Префекта Хрисафий бил въодушевен, че ще спаси света от Атила. Той отива при императора Теодосий ІІ, който бил, според Приск Панийски, в присъствието на царедвореца Марпиалий и разкрива пред тях своя план.
    Виж ІІ част : http://letopisec.blog.bg/history/2011/08/12/zagovoryt-sreshtu-atila-ch-planyt-na-hrisafii-koi-da-izvyrsh.799853

         Теодосий дава съгласие, тримата обсъждат подробности.

         Решават Теодосий да напише писмо до Атила за 17-те бегълци, но би било странно посолството да се ръководи от преводача Бигила, ето защо е избран достоен за тази мисия дипломат като Максимин. Освен това е преценено като неразумно на Бигила, който ще е в мисията като преводач, да се дават толкова много пари, които Едеко, ако се отметне, може просто да му ги вземе. Решено било Бигила да се увери на място, че Едеко предприема действия по заговора и самият той да пита Едеко колко злато му трябва, така щял да знае ще бъде ли убит Атила или не. Ако Едеко е сериозен в намеренията си, той сам ще подсигури начин Бигила да се върне, да вземе сумата и делото да бъде доведено до успешен край.

         Когато Теодосий и Марпиалий остават насаме, царедворецът, който е имал сан magister officiorum, задава въпроса какво ще стане, ако заговора не успее. Отговорът може да бъде намерен в хрониката от ІХ в. на Теофан. „Императорът Теодосий ІІ, узнавайки, че е бил излъган от Хрисафий, заточи евнуха на остров”. Това се случило в първите месеци на 450 г.

         Но защо императора се е потдал на авантюрата на Хрисафий ?

         Постарах се да събера всички сведения от хрониките за тази странна личност, която фактически по това време е управлявала Византия, зад гърба на Теодосий ІІ.

 

         Ето как стояли нещата:

 

 

 

         Пулхерия, сестрата на Теодосий ІІ, не само че отгледала брат си, но и взимала дейно участие в ръководството на източната империя. Тя имала даже препозит, т.е. министър, който бил началник на канцеларията й.

                  Префект по това време бил евнуха Хрисафий, чийто кръстник бил един монах на име Евтихий. Последният имал влияние върху многобройната монашеска общност в столицата и Хрисафий го издигнал в чин архимандрит.

                   През 431 г. патриарха Несторий бил отлъчен и катедрата заел Флавиан. Хрисафий започнал да злепоставя Флавиан, като се надявал един ден кръстника му Евтихий да стане патриарх.

                   Хрисафий бил хитър евнух и решил да влезе под кожата на Евдокия и с нейна помощ да отстрани Пулхерия, която поддържала новият патриарх Флавиан.

                   Евнухът запознал царицата с магистър Павлин, който бил изключително красив и образован мъж. Евдокия веднага се обвързала със симпатия към магистъра и често беседвала с него насаме.

                   Хрисафий внушил на Павлин, а последният на Евдокия, че е крайно време „мамчето”, както помежду си наричали с подигравка Пулхерия, да стане дякониса и да остави държавните дела в ръцете на царицата.

                   Те дори измислили план как това да стане.

                   Евдокия извикала патриарх Флавиан и му разпоредила да отиде при Пулхерия, без тя да знае и да я помаже за диакониса.

                   - Това ще бъде голяма чест за нея – казала на патриарха царицата. - Тя вече има необходимите години, за да стане дякониса, цял живот е девственица, дала е обет пред Христос.

                   Флавиан се съгласил с доводите, но разбрал, че това е уловка и че Евдокия иска да отстрани Пулхерия от държавния пост и да я направи духовно лице. Той написал писмо до Пулхерия какво искат от него.

                   Теодосий бил небрежен в делата си и подписвал всичко, което му поднесат. Пулхерия често го упреквала за това. Един ден тя му занесла указ, с който императора изпраща жена си Евдокия в робство и Теодосий, без да го прочете, го подписал. Пулхерия кипнала от гняв и му прочела съдържанието, а после скъсала документа, с което публично посрамила императора.

                   Теодосий бил обиден на сестра си. Жена му Евдокия побързала да го спечели за каузата си и след много натяквания, императора дал съгласие Флавиан да направи сестра му дякониса.

                   Сега вече патриарха нямало какво да прави и посетил Пулхерия, която вече си подготвяла багажа огорчена и сама се оттеглила в покрайнините на столицата.

                   Теодосий прехвърлил на Евдокия част от държавните дела. Тя пък веднага си назначила за препозит магистъра Павлин, с когото вече работили в една канцелария.

                   По същото време вандалския крал, който управлявал в Картаген, нападнал Сицилия и Теодосий пратил кораби срещу него. Римляните спечелили, но един от техните командири, чието име било Маркиан (това е бъдещият император след Теодосий ІІ - бел.ред.), попаднал в плен. Той имал домашен орел и бил научил птицата си да разперва криле и да му пази сянка, докато си отдъхва под жаркото африканско слънце...

                   Вандалите до 406 г. били под властта на хуните, но когато бащата на Атила въвел клетвените договори и започнал да създава нов държавен ред в Панония, вандалите и аланите избягали на запад, през река Рейн. Те воювали в Галия и Испания, а след това през Гибралтар нападнали либийските територии на Византия и превзели цветущият град Картаген. Тук създали кралство, подчинили местните маври, построили флот и вандалската династия станала прочута.

                   Вандалският крал знаел, че хунския династ Руа, чичото на Атила, е причината Аеций да се издигне в западната империя и решил да повтори неговата хитра дипломация. Той се спрял на Маркиан, взел от него клетва, че никога няма да напада Либия и го проводил с доверени свои хора при Пулхерия. Маркиан спечелил нейното доверие.

               През това време властта на Хрисафий растяла главоломно в Константинопол.

                   Той вече бил най-довереното лице на Теодосий и единственото, което му пречело еднолично да командва вътрешния ред във Византия, била самата Евдокия, жената на императора.

                   Хрисафий не закъснял да спретне интрига и срещу нея.

                   Той подарил на Теодосий една красива ябълка, която била голяма колкото диня. Истинско чудо на природата. Теодосий дълго се дивил над този плод и решил да го подари на жена си. Но Хрисафий имал две такива ябълки и тайно поставил в стаята на Павлин още една. Той пък, като открил плода много се зарадвал и се похвалил на Хрисафий. Последният го подучил да се възползва от това чудо на чудесата и да я подари на императора, който ще остане възхитен. Павлин това и сторил, а Теодосий бесен отишъл при жена си и я попитал къде е неговата ябълка. Тя отговорила, че я изяла. Той обаче бил обхванат от ревност, защото си помислил, че тя лъже и я е подарила на младия юрист. В пристъп на гняв императора заповядал да убият Павлин.

                   Евдокия била съкрушена и дълго страдала за секретаря си, а след това поискала разрешение от съпруга си да посети Йерусалим за известно време.

                   Теодосий я изпроводил в божия град, но пратил съгледвачи, вече не й вярвал. Евдокия пък не бързала да се връща, тя даже имала влияние в делата на йерусалимския патриарх.

                   Хрисафий постигнал своето, вече можел да командва еднолично под сянката на императора и от негово име. Византия била в ръцете му.

                   Евнухът взел Евтихий в двореца и двамата организирали събор срещу патриарха Флавиан.

                   Извикали от град Александрия патриарха Диоскор и му дали власт да съди Флавиан. Диоскор оправдал Евтихий в изповедта на вярата, с което обезсилил клира на Флавиан. Последните наскоро вече имали поместен събор срещу приятеля на евнуха.

                   Но Диоскор не спрял дотук, той низвергнал Флавиан и патриарха скоропостижно починал. В града се носил слух, че е бит на събора и душата му не издържала на униженията.

                   За патриарх от 434 г. до 446 г. бил избран Прокъл, епископ дотогава на Кизик, който бил кандидат още през 428 г. за поста, когато бил избран Несторий.
                   Когато през 434 г. починал чичото на Бледа и Атила, Руа...същият Прокъл произнесъл това слово в църквата, с яростни намеци към хуните: "Аз ще се моля да се изсипе върху него и върху неговите полкове - взел той за основа текста на пророк Йезекил 38:22 - дъжд от потоп и град от камъни, огън и сяра" (цит. от книтага на Томпсън за хуните, 1948 - бел. ред.)

                   През 446 г. станало страшно земетресение и много от постройките в Константинопол сериозно пострадали, част от стените на града също рухнали. Тогава градоначалника Кир ги възстановил и построил нови, допълнителни. Кир си спечелил обичта на народа, който аплодирал името му на хиподрума. Хрисафий подучил Теодосий да го замонаши, за да не би да придобие голяма слава. Пратили го в Смирненската епископия, а имуществото му било секвестирано, по измислено обвинение.

                   Сянката на Хрисафий била навсякъде. 

следва ІV ч.

на историческата истина, авторът не е прибавил нищо от себе си като фактология, освен собственият си стил на подреждане на данните от първоизточниците.

Гледах филм в който убиха Атила в леглото- от съпругата си... подставена, да го направи

Но, ако си спомняш във филма преди края и смъртта на Атила, Теодосий беше пратил някакъв мулат и той се опитваше с нож да го убие, когато спеше...Атила, като истински холивудски каубой скочи и го хвана....Това всъщност си е художествена измислица, а истинския заговор е доста по-планово изпълнен и за него дава сведение Приск Панийски в летописа си. Времето на заговара е 448, а Атила умира 453

за стила, естествено...Като професионален медиавист не мога да не се възхитя, че така добре наративно си подбрал източници почти отвсякъде, даже от църковния събор на Диоскор, където наистина се говори, че Флавиан умрял от унижения. А за ябълката като диня, си ползвал Теофан, само орела на Маркиан не разбрах откъде се появи, но че е заловен от вандалите и че избягва, ставайки доверено лице и по-късно мъж на Пулхерия, си точен...Беше удоволствие за мен да чета история, а сякаш е написана като роман. - доц. Пенев

моите поздравления

Атила е изключително интересна и загадъчна личност,velika li4nost.Макар,че е описван от враговете си като чудовище,за мен той е личност номер едно на Европа,бащата на европейците и последвалите европейски събития,а и на българите най-вече.
Благодаря за постинга!Къде мога да намеря историческо четиво за Атила?

http://history.rodenkrai.com/new/vladeteli/dinastiqta_dulo.html