Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2011 16:49 - Епископът на траките и срещите му с хуните.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 4471 Коментари: 0 Гласове:
9

Последна промяна: 17.09.2013 20:41

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                Св. Теотим І  бил "родом скит" от Томи (Созомен, Истор., кн. 7, гл. 28)  и още в 392 г. бил известен вече на Иероним и като писател, и като епископ (Hiron. Catalog. Script. Eccles в 393 r. Socrat. Hist. Eccles, Iib. VІ, c. 12 Sozomen., 1. VІІ, сап. 26).

image

            Когато Св. Иоан Златоуст в 399 г. разглеждал на събор делата на  епископа на Ефес, присъствувал на този събор и "Теотим от страна на Скитските и Тракийските църкви" (Палладiй, Жизнь св. Златоуста, стр. 123).

       В 402 г., когато Епифаний настоятелно изисквал от св. Йоан Златоуст и другите епископи да произнесат осъждане над Ориген, „скитският епископ Теотим открито порицавал Епифаний, като говорил: „Неблагочестиво е да оскърбяваме отколе умрял, да възставаме против присъдата на старите отци и да отхвърляме одобреното от тях””.

              Мнението си томският епископ потвърдил с едно съчинение на Ориген, което показал на събора и прочел из него много пасажи: „това, както и другите съчинения на този отец, могат да бъдат твърде полезни за църквата, и тези, които осъждат подобни книги, безчестят и това, което в тях се говори” (Созомен, Ц. Истор. 8, 14; Сократ, Истор. 6, 12).

        Св. Теотим се славил не само с просветителната си дейност, но и като мисионер, със строг и високо-нравствен живот и надарен със силата да прави чудеса.

         По негово време на другия (левия) бряг на Дунава, вече имало хуни, които покорили заселилите се по онези места.

 

        Еп. Теотим ходил да проповядва словото Божие между тези народи и сполучил да укроти хуните с любвеобилните си проповеди, с увещанията, с подаръците и угощенията, които той често им давал. Проповедническият му авторитет особено се повдигнал от чудесата, които той, в името на Иисуса Христа, правил, което и внушило на варварите мисълта да го нарекат „римски бог”.

         Църковният историк Созомен, като повестува за това, говори: „че св. Теотим бил човек възпитан в любомъдрие; когато придунавските варвари (хуните) видели Теотим и божествените му дела, които напълно съответствували на високонравствения му живот, го нарекли „римски бог””, а на друго място предава следния случай:

         „Един път, когато Теотим обикалял Скитската земя, насреща му се показали няколко варвари хуни, които отивали за Томи. Другарите на епископа, мислейки, че ще бъдат убити от тези хуни, започнали да плачат; сам Теотим слезнал от коня и започнал да се моли Богу на колене; пътниците били чудесно запазени: варварите минали покрай тях без да забележат нито тях, нито конете им” (Sozomen. Iib. VІІ сар. 26; Hieron. Cdtdlog. Script. Eccles, в 393 год. Socrat. Histor. Eccles. Iib. Сар. 12).

         Тъй като хуните често разорявали скитските и тракийските поселения, то еп. Теотим се заел да укроти техните диви нрави и обичаи. Това той достигнал, според думите на Созомен, с кротките и любезните си обръщения към тях, угощавал ги и по другарски им предлагал разни подаръци.

         „Един варварин, пише историкът, като предполагал, че Теотим е богат, решил се един път с лукавство да го отведе в плен. За тази цел приготвил въже с примка (аркан). Когато епископът проповядвал, той застанал недалече от него, облегнал се на щита си и търсил случай да хвърли примката на врата му и да го отвлече подир коня си; но когато подигнал ръката си да извърши това, ръката му се вцепенила, протегната във въздуха. Ръката се отпуснала едва след като епископът опростил деянието му и се помолил за него. Въобще говори се за него, че еп. Теотим живял прост и строг живот, ядял не в определено време, а когато чувствувал нужда; носел постоянно дълги коси, и това наченал от как захванал да изучава любомъдрието” (Созомен, Ц. Истор. кн. 7, гл. 26; Сократ, Церк. Исторiя, кн. VІ, стр. 12; Hieronim., Cdtslog. Script. Eccles, в 393 г.).

         Св. Теотим се трудил и над развитието на църковната литература, която давала обилна духовна храна на верующите и била надеждна защита против езичеството и философията, а така също и против разните еретически заблуждения, които са изобилвали във времето на светителя. За тази му дейност Блажений Йероним пише: „Теотим издал в беседи, по образеца на старото красноречие, кратки и прекрасни трактати и, както се научавам, пише и други съчинения” (De vir. Illustr. 131).

         А Леонтий, който е живял наскоро подир Теотим, е цитирал някои кратки места от две негови съчинения: "За учението на Спасителя" и "Против идолите" (Collect. Vet. Avct. 7, 99, 107). От последното съчинение е цитирал и св. Дамаскин в Паралелите си, в следните глави: "За Битието", "За Поста" и в тълкуването на думите: "Ако принесеш дара си на олтаря" (Parallela, з. 640, 675, 694, 785).

         Блажени Теотим починал вероятно не по-късно от 432 година (под определенията на събора в 431 г. Св. Теотим се е подписал).       Чествуването му, по римския Мартирологий, се извършва на 20 април (Григорович, Путишеств., стр. 18; Филарет, Св. Юж. Слав., стр. 63-66; Макарiй, Истор. Рус. церк., стр. 51-52).

 

 

 

               Изглежда „чудото”, което направил епископа с хунът е било толкова популярно, че през VІ в. Прокопий Кесарийски, описвайки нападението на хуните-ефталит през 503 г., като съюзници на персийските войски на шахиншахът Пероз, над византийските сирийски градове Амид и Едеса, го възпроизвежда, но на мястото на Теотим е поставил местният сирийският сподвижник Яков.

               „Този Яков бил видян от някои от ефталитите, които извършвали набези около покрайнините (на Амид). Те вдигнали лъкове, за да го поразят със стрели, но ръцете им се вцепенили и те не можели нищо да направят. Когато слухът за това чудо преминал през войската и стигнал до Кавад, последният пожелал да се убеди със собствените си очи и виждайки това, както и съпровождащите го перси, се учудил неимоверно много и започнал да умолява Яков да опрости вината на хуните. Само с една дума сподвижникът опростил деянието им и тяхното вцененение се прекратило” (Прокопий. Войната с персите).




Гласувай:
9



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11488337
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ