерна пан-славянска доктрина. Жалко...

Летописът от ок. 517 г. на Йешу Стилит е „написан в епистоларна форма. Това е послание-отговор на молбата на едно лице, което автора нарича „свещеник и архимандрит Саргис”” (Н. Пигулевска. Месопотамия на рубеже V и VІ в. н.е., Сирийская хроника Иешу Стилита, М.-Л. 1940). Този Саргис, т.е. Сергий, подтиква Йешу Стилит да опише събитията по време на персийско-византийската война (502-506).
При Йешу Стилит за първи път срещаме вярна хронология на персийските царе в периода 484-499 г.: Пероз-Балаш-Кавад-Замашп-пак Кавад. Въпреки това, изследователите не са отъждествили Сергий на Йешу Стилит и Сергий на Агатий.

Агатий посочва своя източник. Това е Сергий, който му изпратил точен превод на хронологията на персийските царе, направен от официалните документи в персийската държава и помолил Агатий „да изпълни делото, заради което той е направил този превод” (кн.ІV, 30). Това „дело”, както уточнява Агатий, е да се даде „точна хронологична последователност” (кн.ІV, 29) на персийските царе.

Прокопий не е разполагал с този официален персийски царственик. За да запълни знанията си, той се впуска да търси архивни данни от посолствата на Евсевий. Добира се и до арменската история на Тавстос Бузанд (кн.ІV, гл.LІV), както и до ирански легендарен роман, в който е разказана и легендата за безценният бисер на Кавад. Цялото усърдно ровене от страна на Прокопий в „арменската история” не му помага много, но той все пак преразказва една легенда от там, която е от времето на Шапур ІІ (309-379), където открива любопитни сведения за прочутият затвор на забвението, за който явно има и сведения в иранския роман като място, което е посещавал и Кавад, преди да избяга при хунския цар.

Така Прокопий интерполира в своята книга пасажите за историята на бисера, за историята на замъка-затвор на забвението и ги включва в разказа си за Пероз и Кавад. В крайна сметка, независимо че Прокопий твърди, че следва „думите на персийците”, той е разполагал с недостатъчни данни. Това обаче, както ще покажем, само на пръв поглед е негов минус.

Прокопий е изключително ценен източник за този тъмен период между 483-499 г. в Персия, защото е включил освен горепосочените източници и сведения от архивните доклади на посланик Евсевий. Данните от тези архивни доклади на Евсевий сами по себе си са много ценни, част от тях е ползвал и неизвестният автор на военния трактат „Maurikios. Strategikon”, писан по времето на Маврикий (582-602), който съобщава, че през 484 г. Пероз е подлъган с военни маневри от ефталитите да попадне в направен от хунския цар ров с размери 8-10 фута в дълбочина и 50-60 в ширина.

Прокопий не е пряк източник на цифрите в горепосоченият военен трактат от края на VІ в. В летописа му, макар и да се разказва подробно за рова-примамка, благодарение на който хуните побеждават Пероз, цифри за размера му няма. Тоест, авторът на военния трактат от края на VІ в., все още е имал на разположение докладите на посланик Евсевий.

Сведенията на посланик Евсевий не са запазени като отделен текст, учените предполагат, че това е „същото лице, което е и магистър официй през 474, 492-497 г. и е консул през 489 г. и 493 г.” (Виж.PLRE. II. Р. 431, 433: Eusebius 18, Eusebius 19, Eusebius 28; Виж. Bury J. History of the Later Roman Empire from the Death of Theodosins I to the Death of Justinian (A. D. 395 to A. D. 565). L 1931. Vol. 2. P. 10.). Неговото посолство до Пероз е съвпаднало с първата хуно-персийска война. Евсевий е бил пратен при Пероз най-вероятно във връзка с изтичането на договора за гр. Нисибин. Този град, както пише Йешу Стилит, е бил отдаден на персите за 120 г. по договор от Йовиан (363-364) на Шапур ІІ (309-379) и през 484 г. този срок изтичал.

Навярно Евсевий е посетил Пероз през 483 г. Тъй като Евсевий е посочен от Прокопий като византийският посланик, който дава съвет на Пероз по време на първата му война с хуните-ефталит, определено можем да кажем, че тя е от 483 г., но това си остава условно. Все пак обаче Евсевий дава много ярки сведения от втората война на Пероз от 484 г. с хуните, което прави най-вероятно пристигането му при Пероз през 483 г. и съответно датирането на първата война от 483 г. С други думи, Прокопий е заел от Евсевий много важни факти и от двете войни на Пероз с хуните-ефталит.

Относно събитията свързани с хунските владетели и сасанидските владетели Хормиз, Пероз, Кавад и Хорсой в годините след 457 до 579 и представянето им от известните ранно-средновековни автори, а и от съвременните им последователи, общият поглед показва положението на колата, която била теглена от орел, рак и щука. Прави впечатление. че никой не коментира изписването под заглавието на "Vil Mirzayanov 11.9999". Който познава фактологията около тази човек, знае че той, освен всичко друго, безкритично приема и тиражира твърденията на Е. Гибън и Е. Паркер"който (практически однозначно решил вопрос о происхождении наших народов.)", а имено "что «народ гиен-ну, скифы, гунны и тюрки были различными ступенями развития одних и тех же племен; ...»" (цитат от негова статия публикувана в сайта http://ufa.tatar.info/pubs/wilmir-001_langrus.html, към който сега не се появява в интернет-мрежата). За него волжските българи не съществуват. Та за каква негова чест името му е под статията за Балас, под чието име ние българите разкриваме сина на Атила Ирник?

„Йезигерд имал двама сина: единият от тях, по име Ормузд (чети: Хормизд ІІІ), бил цар на Седжестан, а другият наричали Фируз (чети: Пероз; на персийски името означава Победител)” (ат-Табари (839 - 923 г.) в „История на пророците и царете” (Тарих ар-русул ва-л-мулик), ХІІІ).................Ето ат-Табари твърди, че Йезигерд е нямал....трима сина

Според Пигулевска, по времето на Балаш с „исключительным влиянием пользовался Зармихр из знатной фамилии Карен, правитель провинции Сакастан, а также Шапур из фамилии Михраи, правитель Рея. Оба эти лица оказали влияние на престолонаследие, и Зармихр остался во главе государственных дел во все время царствования Валаша”(с.55).
Това може да бъде изтълкувано и така: Балаш управлява от 484 г. до 488 г. чрез протекторат, делегирайки правомощия на регионалните аристократични управители като Зармихр и Шапур, преди да възкачи през 488 г. сасанидския наследник Кавад за цар на Персия.

През 484 г. и през 485 г. се случват важни неща в Грузия и Армения, които отново ни карат да се усъмним, че Балаш е сасанид.
Едва ли е случайно, че грузинският герой Вахтанг Горгасал сваля от власт и умъртвява послушника на персите, грузинският васал Варскен, точно в 484 година, когато войската на Пероз е разбита ?
През 485 г. насилваните в религиозно отношение от Йезигерд и Пероз арменски християни, получават правото на свободно вероизповедание. На арменските епископи е позволено през четиригодишната власт на Балаш свободно да проповядват християнството в Персоармения, след многогодишна забрана.
„По времето на персийският цар Балаш християните, които живеели в персийското царство, се насладили на спокойствие, защото този цар не позволявал да се преследват християни.” (Михаил Сириец, 254, 255).

Това един истински сасанид като Кавад няма да го търпи. Същото се отнася и до сина му. „Хосрой започна да преследва християните” (пак там, 344).