Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2011 14:46 - Древногръцката колонизация по-черноморието - Изложба на древногръцки монети в Пловдив
Автор: aristotelis Категория: История   
Прочетен: 8224 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 31.08.2011 08:37



  Николай Трифонов

Древногръцката колонизация по западния бряг на
Черно море
Йонийска и дорийска колонизация


В най-ранните описания на гърците за Черно море, които са запазени и до днес, се набляга на трудностите и опасностите преодолявани от гръцките мореплаватели, търговци и колонисти.
Тези трудности са подкрепени дори и в старогръцкия епос с мита за Аргонавтите.
Те могли с големи премеждия да преодолеят
негостоприемното море
” (гръцки, Αφιλόξενη θάλασσα) – това било и първото име дадено от гърците на Черно море „Аксейнос Понтос” (гръцки, Άξεινος Πόντος).

Дори и през класическата епоха наред с името Евксински понт (гръцки, Εύξεινος πόντος) – Гостоприемно море(гръцки, Φιλόξενη θάλασσα) – оставало още в употреба и така застрашително звучащото име Аксейнос понтос.
Една от най-големите трудности за античните мореплаватели представлявало силното насрещно течение в черноморските теснини, но най-вече в тракийския Боспор.

Още редица природни фактори като атмосферните условия – гъстите мъгли, силни ветрове и бури , възпрепятствали гърците да положат основите на своите колонии по-рано от тези които се простирали по бреговете на
Средиземно море на запад от същинска Гърция.
 
Много от тези данни за черноморските крайбрежия били преувеличени от древните автори, тъй като някои метрополии имали интерес към богатите крайбрежия на Понта и така намалявали интереса на своите съперници за създаването на колонии по черноморския бряг.   Гръцката колонизация по бреговете на Тракия
била резултат от така наречената втора
вълна на "великата гръцка колонизация".

Въпреки трудностите, които изпитвали гръцките мореплаватели и колонизатори те успели да поставят основите на множество колонии по бреговете на „негостоприемното” Черно море.
 В науката усвояването на черноморското крайбрежие от гърците е разделено на три етапа:

Първи или ранен етап на гръцката колонизация
в Евксинския Понт.


Тогава възникнали колонии първо по южния, а след това и по северния бряг на Понта. Според повечето изследователи този първи етап на гръцката колонизация датира от началото на VII в. пр. н. е.
Най-активна колонизаторска политика по бреговете на Черно море е тази на йонийският град Милет, също Клазомене и островите Самос, Хиос и др.

Основаните още през този период колонии свидетелствуват по неоспорим начин, че гърците и главно милетците гърци били запознати от по-рано със значителните природни и други богатства на земите около басейна на Черно море, както и с материалните блага на самото Черно море.

Вторият етап от милетската колонизация по черноморските брегове се датира към средата средата и втората половина на VII в. пр. н. е.

Тогава Милет положил основите на своите колонии първо по западния, а после и по източния бряг на Понта.

Третият етап от колонизацията по бреговете на Черно море е свързан само с неговият западен бряг.

Този етап се нарича мегарски. Той се датира през втората половина и края на VI в. пр. н.е. В отделни случаи мегарски преселници, идващи от вече създадени по южния бряг на Понта колонии, продължавали да основават свои колонии дори до 20-те години на V в. пр н.е.

Милет(гръцки Μίλητος) изпреварил с колонизационната си дейност Мегара с повече от един век. Той бил тласкан от постоянно растящите нужди от зърнени храни, риба, месо, пчелен мед и др. за своето население, което преди Гръко-персийските войни се увеличило бързо.
Суровините на Тракия, особено металите, ленът, конопът, дървеният материал, дървените въглища, смолата, восъкът и др., имали първостепенно значение за снабдяването и поддържането на високо развитите занаяти в Милет – тъкачеството, корабостроителството, общото строителство, производството на дървена и метална покъщнина и др.

Търговските фактории, основани от Милет по черноморското крайбрежие, прераснали по-късно в градове.
Те са: Истрос (на плиткия залив Синое, южно от Дунавската делта), Томи (дн. Кюстенджа), Круной (по-късно Дионисополис при днешен Балчик), Одесос (дн. Варна), Аполония (по-късно Созопол).
От своя страна по-късно аполонийците основават Анхиалос (Поморие). Мегара основава Месамбрия (дн. Несебър) и Калатис (южно от Кюстенджа).

През VII в. пр. н. е. Милет бил по-голям и по-напреднал полис от Мегара, не само в икономическо, но и в културно отношение. В почти всички случаи на своята колонизационна дейност Милет основал своите колонии, отделяйки както ойкисти, т.е. предводители на група колонисти, така и преселнически групи направо от своето население, докато Мегара участвала индиректно в колонизацията на бреговете на Черно море, чрез своите колонии на егейския и пропонтийския бряг – Хераклея понтийска, Калхедон и Бизантион.

Те били истинските основатели на мегарските колонии по тракийския бряг на Черно море. Тяхната икономика, като по малки центрове от Милет била значително по едностранчиво развита в сравнение с тази на големият йонийски център. Тя била свързана предимно със селското стопанство и занаяти свързани с риболова, а търговията оставала на второ място.

Характерна черта на гръцката колонизация по бреговете на западния Понт е, че при тази колонизация се набелязва макар и по-трудно доловимо, отколкото по егейския и пропонтийския бряг на Тракия, съревнование между градовете-метрополии.
През вторият етап на колонизация и аспектите му свързани основно със западния бряг на Черно море, Милет е без съперник. Едва през третия етап, когато Милет, който след 546 г. пр. н. е. попада заедно с Лидия под персийска опека и не е в състояние да развива свободно колонизационната си политика, мегарските преселници от Бизантион, Калхедон и Хераклея понтийска, получават възможност да основат свои колонии по западния бряг на Понта.

Гръцката колонизация по западния бряг на Понта се отлича от тази по брега на Егея и Пропонтида с това, че колониите по Черно море не са имали враждебно отношение спрямо себе си от страна на местните тракийски племена.

Тези особености на гръцката колонизация по тракийският бряг на Черно море е причините за нея спомагат за изследването на обширният ареал на който се е простряла дейността на гръцките мореплавателии колонисти.

Паметниците на културата останали в колониите по западният бряг на Черно море свидетелствуват за икономическите, политическите и етнокултурните връзки между два от основните етноси населявали нашите земи през древността – този на траките и на гърците.

Наличието на гръцки градове, по тракийския бряг на Черно море, доказва съществуването на богатствата му и ,че живият интерес на най-добрите мореплаватели на онова време към този бряг е бил основателен.

Литература:
Ваклинов, Ст. Археология, част I. София, 1973.
Данов, Хр. Древна Тракия. София, 1969.
Данов, Хр. Характер и значение на гръцката колонизация по западния бряг на Черно море. – Археология, 1969, 1.
   
----------------------------------------------------------------------

Изложба на древногръцки монети в Пловдив 17 Декември 2009

Изложба на древногръцки монети изсечени в периода
от 6 в.пр.н.е. до 1 в.пр.н.е. ще бъде показана в началото на 2010 г. в
Пловдивския археологически музей, който организира събитието със съдействието на Атинския музей на монетите и Гръцкото посолство в България.

Посетителите на изложбата ще могат да проследят хронологичното развитие на придвижванията на хората в древната епоха и обмена на стоки и идеи чрез търговските взаимоотношения чрез историята на монетите и тяхното разпространение.
Едната част на изложбата включва монети от гръцките острови на Егейско море, а
втората част представя монети от гръцките колонии на Черноморието.

По времето на архаичния период (8-6 в.пр.н.е.) светът на древните гърци претърпява големи промени – това е времето на великата гръцка колонизация.
От завоеванията на големи територии постепенно се оформят два големи водещи полиса – Спарта и Атина. 

В края на този период гърците населяват огромна територия, която се разпростира от земите в Близкия изток до далечните крайбрежия на Средиземно море. Те експлоатират естествените ресурси като използват все по-специализирани методи, процесът на икономическото им развитие е свързан с развитието на търговията и със сеченето на монети в късния архаичен период.

Археологически разкопки в храма на Артемида в Ефес(гръцки Έφεσος) разкриват, че в последните години на 7 в.пр.е. започват за първи път да се секат монети.
През този период започва стоково-паричен пазар, който обуславя и възникването на нови имуществени слоеве: търговци, лихвари, корабопритежатели, собственици на занаятчийски работилници, които успяват да си подсигурят участие в управлението.

Според изворите откривателите на монетите са Фидон, цар на Аргос и лидийците, които използвали скъп метал – електрум, което е смеска от злато и сребро, за да коват първите монети.
Електрум се намирал в пясъка по бреговете на река Пактолус, която извирала от планината Тмолус и минавала покрай столицата на Лидия Сарди.
Според Херодот лидийците били първите, които изсекли монети и от злато и сребро.
В Гърция първите монети били направени от сребро взето от мините край Лаврио в област Атика и от Южна Гърция.

Като цяло е прието, че най-старият монетен двор в Гърция се намирал на остров Егина, който според учените датира
от
550 г.пр.н.е.
Първата информация за прехода от обикновен обмен на стоки към употребата на монети се намира в текстовете на Аристотел. Той интерпретира ролята на моентите от морална гледна точка и я свързва с ценностната система в архаичните общества.
Откриването на монетите се поставя в по-широка рамка от социални връзки и ценности, които се развиват в периода на Архаичната епоха.
Законите започват да бъдат кодирани, за да се спре тяхната своеволна интерпретация и в тази връзка сеченето на монети започва да се извършва на законова основа.

    Входът на Археологическия музей в Созопол image



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aristotelis
Категория: История
Прочетен: 1841049
Постинги: 266
Коментари: 1484
Гласове: 303
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031