Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2011 14:16 - КАКВО ЗНАЕМ ЗА КУТРИГУРИТЕ? ТЕ СЪЩО СА БЪЛГАРИ.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 7640 Коментари: 11 Гласове:
6

Последна промяна: 01.09.2011 15:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
          Атила умира през 453 година.

      Две години по-късно най-доверените му съюзници гепидите се обръщат срещу неговия син и воюват с престолонаследника на Хунската държава Елак при река  Недао в Панония. Елак губи битката и е убит в 455 година.

      Йордан  пише:”Останалите братя, след като той бе убит, ги изтласкаха до бреговете на Понтийското море (Черно море – бел.м.), където, както ние вече описахме, са били преди готите.”

      Ото Менхен-Хелфън в монографията си от 1973 г. "Светът на хуните" смята, че се е случило  почти същото, което към 375 година сполетяло готите, когато те, прогонени от хуните, дошли до северните брегове на река Дунав и търсели място от византийския император за заселване на юг от реката.

      „Така отстъпваха хуните, - пише Йордан - пред които преди това отстъпваше целия свят (ойкумен, вселена). Разделението и низвержението между съюзниците, които преди с обединени сили всяваха ужас, бе пагубно. Делото на Ардарих, владетеля на гепидите, донесе щастие на различни племена, които дотогава против своята воля се подчиняваха на властта на хуните. То насочи техните души – отдавна пребиваващи в дълбока печал – към радостта на желаното освобождение.

      Готите  все още са съюзници на хуните при  гепидската битка на река Недао, когато Елак умира. Победата на гепидския васал на хуните Ардарих над престолонаследника Елак, е онова „дело”, което според Йордан, зарадвало душите на готите.

      Те се възползват от променената ситуация и ”изпратили посолство до римската земя, където били приети с величайша милост от тогавашния император Маркиан”, пише Йордан.

      Това  готско посолство до император Маркиан е втория тежък удар върху Хунската империя, след военните действия малко преди това на гепидите на Ардарих. Готите измислят хитър, почти одисеев дипломатически ход. Те буквално предлагат на Маркиан областта Панония, която дотогава е част от Хунската държава, да бъде върната на Рим и отново да стане римска провинция. За себе си те поискали в Панония „да получат отредените им (от императора-бел.ред.) места, в които да се заселят” (Йордан). Гепидите пък, според Йордан, взели „хунските поселения” в „пределите на цяла Дакия” като победители. Те били „делови хора” и „не искали от Римската империя нищо, освен мир и ежегодните дарове по приятелски (разбирай: за федерати - бел.ред.) договор.”

      Така  се оказва, че без военни действия и  почти мигновенно Рим си възвръща огромни територии, завзети от хуните до смъртта на Атила, в своите бивши земи в Дакия и Панония.

      Очевидно  още до края на 455 година гепиди и готи са засвидетелствали федеративно вероподаничество на Рим, понеже Ото Менхен-Хелфън цитира в своята монография от 1973 година един панагерик на  поета Сидониус Аполинарис (Panegyric on Emperor Abutus), в който поета на 11 януари 456 година в Рим възхвалява новият западно-римски император Авитус, че е „възвърнал изгубената Панония след много поколения”..

      Една част от хуните, явно тези, които са изтласкани от горна Дакия от гепидите, с разрешението на византийския василевс Лъв (457-474), са допуснати на юг от р. Дунав и се заселват в областта между гр. Лом (Алмом) и р. Вит (Утом). Друга част от тях намира подслон в Мала Скития (дн. Добруджа) на север от р. Дунав, до Черно море, според готския историк от VІ век Йордан.

      Основната маса от хуни обаче все още е в Панония.

      Когато  Денгиз, втория син на Атила, разбира  за готското съглашение с Рим относно  Панония, той напада готите. Йордан пише:”синовете на Атила тръгнаха против готите”.

      Което ще рече, че това събитие е преди 465 година, когато Ирник (третият син на Атила) се отделя с българите (утигурите) на изток.

      Братята воюват с готския владетел Валамир, според Йордан. Конкретен повод е притеснението, което готите оказват на садагиите (явно славянско население в Панония, от „сад”, градинари; това племе е известно и като сагадии, в „Чудесата на Св. Димитър Солунски” през VІ в., по време на аваро-кутригуру-славянското нападение над гр. Солун).

      В тази битка с готите, Денгиз и  Ирник губят, но Денгиз не е убит. Неговото убийство е чак през 469 година, когато според историка Марцелиан Комес, главата му е занесена в Константинопол.

      За  нас е важно да уточним това време точно, понеже в периода между битката на Денгиз и брат му с готите преди 465 година (когато той не е убит) и битката от 469 година, когато е убит от гот-федерат с римски военен чин Анагаст, е важният почти петгодишен период, през който хуните  действително масово се изселват от Панония на изток.

      Знае  се, че през 465 година Ирник и българите (утигурите) вече са към Приазовието. Те, според Прокопий, се върнали на „старите си места”, за да „владеят сами” тези земи. Отметката на Прокопий, че те се върнали сами, има смисъл единствено, ако с тях не са се върнали още някои от хуните, с които те преди са владеели заедно там. Незавърналите се, са наречени от Прокопий (от позицията на около век след тези хунски разслоения), с името „кутригури”.

      Според  Йордан, по негово време (т.е. около 551 година, когато пише своя исторически труд) имало хуни, заселени във Византия, които той нарича „сакромонтизи и фосатизи”.

        В това свое съобщение Йордан  отъждествява две, хронологично раздалечени заселвания на хуни във Византия. Около 457/8 г. (с възцаряването на Лъв), както вече казахме, хуни са поселени в региона на гр. Лом до р. Вит на изток. Тези хуни, Йордан нарича „фосатизи”, от римското понятие за „военен лагер”. Те са заселени от Лъв с традиционната римска уговорка да защитават военно земята и да не пропускат на юг външни врагове. Така те играят ролята на „фосатизи” (преден военен лагер на Византия).

      Що  се отнася обаче до ония хуни, които Йордан нарича „сакромонтизи”, това име е неточно предаване от него на византийския топоним „Стримон”, където хуни са заселени не по времето на Лъв, а по времето на Юстиниан І, т.е. след 527 година. Най-вероятно това са 2000 кутригури на Хиниалон, упоменат и от Прокопий през 551 г. Но Йордан по принцип е прав за наличието там на хуни-сакромонтизи (чети: стримони), тъй като „по негово време”, т.е. към 551 година, те вече са там.

      Да  се върнем на първото нападение на Денгиз срещу готите, предизвикано от тяхната измяна и от опита им да прогонят „садагиите от владенията им във вътрешна Панония” (Йордан). Вследствие загубата на Денгиз преди 465 г., започва голямото изгнание и преселение на хуни от Панония. Тук става дума не за военни подразделения, а за изселване на покъщина. Хуни и готи са живеели съвместно по тези места повече от50 години” (Йордан).

      Къде  отиват изгнанниците и къде се заселват ?

      Йордан  пише: „ те се отправиха към онези области на Скития, по които протичат водите на р. Днепър, която на своя хунски език те наричат Вар”.

     Явно и р. Вардар в Македония носи името си от хуните-стримони; р. Кубан, според „Арменската география” от VІІ век на Анани Ширакаци, също е била наричана „Вардар”...

      И така, землища на пост-атиловите хуни, след тяхното прогонване от новите  римски федерати (остроготите) от Панония, след 465 година става територията от Мала Скития (дн. Добруджа), където е северния ръкав на р. Дунав (р.Серег), до р. Днепър (на хунски език - р. Вар).

      Именно  тази територия през Х век Константин Багрянородни в своя трактат „За устройство на империята” именува като топоним „Атилкезе”.

      През VІІ век тази земя аспаруховите българи наричат „ол” (Ογλον), т.е. „дом”. Благодарение на намесата на Иречек „ογλον„ стана „ογγλον„  и бе преведена чрез славянски като „онгъл” (ъгъл), а дори Крум през Х век нарича жилищата си „ол”/αυλήν/.

      Хуните в Атилкезе стават известни, чрез Прокопий, с името „кутригури” (котраги, хотраги).

        Още по-наизток, край река Дон и Азовско море, се заселват българите (утигурите) с Ирник, третият син на Атила.

      Фактически  двамата братя Денгиз и Ирник  се прибират с кутригурите и българите в „западната” (от Добруджа до Днепър) и „източната” (Дон, Приазовието и Предкавказието) части от остатъчната атилова хунска империя, без загубените земи в централна и западна Европа.

      И така кои са кутригурите?

      Откъде  произхожда това наименование?

      Нека  проследим метода, чрез който забележителният български историк Златарски  идентифицира утигурите като българи. Той анализира съобщението в сирийската хроника (555 г.) на Псевдо-Захарий Ритор, където има изброени „13 предкавказки народа”. Между тях липсва „утиг” (утигурите), но затова пък е посочен народ „бургар” (българи). Златарски към 1918 година направи извод, че „утигурите” на гръкоезичните византийски историци от 6 в., съответства на „бургар” на сирийският византийски автор от 555 година, известен като Псевдо-Захарий Ритор.

      Йордан  през VІ век пише, че когатохуните се уплашили от готското оръжие” Денгиз имал под своя власт „ултинзури, ангискири, битугури и бардори”.

      Битугурите, според Ото Менхен-Хелфън, по-късно изоставят хуните. Той предполага, че и други племена са сторили същото.

      Но между тях явно не са „анчийците” (антите), които можем да разчетем при Йордан под етнонима „ангискири”...Независимо, че на друго място, той ги нарича само "анти".

      Най-важния народ, който командва Денгиз е първи в списъка на Йордан, това саултинзури” (ултин, аудан). Агатий изрично упоменава, че ултинзуритебили най-могъщи и знаменити във времената на император Лъв и на живеещите по това време римляни.” (с. 83).

      Ако приемем метода на Златарски, бихме могли да кажем, че „ултинзури” на Йордан съответства на „кутригури” на Прокопий...

      Имаме ли основание да направим такава идентификация?

      Необходимо  е да повторим, че името „Улдин”  ни е известно още от времето на римския генерал Стилихон (ок.365-408), когато войската на Улдин (явно прозвище на Харатон) му оказва помощ. Улдин е споменат от Зосим, Созомен, Агатий, Йордан.

      Ние допускаме, че „ултин” е етноним, така както пишат Агатий и Йордан за „ултинзури”.

      Кога  се появява името „кутригури”?

      Можем ли да допуснем, че „хотраг” (котраги, кутригури) е външен етноним на „ултин”?

      Мисля, че да. Той им е даден от антите (анчийците) и неслучайно се появява по време на преселението на хуните от Панония в междуречието на реките Прут, Днестър, Буга и Днепър. Преди това етнонима „кутригури” е непознат...

      Единственото  място, откъдето можем да научим нещо за произхода на названието „хотраги”  е летописа от ХІІІ век „Барадж тарих”. Там е казано: „А в древността това племе се наричало сохот или по сербийски хол, но след това думата се променила и станала хот или хотраг”.

      Анчийската (украинска) дума за къща е „хат”. „Со хот” е всъщност „със къщите (покъщината)” и отразява именно времето на преселението на денгизовите хуни в Атилкезе. Сербийската дума „хол” (от езика на савирите) ни е позната и от „Именника на българските канове” като добавена към „Авито” (Ултин, Аудан), т.е. „Авито-хол”; а така също като „ол”... Византийският император Никифор през 811 година, според Теофан, превзел и изгорил крумовите жилища ( „ол”).

      През  Х век византийския император Константин Багрянородни в своя трактат „За устройство на империята” надлежно описва териториите на симпатичните му печенеги, в които вижда евентуални мощни съюзници. Той пише (гл.37), че на запад страната  Пачаникия е на един ден път разстояние от Киевска Рус, на четири дни от Унгария и на половин ден от балканската държава България. Императорът-писател уточнява, че на територията от четирите дни път между Пачаникия и Унгария живеят „ултин, древляни и лензити”...

      Последните  два народа са славянски, а може би и антски... ”Древляни” (горци) и „поляни” (от lend, лензити).

      „Ултин”, които Багрянородни поставя на първо място, вече знаем кои са, това са кутригурите...

      Сега, след като дешифрирахме, че именно дингизовият  народ „ултинзури” (Агатий, Йордан) е онзи, който получава външен етноним „хотраги” от антите (прото-украинците), сме изправени пред не по-малко сложният въпрос: а кои всъщност са „ултин” (аудан, авито)?

      Отговора  получаваме от арабската средновековна  историческа школа, която на същото географско място, където през Х век Багрянородни поставя (гл.37) „ултин”, сочи по същото време народ „V.n.nd.r”.

      За  щастие арабоезичните източници  по този въпрос са внимателно и детайлно представени от Минорски.

      Единственото, на което той не е обърнал внимание е, че арабските историци не слагат знак на равенство между наименованието на даден народ и наименованието на страната, в която обитава.

      В случая, те поставят на едно и също място  народ „V.n.nd.r” и независимата държава с име „Аскал” (Исигел). Наименованието на тази държава влиза в употреба в арабоезичната историография след 922 година, когато е посолството на Ибн Фадлан в гр. Болгар на реките Волга и Кама. В своите „Записки” (Рисала) Ибн Фадлан пише, че владетеля на гр. Болгар е „малик” (цар) на „ас-сакалиба” (ас-к.л.). След това Фадлан обяснява, че княза на Аскал е подчинен на Алмъс, владетеля на гр. Болгар.

        Фактът, че Ибн Фадлан посочва  двама владетели, би трябвало отдавна да насочи изследователите на този щекотлив въпрос в историческата наука, към предположението, че техните правомощия не са на една и съща територия.

      В противен случай не биха били двама. Фадлан не бива да бъде подценяван, той е  грамотен мъж и много добре  е знаел, че владетеля на гр. Болгар е „балтавар” (васал), спрямо Хазария, в чиито земи е този град. Спрямо земята на Аскал обаче, която на запад граничи с Маджария (Унгария е в Панония), а на изток с печенегите, за Алмъс може да бъде казано, че е „малик” (цар). Ето защо, според Ибн Фадлан, владетеля на гр. Болгар е „малик на ас-сакалиба”.

      Тази българска държава през Х в., чиято територия е  „4 дни” път (Багрянородни), е волжко-българска, независимо, че по-голямата част от поданиците са славяни (ас-сакалиба).

      Аскал (Есегел) е българска провинция  с особен статут, която обаче се е подчинявала на владетеля на гр. Болгар.

      Къде  е била тази държава?

      Какво казват за нея арабските източници?

      Ибн Русте (Х век): „Мадиар. Между земята на печенегите и земята на българския Есгел лежи първият от краищата на мадиярите.

      Гардизи и Бакри компилират свободно от Ибн  Русте.

      Точното географско разположение се уточнява от „За устройство на империята” от К. Багрянородни.

      Самият  Фадлан пише: „Друга група била с царя на някакво племе, когото наричаха цар Аскал. Той (Аскал) бе поданик на него (царя на Болгар)”.

      Така  става ясно, че народа „ултин” на Багрянородни съвпада с „V.n.nd.r” на арабоезичната средновековна историческа школа.

      През  същия Х век хазарския цар Йосиф пише в писмо до андалузкия евреин Хасдай ибн Шапрут, че народа на Аспарух (VІІ в.) се казвал „в-н-н-т-р”.

      В тази светлина, която идва от арабските източници за „V.n.nd.r”, е необходимо отново да бъде критично преразгледано наименованието на народа „Venet” на Йордан, който по негово време живее съвместно с анти и славяни...

      Според  Ото Менхен-Хелфън етнонима „Venet” Йордан го е преписал от Касиодор.

        Йордан волно пише, че още Херманарих  бил победил „Venet”, но забравя да ги впише в списъка на покорените под този владетел народи, който той нарочно подготвя.

     
В началото на ХХ век панславянизма  в Русия реши да превърне „Venet” в славянско племе, въпреки сериозните възражения на акад. А. Шахматов. Оттогава аз лично съм прочел само една руска статия (на В.П.Шувалов, 2003 г.), в която се допуска, че този народ е може би част от пост-атиловите хуни...



Гласувай:
7


Вълнообразно


1. анонимен - Много шарено бе, Милчев. Вкарваш ...
01.09.2011 14:28
Много шарено бе, Милчев. Вкарваш цветовете на дъгата в българската история, а?
цитирай
2. letopisec - Да, така е, приятелю...
01.09.2011 14:30
анонимен написа:
Много шарено бе, Милчев. Вкарваш цветовете на дъгата в българската история, а?

цитирай
3. анонимен - vaticana
02.09.2011 03:17
ako vsi4ko,koeto se pazi v bibliotekata na vaticana izleze na iave,6te stane stra6na veselba.samo ne znam togava kade 6te se kriat bratia rimliani i bratia garci. 6te se zavihri goliamo BALGARSKO horo i 6te opa6e evropata i polovin azia.are sas zdrave momko letopisec.
цитирай
4. letopisec - благодаря ти, Сандилх
02.09.2011 09:09
Твойте коментари са много ценни, поради естеството на внимателните проучвания, които провеждаш.
БИХ ИСКАЛ ДА СЕ ОБЪРНА И КЪМ ДРУГИ, ОСВЕН САНДИЛХ, КОИТО ЗНАЯТ, ЧЕ ЗА ЕДНО И СЪЩО СЪБИТИЕ ПО ВРЕМЕ НА КУТРИГУРСКОТО НАДМОЩИЕ НАД ВИЗАНТИЯ ПРЕЗ 5-6 В.В., има сведения от двама летописци, единият от който ги нарича "кутригури", а другият "българи". Последният летописец е от Картаген и второто му име е Африкански. НЯКОЙ МОЖЕ ЛИ ДА КАЖЕ НЕЩО ПОВЕЧЕ ПО ТОЗИ ВЪПРОС?
цитирай
5. vencivvg - ВЕСТГОТИ, ХРИСТИЯНСТВО, АТИЛА
02.09.2011 09:56
От материала човек остава с впечатление, че готите са подкрепяли Атила и чак след смъртта му са му станали противници. Това не е точно така. Трябва да се уточни кои готи - остготи или вестготи. В решителната битка при Каталунските полета остготите подкрепят Атила, докато вестготите са срещу него : http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B8%D1%82%D0%BA%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BB%D1%83%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D1%8F
Вестготите са интересен народ, те са едни от първите християни :
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B3%D0%BE%D1%82%D0%B8
Това е основната причина да се противопоставят на Атила. Атила не е християнин, искал е да унищожи християнството. Изглежда , че симпатизирате на Атила. А не трябва. Добре е, че Атила не е победил в цитираната битка - това щеше да е тежък удар срещу Християнска Европа и победа на неверниците. Използвате термина хуно-българи. Ако българи са участвали като съюзници на неверника Атила срещу християнска Европа, това не е повод за гордост.
цитирай
6. letopisec - vencivvg
02.09.2011 10:02
наслушал съм се на хунофобии...разбира се, че остроготите са съюзници на Атила и през 451 г. избиват дори визиготи на т.нар. Каталунски поля под знамената на Атила. Опитът Ви да оценявате историята конфесионално през 21 в., не Ви различава много от късно-античните автори...
цитирай
7. letopisec - уточнение от автора
03.09.2011 09:36
твърдението на някои учени, че кутригурите били упоменатите кутии в акадските текстове, е изцяло безпочвено, поради очевидния факт, че никой не знае за кутригури до 6 в. от н.е., т.е. не може кутиите да са се крили някъде през повече от 2 000 г. и никой да не знае за тях
цитирай
8. анонимен - след, като си включил за доказ ом...
23.09.2011 06:17
след ,като си включил за доказ омразния за всички хуьолози неграмотния конспиратор Йордан ,до середата горе доле си ги нацелил нещата
ма после па до в х д р и аули си го докарал
малко са ти били миските и вискито в земята на хелфен
цитирай
9. vencivvg - Кои са кутригурите ? Отговор !
24.09.2011 22:02
За пояснение кои са кутригурите ще дам един цитат :
”ко-тракг-ури” - /на богарски тракийски диалект/, буквално означава ”/които са/ другите тракийски царе”, влезли в употреба на летописците като „кутригури”.
цитирай
10. letopisec - МНОГО СЛАБ ИЗВОД, НЕПОДКРЕПЕН С НИЩО, ОСВЕН С ЕЗИКОВ КАЛАМБУР...
21.10.2011 11:17
vencivvg написа:
За пояснение кои са кутригурите ще дам един цитат :
”ко-тракг-ури” - /на богарски тракийски диалект/, буквално означава ”/които са/ другите тракийски царе”, влезли в употреба на летописците като „кутригури”.

цитирай
11. letopisec - Натанчо, защо пишеш като ананим, приятелю от Вардарска България???
21.10.2011 11:18
анонимен написа:
след ,като си включил за доказ омразния за всички хуьолози неграмотния конспиратор Йордан ,до середата горе доле си ги нацелил нещата
ма после па до в х д р и аули си го докарал
малко са ти били миските и вискито в земята на хелфен

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11487696
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ