БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ В ЛЕТОПИСИТЕ :: БЪЛГАРИНЪТ, СЛАВЯНКАТА И ТРАКИЙСКИТЕ ДЕМОНИ.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.11.2011 17:07 - БЪЛГАРИНЪТ, СЛАВЯНКАТА И ТРАКИЙСКИТЕ ДЕМОНИ.

Автор: letopisec Категория: История

Прочетен: 10198 Коментари: 30 Гласове:

Тракийската низина се дели на три: по вид, по род и по аналогия. Освен това се дели и на две, от река Марица.

Книжовникът Филип вървеше по прашния път. Южният вятър бе влажен, а нощта прекрачваше прага на низината.

В далечината слънцето уморено се подпираше на възвишенията на град Филипополис.

Щурците пееха в хор с жабите, а мучурищата гъгниво гълтаха речната вода.

В това самодивско време Филип зърна старец. Славянски пчелар. Белите му коси бяха загладени назад, а добродушното му лице засия в усмивка. Той направи две крачки към другоземеца и се поклони:

- Слава тебе, боже Перуне, послуша молбата ми. Рече ми: „ Дъщеря ти ще оздравее от ръката на тъмнокос българин.” Страннико – обърна се той към Филип – бъди ми гост.

И подаде на българина малка глинена стомничка с медовина. Книжовникът Филип утоли жаждата си и благодари:

- Слава Тебе, Боже Иисусе, че послуша молбата ми. Рече ми: „ Без дом няма да те оставя!”

Тръгнаха към кирпичената къща на славянина, а той занарежда:

- Тракийските демони посегнаха на дъщеря ми Станислава и тя оручня. Мойто име е Иван. Жена ми почина преди три години, на Възкресение и аз се отказах от християнската вяра. Върнах се към бога на дедите ми драговити, Перун. Оттогава не ми дават мира тракийските демони. Отвлякоха дъщеря ми в загорлийските гори, където всяка пролет по пълнолуние се събира всякаква паплач за Дионисиевите празници на виното. Тук наблизо има капище на Аполон. Не помогнаха молбите ми, жрецът им рече, че Дионисий я искал за весталка. Оручня, горката. Аз набрах в полето цял чувал с перуники, заградих къщата си с тях и запалих огън на Перун. През нощта сънувах, че от планината слиза мъж с тъмни коси. Лечител. С ръцете си отмества тежкият въздух над низината, а тракийските демони треперят от него...

Из романа на Кирил Милчев „Вълшебният град на дамаскинарите”, изд. „Sharp Stone”, София., 2001, с. 34-35

В. ЛИТЕРАТУРЕН ФОРУМ, бр. 37 (478), 13.11-19.11.2001 г.

Евелина Иванова

Спасителната сила

Роман, в чието културно пространство се разполагат по особено заинтригуващ начин и игрова комуникативност пластове на познанието. Силно символизиращите герои бродят неспирно измежду силно семантизираните в културно-философско отношение послания на старобългарската литература, фолклор, етнография, история и философия, религия и изкуство. В някакво почти митологизирано и същевременно демитологизиращо се отвътре измерение. Тяхната очудненост има своята логика в легендарния контекст на своето време и в този смисъл фантазната образност е вменена от особената задача, заложена в културно-идентификационния код на повествованието.

Плочките на доминото се разместват в причудливи комбинации, за да намерят най-накрая своето художествено-философско разрешение в умелото пренаписване на историческите дадености. Непрекъснатото препращане към написаното зад написаното е условният художествен ключ към кодовете на усложнения романов текст. Апокрифното зад официално-библейското, фолклорното зад историчното, философското зад научно-документираното и обратно.

Над всичко изпъква образът на книгата и нейната спасителна сила, сиреч власт. (Не знам дали е необходимо да пояснявам, че през средните векове книгата е била издигната в култ.)

Така че следвайки традицията (макар и по свой начин), романовият текст потвърждава тази култовост, достигаща размерите на самостоятелна чудна телесност в стремежа й за спасителна самосъхраненост. А оттук и за спасението на българската културна и етносоциална идентичност. "Житието и страданието" на спасителния текст се разиграват вътре в битието на странстващите между реално и нереално герои на романа.

Неслучайно текстът на творбата е разделен условно на три части, наречени КНИГИ. Както Свещената книга на битието, от една страна, и като символ на току-що споменатата култовост към креативната мощ на човешкото познание, от друга.

Моментът на "зашиване" на Катарзиса в бедрото на Станислава е носител на огромна смислова натовареност. С други думи маркер на висока знаковост. Не е ли това едно модерно репродуциране на словото Христово в даряващото го с нов живот женско начало? Или пък съществена част от древен ритуал (зашиването на важното послание, за да пребъде в един следващ живот), която по-късно преминава във фолклорните вярвания. Или една от най-високите цели на исихазма - да запази българската идентичност.

Със сигурност романът "Вълшебният град" на Кирил Милчев провокира читателското въображение с необичайния си подход към личности, явления, културни общности, историко-философски и идейно-художествени внушения. С невероятното пътуване на словото през времето и пространството в необятните възможности на вечно търсещата човешка мисъл.

Нагоре

Тагове: роман, кирил милчев, вълшебният град на дамаскинарите,

Гласувай:

Вълнообразно

Подобни постинги

Бог е в България
Първият ми роман.
Нов роман за тайните на българската исто...

Следващ постинг

Предишен постинг

КЪДЕ СЕ НАМИРАТ ВОЛЖКО-БЪЛГАРСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВНИ ЛЕТОПИСИ?

Бог е в България

Коментари

1. bls - Поздрави,
28.11.2011 17:19

някъде бях чел, че някои писатели предсказват в книгите си събития от бъдещето. Ти определено през 2001 г. не си знаел, че "тракийските демони" ще се опитат да обсебят и историята на българите...