Има един много важен белег, който обикновенно се пропуска, когато трябва да се говори за държавен модел сред хуните. Хуните не сключват feodus с Рим. Всички данъци, които двете римски империи, както пише Приск, плащат на хунската държава, в никакъв случай нямат нищо общо с финансовата и натурална помощ, която императорите ежегодно отпускат на федератите на Рим. Данъците плащани на хуните са  междудържавни и причината за тях са конкретни хунски победи срещу римляните. Те не са вътрешно-държавен проблем, каквито са готските бунтове в римската държава. 

          Визиготите стават римски поданици по същия начин, по който остроготите са хунски поданици.

          Готския владетелски род на Амалите сред хуните е имал същата ограничена васална свобода, каквато са имали визиготския владетелски род на Балтите сред римляните. Колкото офицери излъчват готите за Рим, не по-малко излъчват остроготите за Хунската държава. През 451 година на Каталунските полета остроготите воюват на страната на Атила, а визиготите на страната на римския пълководец Аеций.

          Едва по времето на Теодорих Велики амалите ще вземат цялата власт върху западни и източни готи, и балтския готски владетелски род ще залезе190.

          Няма варварин-хун, който да е постигнал висша римска военна служба. Ако все пак е имало такъв, каквито съмнения основателно се хвърлят върху Аспар, тези хора сами са криели произхода си. Причината е, че още от времето на Руа (началото на V век) хунските военопленници са се водили на списък и хунския двор са ги изисквали по същия начин, по който римляните своите военопленници. Атила, както пише Приск, назидателно прочел списък с всички хуни, които все още са във Византия и гневно посочил, че ако не бил междудържавния посланнически протокол, една личност (Бигила) щяла доста да си изпати, понеже лъже, че във Византия няма хунски военнопленници191.

          Военнопленниците-римляни са част от бюджета на хунската държава. Всеки един, ако бъде откупен, е бил свободен да се върне в римските предели. Другите, за които техните роднини не се погрижват да платят, стават собственост на хунската аристокрация. Един такъв роб може да бъде освободен от своя господар и да стане хунски поданик. Приск се среща през 448 година в Панония с такъв.

          „Докато в очакване си почивах пред оградата, към мен дойде някакъв човек, когото аз приех за варварин по вида на скитската му дреха, ала той ме поздрави по елински, казвайки «caire»,което много ме учуди, че този скит говори елински. Представлявайки разноплеменна смес, скитите, освен своя варварски език, лесно изучават и хунски и готски, а така също латински, ако някои от тях имат контакти с римляни, но много малко от тях говорят елински, освен пленниците, отведени от Тракия и Илирийското крайбрежие. Но последните при среща лесно се познават по издраните дрехи и невчесаните коси, понеже са в лоша участ. А този приличаше на богат скит, беше добре облечен и подстриган в кръг. Отговорих на поздрава му и го попитах кой е той, откъде е дошъл във варварската земя и защо е приел скитския начин на живот. Той ми отговори с въпрос, защо искам да знам това. Аз му казах, че причината за моето любопитство е неговия елински език. Тогава той се усмихна и ми каза, че е родом грък, но по търговски дела бил във Виминации, мезийски град на река Истър (Дунав-бел.м.), където живял недълго и се оженил за много богата жена. Но бил  лишен от своето имущество при завоюването на града от варварите и благодарение на своето предишно богатство бил избран от самия Онегесий при дележа на трофеите и пленниците. След Атила висшите скити имали свобода да си избират пленници от множеството. Той ми каза, че по-късно се отличил в битки с римляните и акатирския народ и като дал на своя хазяин-варварин по скитския обичай заграбените по време на война богатства, откупил свободата си. Оженил се за варварска жена, има деца и дели трапезата с Онегесий. Счита своя настоящ живот по-добър от предишния.”192

          Хуните не познават робството или по-точно при тях роб е временно състояние, до откупуването на свободата, което съгласно хунското обичайно право е строго регламентирано. Покорените от хуните племена не са роби, а васали, които чрез „клетвен договор”193 на техните вождове, стават част от хунския съюз и поемат военни и стопански задължения, наред с останалите поданици.

          Атила не е бил върховен съдия над поданиците, подобно римския император. Всяко племе е отговаряло пред обичайното право на своя етнос и пред своя вожд. Атила обаче е бил върховен съдия при уреждане на междуплеменни спорове и неговата дума е била закон в империята. Административния апарат на Атила е от образовани римляни, което показва, че той поне номинално е прилагал римското право, а не е бил деспот. Наистина Атила съжалява, че трябва да съблюдава междудържавните юридически норми за статута на посланническите мисии, искайки да накаже Бигила, но точно буквата на закона го задържа от своеволие. Сиреч, имаме пълно основание да отбележим, че сред хуните е имало някакъв синтез между обичайно право и римско право, понеже нямаме нито едно сведение, че Атила прилага друго наказание, освен общоприетото в римската империя побиване на кол. Той нито реже езици, нито одира кожа и я пълни със слама, както персийския цар.

          Династичния род при хуните е излъчвал владетелите. В това отношение хуните повече следват сасанидския модел, отколкото римския модел на възкачване на императорите. Това е явно и причината двувластието при хуните (Бледа – Атила) да бъде временно явление. 

   190. Хервиг Волфрам. Кратка история на готите. В.Търново., 2008, с.35    191.  Dindorf Historici Graeci minores, I, 275 – 352    192.  Пак там, с.275-352

ОТКЪС ОТ КНИГАТА:

 http://history.rodenkrai.com/files/kiril_milchev_purviat_bulgarski_vladetel.pdf

Реабилитираш хуните в съзнанието на българина, явно на масовия читател на запад те все още не са реабилитирани, но поне в литературата специализирана до голяма степен са. В това отношение ти го правиш на българска "почва" както се казва!

Благодарение на теб за хуните научих доста, дори да е спорно, дори да е незавършено, в повечето съм уверен и ще го ползвам в разговори, споменавайки твоето име и това, че си написал книги за това - поне едната тук има добре изглеждаща корица!

благодаря ти, приятелю. Винаги си бил коректен към усилията ми, а те наистина са несъвършенни, просто се опитвам да направя нещо по въпроса...

летописец,
трябва да прочета книгата ти. Преглеждах стари постове и видя положителната рецензия и препоръка за нея от секретарката на пиратите "загрей" в блога на гюведжарите,където тази книга е представена,като библията на хуньологията. А историческия анархизъм подпомага младата българска хуньология.
Сега по същество , да вкараме чисто и безпристрастн малко хуньологията в правия път,с мнението за тези пороцеси от гл.т. на безпристрасния исторически нархизъм.
За мне е положително явление,че си се запознал прочел някои от постулатите на историческия нархизъм за федератите,но изразяваш сякаш мнение срещу тях, Но то е само поради неразбуранм еи незапознаваен и погрешно интерпретиране.
Положителното,че че не разглеждаш т.нар. федерати от г.т. застъпена от западбата историография,успешно рабита от ист.анрх,. изрсазяваща се в това,че Федерати,са некви по гр. договор за услуга,на които им с еплаща на вождовете за извършената работа и обикновено се дава примера с наемането наарбите.
Под феодус,рималяните и ътехните писатели разбират и винаги го използват за докумнетиране на пакт,договореност,примиерие сключено между неподчинени и непобедени с оръжие от рим,между равноправни страни. С този термин,не ми е подръка ,но яе циирам,е посочен договора между Персия и Рим. Това че този договор,е наречен фоед,не ни дава правото да определиме,Персите ,като Римски федерати,плоскот ,по която с е плъзгаш с цел,доесщам се среяу постулатите на ист.анарх. за това какво и кои са тези наричнаи федерати. Ето Персия ,а и други са посчени да имат такъв феод но това не ги прави федерати .
Относно на дъжржавното устройство. Бе скицирано във помощ на хунологията с дадените изводи.
тук само яе разшира с добавеното от теб,
тези Хуни за които говори Атила и ги изисва обртано,не са просто хуни,или военнопленници,те са точно мился бяха 24 ба брой и са неговите политически противници ,тези застрашаващи властта му ,с наследтвенбите права на власт над клановете,синове или шефове на други хунски групи,които евентуалише биха застрашили едноличната му власт коятом е утвърдена с парите от рим,Персия,към която има намерения да се отправи,но променя решението си и тръгва на запад. От тук а,а и от други съобщения,личи и една хлабава ,хоризонталан стръктура ,на дозта лидери,които взимат решенията си чрез съвет. това е устрокйството на хунската държава до Атила. ЕДВА той,посочих.след като става чичко паричко,и показва,че може да служи за прехараната на свсики и с това накарва другите кланни лидери да го приоемат за владетел е промяната. която се изразява и чрез меча на Марс. Та аланите,които на практика са неразличими може би с хуните,те също са полиитчески съчюз и са дадени ,като масагети,като пд тва да не забравяме широко име херодот рабира и хуни и др,под, цасрки скити.почитат и сел кланят на мече. На това се кланят и другите скити. И всеки клан си има лидер. За да признаят еднолично едоин от тях то тох трябав да осигуряба паричния поток и Атила го прави,чрез Рим. Огромана част от гети напр, които не иоскат да са в съчз с РИМ са под неговото управление.
Или аналогинчо със всички по предишни скити например със обединението на Филипа на скитите под доминиона на македонците,или по късно на монголите на друг скит,Темуджин,от равнопоставени шефове,кото са взимали колетктивни решения,той благодарение на извънредно добрия си полиитчески талан успява да реформира хунското общество и да установи мионархипта си,за съжаление тя загива с него и хните се връщат към установенеите си навици,коеъо довежда до раждането на Германците ц средна европа. Тва са Хуните. Другите които се връщат в Причерноморието си ги описал.Някои ,описани подробно кои стават федерати наРим и са заселни в Панония, а други в Скития.Това е римската провинция Скития,с главни градове,Томи,Дионисополис,населена със скити ,а преди това от ливий също в описанието му за Долана Мизия и скитите са тези коиот живеели между дунав и Понта,за разлика от останалите седем племена.

Благодаря ти за коментара, наистина нашите знания за Хунската империя и за хуните на Атила са малко, а голяма част от онова, което знаем е плод на шоблони и стари схеми, така че всяко едно допълнително изследване е необходимо, за да имаме реална картина за късно-античната история на Европа в периода 4-5 в. от н.е.

Поднесените сведения са от много голяма важност за Българската история,затова деветият глас е от мен!

Благодаря за оценката....Благодаря за оценката и на гласувалите чрез фейсбук...

Изглежда, че Прискус единствен дава относително вярно сведение за хуните. Неговото сведение е от първа ръка, от очевидец. Най-същественото в неговото сведение за държавата на хуните е, че те имат двама царе. Другото важно е, че тези двама души са „братя”. Какво се крие зад това понятие, не е много ясно, но вероятно са имали близка родова връзка. Този феномен - двама царе в историята на европейските народи е засвидетелстван само при спартанците. В Илиадата също са показани по двама царе-предводители на войските на тракийците. Ето това е един ясен факт от миналото, който си струва труда .

интересна статия а колко е вярна не се знае

ами Ви сте интелигентен човек, преценете...Благодаря за интереса...

През 447 г. Византия е нападната от Атила.
Това е най-мащабната война на хунския император, според хунолога Ото Менхен-Хелфън (1973).
Атила покорява поддунавските градове от Ратиария (дн. с. Арчар, Видинско) до Нове (дн. Свищов).
Превзема Наис (Ниш), Сердика (София), Филипопол (Пловдив), Аркадиопол (Люле Бургас) и войските му стигат до Херсон Тракийски и Мраморно море, където патрицият Анатолий сключва примирие.
Атила получава залог от 6000 фунта злато, а през 449 г. трябва да получи за първи път новият ежегоден данък от 2 100 фунта злато, които източната империя се задължава по договор да изплаща.
За сведение първият данък, който хуните изобщо взимат от Византия, е скромните 350 фунта злато. Бледа и Атила до 445 г. успяват да го увеличат на 700, а еднолично Атила през 447 г. го вдига на 2 100.
Летописците от онова време дават потресаващи сведения за войната от 447 г., един пише за превзети и разрушени 100 града, друг за 60.

От изворите е известно за хуните и влизащите в състава им български племена, че в продължение на няколко стотици години от новата ера имената на техните владетели са ставали известни благодарение на активните им действия в един обширен район на Евразия, обхващащ от източната част на Каспийско море до Атлантическия океан и част от северозападния бряг на Африка. Става дума за следните имена и годините, в които те са фиксирани в източниците, които няма да цитирам: Донатон (Вунд)- 360 г. със съобщението за нахлуването им в Европа (с уговорката, че за хуните се знае още от съобщението на Птолемей от II век); Басикх (Васикх) и Курсих – 370 г. за действията им на юг от Кавказ до Мидия; Баламбер – 375/390 г. с атакуването на земите Източната римска империя (ИРИ); Улдин – 390/411 г., някои автори считат, че трима от тях (без Курсих) са синове на Донатон ; Харатон – 411/? г.; Куридах (Куридак) преди 447 г/? (има автори, които приемат, че с Харатон са синове на Улдин?!); Ругила (Руга, Руа) - ?/433 г.; Мундзук (Мундиак) ?/? (баща на Атила и Бледа); Бледа – 433-437 г.; Атила – 433-453 г. (от някои автори той се приема и за цар на българите); Елак – 453-456 г.; Тулдила – 456-7 г.; Денгиз (Денгизих) – 457-469 г.; Ернак (Ирник, Валах, Балаш, Кеан, Кунхе-по превода на Г.С.Дестунис 1860 г. на утигурите) 457- 489 г. (за някои автори 457-476 г.), много вероятно владетел и на Персия в годините 484 – 488, за тези години „кашата” в изворите за персийските владетели е пълна, тези владетели след Атила са негови синове; Боарикс (владетелка, вероятно съпруга на Ернак)– станала известна чрез Теофан след 488 г.; Масгут – 489-505 г. след Ернак; Мундо – 505-520 г.; Мугел - ?/528 г.; Грод – 528-530 г. на част от хуните - кутригурите; Киниалон – 540-551 г. владетел на кутригурите; Сандилх – 540-560 г. владетел на утигурите; Заберган – 550-562 г. владетел на кутригурите; Худбад – 584-600 г. владетел на кутригури и утигури в състава на Аварския каганат; (следва)

(продължение) Баян - 562-602 г. първи каган на Аварския каганат; Органа – 617-630 г. (някои автори го приемат за Гостун, споменат в Именника на българските владетели); Кубрат – 591/600-650/665 г. владетел на Стара Велика(Голяма) България; (следва) Батбаян(Бат Боян, Безмер по Именника на българските владетели) - ?/? управлявал 665-668 г., негови братя са Котраг – ?/? – управлявал утигурите ( впоследствие родоначалник на Волжка Българиия) , Аспарух 630/701 – управлявал уно(оно)гундурите и родоначалник на Дунавска България на , Кубер – ?/? – управлявал куберовите българи в югозападните Балкани; Алцек - ?/? – управлявал част от българите, които се заселили в Апенинския полуостров. С уговорката, че арменски историци споменават за българи южно от Каказките планини водени от Вананд (Бунд), преди да се споменава името на Донатон. След като от изворите, за повече от 300 години, са известни толкова много имена на владетели, които в една или друга степен са били свръзани с хуните и българските племена, влизащи в състава на техните държавни образувания, не може да се пренебрегва или отрича държавна организация на хуните и респективно българите. Надявам се си давате сметка, римските императори от западната и източната част на империята през тези години не биха водили преговори и плащали дан на случайни хора.

Благодаря ти за коментара, на негова основа ще напиша специална статия-коментари, която в скоро време ще публикувам. Благодаря ти за идеята, приятелю...