Постинг
07.02.2012 10:04 -
Златни зрънца от „Джагфар тарихы” за произхода на българите.
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11908 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2012 10:16
Прочетен: 11908 Коментари: 18 Гласове:
5
Последна промяна: 07.02.2012 10:16
Мнозина изкушени от старата българска история явно са се питали що значи Бат-Боян и защо в „Именникът на българските канове” е съобщено неговото лично име като „Безмер”, което, както имената на Кубрат и Аспарух, е от персийски произход. Възможно ли е Бат-Боян да е прозвище? И ако допуснем, че е, какво ни казва това прозвище?
В краят на ХХ в. се появиха средновековни компилации на волжко-български летописи, в които фолклорната памет на дастана от ІХ в. „Шан кизи” (или „Шах кизи”) на Микаил Башту, е съхранила един древен легендарен патроним Боян, но наречен Боян-Имен.
Що значи „имен”, откъде е произхода на това название и има ли то връзка с „бат” ? Последното, както знаем, е толкова дълбоко навлязло в съвременният български език като „батко”, че мнозина явно смятат, че арамейско-сирийското „byt” (дом, поселище) има малък принос в прозвището „Бат-Боян”, но появата на формата „Боян-Имен” изисква да преразгледаме този въпрос и да отговорим откъде и как тези определено месопотамски понятия (имен, бат) са проникнали при прабългарите.
Освен Бат-Боян и Боян-Имен, в летописа от ХІІІ в. „Барадж тарих” срещаме и още една форма - „Боян-дур”, където „dur” е персийската дума за „дом” и фактически е синоним на сирийското „byt” (дом).
Нашите проучвания показаха едно интересно съвпадение: „имен”, „бат” и „дур” всъщност означават едно и също – дом, поселища, владение.
Най-старинна е формата „имен”, чийто произход е акадо-асирийски, „бат” и „дур” са съответно арамейско-сирийска и персийска форми след новата ера. Същото важи и за сирийското „мар” (господар), което следхожда общоупотребителната семитска дума „бал” (стар хананейски теоним, означаващ в семитските езици „господар”). Формата bēl paŋāti се среща и в урартурските клинописи, което показва, че още към VІІІ в. пр.н.е. думата „бал” е имала международен характер в Анатолия и Месопотамия.
А сега да обърнем специално внимание на общоразпространената в Месопотамия и Мала Азия (Анатолия) форма „имен/мене”, която е носила не само планината Имеон (Добрев).
Летописа „Барадж тарих” започва със странното твърдение, че българите произхождат от племената „синд и имен”.
Тук „синд” са синдо-меотите около Азовско море, упоменати още от Херодот през 5 в. пр.н.е...
Фактически обаче думата „имен”/мене/ е месопотамско понятие за земя, то е засвидетелствувано още в древното название на зикуратите, вавилонските кули „Ет-емен-анки” (дом между земята и небето).
Освен това е и специално изтълкувано в библейската книга на пророк Данаил, където „мене” е синоним на „владение, земя, царство”.
Вавилонският владетел, който притежава свещените съдове на „Соломоновия храм”, един ден, според Библията, решава да ги оскверни и да ги използва за храна на масата си.
В този момент, според версията, някакви невидими пръсти изписали нещо „върху мазилката на стената на царския дворец” (Дан, 5:5).
„Царят промени лице: мислите му го смутиха, ставите на бедрата му отслабнаха и коленете му взеха да се удрят едно о друго” (5:6).
Дошли много мъдреци, но никой не успял да разчете надписа. Викат Данаиил, който разчита и тълкува:
„И ето, що е начертано: мене, мене, текел, упарсин.
Ето и значението на думите: мене - изброи Бог царството ти и му тури край;” (5:25, 26).
Персите (упарсин) ще превземат владенията („мене”) на Вавилон.
Изглежда месопотамското понятие имен (мене) е старо, колкото човешката цивилизация.
Мойсеевият военачалник Исус Навин в една от първите битки на израилтяните превзема град Бет - Баал - Меон (в Библията, благодарение гръцкия превод: Бет - Ваал - Меон).
Племето, което основава гр. Спарта и е в някаква близост, може би етническа, с лидийците на Крез (държавата Лидия, която описва Херодот), се нарича „лакед – емон”.
Самите лидийци, според Херодот, преди се казвали „меонийци”.
Асирия превзема своята северна съседка, една държава, която е известна като Меонийска. Тя се споменава за последно в „Хрониката на Геда” от VІІ в. пр. н. е.
Да не говорим за етимологията „ар-мени”...
В завършък, основният герой във фолклорните остатъци на дастана на Микаил Башту „Шан кизи” от ІХ в., навсякъде е изписван не само Боян, но Боян - Имен. Което буквално ще рече: владенията (=имен) на Боян. Което означава, че действително в старата памет на българите, Боян не е било само лично име, а етноним на народ.
Сега вече ни става ясно какво иска да каже летописецът на „Барадж тарих” с думите, че „хоните произхождат от Боян”...Наистина, в духа на легендарната българска история той описва Боян като патроним, но всъщност това е етноним и е самоназвание на държавата Урарту, тя е Бийан...
”Барадж тарих” описва, че Боян произхожда от Амул, а това е точно на южното крайбрежие на Каспийско море, където са били и владенията на Урарту/Бийан...
Благодарение на Иванчик (Les Cimmйriens au Proche-Orient. Fribourg Suisse, Gцttingen, 1993.) стана ясно, че земите на север от Урарту в Задкавказието, не само са били автохтонни за кимерийците, но и са именувани в урартските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Ако това е така, преносът на това име от Задкавказието непосредствено над Дербент в северен Кавказ („геруа” на Птоломей и арм. Географ от VІІ в.), е маркер за преход от Задкавказието в Предкавказието на т.нар. в легендата на Низами (ХІІІ в.) „Бун и Гар”, които станали „българи” (а Низами, както знаем от „Барадж тарих”, е преписал тази легенда от епоса от ІХ в. на Микаил Башту; не случайно в „Барадж тарих” се твърди, че хоните произхождат от Боян, последното повтаряме е самоназванието на Урарту, както става ясно от урартските клинописи...).
И така, летописът от 13 в. „Барадж тарих” е прав, когато твърди, че булгарите произхождат от кимерийците...
Какво знаем за държавата Боян, както е било самоназванието на Урарту?
Тя се споменава още от Моисей в кн. Битие, като „Ур Халдейски”, откъдето били бащата на Авраам, братята му и сестрите му Иска и Милка. Основният религиозен култ там е към бог Халду, когото изследователите определят като първоизточник, както на римските календи, така и на почитания в Хорезм и сред българите бог Коледа (ср. с „Халду” ?).
Много сведения за държавата Боян има съхранени в късно-античният летопис на арменският историк Мовсес Хоренаци, който свързва „Баоенан” с българите. Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Vh`ndur на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”
Това събитие е отнесено от Хоренаци към ІІ в. пр.н.е., но очевидно неговият произход е доста по-рано, защото Бун (бун-дур-к) са упоменати и в грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай”?
Бундур живеели по течението на р. Кура в четири града, те са по тези места, според „Мокцевай Картлисай”, още преди Александър Македонски (ІV в. пр.н.е.): „ Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).
Гръцките преписи и латинският текст на хрониката от ІХ в. на Теофан (в която се съобщава името на народа на Кубрат), както обърна внимание американският учен Юлай Шамильоглу, дават следните форми на името на народа на Кубрат: Ονογουνδούρων d, ’Ονουνογουνδούρων с, ’Ονογουνδούρων (’Ωυ ет) уА, Οννοβουνδοβουλγάρων z, Onogundurensium А.
Очевидно е, че още в латинският превод от ІХ в. на Анастасий Библиотекар е преписано грешното име „уногундури”, то по-късно се споменава и от Константин Багрянородни през Х век.
Но има всички основания да се смята, че Теофан е заел от неизвестният източник от краят на VІІ в., от който изобщо преписва историческото сведение за древна Велика България, именно името „уновундобългари”.
И така, ако сумираме сведенията за бояните („уно-вунд-българите”, при Теофан), се оказва, че те са познати в Кавказ с имената „бундурки” (грузинското съчинение „Мокцевай Картлисай”), „вндур” e народа на българина Бунд (арменската история на Мовсес Хоренаци), „Бун” (поета Низами, в епоса му от ХІІІ век „Искандер-наме”), бунджар (арабоезичния историк от началото на Х век ат-Табари, който ги нарича и „бурджан”), „V.n.n.d.r” (няколко арабоезични съчинения), „в-н-н-т-р” (във втората редакция на писмото от Х век на хазарския цар Йосиф; така се казвал, според Йосиф, народа на Аспарух).
Още през ІХ в. арабоезичният основател на географията ал-Хорезми отъждествява топонима „Бурджан” със старият птоломеевски топоним „Сарматия”...А според Птоломей топонима Сарматия е от Карпатите до Кавказ.
Арабоезичната класическа средновековна историческа школа масово нарича и средновековната дунавска държава България, с названието „Бурджан”.
И така, каква е връзката на древната държава Урарту (Боян) с българите?
Очевидно е, че грузинският църковен документ не знае, че „Бундурк” са Урарту (арм. историк Хоренаци също не знае, че „Баоеан” е Урарту – бел.ред.) и съвсем в духа на библейската генеалогия им преписва, че са потомци на библейските йевусейци, коренните жители на Йерусалим преди юдеите.
„Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки”(гл. І).
Тук под името „хони” не може да се разбира нищо друго, освен кимерийците, които през VІ в. пр.н.е. напускат именно земите вблизост до Халдея, т.е. напускат Кападокия, където е била античната им държава „Гамирайа” (асирийски клинописи). Пътят на кимерийците на север от Кавказ минава през Урарту и очевидно в „Мокцевай Картлисай” се е запазил спомен от древни времена. В арменската генеалогия Хайк (Херки) е потомък на Гомер. Библейското име на Гомер е идентично с името на асирийските Gimir, и тази версия днес се поддържа от редица учени.
Към началото на VІ в. пр.н.е. кимерийците и бояните живеят съвместно в Задкавказието, в територията на дн. северна Армения и южна Грузия. Точно там е гавара Утик, откъдето произхожда и външното название на българите, като утигури...
Въпросът, който ме интересува е: защо, след като грузинското късно-антично съчинение "Мокцевай Картлисай" помни бундурк (= самонаименованието на урартците) и след като под "хони", които идват от Халдея, очевидно има предвид кимерийци, все пак...защо ги е нарекъл "хони"?
Дали е възможно самите пост-урартци (=бундурк) да са наричали кимерийците, по време на залеза на последните, на които дават подслон в свои градове, с името „хони”?
За целта бе необходимо да се обърна към античната история на Урарту (=Бийан,Бунд) и да потърся в асирийските и урартските клинописи отговор.
Думата "хини(ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хини-ли) на Менуа,предишния цар. Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта "Аргиштихинили". Тeзи "хини-ли", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти?
Явно не са му всичките деца, независимо, че И.М.Дяконов на едно място допуска такава версия...
Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартурският език, освен семейно значение, е имала и значение близко до "поданик", макар това да се е разбирало повече в преносен, отколкото в реален смисъл на зависимост. Все пак, Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост. Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.
С други думи, кимерийците, които към VІ в. пр.н.е. са приети в поселища на пост-урартците (бундур), между които и гр. Занави („Мокцевай Картлисай”), са наречени "хини-ли" от самите бундурк, което буквално значи "осиновени", а преносно "поданици" (?).
Очевидно, именно кимерийците, които са говорили индоевропейски език (Леман Хаупт), дават на „Биайн, бундур, бунд” външният предкавказки етноним Udon, Olondae (Птоломей от 2 в.; Арм.географ от 7 в.). Тук може да се повикат на помощ и езиковедите, дали „Бунд” и „Udon”, не са всъщност една и съща дума?
А ние само ще припомним, че от легендата за „Кутригур и Утигур” на Прокопий (VІ в.), и от легендата за „Бун и Гар” (ХІІІ в.) на Низами в епоса му "Искандер наме", става ясно за някаква интеграция в самото начало на БЪЛГАРСКАТА ПРАИСТОРИЯ, която трябва да се запитаме дали няма архаични корени и дали не е между пост-урарти и пост-кимерийци след VІ в. пр.н.е.? В 609 г. пр.н.е. вавилонците нападат за първи път Урарту, а през 606 г. атакуват някаква "област" на Урарту, която е наречена "Дом на Ханунии", която е до езерото Ван...
Ще рече, много по-вероятно е думата "хион, хионит, хони, хуни" да се е появила на на север от Кавказ от Задкавказието, т.е. от юг на Кавказ, което ще рече, че произходът на кимерийци, хуни и българи няма връзка с етнонимът на монглоидните воини „хсионг-ну” от Ордос и Жълтата река в северен Китай.
Произходът на думата „хони, хуни” трябва да се търси в лексиката на Урарту (самоназвание "Биайн, Боян"), като се има предвид, че първото упоменаване на „хион” е засвидетелствувано в 9-тият Яшт на Авеста, т.е. през 6 в. пр.н.е....
В краят на ХХ в. се появиха средновековни компилации на волжко-български летописи, в които фолклорната памет на дастана от ІХ в. „Шан кизи” (или „Шах кизи”) на Микаил Башту, е съхранила един древен легендарен патроним Боян, но наречен Боян-Имен.
Що значи „имен”, откъде е произхода на това название и има ли то връзка с „бат” ? Последното, както знаем, е толкова дълбоко навлязло в съвременният български език като „батко”, че мнозина явно смятат, че арамейско-сирийското „byt” (дом, поселище) има малък принос в прозвището „Бат-Боян”, но появата на формата „Боян-Имен” изисква да преразгледаме този въпрос и да отговорим откъде и как тези определено месопотамски понятия (имен, бат) са проникнали при прабългарите.
Освен Бат-Боян и Боян-Имен, в летописа от ХІІІ в. „Барадж тарих” срещаме и още една форма - „Боян-дур”, където „dur” е персийската дума за „дом” и фактически е синоним на сирийското „byt” (дом).
Нашите проучвания показаха едно интересно съвпадение: „имен”, „бат” и „дур” всъщност означават едно и също – дом, поселища, владение.
Най-старинна е формата „имен”, чийто произход е акадо-асирийски, „бат” и „дур” са съответно арамейско-сирийска и персийска форми след новата ера. Същото важи и за сирийското „мар” (господар), което следхожда общоупотребителната семитска дума „бал” (стар хананейски теоним, означаващ в семитските езици „господар”). Формата bēl paŋāti се среща и в урартурските клинописи, което показва, че още към VІІІ в. пр.н.е. думата „бал” е имала международен характер в Анатолия и Месопотамия.
А сега да обърнем специално внимание на общоразпространената в Месопотамия и Мала Азия (Анатолия) форма „имен/мене”, която е носила не само планината Имеон (Добрев).
Летописа „Барадж тарих” започва със странното твърдение, че българите произхождат от племената „синд и имен”.
Тук „синд” са синдо-меотите около Азовско море, упоменати още от Херодот през 5 в. пр.н.е...
Фактически обаче думата „имен”/мене/ е месопотамско понятие за земя, то е засвидетелствувано още в древното название на зикуратите, вавилонските кули „Ет-емен-анки” (дом между земята и небето).
Освен това е и специално изтълкувано в библейската книга на пророк Данаил, където „мене” е синоним на „владение, земя, царство”.
Вавилонският владетел, който притежава свещените съдове на „Соломоновия храм”, един ден, според Библията, решава да ги оскверни и да ги използва за храна на масата си.
В този момент, според версията, някакви невидими пръсти изписали нещо „върху мазилката на стената на царския дворец” (Дан, 5:5).
„Царят промени лице: мислите му го смутиха, ставите на бедрата му отслабнаха и коленете му взеха да се удрят едно о друго” (5:6).
Дошли много мъдреци, но никой не успял да разчете надписа. Викат Данаиил, който разчита и тълкува:
„И ето, що е начертано: мене, мене, текел, упарсин.
Ето и значението на думите: мене - изброи Бог царството ти и му тури край;” (5:25, 26).
Персите (упарсин) ще превземат владенията („мене”) на Вавилон.
Изглежда месопотамското понятие имен (мене) е старо, колкото човешката цивилизация.
Мойсеевият военачалник Исус Навин в една от първите битки на израилтяните превзема град Бет - Баал - Меон (в Библията, благодарение гръцкия превод: Бет - Ваал - Меон).
Племето, което основава гр. Спарта и е в някаква близост, може би етническа, с лидийците на Крез (държавата Лидия, която описва Херодот), се нарича „лакед – емон”.
Самите лидийци, според Херодот, преди се казвали „меонийци”.
Асирия превзема своята северна съседка, една държава, която е известна като Меонийска. Тя се споменава за последно в „Хрониката на Геда” от VІІ в. пр. н. е.
Да не говорим за етимологията „ар-мени”...
В завършък, основният герой във фолклорните остатъци на дастана на Микаил Башту „Шан кизи” от ІХ в., навсякъде е изписван не само Боян, но Боян - Имен. Което буквално ще рече: владенията (=имен) на Боян. Което означава, че действително в старата памет на българите, Боян не е било само лично име, а етноним на народ.
Сега вече ни става ясно какво иска да каже летописецът на „Барадж тарих” с думите, че „хоните произхождат от Боян”...Наистина, в духа на легендарната българска история той описва Боян като патроним, но всъщност това е етноним и е самоназвание на държавата Урарту, тя е Бийан...
”Барадж тарих” описва, че Боян произхожда от Амул, а това е точно на южното крайбрежие на Каспийско море, където са били и владенията на Урарту/Бийан...
Благодарение на Иванчик (Les Cimmйriens au Proche-Orient. Fribourg Suisse, Gцttingen, 1993.) стана ясно, че земите на север от Урарту в Задкавказието, не само са били автохтонни за кимерийците, но и са именувани в урартските клинописи „Gu/Qu-ri-a-ni-a”. Ако това е така, преносът на това име от Задкавказието непосредствено над Дербент в северен Кавказ („геруа” на Птоломей и арм. Географ от VІІ в.), е маркер за преход от Задкавказието в Предкавказието на т.нар. в легендата на Низами (ХІІІ в.) „Бун и Гар”, които станали „българи” (а Низами, както знаем от „Барадж тарих”, е преписал тази легенда от епоса от ІХ в. на Микаил Башту; не случайно в „Барадж тарих” се твърди, че хоните произхождат от Боян, последното повтаряме е самоназванието на Урарту, както става ясно от урартските клинописи...).
И така, летописът от 13 в. „Барадж тарих” е прав, когато твърди, че булгарите произхождат от кимерийците...
Какво знаем за държавата Боян, както е било самоназванието на Урарту?
Тя се споменава още от Моисей в кн. Битие, като „Ур Халдейски”, откъдето били бащата на Авраам, братята му и сестрите му Иска и Милка. Основният религиозен култ там е към бог Халду, когото изследователите определят като първоизточник, както на римските календи, така и на почитания в Хорезм и сред българите бог Коледа (ср. с „Халду” ?).
Много сведения за държавата Боян има съхранени в късно-античният летопис на арменският историк Мовсес Хоренаци, който свързва „Баоенан” с българите. Кн.ІІ, гл.6: ”/Валаршак/ се спусна към зелените пасбища на предела Шара, който древните са наричали Безлесен или Горен Баоеан, а впоследствие, заради колонизаторите българи Vh`ndur на Бунд, заселили се там, били наречени по неговото име Вананд. И досега селища там носят названия, получени от имената на неговите братя и потомци.”
Това събитие е отнесено от Хоренаци към ІІ в. пр.н.е., но очевидно неговият произход е доста по-рано, защото Бун (бун-дур-к) са упоменати и в грузинското съчинение от V в. „Мокцевай Картлисай”?
Бундур живеели по течението на р. Кура в четири града, те са по тези места, според „Мокцевай Картлисай”, още преди Александър Македонски (ІV в. пр.н.е.): „ Когато цар Александър обърна в бягство потомците на Лот и ги отблъсна към полунощната страна, тогава (той) за първи път видял свирепите племена бундурк, живеещи по течението на Кура в четири града с тяхните предградия: град Саркин, Каспи, Урбнис и Одзрах, и крепостите им (чети: цитаделите – бел.ред.): голямата крепост Саркин, правителствените (чети: царските – бел.ред.) Каспи, Урбнис, Одзрах.” (гл.І, Мокцевай Картлисай).
Гръцките преписи и латинският текст на хрониката от ІХ в. на Теофан (в която се съобщава името на народа на Кубрат), както обърна внимание американският учен Юлай Шамильоглу, дават следните форми на името на народа на Кубрат: Ονογουνδούρων d, ’Ονουνογουνδούρων с, ’Ονογουνδούρων (’Ωυ ет) уА, Οννοβουνδοβουλγάρων z, Onogundurensium А.
Очевидно е, че още в латинският превод от ІХ в. на Анастасий Библиотекар е преписано грешното име „уногундури”, то по-късно се споменава и от Константин Багрянородни през Х век.
Но има всички основания да се смята, че Теофан е заел от неизвестният източник от краят на VІІ в., от който изобщо преписва историческото сведение за древна Велика България, именно името „уновундобългари”.
И така, ако сумираме сведенията за бояните („уно-вунд-българите”, при Теофан), се оказва, че те са познати в Кавказ с имената „бундурки” (грузинското съчинение „Мокцевай Картлисай”), „вндур” e народа на българина Бунд (арменската история на Мовсес Хоренаци), „Бун” (поета Низами, в епоса му от ХІІІ век „Искандер-наме”), бунджар (арабоезичния историк от началото на Х век ат-Табари, който ги нарича и „бурджан”), „V.n.n.d.r” (няколко арабоезични съчинения), „в-н-н-т-р” (във втората редакция на писмото от Х век на хазарския цар Йосиф; така се казвал, според Йосиф, народа на Аспарух).
Още през ІХ в. арабоезичният основател на географията ал-Хорезми отъждествява топонима „Бурджан” със старият птоломеевски топоним „Сарматия”...А според Птоломей топонима Сарматия е от Карпатите до Кавказ.
Арабоезичната класическа средновековна историческа школа масово нарича и средновековната дунавска държава България, с названието „Бурджан”.
И така, каква е връзката на древната държава Урарту (Боян) с българите?
Очевидно е, че грузинският църковен документ не знае, че „Бундурк” са Урарту (арм. историк Хоренаци също не знае, че „Баоеан” е Урарту – бел.ред.) и съвсем в духа на библейската генеалогия им преписва, че са потомци на библейските йевусейци, коренните жители на Йерусалим преди юдеите.
„Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки”(гл. І).
Тук под името „хони” не може да се разбира нищо друго, освен кимерийците, които през VІ в. пр.н.е. напускат именно земите вблизост до Халдея, т.е. напускат Кападокия, където е била античната им държава „Гамирайа” (асирийски клинописи). Пътят на кимерийците на север от Кавказ минава през Урарту и очевидно в „Мокцевай Картлисай” се е запазил спомен от древни времена. В арменската генеалогия Хайк (Херки) е потомък на Гомер. Библейското име на Гомер е идентично с името на асирийските Gimir, и тази версия днес се поддържа от редица учени.
Към началото на VІ в. пр.н.е. кимерийците и бояните живеят съвместно в Задкавказието, в територията на дн. северна Армения и южна Грузия. Точно там е гавара Утик, откъдето произхожда и външното название на българите, като утигури...
Въпросът, който ме интересува е: защо, след като грузинското късно-антично съчинение "Мокцевай Картлисай" помни бундурк (= самонаименованието на урартците) и след като под "хони", които идват от Халдея, очевидно има предвид кимерийци, все пак...защо ги е нарекъл "хони"?
Дали е възможно самите пост-урартци (=бундурк) да са наричали кимерийците, по време на залеза на последните, на които дават подслон в свои градове, с името „хони”?
За целта бе необходимо да се обърна към античната история на Урарту (=Бийан,Бунд) и да потърся в асирийските и урартските клинописи отговор.
Думата "хини(ли)" в урартския език има две значения: едното е "син", в смисъл урартския цар около 780 г. пр.н.е. Аргишти І е син (= хини-ли) на Менуа,предишния цар. Но самият Аргишти създава на левият бряг на река Аракс крепостта "Аргиштихинили". Тeзи "хини-ли", които живеят в тази огромна крепост-град, какви са му на Аргишти?
Явно не са му всичките деца, независимо, че И.М.Дяконов на едно място допуска такава версия...
Към 643 г. или 639 г. пр.н.е. урартския цар Сардури ІІІ, предвид на военната си слабост, доброволно признава върховенството на Асирия и се именува "син" на асирийският цар. Тоест, видно е, че думата "син" (хини-ли) в урартурският език, освен семейно значение, е имала и значение близко до "поданик", макар това да се е разбирало повече в преносен, отколкото в реален смисъл на зависимост. Все пак, Сардури ІІІ, след като се именува "син" на царя на Асирия, демонстрира външно-политическа зависимост. Живеещите в града на Аргишти І, т.е. в Аргиштихинили, са в същата зависимост (хини-ли) към създателя на града.
С други думи, кимерийците, които към VІ в. пр.н.е. са приети в поселища на пост-урартците (бундур), между които и гр. Занави („Мокцевай Картлисай”), са наречени "хини-ли" от самите бундурк, което буквално значи "осиновени", а преносно "поданици" (?).
Очевидно, именно кимерийците, които са говорили индоевропейски език (Леман Хаупт), дават на „Биайн, бундур, бунд” външният предкавказки етноним Udon, Olondae (Птоломей от 2 в.; Арм.географ от 7 в.). Тук може да се повикат на помощ и езиковедите, дали „Бунд” и „Udon”, не са всъщност една и съща дума?
А ние само ще припомним, че от легендата за „Кутригур и Утигур” на Прокопий (VІ в.), и от легендата за „Бун и Гар” (ХІІІ в.) на Низами в епоса му "Искандер наме", става ясно за някаква интеграция в самото начало на БЪЛГАРСКАТА ПРАИСТОРИЯ, която трябва да се запитаме дали няма архаични корени и дали не е между пост-урарти и пост-кимерийци след VІ в. пр.н.е.? В 609 г. пр.н.е. вавилонците нападат за първи път Урарту, а през 606 г. атакуват някаква "област" на Урарту, която е наречена "Дом на Ханунии", която е до езерото Ван...
Ще рече, много по-вероятно е думата "хион, хионит, хони, хуни" да се е появила на на север от Кавказ от Задкавказието, т.е. от юг на Кавказ, което ще рече, че произходът на кимерийци, хуни и българи няма връзка с етнонимът на монглоидните воини „хсионг-ну” от Ордос и Жълтата река в северен Китай.
Произходът на думата „хони, хуни” трябва да се търси в лексиката на Урарту (самоназвание "Биайн, Боян"), като се има предвид, че първото упоменаване на „хион” е засвидетелствувано в 9-тият Яшт на Авеста, т.е. през 6 в. пр.н.е....
Тагове:
Вълнообразно
Извънземен ли е произхода на хуните, как...
РОДСТВОТО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СЪС САСАНИ...
Произход на имената „хуни“ и „българи“.
РОДСТВОТО НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ СЪС САСАНИ...
Произход на имената „хуни“ и „българи“.
Победата на светата Христова Църква над ...
За българската история Летописец отново...
Великите братя на словото
За българската история Летописец отново...
Великите братя на словото
Следващ постинг
Предишен постинг
пъзела се сглобява...скоро ще имаме една истинска хипотеза за произхода на българите...Браво
цитирайкак ще обясните съществуването на името Баян в административните единици на Монголия - Баянхонгор, Баян Йолгий и Булган? Още и съществуването в днешно време в Индия кастите на "балхи" и "балхика"?
цитирайkabuli написа:
как ще обясните съществуването на името Баян в административните единици на Монголия - Баянхонгор, Баян Йолгий и Булган? Още и съществуването в днешно време в Индия кастите на "балхи" и "балхика"?
Има наличие на името баян и на изток при Китай, още Съма Циен пише за такова племе, въпросът е обаче, че досега никой не бе повдигал въпросът за самонаименованието на Урарту, което е Бийан и то защото не бе развита кимерологията, която днес вече изяснява, че твърдението на Прокопий Кесарийски, че хуните произхождат от кимерийци, не е безпочвено...Що се отнася до наличието на касти и дори етнически имена, близки до името българи, трябва да бъдем много внимателни, при наличието и на широко-разпространен теоним Бал, а така и при наличието на протопакистански етноними като белуджи...Аз се доверявам на летописите и смятам, че глотогенезата е неспособна да даде отговор за произхода на българите...
4.
анонимен -
А в "Именника на българските ...
08.02.2012 10:33
08.02.2012 10:33
А в "Именника на българските бокали" какво пише? Много насериозно си се взел, бе, дебил! И ми рекламираш тука късни фалшификати от рода на цДжагфаровите ала-бала-ници, които обслужват единствено пантюркизма. Ае, чиба, гиди уроспийо недоклатена!
цитирай
5.
letopisec -
Грешиш, проблемът е, че в Барадж тарих, ако си го чел, изобщо не се говори, че
08.02.2012 10:49
08.02.2012 10:49
анонимен написа:
А в "Именника на българските бокали" какво пише? Много насериозно си се взел, бе, дебил! И ми рекламираш тука късни фалшификати от рода на цДжагфаровите ала-бала-ници, които обслужват единствено пантюркизма. Ае, чиба, гиди уроспийо недоклатена!
..........
произхода на българите е тюркски....Виж, прав си затова, че в т.н. преразкази на Нурутдинов има изопачаване и негова собствена визия...а лошото е, че той не посвети живота си за да популяризира наследеното от чичо му Нихматулин, а да рекламира собствени пан-тюркски хипотези...Оказва се, че единственият що годе с автентични корени извор Барадж тарих в тритомника на руски Джагфар тарих, е покрит с патина от преразкази и фантасмагории за ледникова епоха и т.н....Жалко е, наистина...За това пиша за "златни зрънца"...Вж също мнението ми тук http://letopisec.blog.bg/history/2011/09/03/pazete-se-ot-istoricheski-falshivikati.813284
Виж този пасаж от стр. 17 на българското издание от 2005 г., което не съдържа преразказите на Нурутдинов; пасажът е от Барадж тарих: "А трябва да се каже, че сеид Якуб (това е Якуб ибн Нугман, който преписал и допълнил книгата на баща си Нугман ибн Хамид, ум. в началото на 11 в.; тази книга през 12 в. е била четена от ал-Гарнати в гр. Саксин, бл. до дн. Астрахан и той дава сведение, че е имало такава книга; ръкописа на Гарнати бе открит в Мадрид през 1959 г. от Дублер - бел. моя) така е разказал за далечното минало на племето булгари в своя "Кади китаби" (допълненията, за които стана дума - бел. моя), позовавайки се на сведенията от "Хазар тарихи" на Абдулах бин Микаил Башту: (такава личност е съществувала и тя е упомената на първата страница на "Записките от Болгар" на Ибн Фадлан, които той пише през 922 г.; Фадлан казва, че именно тази личност е била пратена от владетеля Алмъс до халифа, за да покани посолство на халифата в Болгар - бел. моя.)"...Камирците са клон на синдийците. Те се нарекли така, защото вярвали в легендата, че Всевишният направил тяхната прамайка Камир-Аби от тесто..."........Коментар: тук има информация за цял щаб историци. Първо т.н. "Камир-Аби" е всъщност хуритското божество Кумарби. Синдийците са синдо-меотите, упоменати през V в. пр.н.е. и от Херодот. Какво ни казва текста? Че камирците произхождат от синдийците, т.е. изниква въпросът откъде накъде синдийци са възприели култа към хуритското божество Кумарби и то дотам, че онзи клон от синдийци, който е ходил до Мала Азия, е започнал да носи името камирци. Тук се дава сведение, че кимерийците са древен народ, по-древен от сведенията за тях от 8 в. пр.н.е. в асирийските текстове, при това се обеснява за първи път, че произхода на името камирци идва от хуритското божество Кумарби...Това не може да го измисли никой, не може да е фалшивикат?
цитирайМитът за божеството Кумарби и неговото отроче-скала Уликуми, което скрило като скала слънцето, има аналог във волжко-българската легенда за Карга...При това името Ела, Елак, което носи и първородният син на Атила, произхожда от Улик/уми...
цитирайВ „Одисеята” на Омир има отзвук от този стар мит за Кумарби и отрочето му Уликуми, което скрило слънцето:
„Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.
Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно.
Там кимерийски мъже населяват града и земята.
Те са обвити от вечна тъма и мъгла.
Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце...”
цитирай„Слънцето скоро се скри, над стъгдите припаднаха сенки.
Корабът най-после стигна отвъд океанското дъно.
Там кимерийски мъже населяват града и земята.
Те са обвити от вечна тъма и мъгла.
Не излъчва никога блясък към тях със лъчите си яркото слънце...”
Нещастнико летописец, даже гъза ти си готов да предложиш за да вземеш малко гръцка слава........фукара....българите до 10-ти век са лаели като кучета и мяукали като котките, без писменост......диви, варвари!!! А най-лошотото е че и сега са на това ниво......простотия, цигания, курви и чалга навсякъде!
цитирайБългарите нищо не са взели от Месопотамия и откъдето и да е а са дали на тях! Тия думи и изрази са заети от българите.
Имен си е от - имение и име - чисто арийско понятие,също като кажи речи световната колонизация на древните арийци-именци.Пирамиди има и до японските острови под водата,и вценрален Китай,не само в Северен а японците и китайците нямат нищо общо с тях.
Нурутдинов не е пантюркист и който го нарече така в мое присъствие ще бъде лично набит а на мръсния грък и анонимния педераст ще им завра главите в насраните задници!
Погледнете статията в блога ми - "Мы булгары" от Нурутдинов и който има капка съвест и срам поне да замълчи!
Трите тома на древнобългарските летописи съм ги пуснал за сваляне в моята група - "TERRA BULGARIA" в руския сайт "В контакте".Има я в блогорола ми под №16.
Летописец продължаваш бая да го усукваш а това хич не ти вдига реномето и рейтинга..С такива кадри ,все по-ясно става защо НДСВ се оказа без кауза и се самопогреба на живо...
Гърците скоро ще ядат камъни и пепел а жените им ще се чукат както с дядовците ми едно време ,за едно парче хляб! Заради мръсните си и подли душици.Антантата победи заради тях и оттогава все България крива а те прави.Свикнаха всичко да получават наготово и чуждите земи и чуждите хора да си ги погърчват и на чуждата история да и слагат гръцки етикети! Господ всичко вижда! И не забравя!
цитирайИмен си е от - имение и име - чисто арийско понятие,също като кажи речи световната колонизация на древните арийци-именци.Пирамиди има и до японските острови под водата,и вценрален Китай,не само в Северен а японците и китайците нямат нищо общо с тях.
Нурутдинов не е пантюркист и който го нарече така в мое присъствие ще бъде лично набит а на мръсния грък и анонимния педераст ще им завра главите в насраните задници!
Погледнете статията в блога ми - "Мы булгары" от Нурутдинов и който има капка съвест и срам поне да замълчи!
Трите тома на древнобългарските летописи съм ги пуснал за сваляне в моята група - "TERRA BULGARIA" в руския сайт "В контакте".Има я в блогорола ми под №16.
Летописец продължаваш бая да го усукваш а това хич не ти вдига реномето и рейтинга..С такива кадри ,все по-ясно става защо НДСВ се оказа без кауза и се самопогреба на живо...
Гърците скоро ще ядат камъни и пепел а жените им ще се чукат както с дядовците ми едно време ,за едно парче хляб! Заради мръсните си и подли душици.Антантата победи заради тях и оттогава все България крива а те прави.Свикнаха всичко да получават наготово и чуждите земи и чуждите хора да си ги погърчват и на чуждата история да и слагат гръцки етикети! Господ всичко вижда! И не забравя!
aristotelis написа:
Нещастнико летописец, даже гъза ти си готов да предложиш за да вземеш малко гръцка слава........фукара....българите до 10-ти век са лаели като кучета и мяукали като котките, без писменост......диви, варвари!!! А най-лошотото е че и сега са на това ниво......простотия, цигания, курви и чалга навсякъде!
12.
letopisec -
Трябва да се ръкоплясна не на Нурутдинов, а на чичо му Ибрахим Нихматулин...Нурутдинов трябва да бъде критикуван за измислени преразкази...
10.02.2012 08:51
10.02.2012 08:51
atil написа:
Българите нищо не са взели от Месопотамия и откъдето и да е а са дали на тях! Тия думи и изрази са заети от българите.
Имен си е от - имение и име - чисто арийско понятие,също като кажи речи световната колонизация на древните арийци-именци.Пирамиди има и до японските острови под водата,и вценрален Китай,не само в Северен а японците и китайците нямат нищо общо с тях.
Нурутдинов не е пантюркист и който го нарече така в мое присъствие ще бъде лично набит а на мръсния грък и анонимния педераст ще им завра главите в насраните задници!
Погледнете статията в блога ми - "Мы булгары" от Нурутдинов и който има капка съвест и срам поне да замълчи!
Трите тома на древнобългарските летописи съм ги пуснал за сваляне в моята група - "TERRA BULGARIA" в руския сайт "В контакте".Има я в блогорола ми под №16.
Летописец продължаваш бая да го усукваш а това хич не ти вдига реномето и рейтинга..С такива кадри ,все по-ясно става защо НДСВ се оказа без кауза и се самопогреба на живо...
Гърците скоро ще ядат камъни и пепел а жените им ще се чукат както с дядовците ми едно време ,за едно парче хляб! Заради мръсните си и подли душици.Антантата победи заради тях и оттогава все България крива а те прави.Свикнаха всичко да получават наготово и чуждите земи и чуждите хора да си ги погърчват и на чуждата история да и слагат гръцки етикети! Господ всичко вижда! И не забравя!
Имен си е от - имение и име - чисто арийско понятие,също като кажи речи световната колонизация на древните арийци-именци.Пирамиди има и до японските острови под водата,и вценрален Китай,не само в Северен а японците и китайците нямат нищо общо с тях.
Нурутдинов не е пантюркист и който го нарече така в мое присъствие ще бъде лично набит а на мръсния грък и анонимния педераст ще им завра главите в насраните задници!
Погледнете статията в блога ми - "Мы булгары" от Нурутдинов и който има капка съвест и срам поне да замълчи!
Трите тома на древнобългарските летописи съм ги пуснал за сваляне в моята група - "TERRA BULGARIA" в руския сайт "В контакте".Има я в блогорола ми под №16.
Летописец продължаваш бая да го усукваш а това хич не ти вдига реномето и рейтинга..С такива кадри ,все по-ясно става защо НДСВ се оказа без кауза и се самопогреба на живо...
Гърците скоро ще ядат камъни и пепел а жените им ще се чукат както с дядовците ми едно време ,за едно парче хляб! Заради мръсните си и подли душици.Антантата победи заради тях и оттогава все България крива а те прави.Свикнаха всичко да получават наготово и чуждите земи и чуждите хора да си ги погърчват и на чуждата история да и слагат гръцки етикети! Господ всичко вижда! И не забравя!
13.
анонимен -
neveroqtna manipulaciq
11.02.2012 18:55
11.02.2012 18:55
prosto pro4etete knigata na gan40 cenov-kuvratova bulgariq
i 6te razberete evreiskata izmama za aziatskiq ni proizhod.bulgarite sa traki!!!tova otdavna e dokazano
цитирайi 6te razberete evreiskata izmama za aziatskiq ni proizhod.bulgarite sa traki!!!tova otdavna e dokazano
14.
анонимен -
neveroqtna manipulaciq
11.02.2012 18:56
11.02.2012 18:56
prosto pro4etete knigata na gan40 cenov-kuvratova bulgariq
i 6te razberete evreiskata izmama za aziatskiq ni proizhod.bulgarite sa traki!!!tova otdavna e dokazano
цитирайi 6te razberete evreiskata izmama za aziatskiq ni proizhod.bulgarite sa traki!!!tova otdavna e dokazano
Много добре знаеш че Урарту не Баийан ,, а "Баиаинили" , гледам почнал си доста често да подвеждаш хората с тази твоя измислица ... колкото до БАт , хахахахаа е не мога вече , изумяват ме напъните ти оди си преведи "батюшка" , "батья" "батько" батко , бай , и т.н
цитирай
16.
letopisec -
Омръзна ми да повтарям, и то на теб едно и също..афикси знаеш ли какво е
12.02.2012 10:33
12.02.2012 10:33
veselins написа:
Много добре знаеш че Урарту не Баийан ,, а "Баиаинили" , гледам почнал си доста често да подвеждаш хората с тази твоя измислица ... колкото до БАт , хахахахаа е не мога вече , изумяват ме напъните ти оди си преведи "батюшка" , "батья" "батько" батко , бай , и т.н
Урарту. Ассирийское название государства, которое использовалось с IX века до н. э. в ассирийских и вавилонских надписях. Есть предположение, что это название означало «высокая страна»[21][22]. В X веке до н. э. в Ассирии также встречался вариант «Уратри» (U-rat-ri).
Биайни (Биайнили). Местное название с неясной этимологией. Слово Биайни выступало как в качестве самоназвания Урарту, так и в качестве названия той внутренней области этой страны, где впервые произошла консолидация урартийских племён, в районе первой столицы Урарту — города Арзашкун. Слово «Ван» в названии города Ван, находящегося на месте бывшей урартской столицы, и в названии одноимённого озера вероятно этимологически восходят к слову Биайнили[1].
Ванское царство. Используемое в настоящее время многими исследователями название Урарту[1][21].
анонимен написа:
prosto pro4etete knigata na gan40 cenov-kuvratova bulgariq
i 6te razberete evreiskata izmama za aziatskiq ni proizhod.bulgarite sa traki!!!tova otdavna e dokazano
i 6te razberete evreiskata izmama za aziatskiq ni proizhod.bulgarite sa traki!!!tova otdavna e dokazano
http://letopisec.blog.bg/history/2011/09/02/gancho-cenov-kato-bai-gania-istorik.812502
http://albus-bg/PetarTsonev/imennik_obshta_shema.pdf
цитирайТърсене
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ
