Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2011 13:21 - Кой ни изкара тюрки в историческата наука?
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 4503 Коментари: 3 Гласове:
6

Последна промяна: 30.12.2012 07:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
          Още през 1772 г. (Allgem. Nord. Geschichte, 358) германският историк Август Шльозер отъждествява, на основание на сведенията на гръкоезичните късно-антични летописи (Прокопий, Агатий, Менандър, Теофилакт) утигурите и кутригурите с българите. Тази хипотеза е подета, както пише през 1890 г. Д.И.Иловайский от почти всички представители на науката и среща приемственост при Тунман, Енгел, Чертков и при самият Иловайски, който в съчинението си „Начало Руси” (М., 1890) има специална глава „Утигуры и Кутригуры Прокопия и Агафия”.

 

         В българската историческа наука проводник на тази хипотеза към 1918 г. става В.Златарски, но за съжаление той няма талантливи последователи на хипотезите, които издига. А ако имаше, те биха развили и дообогатили делото му.

 

          През 1937 г. М.И.Артамонов в „Очерки древнейшей истории хазар” свързва „в-н-н-т-р” (отделя им цяла глава от общо три) от писмото от Х в. на хазарския цар Йосиф до андалузкият евреин Хасдай ибн Шапрут, с „уногундурите” от трактата от Х в. на Константин Багрянородни „За устройство на империята”.

         С.А.Плетньова в книгата си „Хазары” (М.,1976) пък пише: „Мнозина учени напълно логично смятат, че това е неточно предаденото в древноеврейска транскрипция име на българското племе „оногури” (утигури)” (гл.1).

         Явно за тази изследователка няма никаква разлика между „в-н-н-т-р”, „уногундурите”, „оногурите” и „утигурите”, независимо, че те са ясно разграничени от западните и арабоезичните първоизточници.

 

         През 1962 г. в Ленинград М.И.Артамонов издава „История хазар”, в която четвърта глава е: „Утигуры и кутригуры”. В нея той, след като прави хаотичен разбор на първоизворите, предлага българите да бъдат признати за „отюречени угри” (с. 98), повлечени от Задволжието на запад от прииждащите в ІV в. от Монголия хунну (хсионг-ну, сюну). Българите през V в. станали много силни, според Артамонов, защото от Задволжието дошла още една вълна, ето защо „тъй като числото на хуните не е могло да бъде голямо, то българите, в края на краищата, напълно ги погълнали и смесвайки се с остатъците на местното източно-европейско население, съставили този народ, който, в крайна сметка, през VІІ в. започнал целият да се нарича „българи”, макар и да не изгубил своята разноплеменна организация с нейните особени племенни названия” (с. 98).

         Артамонов никъде не пише за старата теория, отъждествяваща утигури и кутригури с българите, и дори от извода му става ясно, че вече е възприел новата съветска доктрина след краха (1950 г.) на Н.Я.Марр, съгласно която българите са приравнени КЪМ каганатските тюрки; това става особено видно от главата му за Велика България на Кубрат, където той следва плътно доктрината на Л.Н.Гумильов за това, че Орган бил някакъв тюркски хан, а династията Дуло била тюргешкият патриархален род дулуси.

         Изводът на Артамонов за произхода на българите от угрите, е направен от него през 1962 г. изцяло под давлението на статията от 1960 г. за произхода на европейските хуни на Л.Н.Гумильов. Последният, за да отговори на критиката на американският професор Ото Манчън-Хелфън, който към 1945 г. издава няколко статии, в които отбелязва, че въпросът за произхода на Huns от Hsiong-nu (тезата на Иностранцев от 1900 г.) не е решен в историческата наука, разработва хипотезата, че само „един конен” отряд мъже  Hsiong-nu бил дошъл към Волга и те си взели жени-маджарки (угри, унгарци), така от ІІ в. до ІV в. се оплодил, размножил и появил, според Гумильов, нов народ „гуны” (Huns), т.е. европейските хуни.

         Като цяло ІV глава от трудът от 1962 г. на Артамонов, обхващаща от 79 с. до 103 с., е писана еклектично и в нея са приспособявани различни пластове от изводите му от 1937 г., които Артамонов  интерполира и интегрира към новите доктрини в съветската историческа наука след 1950 г. за идентичността на българите и каганатските тюрки.

         Това става видно от началото на ІV гл., където Артамонов отрича мнението на унгарския учен Д. Симони (с.83), че българите били особен народ („българо-угри”), проникнал в Европа едва през 60-те години на V в., заедно със савирите и оногурите, но в края на главата Артамонов приема, че голямата вълна „отюречени угри”, т.е. българите, според него, била дошла точно тогава.

         Очевидно, Артамонов си е наложил доста солидна самоцензура през 1962 г., предвид на тезите му от 1937 г., и това ясно свидетелства, че в социалистическият блок историческата наука се е ръководила от един център, точно този, който решава след 1950 г. протобългарите, дотогава фаворизирани от научния кръг около Н.Я.Марр, да бъдат преформулирани като произход от Месопотамието, в посока на идентичност с каганатските тюрки от Алтай.

         Тук нямаме за цел да следваме някаква носталгия към едностранчевият яфетизъм на Н.Я.Марр и кръжоците му, но все пак повдигнатата от тази среда идея за евентуален задкавказки и месопотамски произход на протобългарите, която би могла да бъде възприета и в посока на идентичност с античните кимерийци (Прокопий) и бундур („Мокцевай Картлисай”), е окончателно отхвърлена и е табу за социалистическата историческа наука след 1950 г., когато лично Сталин във в. „Правда” прави аутодафе над покойният Н.Я.Марр.

         Оттогава датира и краят в съветската и руската наука на преповтаряната след 1772 г. от историците теория, че утигурите и кутригурите са идентични с българите, понеже няма как, на основание на късно-античните летописи, да се отъждестват утигури и кутригури с каганатските тюрки от съветските историци...




Гласувай:
7


Вълнообразно


1. letopisec - откъс от книгата "БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ СЛЕД АТИЛА",
29.07.2011 13:26
която наскоро ще излезе като издание на сайта http://history.rodenkrai.com/new/ и в която основната задача е да бъде изследвана ЕПОХАТА НА ИРНИК ОТ ДИНАСТИЯТА ДУЛО И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ПЕРСИЯ ПРЕЗ 484 Г., КОГАТО КАКТО ПИШЕ ПРОКОПИЙ КЕСАРИЙСКИ от 6 в. персите са били "две години под власта на тия варвари". Целта НА КНИГАТА Е ДА СЕ ОСВЕТЛИ ТЪМНИЯТ ПЕРИОД В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ СЛЕД 453 Г. ДО 488 Г., КОГАТО ВИЗАНТИЙСКИЯТ ИМПЕРАТОР ЗЕНОН ПОКАНВА БЪЛГАРИ В МИЗИЯ И ТРАКИЯ ЗА ДА ПРОГОНИ ГОТИТЕ НА ТЕОДОРИХ ОТ БАЛКАНИТЕ, КОИТО ТЕ НАПУСКАТ И СЪЗДАВАТ В ИТАЛИЯ СВОЯ ПРЕХОДНА ДЪРЖАВА...Историческата роля на Ирник е в това, че не допуска готите да създадат своя държава в Мизия и така предопределя възможността през 860 г. Аспарух да създаде държавата БЪЛГАРИЯ, която ние днес наричаме своя родина....
цитирай
2. apostapostoloff - Не сме тюрки, а траки, а траките
31.07.2011 06:12
произлизат от албанците, които всъщност са татари.
цитирай
3. marknatan - apostapostol OFF
31.07.2011 11:54
apostapostol OFF
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11484075
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ