Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2011 16:08 - ИРАНОЕЗИЧНИТЕ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ
Автор: gepard96 Категория: История   
Прочетен: 24826 Коментари: 8 Гласове:
7

Последна промяна: 26.10.2014 18:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Велика България е най-близкия източник както на политическите, така също и на културните явления, които са пренесени на Балканите след 680 г.
Тази приемственост между двете формирования е осъществена благодарение на споделения елит – или по-точно на тази част от елита на Велика България, която заедно с Аспарух се преселва на юг от Дунав.
Именно Велика България дава необходимостта за по-детайлното “вглеждане” в региона, където да бъдат търсени корените на въпросните културни явления, които през Велика България попадат на долния Дунав.
Нека разгледаме някои определени въпроси, свързани с етническия произход и вкусовете на елита на Велика, после и на Дунавска България.
Предметите на лукса, които използва тази прослойка, са подробно анализирани в контекста на богатите находки от Вознесенка и Малая перешчепина, както и на находки от самата Дунавска България.
Става ясно, че сред елита на старите българи са били разпространени и са се ползвали както вносни предмети на византийската, иранската и средноазиатската торевтика, така също и предмети собствено производство или произведени при двора на съответния владетел от резидентиращи майстори.
Ако за Велика България, и за българите от най-ранните извори можем да ги идентифицираме като уседнало население със своите градове по изворовите сведения, то вече на юг от Дунав, го имаме нагледно - дворците и капищата от
езическия период до средата на 9 век.
За дворцовите сгради в Плиска са изказани доста на брой хипотези, а капищата на езическата старобългарска религия, макар и подробно анализирани, все още не могат да бъдат свързани с конкретна група паметници от ареала на Велика България. Тяхното изследване и откриването на първоизточника им, на образците, които са техни непосредствени предшественици, би било възможно само ако се изясни мотивацията на техните основни ползватели и в частност етническите характеристики на елита на старите българи.
Тук само искам да цитирам известния изследовател проф. Д.Талбот Райс, който е от водещите специалисти за т.н. изток, който казва: "Ранните дворци в Плиска наподобяват по архитектурен план на сасанидските дворци от Сарвистнас и Фирузабад"!
     *

В тази връзка са разбирасе и темата за имената на представителите на висшата старобългарска аристокрация и особено владетелските имена на рода Дуло.
По въпроса има една изключително интересна статия публикувана от акад. В. Бешевлиев, който продължава изследванията, започнати в българската историография от проф. Иван Дуйчев.
В този материал съм се опирал както на статията на Бешелиев, така и на още няколко автора разработвали темата за имената на прабългарската висша прослойка, които имат съответния опит в езикознанието, като в литературата съм ги посочил.
Заключенията на Бешевлиев, подкрепени с многобройни аналози и най-важното с археологически данни (нещо което днес някои изследователи пропускат, поради което се стига до грешни тезиси в много от случайте), са повече от конкретни – според него от ирански произход са имена като Аспарух, Безмер, Кубрат, Гостун, Омуртаг, Кардам, Мостич, Корсис, Расате и мн. др.
Тъй като все пак, последните 20 години има и новости по-тези въпроси то съм взел под-внимание и тях в тази публикация.
         ***
През 1940г. година започват усилени археологически проучвания в Грузия
и по-конкретно в старата грузинска столица Мцхета-Армази, разположена при сливането на р.Аргави и р. Кура. Мцхета е столицата на Иберийското царство, обхващащо териториите на днешна централна и източна Грузия, което в 66-65 г. пр.Хр. след похода на Помпей в региона попада за известно време в римската сфера на влияние, но през І-ІІ век сл.Хр. вероятно е подчинено на царя на Партия, докато римското влияние остава силно в Колхида по грузинското крайбрежие.
Мцхета е бил силно укрепен град, защитаван от две крепости – Гармозика-Армазцихе (крепостта на Ахура-Мазда) и Севсамор. Сведенията за местната династия, известна като “питакшите на Армази” идват основно от некропола на старата грузинска столица, публикуван в пълнота едва в края на 60-те години. В гроб №1 (оформена с каменни плочи гробница) на некропола е открито погребение на един от членовете на местната династия – питакш Аспарух.
Погребението е изключително богато – освен масивния златен пръстен-печат с гема с портрет и надпис са открити също така обкованите със сребро крака на гробничното дървено ложе, сребърен медальон, четири сребърни чаши, коланен комплект от 9 апликации и голяма правоъгълна тока от масивно злато с инкрустирани скъпоценни камъни и геми (включително и гема с родителите на питакш Аспарух – Зевак и Карпак), масивен кинжал със златна обковка на канията, фрагментите от диадемата на питакша също от златни пластини със скъпоценни камъни и с топчета, както и много други предмети, включително и седем златни римски ауреуса, последните от които от управлението на император Адриан, определящи датата на погребението към средата на ІІ век.
На интересното име на питакша – Аспарух – обръща внимание първо проф. Иван Дуйчев, който публикува статия по този въпрос първи у нас.
Питакш или бидакш (перс.Bidexš) е титла, близка до сатрап или вицекрал и вероятно династията от Мцхета са съуправители на царете на Иберия.
Престенът-печат с името на питакш Αςπαρoυκης от гроб №1 не е единствения паметник с това име от територията на древна Иберия.
В същия некропол на Мцхета е разкопана стела, употребена като строителен материал за по-късен гроб от третата четвърт на ІІ век. Върху стелата е частично разчетен надпис на армазки език (местен персийски диалект), отнесен към края на І век, в който е предава словото на питакш Шарагас и се описват различни събития, а също се споменава името Аспарук. Вероятно това е същият Аспарух от гроб №1 от Мцхета, починал в преклонна възраст към края на 30-те или най-късно началото на 40-те години на ІІ век.
Името на Аспарух във формата му Аспакур се среща и у Амиан Марцелин, който го обозначава като владетел на източната част на Иберия към 367-368 г.
При разкопките в Мцхета-Армази и в района са открити пет сребърни съда. На сребърна чаша открита ок.. с. Бори в западна Грузия се открива името на друг представител на династията на питакшите от Армази, надписа върху чашата е на местен средноперсийски преведен като “Бузмихр, добрия питакш”.
Името Бузмихр е съкратена форма на “Бузург Михр” или Великия Митра и се явява пряка аналогия на името на Безмер (другто име на аспаруховия брат БатБаян, с което е вписан в Именника на българските князе).
Друг от археологическите паметници, който го споменава акад. Бешевлиев в неговия анализ върху характера на първобългарските имена е слабо познатият у нас надпис на цар Шапур І (вероятно 239-272 г.) от Накш-и Рустам – неговите царски деяния, в който сред придворните на шах Папак, дядо на Шапур І, се споменава "Аспарух син на Аспарух".
В надписа обаче се споменава и един друг персийски велможа, чието име акад. Бешевлиев е пропуснал да коментира – Заберган, определен като част от двора на основателя на сасанидската династия и баща на Шапур І – цар Ардашир І (224-239).
Виждаме как се разкрива в надписа пълна точна аналогия на името на кхан Заберган, владетеля на кутригурите, който воюва с Византия през 6 век.
Съвсем вероятно е, че питакш Аспарух от Мцхета може да се идентифицира като един от двамата Аспаруховци, споменати в деянията на Шапур І, където става дума за “Аспарух, син на Аспарух” който е част от двора на Шапуровия дядо, шах Папак.
  Срещането, и то нееднократно, на имена като Аспарух, Заберган, Безмер сред
ранговете на персийската аристокрация, и то в района на Кавказ, позволява да се направи допускането, че много представители на българския елит имат ирански произход.
Особено интересно се явява името Аспарух, което наред с археологическите паметници от Иберия от 1-2 век и надписа на Шапур І от 3 век се спом
енава и у Амиан Марцелин в контекста на събития, след средата на 4 век.

 

 

 

image

 

Гема на питакш Аспарух, фотография и графика по Апакидзе

             ***
Един от най-видните владетели на Боспорското царство, също носи името Аспург (Ασπουργος), управлявал (8 г.пр.н.е.-38 г.). Тази форма произлиза от иранските aspa – кон и urga - силен, мощен, т.е. силен кон, или аспургиани – “силноконни”, войни със силни, мощни коне, дало съвр.осетинско иронско жfsъurg, жfsorg – чуден, приказен кон.
Българското Аспарух, отразява точно аланските Аспар, Аспург.
Но в “Анонимния български апокриф”, Аспарух е наречен Испор-цар, буквален превод на Исперих, от Испор и рих – цар (готска заемка), т.е. името може и да е Испор, а не Аспарух, Аспург. Тъй като и в Именника е предадено като Исперих, форма на Есперих.

 

АСПАРУХ
image  – от гръцките хроники
Аспар-хрук – от „Арменска география“ от VII век
Батий - Сигиберт „Хроника“ от XI век
Батоя - История словеноболгарская
Испор  - в анонимната българска хроника от 11 в.
Есперих, Исперих, Есперерих – от именника на българските князе

 

Тези имена според повечето историци и лингвисти са с ирански произход, свързан със иранската дума АСПА (АСБА, АСФА, АСВА) означаваща Кон.
В статията на В.Бешевлиев, която по-горе споменах много подробно са описани съществуващите ирански имена подобни на името на Аспарух, като освен Аспаурухис в надписа на сасанидския шах Шапур І от 2 век, те са още: 
Аспураху – от Персеполис
Аспурих – от Персеполис
Аспурак – от Армения
Аспоргос –от Олбия
Асфоуругос – от Олбия
Асфаруг–остинско
Аспаруг, Аспакурес – грузински цар от 3 век.
Аспар, Иашпар, Ишпар, Ишпер, Еспер – чувашки имена

Явно това име е било много разпростронено сред древните ирански народи, а факта, че и балгаркият вариант Еспор, съществуват в различните ираноезични народи.
Според О.Притцак в иранските езици названието на орела е еспор, което обяснява етимологията на името “ЕСПОР” написано като монограм върху фигурката на сребърния орел открита в предполагаемото погребение на Исперих край Вознесенска. Известно сходство с тох./б/ spār, sparāykre, spārān – хищна птица, ястреб, орел.
В материала си акад Бешевлиев дава и пълна етимология на името Аспарух, като според Абаев значението на името трябва да се търси или от староиранските aspa + ugra = мощен кон (или притежател на такива коне, защото на осетински оесфург е име на легендарна порода коне), или чрез авестийската дума raochah или староперсийската rauka, означаващи «светлина», «светъл», като съответно Аспарух би означавало "светъл кон" или "блестящ конник".
От друга страна Абаев предполага и произход свързан със староперсийската дума Асабари, средноперсийската Асобар или новоперсийските Асвар и Сувар, означаващи Носен от Кон или Конник.
Според П. Д. Скорчев името Аспарух съдържа освен иранската дума asp «кон», също така и  арабската дума рих, рух "вятър", "вихър", а името би означавало - вихрен кон; кон вихрогон.
Според някои автори окончанието "Рих" е свързано с латинската и византийска царска титла Реск, Рикс, Риг или Рих, която е позната от имената Аларих, Теодорих, Херманрих, като в такъв случай името Еспе-рих или Испор-рих би означавало Конника цар или Испор цар.   

  ЗАБЕРГАН - кхан на кутригурите от 6 век.
Името произлиза вероятно от партянското "
zaver" - власт, мпщ, сила.
Сред памирците е разпространено името Забердаст;
- Заберган - велможата на сасанидския шах Папак, е записан в надписа на сасандския шах Шапур ІІ от 261 г.;
- Заберган (Ζαβεργάνης) е министър на сасанидския цар Хосров І (531-579 г.);
- Заберкан (Zbrkn) е персийски военачалник, защитавал крепостта Хломарон във войната с Византия от 586 г.;
- Заваргос е алански вожд от 1 век от н.е.


ОРГАНА – чичо на Кубрат.
Може да се свърже със санскритското ogana, пракритското
ogr.naā, санскритските форми ugrāna, ugrānā, urgana, ugraā, протоиранската форма е augar, ugra, авестийските ugra, uγra, aoggar.n, староперсийските ugraka, согдийски `γrk (uγrak), протоиндоиранското hugra, бенгалски ugra, маратхи ugira, ugrata, orataghana, кашмирски zonguru – силен, най-силен, черезмерно силен, здрав.
Вероятно от същия корен е етнонима угри – силни, иранска заемка.
Самоназванието на унгарците magyar означава същото – хора юнаци, силни, смели.


БЕЗМЕР  от Именника на българските князе.
Според проф. Дуйчев, името напомня иранското име, което
го срещнахме в надписа на местен средноперсийски върху сребърната чаша от с. Бори, западна Грузия като “Бузмихр, добрия питакш".
Бузмихр  – Бу(р)змихр – "възхваляваният Митра".  Като възможност може да посочим вероятната изходна форма Бурзмихр – „възхваляваният, издитнатият
Митра” от авестийски  barэg, средноирански, партянски и пехлеви  burz – възхвала.


БОРИС /БОГОРИС
Същото име е познато в иранския, със значение "bars" - "планински тигър".
Името се среща и като лично име в Орхонските тюркски надписи: Bars-beg, Bars-Tegin., където е със същото значение "bars" - "тигър", "пантера", "леопард".
Доц. Ив. Иванов, предполага и друга възможност, че името Богорис, може да произлиза от индо-иранската дума "бог", към която е добавен прабългарския суфикс "-ор". Думата "бог" е възприета от антите и венетите още в първите векове на н.е. и днес се среща във всички славянски езици. Древните българи, като ираноезичен народ, също са ползвали тази дума, станала обща и понятна за тях и за протославяните. "Богор" ще рече "божи, божествен, занимаващ се с божиите дела", което е близко до "покръстител". 

ГОСТУН - наместника от Именника на българските князе.
Като се остави настрана въпроса доколко формата в Именника е точно предадена и даколко отговаря точно на първоначалното име, който въпрос е от съществено значение за установяване на правилната етимология на името.

Според Куник името Гостун е идентично с иранските имена [Γαστεις, Γαστειν].

Бешевлиев посочва няколко версии за етимология на името Гостун, откъдето би могло да произлиза - от староперсийското gasta, съвр. персийски gast - отвратителен, лош, осетински иронски gоzе, gоdzа - изпражнение, което е абсолютно нереално, или от хипотетичното аланско gasti – гост.
Според В.Абаев, съхранено в имената от Пантикапей и Горгопия [Γαστείς, Γαστης]. аналогично на в ягнобски, пущунски  gašt, шугнански,  язгулемски  gax"t, кюрдски  geşt, талишки  gкšt, гилянски  gкštкn, персийски gдšt – отивам, вървя.

 


КУБРАТ  - н
яма също съответствие в тюркските езици, и е пак иранско име.
При Никифор името е
[Κούβρατος], като тази гръцка форма се чете или Kovratos, или Kobratos.
Според
Т.Грегоар, името се свързва с иранското име [Хορоατος] , което се среща в надписи от Танаис.
К.Мюленхов свързва Кубрат с авестийското "huroda" – хубав, красив.
В осетински "kurdiat" – надарен.
Според В. Мюлер произлиза от авестийското "hvar" – слънце и осетинското "uta" – легло.
Фасмер го свързва с авестийското "hu-urvada" - приятел, а Юсти със сходното по смисъл "hva-urvada" – обичан, имащ приятели.
В.Абаев предлага друго смислово тълкуване, от осетинските xor – слънце и wac – дума, слово, т.е. “предвестник на слънцето”. Фасмер го свързва с авестийското haurvati – пазя.
Кубрат е известен и като Курт (Коурт).
Старобългарската форма КОУРЪТ в Именника идва може би от първоначално *КОУВРАТ > *КОУВРЪТ.
Съгласно тюркската доктрина, името Курт беше механично превеждано като "вълк". В действителност, курт = вълк, е персийска заемка в късния тюркски (X-XII век) и в османо-турския език, от изходната персийска дума "gurda" - "вълк".
През 7 век прабългарите не са познавали такава дума, а и самите ранни тюрки тогава са наричали вълка "бьоре", а монголците "мьоре".
Морфологично и семантично, името Курт е родствено с основата на прабългарската дума "кърчий, кръчий" - ковач, КЪРЧ = КУРТ.
Освен основното си значение, в старобългарския език думата "ковач" носи и допълнителна семантика: "създател, творец, строител".

 
КАРДАМ 
– владетел наследил Телериг, управлявал е между 777 и 802 г.  Името няма съответствие в тюркските езици, напомня много иранското име - [Кαρτώμης], с което se отъждествqwa.
В. Бешевлиев вижда сходство между българското име [Кάρδαμος]  и алано-грузинското Kartham. 
Леонтий Мровели съобщава за един от ериставите на Картли, който бил от алански произход и се наричал Картам.
Според М.К.Андроникашвили името произлиза от осетинското karzan – жесток, убиващ. П
Под формата [Ξάρταμος] - Ксартамос, името е открито като аланско, върху надпис от Олвия.
Показва идентичност с аланогрузинското Картам. Хармата го извежда от авестийските *χšaφra – власт, господар, кшатрий и *ama – силен, мощен, т.е. Ксартам – силен господар.
Прабългарското име Кардам може да се изведе най-точно от аланските (осетински) *kard – меч и *ama – силен, мощен. Несъмнено означава сечащ, поразяващ, със силен меч. Възможно е Кардам и Ксартам, Картам, да не са различни форми на едно име, а смислово различни алански имена.
Ив. Дуйчев посочва три лица византийци с име -Κάρ
ταμnς.

АЛЦЕК – прабългарски кхан, вероятен брат на Аспарух, заселил се в Италия 7 век, описан в хрониката на Паоло Варнефридо, който по въпроса пише следното: "В това време (667 г.) кхана на българите Алцек, не знам защо напуснал родината си, влезе мирно в Италия и се представи с всичките си хора на крал Гримуалд, постави се на негова служба и поиска да се настани на негова територия. Последният го отправи за Беневент при собствения си син Ромуалд, на когото заповеда да му даде места, където може да живее със своя народ.
Ромуалд го прие сърдечно и му предложи обширни области, останали до тогава пусти, като Зепино, Бояно, Изерния и много други градове с техните земи, предписвайки му да изостави досегашната си титла на кхан, а в бъдеще да се нарича ГАСТАЛДО".

В Чувашия има селище Алцик, наречено на името на своя основател.
Вероятни етимологии:
1. Алцек – герой загинал в битка. В дигорски al – дълг, саможертва, иронски и дигорски cagъd – битка, сражение, гибел. При аланите и сарматите смъртта на героя в ибтка с врага се е смятала за висшо достойнство за мъжа-войн. И обратно към тези доживяли до старост се отнасяли с пренебрежение като към страхливци. При осетинците се среща аналогичното име Алцжг, Алцжгъатж – Алцагови.
2. Алцек – творящ, създаващ, ако изхождаме от тох./б/ alyiye, тох./а/ aild, прототох. āli – ръка, лакът, длан и тох./б/ tsaika – майстор, скулптор, грънчар, предаващ форма и външен вид, tsik – форма, вид, пораждам, произвеждам, произвеждам звук, tskдсne – вид и характеристика на нещо, респ. дало българското цака – метод на работа.


БАТ-БАЯН е най-големият син на Кубрат. Предвид васалните отношения на Кубрат към аварския каган Баян, подсказва че вероятно наследника на Кубрат, носи името на аварския сюзерен.
Представката бат отразява тох.(а) poto, староосетински (p)at – почитан, господар.
Съществува мнение че Баян/Боян е тюркско име произлизащо от тюркското  bay/pay, древнотюркското bayān, чувашкото  poyan, puyan – богат.
Но понятието има убедителни ностратически корени.
В кавказките езици bai, bei, abei, означава богат. В иранските езици аналогични са bоy, pоy – богат.

КУБЕР – вероятен син на  Кубрат, заселил се с хората си в дн. БЮРМакедония.
Има примери от древноиндийски и ирански имена: „Кубера”, „Кувера” – със значение „господар на богатства”, с арийското „Кава”, Кавата и други.
Откриваме в осетниски, точния аналог kъоbоr, хъжbжr – силен, здрав.
Могат да се посочат три главни етимологични варианта:
- Кубер – име на божество. Можем да посочим името на древноиндийския бог на
богатствата Кубера,  староиндийското Kъbera, *kabera.
В осетински  kъжbжr  – хляб, средства за съществуване, блага, храна, богатство, непалски kuber, kuver означава директно пари, богатства.
Фригийската  Кибела – Богинята-Майка, е свързвана с култа към плодородието, като сходно с древноиндийското божество Кубера. Също има паралел с фригийското Καβειροι – Кабирите (това са божества покровителствали моряците), както и славянското Купала – бог на  изобилието, чийто празник се е празнувал в деня на лятното слънцестоене, с общо къпане за всички и еротична освободеност.
- Кубер – голям силен.  В осетниски kъоbоr – голям, силен, здрав.
За Абаев е подражателно слово, от корена  kъоb/kъжb – изпъкнал, кръгал, респ масивен, голям.
- Кубер – твърд като скала, канара. В осетниски дигорски kъжbur – твърда скала, скален къс, канара, kъжburtж – скалисто място, скални зъбери, kъжburgin – скалист, в иронски kъuыbыr –невисок хълм, подножие на планина. Абаев свързва произхода с изходен ирански (алански) корен kъоb/kъжb – изпъкнал, кръгал, респ масивен, голям.

 

СЕВАР - последния владетел на България от династията Дуло, е съзвучно с персийската дума за конник – „сдвар”, или „север” – „сериозен”, „внушителен”.
Може да се изведе  от осетинското иронско  sжvжrыn,  дигорското  isжvжrun – налагам, заповядвам, наричам, постановявам.
В тохарски (а,б) sāw – велик, силен.
В санскрит sver, swaira, персийски sarv, кашмирски shrūtsarun, swātantryatā
– свободен, ягнобски suroi, таджикски suhrati - известен.
В чувашките имена  –север,  -сěвер, е често срещано окончание и се свързва с персийското  zivre –украшение, скъпоценност, респ. красив.
Възможна е и друго значение, от  савир/сувар, като етноним, както смята
Н.Ашмарин.
Като трета възможност е от иранското  сувар/севар – конник, ездач.

КОРМИСОШ И КОРМЕСИЙ

Според едно сведение на  Теофан Изповедник се говори за искане да бъде подновен договор, сключен между император Теодосий III (715-717 г.), патриарх Герман (715-730 г.) от една страна и "Кормесий, господарят на българите по онова време.”
Златарски смята за анахронизъм споменаването на Кормесий от Теофан, тъй като го отъждествява с кан Кормисош, властвал по-късно.
Г. Петкова, базирайки се основно върху сведенията на хронисти, също достига до извода, че след Тервел е управлявал кан с името Кормесий.
Тази теза косвено се потвърждава и от сведението на монаха Алберих: „Година 750, Над българите пък....вече царувал трети владетел, на име Кормесий”.
Годината съвпада с управлението на  Кормисош (737-754 г.).
Така нещата стават още по-заплетени, а в случая данните на Алберих се
отчасти  потвърждават и от „Именика” за трети подред владетел, респ. y „Именика” се пада четвърти. В случая най-вероятно имаме двама владетели с това име, което е и причината за объркването от страна на хронистите.
Кан [Κορμέσιος] е посочен в „Именника” след Севар, като представител на нов род, сменил Дуло - Вокил.
Най-логично обяснение си остава посоченото от К.Менгес
иранското име Хормузд, Ормузд, средноперсийски форми на авестийското Ахурамазда.
Ахурамазда е богът символ на доброто, светлината, ясното небе, слънцето.
Съгласно „Авестата” името Ахура-мазда означава „мъдър бог”.
В пехлеви xwarshēd, осетински xūr, khour, ягнобски xur, кюрдски hыr, гилянски haši, персийски xoršid, язгулемски xкwur, сариколски xer – слънце.
Името е явно двусъставно, от *xor" - "слънце" и *saja" - "сияе", в пехлеви shēd – блестящ, в осетински sat – кехлибар, така че Кормесий, Кормисош е означавало сияещо слънце, аналогично на персийското xoršid.Ако приемем, че Кормесий и Кормисош са две форми на едно и също име, то най-вероятно е звучало като Кормузд/Кормизд.

ВИНЕХ – следващ владетел от рода Вокил.
В  партянски,  пехлеви "wēn"  - виждам, wēnāk – виждащ, глаголът *wēn/win" – виждам е общоирански.
В кюрдски bin, в кюрдски гурани, пушунски, вахански, нуристански wīn, мунджански, хуфски, шугнански, орошански win, ягнобски (от согдийски) wēn, рушански wun, авестийски vaen, староперсийски vain – виждам.
От същият корен е ваханското voyn, сариколското vuyn, праиранското βahan(a) – блясък, светлина, лъч. В ягнобски  "wenna" – око.
Вероятни наследници са имената: Винко, Венко и производните им форми.
При чувашите  – Ванис, при осетинците Уанкъа.

ТЕЛЕЦ, 
- според „Именика” управлявал три години, от рода Угаин.
Византийските автори посочват за край на управлението на Телец - 763 г., когато бил разбит от византийците в битка, провела се на 30.06.763 г. на Анхиалското поле.
Както пише Никифор: „Българите като видели злощастието на Телец, въстанали, убили го и поставили за свой господар едного от своите първенци, комуто името било Сабин.”
Името е от индоирански произход, Телец  - златен: В санскрит  haltika, ягнобски telaŷti, кюрдски  tila, пущунски  tкly, tilā, талишки  tāla, персийски  tillo, tilā,  таджикски и ягнобски  tīllǒ, шугнански  tкle, гилянски  tilo, рушански, хуфски  tillo, язгулемски  tilu, искашимски tila, вахански tille, сариколски, йидга tilla,  бенгалски tila, кашмирски tilā, tol, белуджи  tanka, tanga  – злато, златна монета.
В маратхи tola – мярка за злато и сребро, непалски tilari – златна огърлица, в хинди-урду tilarī – огърлие, от коприна и златни висулки.
Санскритската форма  haltika, протоиндоевропейското *alэwih, хетското  hali/uwant означват жълт, респ. общославянското  *olovo, производно на балтийското литовското  бlvas – светъл, бял метал, олово.
Етимологията на името може да се свърже със старата българска дума телот – злато, съхранена в народните песни като  „наниз телотен” – златен наниз, показващи безспорен източноирански произход.
Среща се при осетинците като Тила, Тела, а при чувашите – Телей, Телекей, Телен, Телерис, Телез, Телеш, Телĕм, Тели, Теляв, Тиликкей, Тилек, Тилечер, Тилли.
Явно от същия произход е и името ТЕЛЕРИГ на владетеля управлявал преди Кардам.
Самото име Телериг означава владетелят Теле-, тъй като окончанието  –риг, означава владетел.

УМОР – последен владетел в „Именика”, от рода  Вокил, управлявал само 40 дни. Може да се свърже с um – надежда, което е ирански
произход, в пехлеви  umēd  - надежда,  umēdwār – надяващ се, пущунски  umayd,
таджикски и ягнобски  ūměd - надежда.  Трябва да посочим че и при кушаните е позната богиня Ума (Ommo – съпругата на бог Шива – Oesho), изобразявана
върху монетите на владетеля Хувишка.  Ума се явява синонимно название на богинята-майка Нана.
Името показва прилика сосетински umar - жизнен, персийски umūr – красив. Съществува аналогично осетинско мъжко име Умар. Също и чувашко мъжко име Ўмер.
В персийски omr, таджикски, пущунски umr – живот.
Но етимологията се затруднява от факта че имаме арабска заемка в иранските езици, респ. арабското име Омар. Може да предположим че Умор е форма на
друго прабълг.име Хумир и да има връзка със шугнанското xumōr, язгулемското xкmor– искам, желая,  ягнобски  аmr – желая, заповядвам,  согдийското  xum`r – търся поддръжка, респ. надявам се. Също можем да посочим сходното тохарски ymor – работа, дейност, съзидание.

 

ТЕРВЕЛ - близко по изговор до старинното персийското „тдрвих” – „успокояване”, „установяване” и на думите тдрфи’ и тдрфиг – „повишение по служба” и „съпровождам”.

 

САБИН - управлявал в 764 г., наследил Телец.
Бешевлиев предполага, че името може да е вариант на записване на Сивин – прабългарското име, открито върху надпис от сребърна чаша "Господи помози +  Сивин, Велик Жупан в България”.
Той  го разчита като Савин.
Съществуват няколко версии за етимология на името:
1.
Името може да се свърже напр. със "Змей”, „Дракон” – от Со’бан или Сдабин в множествено число.
2. аланска: ако е вярно предположението  Сабин=Сивин, открива се връзка с осетински иронски "suжwыn" - сътворявам, правя, т.е. Сивин - творящ, създаващ;
3. ако Сабин е различно от Сивин, то може да се търси връзка с осетински жfsжn, fsжn, ягнобски spnīzd, пущунски ospēna, сариколски sipin, искашимски š`pun, шугнански sepen, язгулемски spun, искашимски shepon, йидга rispin, мунджански уuspэn, в староиндийските текстове  sāb, санскрит и авестийски spana, хоремзийски ispani, согдийски `spn (aspan) – желязо, плуг, острие, персийски `azb, sabz, sāv, sāwā - меч, кюрдски sоwak, гилянски sеb, тох.(б) spin – остър, тох.(б) apal, пущунски šabel - острие и в същото време вижадаме паралел между
тохарското yepe - нож, острие и пущунското yēwē - плуг, виждаме смислова връзка между тохарското и източноиранските понятия, оръжие-острие-желязо.
Интересен паралел е и чувашкото şava и осетинското cabag/cabagж - коса, уред за
косене. Така, че името Сабин е възможно да отразява това значение желязо-острие-меч, респ.сабя (прабългарска по произход дума).  

 

ТОКТУ – „щит”, от персийското „тахте”, или „престолен ” от „тдхт” – „престол”, или „тахт” – „нападение”.

МОСТИЧ – ичрегу-боил или чъргубил, висш държавен сановник  – дипломат, при царете Симеон и Петър,
Името е познато като аланско, от надписите в Боспорското царство, като [
Μαστα] - Маста.
В. Бешевлиев се придържа към мнението на Фасмер, Абаев, Згуста, които свързват това прабългарско име с авестийското  mаsta, персийското mдst, хотаносакското  masta, осетинското  mast, ягнобското  mast, кюрдското  mest, пущунското  mast, талишкото  mos, шугнанското  mast, гилянското  mкst, сариколското, искашимски  mast  – гневен, заплашващ, опиянен, и суфикс  –ич.
В иранските езици думата  означава и опиянен, аналогично на старобългарското  мъстъ – младо опиващо вино.
В пехлеви  mast – гневен, възбуден, mastōg – опиянен.
Суфиксът -ич е типичен за согдийските имена, например Трнавчич, Дивашчич, согдийски владетели от предислямската епоха.

МУГЕЛ – прабългарски оногурски владетел [Μούγελ] у Малала и  [Μουαγέρην] у
Теофан.
Също така името Моузес, Мога, е носено от владетели на индосакските държавици през кушанската епоха и прабългарският им (оногурски) аналог е Мугел (брат на Грод). Той извършва преврат срещу брат си защото е приел християнството от Византия. Същото име носи и един от владетелите на Даван (Фергана), отразено в „Хан-шу” като  Мугуа.
Етимолог. връзка и с българското  мок – сила, мощ.
Етимологични паралели: В санскрит majjaān,  протоиндоирански  mazgha, авестийски  mazga, пущунски  māzāā, язгулемски  mul`z – мога, способности.
В хотаносакски maiyyāu,  maiyyo – сила, способност, власт.
В пехлеви mahist – голям,

ИЗБУЛ (Исбул, Исвул) – прабългарски кавкан при кановете Маламир и Пресиян.
Споменат в  Надпис № 58 на канасюбиги Маламир:
"Кана-сюбиги Маламир, от Бога владетел.
Неговия стар боила, кавхан Исбул, направи този водоскок и го даде на владетеля. А владетелят даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи дарове. Нека Бог удостои от Бога владетеля да преживее заедно с кавхан Исбул много години”
.
Има две интересни решения за произхода на името:
- Исбул  – елен, кошута, предвид сакралното значение на това животно за българите. В талишки  ašbul, гилянски  ašbкl,  персийски  ušpul – кошута, в осетински  efs, пущунски  āspah, сариколски afzul, хинди-урду aśwā - кобила.
- Исбул  – стремящ се към истината, правдата.  От осетинското иронско  aceg,
дигорското жcжg – истина, правда,  алано-сарматската  *ass/жss – истина, правда и осетинското bжll – стремя се.
Възможен ирански поризход? При чувашите се срещат имената  Ишпăлай, Ишполат, Ишполта, Ишпулат, Ишпулта, Ишпуз.

ОМОРТАГ - без съответствие в тюркските езици и няма тюркска етимология.
Бешевлиев и Х. Грегоар, посочват иранското име [Μουρδαγος] фиксирано в надпис от черноморския град Олбия.
Милор го извежда от осетинското murdag, murttakk – езичник.
В пехлеви и съвр.персийски murdār – пропаднал човек, което е навлязло в български като турска заемка /от персийски/ - мундар, мръсен, долен човек.
В кушанобактрийски miugaro – ущърб, загуба, осетински mжguжr – бедност, согдийски m`yk, партянски `myq – мръсотия, от същия корен е и латинското misere – беден, долен, мръсен, дало съвр.българска чуждица мизерия, мизерен. Очевидно е че подобни етимологии са недопустими за име на човек, камо ли за владетел.
По-вероятно е да посочим пехлевийското mustgar – суров, mustagīr – постоянен, твърд. Или ирландското murrtha – богат, muire, muiredach – благородник, знатен.
В тох./б/ murtas.s.e – висок, величествен, отнася се за планински връх.
Напълно обяснява името на българския кан, особено формата Муртаг/он/.
Трябва да отбележим че в Източен Тяншан, на изток от Турфан и Урумчи и до днес съществува връх Омуртаг.
В санскрит mirdhān, протоиндоирански mrhdhan, персийски mutūĥ, кашмирски mudār, mŏdarun, непалски mūrdhā – планински връх, било.
В.Стоянов посочва българското име Мурто, съхранено в османските регистри от 16 в. Това е явна умалителна форма от Муртаг.
В угрофинските езици, в естонски murd, murdus, лапландски moarast, moarašt, фински marasto, мордвински mar, хантски mora, селкупски margэ, marge – планина. Смятам че тохарската етимология е най-удачна – величествен, планински връх.
Д. Илиев предлага др. решение, че името на Омортаг идва от името на едно божество от иранската митология, наречено АМОРДАД, АМУРДАД, АМЕРТАТ – Безсмъртието на душата в иранската митология! 

КРУМ – прабългарско владетелско име.
Крум управлявал Дунавска България от нач. на 9 век и поставл началото на нова династия - Крумовата.
Крум-бат, владетел на хионитите (хоногурите).
В осетински се среща име на род Курмтж – Крумови.
При нуристанците върховната богиня се нарича Крумуй. Възможна връзка със санскрит grāma – село, авестийското grāāma – стопанин, господар, kamarkša - глава, в пехлеви kāmar – главен.
В нуристанските езици krum – покрив. В тох./б/ kw.r, kur - масивен, голям, старши, почитан, тох./б/ kamartke – управлявам, kamartane – суверинитет.

МАЛАМИР – български владетел, наследил Омортаг.
Като производни на това име, и днес може да се посочат редките, но все още срещащи се български имена Малам и Мальо.
В името откриваме ясни ирански корени.
В осетински иронски milжngоm, mжlжtы, дигорски mеlжngоn, пущунски maluk, персийски maleh, гилянски mкlih – красив, или кюрдското melыm, гилянското malum – открит, правдив.
В пущунски mal, meelma - приятел.
В пракрит malya, кашмирски masāl – възхвала. Малам-михр е означавало “красив, или правдив като Митрa”, или “приятел, възхваляващ Митра”.

ИРНИК – прабългарско владетелско име, вписан като втори владетел в "Именника на българските князе".
В надпис от Танаис, от 2 в. Фасмер разчита аланското име Арнак [
Άρνάκης].
От този корен са името Ирник в Именника, името на хайландурския (олхонторски) вожд Еран в Кавказ, около 450 г.,
На Таманския п-в, през 1910 г. е открита надгробната плоча на Ирак – главния преводач на боспорския цар Савромат ІІ, като името показва ясен паралел със согдийското ārak.
П.Голийски посочва че в арменските източници, името Еран се пише с аспирално „х” което показва че трябва да се чете Херан.
В областта Еретия, на границата между Грузия и Кавказка Албания (Алуанк) също в арменските източници се споменава народа „херан”. Според В.Абаев, областта Еретия, в груз. Hereti, носи названието си от етнонима ирони, ири, източни алани, съвр.носители на иронския диалект са техни наследници, защото чеченците, аварците и андийците и днес наричат иронските си съседи hiri – „хири”.
Така, че е напълно реално Херан/Еран/Ирник, вероятно е отразявало етнонима ири/ирони – алани, което показва, че хайландурите/олхонторите (олхонтор-болгар), всъщност са алани-ирони.
В.Кузнецов смята хунското Ернах, като форма на аланското име Арнак и директна аланска заемка.
Друго етимологично обяснение може да се изведе от осетинското жrnжg – див, яростен, тох./б/ arāni, хотаносакски ārānaia – див.
В авестински auruna, `rsna, древноиндийски arаna, алански arnak, согдийски ārak – див, чужд, яростен.
В.Стоянов посочва сред турските регистри от Ксантийско и Драмско от 15 в. българското име Хърнак, далечен аналог на Ирник.


АВИТОХОЛ
- легендарния родоначалник на владетелите от рода Дуло, според "Именника на българските князе". Според проф. Петър Добрев, името Авитохол се превежда съвсем точно чрез памирските (ирански) езици, защото "Ави" - сърна, и "тохол" - син, т.е. син на сърна!

ГОРДИАС (ГРОД) - вероятен кхан на утигурите, или по-вероятно на оногурите, които живеели в съседство с кримския град Боспор [
Γρώδ] у Малала и [Γορδάς]  у Теофан.
- Гордас пристигнал в Константинопол и бил покръстен там. Кръстник му бил самият Юстиниан. Натоварен с дарове, Гордас бил изпратен обратно в страната си, където като кръщелник и подвластен съюзник на императора от него се очаквало да пази интересите на Византия в кримския сектор. По-специалната му задача била в случай на вражеско нападение да достави военна помощ на византийския гарнизон в Боспор.
Но имперските дипломати били изиграли козовете си твърде прибързано: на голяма част от поданиците на Гордас не се понравили нито християнството, нито византийският протекторат и когато царят им започнал да ги покръства насила и претопил народните идоли от сребро и електрон, за да ги превърне в монети, те се вдигнали на въстание, убили Гордас и на мястото му издигнали неговия брат езичник.
- Гръд (или Глад), е един от отвъддунавските български управители, воювали с унгарците и покорен от тях.
В санскрит  krodh,  hari, протоиндоирански  kraudh,  haghrah, авестийски  xraoda,  хотаносакски  grahan.a, тох.(б)  grahem, персийски garam, ghahr, ягнобски g`rind, бенгалски krōdha, garagara, белуджи gбrб, кашмирски har, хинди-урду gayūr, осетински gurmыkъ – зло, груб, лош, гняв, застрашаващ, страшен.
Така че името е с ясна застрашаваща етимология.
В древноперсийски  gord е юнак, богатир, във вавилонските клинописни надписи се среща като gardu.
Съвр. българско име Груди е вероятния далечен наследник на Грод, както и фамилията Гърдев. От този корен е славянското горд.

 

image

Именник на българските князе

Литература:
1. В. Бешевлиев - "ИРАНСКИ ЕЛЕМЕНТИ У ПЪРВОБЪЛГАРИТЕ".
2. Т. Чобанов - "Български Владетелски имена  и представителни триделни Сгради от района на Кавказ", НИМ - Сборник известия, том XVII, 2006 г.

3. Ж.Войников - "ЕТИМОЛОГИЯ НА ИЗВЕСТНИ ЛИЧНИ ПРАБЪЛГАРСКИ И САВИРСКИ (ХОНСКИ) ИМЕНА".
4. Проф. Дейвид Ланг - Cambridge Medieval History iv, pt. 1, p. 484.
5. Ив.Иванов - "ДВОЙНИ ВЛАДЕТЕЛСКИ ИМЕНА И ПРОЗВИЩА ПРИ РАННИТЕ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ".




Гласувай:
7


Вълнообразно


1. letopisec - да,
11.11.2011 04:59
определено след Ирник има навлизане на ирански имена, причината е, ако вярваме на летописци като Йешу Стилит, че след убийството на Пероз през 448 г. хунския цар се омъжва за дъщерята на Пероз...Малко по-късно, според Йешу Стилит, Прокопий и Агатий, дъщерята на Ирник и на персийската принцеса, става съпруга на Кавад, син на Пероз...Така започва династичното обвързване мужду Сасанидите и династията Дуло...
цитирай
2. letopisec - не е лошо,
11.11.2011 05:01
тази гема по-горе, дадена като графика да се сравни с абсолютно същ образ на Атила също в подобен медальонен вид...
цитирай
3. syrmaepon - извинявам се,но
16.11.2011 08:31
някои предложения са доста странни - от име на божество,герой в битка до изпражнения....Омуртаг - езичник - това повече прилича на прякор отколкото на име С осетинските фамилии също доста трябва да се внимава - не всички са с чисто осетински произход,както и много български например имат турски значения.Алцагови има фамилия,но такова лично име не видях Абаеви - исконно балкарска фамилия.В Дигорското общество масово се срещат балкарски фамилии,вайнахски също е логично да се срещат
тук има и ингушски

http://www.magas.ru/content/proishozhdenie-ingushskih-familij-a
цитирай
4. syrmaepon - "Балкарцы. "Чегемцы ...
16.11.2011 08:46
"Балкарцы. "Чегемцы или балкары, иногда называемые малкары, называются басианами, по имени вождя, которого звали Басиан Они утверждают, что, согласно их преданию, их общими предками были потомки смешавшихся между собой булгадар (очевидно, булгар. - К.А.) и греков, к которым позже добавились кумыки..." [Паллас, 1987, с. 190]. От Басиата (Басиана) - сына чингизида Джанибека - ведут свое происхождение все княжеские фамилии Балкарского ущелья - Абаевы, Айдебуловы, Шахановы и др. А по другим преданиям, прародители балкарцев Малкар и Мисака прибыли в Балкарию из некоей местности, называемой Бораган-Маджары, или из Кумыкской равнины - из Маджар [Соттаев, 1959, с. 252; Мизиев, 1993, с. 156; Батчаев, 2006, с. 129]. Отметим также, что бораган - это название одного из кумыкских племен, занимавших в VII в. северокавказские степи и предгорья от Кисловодска и вплоть до Дербента. В карачаевско-балкарском фольклоре сохранились намеки на некогда существовавший город Бораган, который якобы являлся столицей ханства, объединявшего в своем составе предков кумыков. карачаевцев, балкарцев и другие тюркские племена Северокавказского и Черноморского ареала [Биттирова, 1999, с. 59]."
цитирай
5. syrmaepon - "Возникновение фамилии д...
16.11.2011 08:50
"Возникновение фамилии дигорских феодалов - баделятов - связано Баделем. Дигорцы считают, что баделята ведут свою родословную от Бадели, который пришел в Дигорию из Маджара - многолюдного города, построенного в золотоордынскую эпоху и заселенного в основном кипчаками [Федоров-Давыдов, 1966, с. 208-209]. Европейский путешественник XVI века И. Штедер писал в своем дневнике о том, что баделята являются братьями, потомками маджарского хана. Они пришли в Дигорию после разрушения Маджар [Вахушти, 1904, с. 141; Калоев, 1967, с. 68-69]. По другому варианту предания, братья Басиат и Бадел выступают как прямые потмки Чингиз-хана - хана Берке, а от него - Джанибек-хан, отец Басиата и Баделя [Батчаев, 1992, с. 93]. Бадель (брат родоначальника балкарцев, чингизид), вступивший в брак на девушке из фамилии Крым-шаухаловых (карачаевских валиев) и имевший от этого брака сеь сыновей, считается родоначальником дигорских феодальных фамилий: Тугановых, Кубатиевых, Каражаевых, Абисаловых, Кабановых, Чегемовых и Битуевых [Пфаф, 1871, с. 85]"

"Любопытные заметки о потомках Бадели сделала во время своего путешествия по Кавказу графиня П. С. Уварова: "Абисаловы - магометане и считают себя венграми или гуннами; основатель их рода Бадила имел, по преданию, три сына: Абисала, Тугана и Кубата, которые и стали праотцами известных в Дигории семей Абисаловых, Тугановых и Кубатовых, сохранивших до сих пор магометанскую религию. Предание это, переданное нам Абисаловым, отличается в подробностях от преданий, передаваемых по этому вопросу В. Ф. Миллером, производившим род Бадилы из Крыма, и М. М. Ковалевским, выводящим Бадилу из г. Маджар, развалины которого сохранились на берегах Кумы, близ станицы Прасковея Ставропольской губернии" [Уварова, 1904, с. 115]. "
цитирай
6. gepard96 - здравейте syrmaepon
16.11.2011 08:50
Нали това са само някои предложения, за да не давам някъде само един вариант, са посочвани и някои други, а със сигурност има и варианти, които съм пропуснал....
цитирай
7. syrmaepon - "В работе Вахушти Багратиони ...
16.11.2011 08:52
"В работе Вахушти Багратиони "География Грузии" (сер. XVII в.) род этот упоминается под названием "Черкесидзе" в числе других высших феодальных сословий дигорцев-осетин. Они были признаны грузинскими царями владетелями с правом наследия деревень в Имеретии: Геби, Чиори, Глоли [Вахушти, 1904, с.143, 428,436, и 451]. Этот Черкесидзе считается родоначальником феодальных фамилий (от трех его сыновей) осетин-дигорцев Карабугаевых, Таймазовых, Кантемировых [Пфаф, 1871, с. 84]. Отметим здесь, что в иранских и грузинских источниках под названием "черкес", "черкес-хан" известны кумыки и их правители-шаухалы Тарковские [Алиев, 2009, с. 28]6). Не безосновательно будет предположить, что родоначальником грузинских Черкесидзе (следовательно и дигорских "царгасат) был кумыкский шаухалид (Чергес-шаухал), находившийся на службе у сефевидских шахов, в 1577 г. после нанесенного ему в Ширване сокрушительного поражения бежавший со своими людьми в Кахетию [Kirzioglu, 1993, с. 262-263]. О возможном их тюркском происхождении говорят их имена и фамилии (Карабугаевы, Таймазовы, Кантемировы), имеющие тюркскую этимологию [Пфаф, 1871, с. 18; Марзоев, 2008, с. 33]. Внешний облик царгасат, по словам доктора В.Б. Пфафа, совмещал признаки как грузинского, так и тюркского происхождения. Он считал,что этот "род , без всякого сомнения, образовался из сочетания двух различных этнических элементов" [Пфаф, 1993, с. 83]. В Южной Осетии ряд фамилий (Абаевы, Джантиевы, Шавлуховы, Гаглоевы, Джиджоевы, Санакоевы, Тамаевы), составляющие ветвь другого рода Агузовых, также являются тюркскими [Валеев, 1956, с. 9, 10]. "

Влияние Золотой Орды на этнос и культуру Кавказа
цитирай
8. syrmaepon - "Патриарх Никифор повест...
16.11.2011 08:57
"Патриарх Никифор повествует о прибытии в Константинополь примерно в 619 г. "гуннского правителя Органа" и называет его "правителем булгар Северного Кавказа", "царем гуннуг-ундуров" [1]. По своей узкоэтнической принадлежности Орхан относился к правящему роду Дуло [2]. Историки М.И Артамонов, и Л. Н. Гумилев отождествляют Орхана византийских источников с гуннским ханом Моходу-хеу, Алп-Богатуром [2]. В "Истории агван" Орхан назван по титулу - "Джебу-каган", а в византийских источниках еще и "Зиебилом", т.е. "наместником". Зиебил Э. Шаванном совершенно правомерно отождествляется с Джебу-каганом [4]. Эту позицию поддержал и американский хазаролог Д. Данлоп [5].

Существует мнение, что именно Орхан был первооснователем "Великой Булгарии" [6], простиравшей свои границы от Азова и Дона вплоть до р. Сунжи [7]. В 619 г. Орхан в Константинополе подписал с императором Ираклием договор о дружбе и союзе. Орхану императором был присвоен почетный титул "патрикос". В залог нерушимой дружбы и доверия в Константинополе Орхан оставил аманатом своего племянника, а по другим источникам, - сына Кубрата [8].

Согласно мнению А. Коллауца и Х. Мийакавы, Орхан - государь гуннуг-ундуров, одержавших, согласно китайскому историческому сочинению "Северные тюрки", победу над хаганом западных тюрок в 630 г. и погибший год спустя после своей победы [9]. Орхан, насколько можно судить, имел двух сыновей в лице Кубрата и Алп-Илитвера. По мнению В. А. Кузнецова, Орхан известен в осетинских нартских сказаниях под именем "Арган/Аурген" [10]. "

Именник гуннских царей
(Кавказская Гунния)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: gepard96
Категория: История
Прочетен: 1378784
Постинги: 73
Коментари: 533
Гласове: 643
Архив