Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2012 09:24 - Сведенията на летописецът Менандър от VІ в. за авари и кутригури.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 6144 Коментари: 7 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          Менандър от краят на VІ в. е бил юрист, но дълго време прекарва живота си по непорядъчен начин, както той сам пише за себе си. Възхищавал се е от личността на историка от VІ в. Прокопий Кесарийски, когото смята за светило и явно това го подтиква в края на VІ в. да продължи историята на Агатий. Последният пише своята история от VІ в., като ползва основно като първоизточник Прокопий, но добавя и свои проучвания. Историята на Агатий повествовува до края на император Юстиниан І, който умира през 565 г. Ето защо Менандър разказва за Юстиниан вече в минало време. Наследници на Юстиниан са последователно Юстин ІІ и Тиберий. В историческият труд на Менандър се говори за времето от 565 г. до 581 г., поне доколкото става дума в съхранените фрагменти от труда му и в преразказите от историческият му трактат, които са били във византийската енциклопедия „Свидас” от Х в. Историята на Менандър има редица издания, едно от последните е на V. Vаldenbегg, Le politiche di Menandro Protectore,1935. При интерпретацията на историческият трактат трябва да се прави разлика между авторския текст в съхранените фрагменти и преразказите на Свидас от Х в., които също са включени в запазеният свод. Така например дело на Свидас е твърдението, че кутригурите и утигурите били унищожени от аварите. Самият Менандър, когато препредава думите на аварския посланник до Юстин, пише, че те са поданници на аварския каган. Менандър, понеже е бил юрист и явно се е изкушавал от дипломатическото изкуство, пише изключително подробно за мисиите и договорите, които са били сключвани между Византия от една страна и перси, тюрки и авари, от друга. Това показва, че той може да бъде наречен документален историк, тъй като пише своя труд на основата на архивни документи от стари договори, които явно ползва в канцеларията на константинополската администрация. Като юрист Менандър се впуска в точен преразказ на тези договори и дори ползва архивните писма на посолствата до василевса, писани по време, когато са течали преговорите. Така той реконструира не само историческото събитие, довело до даден договор, но и работата по същество на преговарящите. В известен смисъл неговият труд е нещо като наръчник как са се водили междудържавните преговори за съюз или за мир. Менандър дава сведение какво е съдържал като клаузи още договора на Юстиниан І с Персия от 562 г., сключен от Петър Ибер. От тук насетне внимателният читател може да научи имената на всички посланници, независимо дали са византийски или са били от ответната страна: персийски, тюркски, аварски...А така също какво искат от името на своите владетели, с какви похвати водят мисията си, как договорките водят до сключване на мир или началото на война... Ако другите историци просто констатират сключването на договори, Менандър ни въвежда в лабораторията как се изработват тези споразумения и ползва сведенията, които черпи, за да създаде около голите исторически факти атмосферата на причините и следствията, които в крайна сметка стигат до личността на различните владетели и техните съветници-посланници. Да вземем за пример аварския каган Боян. Първоначалният образ за него, който може да бъде почерпан от страниците на Менандър, е доста странен. Това е един владетел, който пристига в непознатата за него земя Панония и се държи не като каган, а все още като военачалник на своята 20 000 армия; негова основна грижа е как да изхрани войниците. Той се съгласява да стане съюзник на лангобардите срещу гепидите, ако те му изпратят храна, коне и добитък. После воюва с франките, а когато сключва примирие с тях, моли да му пратят храна и продукти, понеже франкския крал бил туземец, а той бил пришелец. Дори иска от римския генерал Вон, който защитава обградения от аварите гр. Сирмий, да му прати малко римски наметала, за да не си помислели от обкръжението му, че е неспособен... Тези лични качества на избягалият от тюркския ябгу Истеми войник, самопровъзгласил се за каган в Панония, обаче ярко контрастират с наличието на държавен апарат и дипломати около него, където основна функция играят кутригурите. Последните са преки съветници на Боян още от времето на похода му към Панония, когато те му казват какво да прави с антския владетел. Те го водят от Кавказ в непозната земя и те са причина той да воюва с гепидите и франките. До 565 г. кутригурите са основен враг на Юстиниан І, който не успява да се справи с тях. Той се опитва да насъска утигурите, но се оказва, че политиката му се свежда до това да дава данъци и на едните и на другите и така повече мотивира вътрешно-племенна завист, отколкото реален сблъсък. Утигурският владетел пише писмо до Юстиниан, че като дава данъци на кутригурите греши, понеже вълка си менял козината, но не и нрава. Угрозата над Юстиниан откъм кутригурите е била толкова голяма, че той обеснява в сената на всеослушание какви мерки бил предприел, за да скара утигури и кутригури. Агатий завършва своята история с панагерик, че тези племена се били избили помежду си, хвалейки патрона си василевс. Изводът му е неверен. През 569 г. при Юстин ІІ, наследника на Юстиниан І, идва първото аварско посолство. Истинското име на новите заселници в Панония, които побеждават гепидите, е вархони. Тюркските военачалници до последно наричат така отцепниците си, защото много добре знаят, че това не са само авари, а отцепници авари, които са заведени от хони (кутригури) в Панония. Когато умрял Истеми (Дизавул, според Менандър) неговият западен тархан (Турксанф, според Менандър) принесъл в жертва четирима военопленници уни (хуни)(фр.45). Този тюркски военачалник постоянно именува бегълците в Панония с термина „вархони”, т.е. аваро-хони, с което ясно показва, че новосъздаденият съюз в Панония, не е само от авари-бегълци, но и от хони-бегълци, които също са подвластни на Истеми, според него. Турксанф е обиден на византийците, според Менандър, че те не са показали на тюрките северния, сухопътен маршрут до Византия, по който са избягали вархоните. Това показва доколко 20 000 отцепници тюрки, според числото на Менандър, са били зависими от 10 000 кутригури, които са с тях, според летописеца. Именно кутригурите имат държавен опит в преговорите с Византия по времето на Юстиниан І и те оглавяват първото аварско посолство до Юстин ІІ през 569 г. Менандър е много навътре в дипломацията на Византия от това време, както с аварите, така и с персите. Той акцентира на два възлови града, около които през онези години се върти византийската политика. Единият е в северо-западния край на империята, това е Сирмий. Той е основният проблем на византийско-аварските преговори. Другият град е в източният, малоазийски край на империята. Това е гр. Дар, той пък е основният проблем на византийско-персийските преговори. Юстин ІІ в летописа на Менандър е представен като праволинеен император, който не притежава никакъв дипломатически усет и е изключително краен и честолюбив. По негово време Византия не само си създава проблеми с аварите, понеже Юстин се държи грубо и безцеремонно с аварското посолство, но дори 50 годишния договор от 562 г. на Юстиниан І с Персия, е пред крах. Юстин е имал, според Менандър, „умствени проблеми” и още докато е жив през 575 г. властта е предадена на Тиберий. Какво правят дотогава вархоните? През 568 г. вархони и лангобарди побеждават гепидите, убиват владетеля им Конимунд, а престолонаследника Усдивад бяга при римляните. През същата година лангобардите изоставят цяла Панония на вархоните и отиват да се заселят в Италия, на юг от алпите. Сирмий (дн. Сремска Митровица) е бил гепидски град, но римския генерал Вон успява да се настани с гарнизон в Сирмий и да го върне на Византия. След като побеждават гепидите вархоните, следвайки военният маршрут на Атила към гр. Мец от 451 г., водят две битки с франките и сключват примирие, след като Зигиберт им дава каквото поисква Боян като продоволствие. Река Рейн става западна граница на вархоните. На юг, в долна Панония, те са до река Сава и гр. Сирмий. На изток те са до мала Скития (северна Добруджа в дн. Румъния). Основна цел на вархоните става Сирмий и те воюват за града, като го обсаждат от север, но на юг този град е южно от р. Сава, а преминаването й е пречка за вархоните. От юг идват помощи и продоволствия от Византия за Сирмий. При битката за града генерал Вон получава рана, според Менандър, въпреки това участва в преговори с вархоните, но отказва да даде на Боян дори едно римско наметало. Все пак дипломацията на кагана, която се ръководи от кутригури, успява да склони Вон вархонско посолство да бъде придружено до Константинопол, за да преговаря с Юстин ІІ. По-късно, според Менандър, императора бил гневен на Вон, че му изпратил тези посланници-варвари. Вархонското посолство се ръководи от Таргит, който предава исканията на каган Боян: данъка даван от Юстиниан І на кутригури и утигури да бъде възстановен и средствата от 565 г. до 569 г. да бъдат дадени накуп на Боян, понеже тези народи му били подвластни. Да бъде предаден на вархоните гр. Сирмий, понеже той бил гепидски град, а те победили гепидите. Всички гепиди са вече поданици на вархоните и заради това Усдивад също трябвало да бъде предаден на тях. Това бил казал посланника, изпратен от каган Боян, според Менандър. Мисията търпи неуспех, Юстин им се заканва, като заявява на Таргит, че римляните обичат да воюват и ще ги победят. Що се отнася до данъка, Менандър във фр. 24 влага в устата на лангобардите следните думи: ”Юстин е жесток враг на аварския народ и наруши отдавнашните дружествени договори между аварите и Юстиниан”. Изглежда този преразказ идва не от Менандър, а от Свидас. Юстиниан не е сключвал никога договор с авари. Но цитата е многозначителен, защото показва, че в случая кутригурите, с които Юстиниан има договори наистина „от отдавна”, са наречени авари, т.е. не бива да се съмняваме в значимостта на кутригурския фактор в новосъздадената в Панония държава през 568 г. Менандър пише, че въпреки отказа, Таргит участвал и в други посолства с искане на същото. Дали е било едно посолство с няколко аудиенций или няколко, можем само да гадаем. Все пак Таргит явно е бил много настоятелен, понеже успял поне да получи византийски дипломат, с който да води преговори. Не може да се каже, че аудиенцията при император, е дипломация, за това е необходим специален, излъчен от императора преговарящ. Въпреки самонадеяността си Юстин очевидно е съзнавал сложността на един конфликт с аварите, ето защо, както пише Менандър, „императора отпусна Таргит, като му каза, че ще изпрати с него Тиберий, който е упълномощен пълководец за преговори по различни дела и от него зависи как ще бъде решен всеки случай поотделно” (фр.29) През 570 г. вархоните изпращат посолство, начело с Апсих, който преговаря с Тиберий. Панония е римска провинция, в която след 456 г. готи и гепиди са заселени като федерати. Тиберий, като умел дипломат, се опитал да внуши на вархонското посолство, че Византия ще им даде онова, което те вече имали. „В преговорите между тях и Тиберий било решено, че римляните ще дадат на аварите земя за поселение” (фр.33). От цитата става ясно, че Тиберий предлага на аварите да се заселят в Панония, т.е. предлага им да станат федерати. Очевидно Апсих е изтъкнал несъстоятелността да им се дава нещо, което те вече са завоювали и преговорите отново задълбават около Сирмий. Явно Тиберий е бил склонен да отстъпи, понеже от отсрещната страна му обещават, че това ще е окончателен договор за мир и вархоните няма да нападат вече Византия. В залог на това Апсих предлага деца на предводителите след кагана (а зам.каган, т.е. ябгу, както вече посочихме, е владетеля на кутригурите от Дуло, който също се казва Боян) да бъдат изпратени в Константинопол. Тиберий се свързва с Юстин ІІ, който не е съгласен и иска децата на самият каган. Тиберий му пише своето мнение: „когато ще бъдат при римляните в залог децата на скитските (чети: хунските-бел.К.М.) владетели, то родителите им няма да позволят да бъдат нарушени мирните условия, дори кагана да има такъв замисъл.” Думите на Тиберий още веднъж демонстрират какво високо положение е имал кутригурския ябгу в Авария, след като гарантира с децата си, че кагана-тюрк, дори и да има замисъл, няма да прескочи волята на хунския си заместник и договора за мир няма да е застрашен. Юстин обаче не отстъпва и вместо да се вслуша в думите на Тиберий, праща призиви на армията в Сирмий римляните да докажат, че обичат войната. Тиберий се вижда в чудо и е с вързани ръце, преговорите пропадат и единственото, което прави, е да посъветва генерал Вон да охранява р. Сава, защото ако варварите минат през нея, Сирмий ще се окаже под пълна блокада (фр.33). Води се битка, но Менандър повече обича посолствата, така че от фр. 34 не става ясно друго, освен че „след аварската победа и нанесените поражения, Тиберий приел условията и при римския император отишло посолство”, за да сключи договор за мир. Тиберий, ужасен от грешките на Юстин, не отива в Константинопол, а праща аварските представители с някакъв римски военен командир Дамян. Императорът, който малко преди тази загуба се държал надменно и плашел с римското оръжие, сега трябвало да приеме „условията на аварите”. „Мирните договори между римляните и аварите бяха най-накрая сключени”, завършва фр. 34 на Менандър. Във фр.34 Менандър не написва за каква победа става дума, понеже това вече е казано във фр.27. След неуспеха на посолствата за Сирмий, тюркската армия се връща временно на север от р. Дунав в Панония, а „десет хиляди уни, наричани кутригури, преминали р. Сава и започнали за разоряват Далмация”. След кутригурската атака, през 570 г. е сключен мирния договор, с който е възстановен данъчния режим от времето на Юстиниан, т.е. аварския кагански двор започва да получава ежегодния данък, даван до 565 г. от Юстиниан на кутригурите. С това посланническите мисии на Таргит и Апсих, в края на краищата успяват с условията си. Таргит е изпратен да вземе парите, които били 80 000 златни либри (фр. 65). Разбира се, Сирмий не е отдаден, но и кагана не се отказва от него. Много скоро (в годината на възкачването на Тиберий, т.е. през 575 г.) той се връща и между Сингидон (дн. Белград) и Сирмий започва да прави мост, като обеснява на римските пълководци в Сингидон, че трябва да направи мост през Сава и да мине с армията си на юг, за да накаже славяните, които разоряват Византия. Каган Боян размахва договора с Тиберий (договора е с Юстин ІІ – бел.К.М.) и твърди, че императора е запознат с инициативата, дори Тиберий го е помолил за това. Римският генерал съзира измама и схваща, че войските на кагана целят всъщност да отцепят Сирмий от империята. Римският генерал се съгласява единствено да бъде съпроводено аварско посолство до Тиберий. Тиберий, според Менандър, се бил предоверил на мирният договор с вархоните от 570 г. и „не направил никакви приготовления за защитата на Сирмий” (фр.66). Той нямал войска, с която не само да се противопостави на аварската сила, пише Менандър, но дори и малочислена, понеже всичко било на източният фронт с Персия. Тиберий приел посолството, изслушал тирадите им как искат да спасят Византия от славяните и „ се направил, че не разбира замисъла на кагана” (фр.66). Тиберий демонстрирал съгласие, че славяните трябва да бъдат наказани, но обърнал внимание, че „тюрките вече са около Херсон и че ако аварите преминат Дунав, това веднага ще бъде забелязано от тюрките.”(фр.66) Той предложил аварите да изчакат, докато разбере какво мислят тюрките. С други думи Тиберий вкарва в играта външно-политически коз. Тюрките искат отдавна да накажат аварите и ако вархоните минат Дунав, няма как тюрките да не разберат и тогава, предвид старата омраза, сигурно ще се намесят, чертае версии Тиберий. Той обещава първо да проучи нагласите им и тогава аварите да минат в империята и да накажат славяните. „ Не се подлъга аварския посланник, – пише Менандър – че всичко това беше остроумно измислено от императора нарочно и че плашейки аварите с тюрките, той иска да отвлече аварите от техните намерения. Посланникът се престори, че думите на императора са го убедили и обеща да въздържи кагана. Но, - продължава Менандър – това всъщност беше този човек, който повече от всички подстрекаваше кагана за война с римляните” (фр.66). Дали този човек е Таргит или Апсих не става ясно. На връщане през Илирия той е убит от славяни, явно по сведения на римското разузнаване. Имайки предвид, че личността на Апсих се появява във фр.68 около превземането на Сирмий по-късно, явно става дума за Таргит. Човекът, който ръководи външната политика на кагана от 568 г. и който въвежда в оборот приоритета за старите юстинианови данъци, които аварите наследяват, а така също Таргит е и стратега на плана, че Сирмий е вархонски град, по логиката, че е бил гепидски, а гепидите са победени от вархоните. Не минали много дни, пише Менандър, и кагана „изпратил в столицата друг посланник, по име Солах” (фр.66) Този посланник също демонстрира външно-политически познания, той много добре знае размера на византийско-персийския конфликт, което показва, че през цялото време, докато римляните са се съюзявали с тюрките против Персия, персийското разузнаване, чрез своите стари приятели кутригурите, е влияело върху политиката на каган Боян. Посланникът смело заявява, че не си струва аваро-римските взаимоотношения да бъдат нарушавани, заради едно „градче”, както нарича Сирмий. Кагана бил съгласен всичко ценно да бъде извзето от римските граждани и те да напуснат Сирмий. Той искал този град не за друго, а понеже се опасявал, че след като приключи византийско-персийският конфликт, Тиберий ще използва Сирмий като военна база срещу аварите. Освен това, според него, римляните и без това не могат да удържат Сирмий, тъй като каган Боян вече е направил необходимия понтонен мост, за да премине Сава. И отново старата кутригурска логика се чува: кагана не може без Сирмий, понеже той бил гепидски, а гепидите са победени от аварите. Явно доста праволинейна кутригурска дипломатическа школа има в каганския двор. Тиберий бил „силно разтревожен, гняв и скръб смутили неговия ум” (фр.66) от чутото. Той пуснал в ход последният си коз, предложил една от двете си дъщери за съпруга на кагана, но не се отказал от Сирмий. Посолството се оттеглило. То занесло на Боян, че дори аварите да превземат Сирмий, византийците щели да търсят мъст за това. А целта на кутригурската дипломация е била неотклонно Византия да отстъпи Сирмий чрез договор. Съветниците убеждават кагана, че очевидно без да превземе града, римляните няма самоволно да го отдадат. Пътят пред военното превземане на гр.Сирмий бил открит. По същото време римските посланици в преговори със своите персийски колеги се опитват да спасят гр. Дар от Хосрой Ануширван (531-579). Важният град, който бил в ръцете на персийския владетел, се намирал малко по-наизток от прочутият сирийски византийски град Амид (дн. Диарбекир). Веднага след като Хосрой идва на власт през 531 г., след баща си Кавад (488-496, 499-531), византийската императрица Теодора (527-540), жената на Юстиниан І (527-565), пише писмо до кутригурския владетел Заберган, с молба да окаже влияние върху Хосрой, за да не напада той Византия. Заберган дал това писмо на Хосрой, а той го показал пред войската и за да мотивира войниците си ги попитал що за империя е тази, която се ръководи от една жена. Това разказва в „Тайната история” Прокопий Кесарийски. Кавад през 499 г. се омъжва за дъщерята на Ирник, която е майка на Хосрой Ануширван. Мугел, синът на Ирник, за който към 528 г. пише Агатий, е брат на майката на Хосрой. Заберган е син на Мугел и внук на Ирник , с Хосрой са първи братовчеди. Не случайно Теодора пише на Заберган, с молба да окаже влияние на Хосрой. Боян (дядото на Орган), който към 568 г. е ябгу (зам.каган) на аварския каган Боян, е син на Заберган, т.е. Хосрой, който е жив до 579 г., му е родственик. Ето защо аварската дипломация е в ръцете на кутригурите, последните разполагат не само с познания как се водят преговори с Византия (от времето на Заберган), но и с външно-политически контакти с Персия, което ги е правило изключително ценни за кагана. Кутригурите от 499 г., когато дъщерята на Ирник се омъжва за Кавад, до 619 г., когато Орган посещава за пръв път Константинопол от името на кутригурската династия Дуло, са съюзници на Персия. За това и знаем толкова малко за тях до Орган и Кубрат, първите съюзници на Константинопол. Не са били в обсега на византийските приятели, каквито например са лази, арменци и грузинци... Сведенията на късно-античните летописци за българите стават по-отчетливи едва след 528 г., когато Юстиниан І води целенасочена дипломация в този регион, предвид постоянните военни атака след 493 г. на кутригурите в Тракия. Освен това „пъпната връв” между старите атилови хуни в Панония от 451/455 г. и българите след 486 г. (появата им по времето на Зенон на Балканите), се губи във византийските анали, поради източната, анти-персийска политика на Ернак, третият син на Атила, когато от 469 г. (смъртта на Денгиз) до 486 г., пост-атиловите хуни отсъстват въобще на запад. Ето защо Предкавказието е истинската родина на етнонима „българи”, там той се появява преди 375 г. в анонимният латински хронограф (преди атаката на хуните срещу готите на Херманарих от 375 г.) и там отново, в периода 465 г. – 486 г., се утвърждава окончателно. Дори като име на държавата на Ирник, „стара Велика България”, както пишат Теофан и Никифор. На „входа” е етнонима „хуни” , а на „изхода” етнонима „българи” и макар в промъждутъка да се появяват различни названия, през VІІІ в. в хронографията си Теофан навсякъде отъждествява „българи” и „хуни”, което не е негова приумица, а Теофан просто синтезира натрупаното вече към VІІІ в. историческо познание кои са те. Можем само да съжаляваме, че през Х в. в „За устройство на империята” Константин Багрянородни не пише нищо за миналото на българите (подобно очерците му в трактата за миналото на много други народи), но това си има обяснение. Той е мразел предшественика си Роман Лакапин и дъщеря му, която става българската царица Ирина, съпруга на цар Петър (). Багрянородни не крие българофобството си, когато в разрез с цялата византийска династична история твърди, че омъжването на Ирина за българския цар Петър през Х в., е прецедент за Константинопол. Дотогава, според василевса-историк, двора имал бракове само с франкската династия, което си е чиста проба неверно, предвид поне двата брака на василевси с хазарски принцеси дотогава. Освен това българофобството на Багрянородни намира израз и в описанието му на българо-сръбската битка при р. Рас, приписвайки победата на сърбите, независимо, че именно след тази битка първородният син на княз Борис (), Владимир, става всеобщо известен, заради победата си, като Владимир Расате. Багрянородни пише концепсия за устройството на източно-римската империя и в нея държавата, създадена от българите след 681 г. на имперски земи, е била като язва за византийският ойкумен. Така, че е разбираемо защо той си мълчи за славното българско минало, а на едно място случайно отбелязва, че Атила бил аварски цар, което показва, че доста добре е знаел, че кутригурите в Авария са старите пост-атилови хуни. Да се върнем на Менандър през VІ в. Вархоните обсадили отвсякъде гр. Сирмий и го оставили без продоволствие, което довело до глад. Римският военачалник Теогнид отишъл на среща с каган Боян. „Хунските преводачи обеснили предложението за мир”.(фр.67) Те изложили исканията на Боян, градът да бъде отстъпен без съпротива. Боян лично водел преговорите. Той бил седнал на златен трон в украсена с ценни камъни платнена шатра. Теогнид отказал да отстъпи и било решено на следващия ден да започнат военни действия. Сражението продължило „три дни” (фр. 68). Теогнид нямал достатъчно военна сила, за да пробие блокадата и когато „жителите на града изпаднали в отчаяние, оплаквали своята съдба и упреквали за това римските военачалници” (фр.68), Тиберий, за да спаси поне гражданите, писал на Теогнид да прекрати военните действия и да сключи примирие, но така че жителите да напуснат свободно града, като вземат със себе си само по една дреха. Боян приел, като в договора имало и клауза вархоните да получат тригодишен данък, понеже три години не са получавали старият (кутригурски) данък, даван им с договора от 570 г., за да не нападат римляните. Което ще рече, че пълната обсада на Сирмий е продължила три години от последното посолство на Солах, който отива при Тиберий в годината на възкачването му (575) или в началото на следващата, т.е. Сирмий пада под властта на аварите през 578 или 579 г. През 575/576 г. Солах вече обеснява на Тиберий, че каган Боян е направил необходимият мост между Сингидон и Сирмий, за да затвори блокадата и от юг върху Сирмий. От 570 г. вархоните получават ежегодно старият кутригурски данък, но при посолството на Солах през 575/576 г. данъка е спрян от Тиберий, защото Боян нарушава клаузата да не воюва с римляни, тъй като обсажда гр.Сирмий. Точно преди да бъде сключено примирието между Боян и Теогнид, кагана, явно за ужас на своите съветници, отново проявил своя характер, като пожелал в договора да бъде включено и връщането от римските земи на някакъв тюрк, когото Боян хванал в прелюбодеяние с жена си. Теогнид, смазан от загубата на Сирмий, отчаяно му казал, че римската земя е голяма и той не знае къде се е укрил по нея прелюбодееца-беглец. Все пак Боян поискал те да се закълнат (явно въобще не си е давал сметка, че са християни), че ако го намерят, ще му го пратят. А ако е мъртав, пак да му съобщат. Самият каган Боян, пише на едно място Менандър, много обичал да произнася клетви и летописеца ни е оставил съдържанието на една от тях. Тюркският каган във фр.65 се кълне в „небето и Бог” (разбирай: Тенгри), с „изваден меч” и използва изрази като „да падне огън от небесата”, реката „да ни залее”, ако той лъже, като стоварва тези бедствия не само върху себе си, но и „върху целия аварски народ” (фр. 65). С превземането на гр. Сирмий от вархоните завършват по същество фрагментите, съхранени от летописа на Менандър от VІ.

виж още http://history.rodenkrai.com/new/izsledvaniq/avari_i_bylgari_v_panoniq_vi_-_ix_vek.html



Гласувай:
4


Вълнообразно


1. анонимен - Поздравления за този материал,
11.01.2012 10:35
най-накрая ми стана ясно каква е разликата между тюрки и българи и откога датират взаимоотношенията им, т.е. от средата на 6 век....
цитирай
2. bls - Привет, Кирил
11.01.2012 10:36
и занапред да ни радваш със задълбочени материали, не може да се пише за аварите повърхностно, както прави Спароток...Успешен ден...
цитирай
3. анонимен - Сандилх за "кмет на Синдика"
12.01.2012 09:10
Сандилх> Поздравления за текста!!! Явно не сте чели последния Петрински! Според Менандър, Агатий, Прокопий, че и по Теофилакт Охридски, утигурският владетел се нарича Сандилх. Вероятно Синдалх (когото сочите за кмет на Синдика) е някой друг? Бихте ли дали пояснение за това, какво разбирате под "кмет на Синдика".
цитирай
4. letopisec - Имам предвид сана му и това, че името му е може би прозвище...
12.01.2012 13:29
анонимен написа:
Сандилх> Поздравления за текста!!! Явно не сте чели последния Петрински! Според Менандър, Агатий, Прокопий, че и по Теофилакт Охридски, утигурският владетел се нарича Сандилх. Вероятно Синдалх (когото сочите за кмет на Синдика) е някой друг? Бихте ли дали пояснение за това, какво разбирате под "кмет на Синдика".

цитирай
5. анонимен - Posted by chergar-Умберто Еко: „България?! Там тези които мислят за бъдещето емигрират.“
12.01.2012 13:44
"...Не е тайна, че вие се топите. И то не бавно и полека, а със скорости огромни в исторически план. Вие сте единствената държава в Европа, която действително е заплашена от изчезване, и дори наименованието България да продължи да съществува, то хората населяващи тази територия надали ще имат нещо общо с българите, или ако имат то ще толкова, колкото общо имат българите с траките."...
цитирай
6. letopisec - ние, българите, сме като феникс, все възкръсваме...
14.01.2012 10:34
анонимен написа:
"...Не е тайна, че вие се топите. И то не бавно и полека, а със скорости огромни в исторически план. Вие сте единствената държава в Европа, която действително е заплашена от изчезване, и дори наименованието България да продължи да съществува, то хората населяващи тази територия надали ще имат нещо общо с българите, или ако имат то ще толкова, колкото общо имат българите с траките."...

цитирай
7. letopisec - Петрински ?, на 12 .01.2012 има интересна статия за интернет-историята, във в. Сега
14.01.2012 10:36
анонимен написа:
Сандилх> Поздравления за текста!!! Явно не сте чели последния Петрински! Според Менандър, Агатий, Прокопий, че и по Теофилакт Охридски, утигурският владетел се нарича Сандилх. Вероятно Синдалх (когото сочите за кмет на Синдика) е някой друг? Бихте ли дали пояснение за това, какво разбирате под "кмет на Синдика".

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11472737
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ