Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2012 14:15 - Опитът за покушение срещу Атила. По летописа на Приск Панийски от V в.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 10385 Коментари: 13 Гласове:
9

Последна промяна: 21.01.2012 14:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          През 447 г. Източната римска империя е нападната от Атила.

                                  Това е най-мащабната война на хунския император, според хунолога Ото Менхен-Хелфън (1973http://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false

          Атила покорява поддунавските градове от Ратиария (дн. с. Арчар, Видинско) до Нове (дн. Свищов).

         Превзема Наис (Ниш), Сердика (София), Филипопол (Пловдив), Аркадиопол (Люле Бургас) и войските му стигат до Херсон Тракийски и Мраморно море, където патрицият Анатолий сключва примирие от името на  император Теодосий ІІ.

         Атила получава залог от  6000 фунта злато, а през 449 г. трябва да получи за първи път новият ежегоден данък от 2 100 фунта злато, които източната империя се задължава по договор да изплаща.

         За сведение първият данък, който хуните изобщо взимат от Византия, са скромните 350 фунта злато. Бледа и Атила до 445 г. успяват да го увеличат на 700, а еднолично Атила през 447 г. го вдига на 2 100.

         Летописците от онова време дават потресаващи сведения за войната от 447 г., един пише за превзети и разрушени 100 града, друг за 60.

         През ранните месеци на 448 г. хунският генерал Едеко, бащата на бъдещият западно-римски император Одоакър (Томпсън, 1948), е в Константинопол за да получи сумата от 6000 фунта злато и да оформи договора по примирието. Войските на Атила са изтеглени вече на север от Ниш, явно това е била част от първоначалната уговорка между Анатолий и Атила преди предаване на златото.

         Едеко е в Константинопол, заедно с Орест,  роден като римски гражданин и висш хунски сановник. Той е административен и юридически съветник на Атила и наскоро е сключил брак с дъщерята на западно-римският комит и управител на област в провинция Норик Ромул.

         По ирония на съдбата синът на Орест, чието име е Ромул Августул, ще остане в историята като последният римлянин западно-римски император и ще управлява Рим от 30 октомври 475 г. до 4 ноември 476 г., когато Одоакър, сина на Едеко, ще победи при гр. Павия в Италия Орест и ще се възкачи на императорския трон на мястото на Ромул Августул. Одоакър ще бъде наречен от поколенията първият чужденец (варварин) император на Рим.

         През 448 г. Орест и Едеко са едни от най-доверените хора на Атила. Негови сътрапезници.

         През трагичната за Византия 447 г. император е Теодосий ІІ, жена му Евдокия е философ, а сестрите му Пулхерия, Аркадия и Мария са божи девици.

         Теодосий е син на Аркадий, който умира през 408 г.

         Теодосий ІІ е роден към 400 г., а баща му от смъртният одър моли персийският цар да бъде настоятел над сина му. Йездигерд пратил един учен мъж Антиох, християнин перс, в Константинопол по тоя въпрос, като изрично предупредил в писмо византийската знат да не направят нещо на детето, защото ще им отреже носовете.

          Когато регента Антиох умрял, Пулхерия поела като Августа отглеждането на брат си в свои ръце. Като пораснал, тя му намерила съпруга. А сестрите Аркадия и Мария последвали нейният пример да са невести Божий и останали девици.

         През 448 г., по времето на посолството на Едеко и Орест в Константинопол, префект бил всемогъщият евнух Хрисафий.

         По това време Теодосий бил изцяло под неговото влияние, след като се отскубнал от опеката на Пулхерия, а с жена си бил скаран и тя пребивавала от известно време в Йерусалим.

          Хрисафий бил специалист по интригите, той заедно с монаха Евтихий командвали от двореца църковните дела в цялата империя, а патриарха Флавиан бил постоянно унижаван от тях.

         Но на Хрисафий не му стигали козните, които плетял вътре във Византия, а решил да организира заговор и срещу самият Атила, страшилището на Европа.

         Подробностите около плана ни разкрива летописецът от V в. Приск Панийски.

         Бигила знаел хунски и бил преводач в канцеларията на Хрисафий. Той е бил преводач и в Херсон Тракийски между патрицият Анатолий и императора Атила, когато било сключено примирието, след неописуемата военна загуба за Константинопол през 447 г.

         Хрисафий решава да привика Бигила, обработва го за бъдещия коварен план и му казва да предаде тайно на Едеко, че го кани на частна вечеря.

         Хазната вече се е простила с 6000 фунта злато, които са в ръцете на Едеко и префекта решава, че няма по-подходящ момент от този, за да подкупи пълководеца.

         На масата не е поканен Орест, другият висш сановник от хунското посолство. Хрисафий и хунския генерал Едеко вечеряли изискано и си говорили, чрез представеният като доверен човек Бигила, когато евнуха директно предложил на Едеко да убие Атила.

         Генералът е разполагал с военен ресурс за това дело. Бигила е разкрил вече подробности пред префекта, че Едеко е силната личност, Орест е само шеф на канцеларията на Атила.

         Хрисафий явно е предложил на Едеко всичко, което е можело да му дойде на ум. От това да стане най-висш римски военен (magister militum), ако иска, до признаването му от Теодосий като нов хунски цар.

         Едеко бил смутен от тази директна провокация и за да не даде веднага отговор споделил, че за да се извърши убийство над Атила е необходимо да се плати на много хора от гвардията и обкръжението му, а той не разполага с такъв ресурс.

         Хрисафий не е бил глупав да даде на Едеко пари на ръка. Той обаче измисля веднага план как да бъдат доставени тия пари на Едеко.

         Едно от искането на Атила в договорните взаимоотношения е било всички хуни бегълци в империята след 445 г., да бъдат върнати след победата от 447 г.         

         Хрисафий предлага на връщане в хунска земя, Едеко да бъде придружен от посолство на Константинопол, в което ще участва Бигила. Целта на мисията ще е да занесе писмо от Теодосий ІІ до Атила, че той му връща 17 бегълци, за които Хрисафий е знаел, че се укриват в римския полк на magister militum Агинтей в Илирик. Така Бигила ще носи парите за заговора...

         Евнухът е убеден, че е спечелил Едеко. Той знае от Бигила, че клетвата при хуните е повече от договор и принуждава Едеко да се закълне.

         След това Хрисафий, въодушевен, че ще спаси света от Атила, се затичва при Теодосий ІІ и в присъствието на царедвореца Марпиалий разкрива на шест очи своя план.

         Теодосий дава съгласие, тримата обсъждат подробности.

         Решават Теодосий да напише писмо до Атила за 17-те бегълци, но би било странно посолството да се ръководи от преводача Бигила, ето защо е избран достоен за тази мисия дипломат като Максимиан. Освен това е преценено като неразумно на Бигила, който ще е в мисията като преводач, да се дават толкова много пари, които Едеко, ако се отметне, може просто да му ги вземе. Решено било Бигила да се увери на място, че Едеко предприема действия по заговора и самият той да пита Едеко колко злато му трябва, така щял да знае ще бъде ли убит Атила или не. Ако Едеко е сериозен в намеренията си, той сам ще подсигури начин Бигила да се върне, да вземе сумата и делото да бъде доведено до успешен край.

         Когато Теодосий и Марпиалий остават насаме, царедворецът, който е имал сан magister officiorum, задава въпроса какво ще стане, ако заговора не успее. Отговорът може да бъде намерен в хрониката от ІХ в. на Теофан. „Императорът Теодосий ІІ, узнавайки, че е бил излъган от Хрисафий, заточи евнуха на остров”. Това се случило в първите месеци на 450 г.

         На следващият ден през 448 г. спешно е повикан в двореца Максимин, разпоредено му е, че съдбата на империята зависи от него, той трябва да отиде с посолство при Атила и лично да му предаде писмо от Теодосий ІІ, като го увери, че във Византия няма повече бегълци-хуни от тия седемнайсет, които Максимин ще вземе от Агинтей като стигне при Ниш. Целта на посолството на Максимин е да убеди Атила да не опустошава пак империята, заради казуса с бегълците...На Максимин не е казано и дума за заговорът срещу Атила.

         Максимин, дълбоко разтревожен от междудържавният въпрос с бегълците-хуни, се обръща към Приск Панийски да го придружи в тази сложна визита до Атила.

         Приск едва през 450 г., при император Маркиан (450-457), е привлечен на работа в правителството, неговата кариера е била в начален стадий през 448 г. и той толкова се въодушевява във второстепенният въпрос на първата си мисия, че дори е пропуснал да отбележи в своя летопис защо Едеко е бил в Константинопол.

         Оттук насетне Приск превръща „бегълският въпрос” във висш приоритет на задачата на Максимин и себе си, все пак факта, че никъде в летописа му не се говори за неуредени плащания между Теодосий и Атила по договора за мир, е показател, че посланническият керван на Едеко на връщане от Новия Рим, е пренасял златото.

         Атила не е очаквал, че Теодосий ще изпрати посолство, което ще придружава Едеко и Орест на връщане.

         След петнайсет дни път кервана стигнал от Константинопол до Сердика (дн. София), градът бил сериозно пострадал от хунското му превземане през 447 г.

         Тук Едеко и Орест били поканени на вечеря от посланник Максимиан.

         Орест споделил пред него, че той е достоен мъж и му се оплакал, че Хрисафий го е пренебрегнал в Константинопол, като е поканил на вечеря само Едеко.

         Поведението на Орест не е случайно. Очевидно Едеко е разкрил пред него пъклените намерения на Хрисафий и Орест се опитва да разбере Максимин замесен ли е в заговора. Не научава много.

         По-късно, вече на хунска земя отвъд Дунав (който кервана преминава около дн. Белград (Сингидун)), Атила ще изпрати три пъти своя сановник Скот, за да пита чрез него с каква цел идва посолството.          Три пъти Максимин ще изнася уроци по дипломация и ще настоява, вярвайки, че Теодосий го е пратил на жизнено-важна мисия по някакъв бегълски проблем, че трябва лично да докладва по правилата на протокола пред Атила.

         Както по време на разговора на Орест с Максимин в Сердика, така и при трите визити на висшият сановник Скот при Максимиан в хунските земи между Дунав и Тиса, тече неявен процес на психологическо разузнаване, в резултат на което Атила се убеждава, че само Бигила е заговорник, а Максимин и Приск не са наясно, че са прикритие на престъпен умисъл...

         При втората визита на Скот се случва нещо странно, сановникът дори разказва на Максимин какво пише в писмото на Теодосий, което той носи.

         Приск се чуди в летописа си откъде Скот е знаел съдържанието на императорското писмо?

         Явно хунското разузнаване е преровило всички вещи на римляните, Атила дори знае, че Бигила не носи парите, които да даде на Едеко за заговора.

         И все пак всичко се е правело достатъчно хитро, за да не разбере Бигила, че хуните знаят плана.

         Приск по-късно разказва, че Едеко въобще не е станал заговорник, напротив, още при първата си среща с Атила му е разкрил замисъла на Хрисафий.

         Как решава да действа хунският владетел?

         Той иска да разобличи заговорниците и затова разиграва маскарад...

          В следващите епизоди виждаме един „актьор” Атила, който решава да се прави на гневен, защото не са му пратени всички хуни-бегълци от Византия.

         След като се уверява, че Максимин и Приск не са замесени, Атила решава да не чака с аудиенцията чак в града му, а още сега да ги приеме в едно село. Целта му е да върне Бигила при Теодосий, за да му даде възможност да донесе парите.

         През това време Бигила, въпреки, че има някакви съмнения, е получил уверение от Едеко, че генералът си държи на клетвата.

         Максимин и Приск отиват на първа среща с хунския династ.

         Той ги приема гневен, вика, обижда Бигила и се сърди, че са му върнати толкова малко бегълци. Подготвил се е за сценката, като изважда даже някакъв списък и прочита поименно всички хунски бегълци на римска земя, сякаш в двора си има няколко хроники по въпроса.

         Максимин и Приск са втрещени от неочакваното гневно поведение на хунския цар и душите им са обхванати от смут. Приск изпада в суеверен страх, че Атила ще нападне империята, заради бегълците, а Максимин, като по-опитен, обмисля по-късно всяка негова дума и се чуди коя е причината за този гняв. Дори се пита дали някоя случка, по време на пътуването, не е в основата на гнева на Атила? В Сердика е станало глупаво спречкване на гощавката, когато Бигила неразумно нарекъл Теодосий божи наместник, а Атила просто човек...Максимин не изключва това също да е причина за гнева на династа на хуните.

         По време на аудиенцията Атила почти не общува с Максимин, а през цялото време вика срещу Бигила. Той му припомня, че при разговорите между него и Анатолий, е станало дума (Бигила тогава е бил преводач), че Атила иска всички бегълци във Византия, които са там още от времето след визитата на сина на Аеций - Карпилеон.

         Тази визита на Карпилеон е от 445 г., когато Атила след смъртта на Бледа, става самовластен господар на Хунската империя.

         Бигила се кълне, че няма повече бегълци, Атила чете списъци и го пита защо лъже, после му припомня, че е в дипломатическа мисия и това е единствената причина, за да не бъде разпнат на момента на кол.

         Изобщо голям цирк е било.

         Като излял гнева си, Атила се разпоредил още утре Бигила, заедно с висшият хунски дипломат Есла, да се върнат при Теодосий ІІ и да уредят както трябва въпроса с бегълците, ако не, той напада.

         С тази си заповед Атила не е целял нищо друго, освен Бигила, като се върне в Константинопол, да може да вземе и донесе златото за заговора.

          А Максимин и Приск – разпоредил Атила - ще останат и ще продължат към панонската столица на хуните, която се е намирала явно при старият келтски град Карнунт, известен по-късно с хунското име Ветвар.

 По същото време, когато Максимин и Приск се придвижват към  р. Тиса в Панония, към тях се присъединява още едно посолство, западни римляни, пратени от западния римски император Валентиан ІІІ и от генерал Аеций.

Тяхната задача е да спасят шефа на хазната на западната Римска империя Силван, когото Атила е обвинил в присвояване на военна плячка.

Ситуацията е следната.

Атила превзема Наис (Ниш) много трудно през 447 г., използва даже стенобойни машини. Градът е разорен, само в църквите били останали болни хора, пише Приск като очевидец (оттам минава мисията и то само няколко месеца по-късно). Покрай реката, според летописеца, нямало чисто място, било пълно с кости на убитите дори през 448 г..

По време на превземането на Ниш през 447 г., в града е имало някакви златни чаши (може да е било и тракийско съкровище – бел. за размисъл), които явно не са били малко. Те били тайно изнесени и по неведоми пътища стигат до бюджетарът на западната империя Силван. Той ги купува за хазната.

Атила разбира за всичко това и с нарочно писмо до Равена обвинява, че е ощетена хунската хазна. Той предявява искане да получи Силван, за да го съди или да му бъдат пратени златните чаши.

Заплахата му е сериозна и Аеций сформира посолство до Атила, което да уреди някак работите.

Съставът на посолството е показателен. За посланник е назначен Ромул, комит на област в провинция Норик, който е вече тъст на Орест, дясната ръка на Атила.

В посолството като частни лица пътуват Татул, бащата на Орест и лицето Констанций, опитен секретар (може би и юрист), който Аеций праща в помощ на администрацията на Атила. Явно по уговорка отпреди, когато синът на Аеций е ходил при Атила през 445 г.

         След като двете посолства се срещат, те заедно продължават на северо-запад, към града на Атила.

Бигила и Есла се връщат в Константинопол.

Префектът Хрисафий дава тайно пари на Бигила, за заговора. Преводачът трябва да ги предаде на Едеко. Сумата, според Приск, била толкова голяма, че Бигила можел да купи коне и продоволствие за цялото посолство и да изплати откуп за много военнопленници римляни в земите на Атила.

По онова време, средната цена за откупуването на византийски военопленник, е била 11 солиди.

Да се върнем на посолствата на Максимин и Ромул до Атила.

Те стигат в града на Атила, в който архитектурата е от обработено дърво и в центъра има мраморна баня по римски образец.

Домовете на хунските аристократи са заобиколени от декоративна дървена ограда, а около жилището на Атила, освен нея има и дървени кули.

Пред дома на Атила има широко пространство, играещо ролята на площад, където посолства от варварски народи са опъвали шатри, чакайки да получат аудиенция.

На площада идвали и хуни, чийто спор изисквал последната дума на Атила като съдия, за да бъде решен.

Градът бил многолюден, в него Приск срещнал хора, които освен хунски, говорели на готски, скитски, латински и гръцки езици.

Приск Панийски получава възможност, докато чака Бигила и Есла да се върнат, да се запознае с хунския бит, начин на живот и с много легендарни и исторически сведения.

Той е единственият историк описал всевластният Атила отблизо, по лични впечатления, внимателно наблюдавайки всички подробности и отбелязвайки си детайли, без които нямаше да знаем много за хуните, понеже сведенията от VІ в. на готския историк Йордан са определено целенасочени, докато Приск е изключително обективен...

Как завършил злополучният заговор?

Бигила се върнал с голяма сума пари, но бил явно обискиран и Атила му поискал отговор защо носи толкова пари. За да го накара да говори заплашил със смърт сина му и преводачът си признал всичко за заговора през сълзи и молби за милост.

Атила гледал с презрение това „животно”, както вече го бил наричал. Той не само взел парите, предназначени за заговора, но и казал на Бигила, че ако се откупи с 50 солиди, ще му прости живота.

Синът на Бигила се върнал във Византия и донесъл сумата.

Изглежда Максимин и Приск били истински сконфузени и се върнали от посолството си при Атила, като купили коне и продоволствие на свои разноски...

Приск не разкрива какво им е казал Атила да предадат на Теодосий, във връзка с неуспешният заговор...

В началото на 450 г. Хрисафий бил изолиран от Теодосий ІІ, който злополучно паднал през същата година от кон и починал. Пулхерия, взела властта в свои ръци и издигнала в император генерал Маркиан, който се оженил за нея, под условие, че ще уважи обета й за девство.

Една от първите грижи на управляващите била окончателно да се разправят с вредният евнух Хрисафий.  



Тагове:   Атила,   заговор,   447,   Теодосий,   Приск,   максимин,   448,


Гласувай:
9


Вълнообразно


1. vmir - Много интересно,
21.01.2012 15:36
Поздравления!
цитирай
2. анонимен - Проф.Сиктиридис
21.01.2012 16:16
Господин Милчев,с моето голямо уважение към вас. Уточнете на вашите читатели,че се касае за нашата велика православна Византини Афтократория(Византинската Империя), Byzantine Empire със столица Константинуполис,откъснала се от ИРИ през 395г.
Същата, със жълтото национално знаме с двуглавия орел.
Добре е да се знае че Атила е нападнал Византия
през 447г, значи 52 години по късно!
Защото, при умишленото премълчаване
или изопачаване на тези факти,някои демагози и манипулатори на историята, се опитват да извлекът
девиденти sorry дивиденти,
демек файда (кьор софра)!


цитирай
3. letopisec - Благодаря
21.01.2012 17:51
vmir написа:
Поздравления!

цитирай
4. letopisec - Честно казано,
21.01.2012 18:16
анонимен написа:
Господин Милчев,с моето голямо уважение към вас. Уточнете на вашите читатели,че се касае за нашата велика православна Византини Афтократория(Византинската Империя), Byzantine Empire със столица Константинуполис,откъснала се от ИРИ през 395г.
Същата, със жълтото национално знаме с двуглавия орел.
Добре е да се знае че Атила е нападнал Византия
през 447г, значи 52 години по късно!
Защото, при умишленото премълчаване
или изопачаване на тези факти,някои демагози и манипулатори на историята, се опитват да извлекът
девиденти sorry дивиденти,
демек файда (кьор софра)!





не ми е ясно за какво иде реч...Теодосий Велики разделя римската империя през 395 г....Теодосий 2 е родственик с Гала Плацида, майката на Валентиниан 3, а и с него...Но това са две самостойни държави, независимо, че Юстиниан пак е император на една обединена римска империя. Латинският е бил езика на администрацията и на войската във Византия, но постепенно се налага гръцкият, който е основен църковно-културен език. Византия е полиетническа държава - гърци, сирийци, копти и т.н., има явно и траки...За значението на западната или източната римски части, и коя от тях е била от по-важно значение, може да се съди от наследството на Теодосий Велики. Той дава на по-големият си син Аркадий източната, а на по-малкият Хонорий - западната...
цитирай
5. get - - Хм, колко ги "харесвам" тези недоутрепани фанариоти, дето се правят на ...
21.01.2012 20:56
... византийци ?!!
- Защо има това разминаване между знамето на "Вселенският "архи"поп !!
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/c7/Flag_of_the_Greek_Orthodox_Church.svg
... и този герб, който стои над фанариотското ви гнездо(змийско) ... а Сиктиридис ?
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7a/Byzantine_eagle.JPG

- Защо ... защо ... ??!!!

- Летописец, какво му се връзваш, че от 4-ти век Константинопол бил гръцки ?!
цитирай
6. d3bep - понеже сведенията от VІ в. на гот...
23.01.2012 00:34
letopisec написа:
понеже сведенията от VІ в. на готския историк Йордан са определено целенасочени, докато Приск е изключително обективен....

А сега де...
А Приск откъдсе го имаш? От Интернет?

Мисля че е важно да упоменем, че от Приск има малко фрагменти оцелели.
повечето от туй, дето дърпаш от нета като "книгите на Приск" са всъщност възстановени писания...
И от кого са възстановени, ей тука идва изненадата...

Основен източник на Приск, и то точно за хуните =ЙОРДАНЕС.

Точно така, любимият ти приск оцелел в съчиненията на Йорданес и други византийски историци.
Бе ясно че Йорданес треа да го заровите жив за да ви излезат сметките с тея гениални хуни, ама обаче... По - леко с меча :)
Че се стига д осамонаранявания :)

Иначе поздрав ии браво, че си се заровил, но според мен се опри на официален, а не случаен прочит, защото оттам излизат таквиа разлик ив твърденията и странн изаключения за обективният Приск, необективният Йордан и прочие...
цитирай
7. letopisec - 6. d3bep
23.01.2012 05:49
Осемте тома исторически летопис на Приск наистина не е съхранен, но съхранените фрагменти от Приск не са при Йордан, а при преписите, които са били извършвани по времето на К. Багрянородни по негова заповед. Действително някои сведения за Атила, като името на баща му Мундзук, като описанието на Каталунската битка от 451 г., като погребението му и т.н. ги има при Йордан, който обаче определено ги заема от Приск, чрез посредничеството на историята на Касиодор, така че е станало нещо като оная игра на телефон, особено при оценките...За слабостта на Йордан като историк съдим и от коментара му, че хуните произлезли от духове и вещици, това едва ли би го разказал един образован историк от епохата, но църковните историци - какъвто е и Йордан - обичат да пишат за Гог и Магог и др. такива. Самият Йордан си признава в своя летопис, че е слабообразован и ако човек се запознае с трудът му на латински, ще се увери какъв е латинския му. Пусто обаче компилативната му книжка е оцеляла...И само в нея, при това мимоходом и на едно място, е написано, че венети били славяни. Това обаче е било достатъчно пан-славизма да ги превърне в славяни през 19 в. А Прокопий, дето на няколко места пише, че хуните приозхождат от кимерийците и даже е разказал легенда, не бил достатъчен - според някои късогледи и днес историци - за да твърдим, че хуните не произхождат от Средна Азия. Така че, драги Стефане, историята не се пише само от летописите, но и от наложеното от просвещенско-модерните учени. Но, ти това явно го знаеш по-добре от мен, нали...
цитирай
8. bls - много занимателно и интересно си го написал,
23.01.2012 13:27
ето това е пример, че историята е хубаво да бъде изследвана и преразказвана от писатели като теб; чел съм Приск, но там е скучно и струпано, а при теб има наративност. Успех. Кога ще довършиш библиографията на новата си книга "Българската история след Атила", за да види вече бял свят?
цитирай
9. letopisec - Благодаря ти, ако е рекъл Бог, до средата на февруари ще излезе новата ми книга. И ти имаш пръст в това.
23.01.2012 13:41
bls написа:
ето това е пример, че историята е хубаво да бъде изследвана и преразказвана от писатели като теб; чел съм Приск, но там е скучно и струпано, а при теб има наративност. Успех. Кога ще довършиш библиографията на новата си книга "Българската история след Атила", за да види вече бял свят?

цитирай
10. voulgaros - Г-н Милчев, не мисля че Сиктир- идис ...
24.01.2012 02:35
Г-н Милчев, не мисля че Сиктир- идис е еллинас.

Гет , ти си флегматос олигопатос френокакис идиотикос
цитирай
11. анонимен - Сандилх> Само минавам
25.01.2012 11:11
Взимам повод на част от следното изречение на автора г-н Милчев: "Самият Йордан си признава в своя летопис, че е слабообразован...", за да спомена, че това не е попречило на 'баш бая" "мастити" (Боже, опази) "учени глави" (по Захарий Стоянов) да ползват по най-непочтен начин неговото писание "Гетика" за да легитимират едни от най-големите фалшификати в историографията -"великото преселение на народите" и "етноса готи" и то за сметка на огромни части от историята на населението от огромен ареал, като се започне на север от Месопотамия, през Кавказ до района на завоя на Дон, от там на запад до лонгобардите и на юг до северните брегове на "нашето море", както са писали някои от латински пишештите автори за Ср. море в годините преди и след н.е., на Балканския полуостров, от което са били племената на българите, организирали се в няколко държави. Обръщам внимание, че до периода на римския император от рода на северите Каракала 211-217, няма нито едно споменаване на понятието "готи" във връзка с етнос, племе и т.н. От историята на властването на този убиец на брат си Гета, който бил посочен от баща им Септимий Север за владетел на източната част от Римската империя. От тогава се появява и понятието "готи", за да се замени името "гети", което било омразно на убиеца Каракала. Това отклонение може да послужи на четящите горния текст за "кантар", когато оценяват написаното от Йордан. За негова чест, той е написал, че наричаните "готи", преди са били известни като ""гети". Има редица материали в интернет-пространството, които представляват сериозни, подплатени с неоспорими факти от всички области на историческата наука, които от ясно по-ясно показват, че "великото преселение на народите" и "готите"(които междувпрочем известно време обитават и земите на северната част от страната ни) е една "шашма", сътворена от англосаксонските "мастити учени", на които, за жалост, помагат и някои от съвременните ни "учени глави- кирякстефчовци", които са и хранени хора на чужди фондации.
цитирай
12. анонимен - Сандилх > Допълвам
25.01.2012 11:28
Тъй като има огрничения в обема от информация на постингите, просто допълвам предния си. Не съм забравил или нарочно пропуснал и ролята на някои от едновремешните руските и съветски, а и сегашни руски автори за присвояване на голяма част от историята на българите преди и след н.е. Тя не се различава от тази на англосаксонците. Примери, колкото искате, поне сега се публикуват, при възможността всеки интересуващ се грамотен човек да се запознае с тях. А ако и милее за българите, да не ги оставят да безчинстват "на бащино ни огнище" и по принципа "с техните камъни, по техните глави" да ги "почита" подобаващо. Става дума за недобросъвестните и изкривяващи фактите, а за почтените - хвала!
цитирай
13. letopisec - Благодаря ти, минавай по-често с такива ценни коментари...
25.01.2012 11:34
анонимен написа:
Взимам повод на част от следното изречение на автора г-н Милчев: "Самият Йордан си признава в своя летопис, че е слабообразован...", за да спомена, че това не е попречило на 'баш бая" "мастити" (Боже, опази) "учени глави" (по Захарий Стоянов) да ползват по най-непочтен начин неговото писание "Гетика" за да легитимират едни от най-големите фалшификати в историографията -"великото преселение на народите" и "етноса готи" и то за сметка на огромни части от историята на населението от огромен ареал, като се започне на север от Месопотамия, през Кавказ до района на завоя на Дон, от там на запад до лонгобардите и на юг до северните брегове на "нашето море", както са писали някои от латински пишештите автори за Ср. море в годините преди и след н.е., на Балканския полуостров, от което са били племената на българите, организирали се в няколко държави. Обръщам внимание, че до периода на римския император от рода на северите Каракала 211-217, няма нито едно споменаване на понятието "готи" във връзка с етнос, племе и т.н. От историята на властването на този убиец на брат си Гета, който бил посочен от баща им Септимий Север за владетел на източната част от Римската империя. От тогава се появява и понятието "готи", за да се замени името "гети", което било омразно на убиеца Каракала. Това отклонение може да послужи на четящите горния текст за "кантар", когато оценяват написаното от Йордан. За негова чест, той е написал, че наричаните "готи", преди са били известни като ""гети". Има редица материали в интернет-пространството, които представляват сериозни, подплатени с неоспорими факти от всички области на историческата наука, които от ясно по-ясно показват, че "великото преселение на народите" и "готите"(които междувпрочем известно време обитават и земите на северната част от страната ни) е една "шашма", сътворена от англосаксонските "мастити учени", на които, за жалост, помагат и някои от съвременните ни "учени глави- кирякстефчовци", които са и хранени хора на чужди фондации.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11472398
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ