Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.07.2011 08:40 - Произходът на българският титул "ЮВИГИ КАН".
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 8311 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 20.07.2011 08:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  

         През 568 г. е създадена в Панония новата държава на „вархоните(авари и хуни), в която ръководител става аварския вожд Боян, той заема титлата „каган”, а негов заместник е владетеля на хуните-кутригури, който заема титлата ябгу (заместник на кагана).

         Каквато и да е етногенезата на аварите, неоспоримо е, че те към 555 година са под подчинението на азиатските войски на тюркският ябгу (джабгу) Истеми, чийто старши брат е създател на Първият тюркски каганат в края на V в. и началото на VІ век.

         „Името авари в китайските източници не се среща; среща ли се в Орхонските надписи, си остава спорно; беше изказано мнение, че така трябва да бъде обяснено загадъчното народно название пар-пурум и апар-апурум, присъстващо в надписите само на едно място, където се говори за миналото. При своя последен превод Томпсън разглежда думите апар и апурум като названия на два отделни народа, и при всеки от тях поставя въпросителен знак. Думата авари в разни форми се среща във византийските, западноевропейските и руските източници (в руските летописи като обри); византийците различават истинските авари, загинали, по техните думи, на изток, от народа, приел името авари и под това име появил се в Европа; но, както изглежда, тук имаме или един и същ народ, или, във всеки случай, народи, близкородствени помежду си. (В.В.Бартольд. Тюрки. Алматы., 1998, с.17, 18)

         Тюркският военачалник Истеми стъпва на Кавказ в периода 562 – 565 г., когато покорява там, според арабоезичният историк ат-Табари (Х в.), народите „банджар, баланджер и абхаз ”.

         За народът „банджар” ат-Табари употребява и етнонима „бурджан”, като използва и двете форми, за да обозначи един и същ етнос. В преписа на Бел`ами „бунджар”  са изписани и като „булджар”.

         Арабоезичната средновековна историческа школа, след посолството на Халифата до гр. Болгар на реките Кама и Волга през 921/2 г., в което Ибн Фадлан е секретар, започва масово да нарича „българи”, приелите мюсюлманството волжки българи, а българската държава на Балканите, създадена от Аспарух след 680 г., именува устойчиво - „Бурджан”.

         „Банджар/бунджар” не са случаен народ в Кавказ и Истеми много скоро разбира, че те даже са получавали ежегоден данък от Персия.

         Към 565 г. Истеми тръгва към Согдиана, като стратегическата му цел е да превземе държавата на хуно-ефталитската династия в Согдиана и да стигне до северо-източната граница на Персия.

         Малко преди този поход обаче Истеми, по съвета на бунджарите, се насочва към северо-западната граница на Персия, която е на Дербендския проход в Кавказ.

         В тази част планината Кавказ е най-близко до Каспийско море и тук персийския цар Хосрой Ануширван (531-579) вече е ремонтирал мощна и труднопревземаема 40 км. стена, която е преградена между скалистите склонове на Кавказ и Каспийско море.

         Дербендският проход е разкрит на Истеми от бунджар и точно те го завеждат там, като го съветват да иска данъка, който Кавад (488-496; 499-531) им е плащал някога, разказва ат-Табари.

         Истеми не само, че не получава този данък, но и не успява да мине през силно укрепената Дербендска стена.

         Тогава той решава да стигне до персийската граница откъм северо-изток и си поставя за цел първо да превземе Согдиана, която от 50 г. вече се управлява от хуно-ефталитска династия.

         Когато стига на изток към Согдиана обаче разбира, че част от войската му в Предкавказието, която е от авари, се е отцепила от него и е сключила „вархонски” съюз с бунджарите.

         Точно бунджар (известни на ат-Табари по персийските източници), са тези, които завеждат аварите в Панония и са известни във византийските летописи (Прокопий, Агатий и Менандър) като кутригури.

         Истеми е бесен от измяната на голяма част от аварската му армия и в летописа на Менандър (VІ в.), е запазен текст как той се заканва, че като превземе държавата на хуните-ефталит в Согдиана, ще се върне и ще накаже отцепниците, които не са птици и не могат да избягат като отлетят...

         Те обаче избягват,... чак в централна Европа.

         Според Менандър, не всички авари в тюркската армия, са станали отцепници. Той изрично пише, че техният брой е само „20 000”, а Теофилакт Симоката даже нарича тези изменници авари „псевдо-авари”.

         Тюркската отцепническа армия (позната в летописите оттук насетне като „аварите”), е заведена от кутригурите (бунджар, бурджан), чак в Панония.

 

 

 

 

 

         Изследователите на дунавско-българските титули след 681 г. „ювиги” и „чоргу-боил” са категорични, че техният произход е тюркски и това действително е така, но тези титули навлизат за първи път в българската военна организация чак след 568 г., когато кутригури и авари създават обща държава в Панония.

         Никога преди това хуните не са използвали тюркският титул „каган”, щяхме да знаем поне от един от летописците, че Атила или Заберган, са носили този титул. Но такова нещо няма.

         Затова пък знаем от много извори, че до 865 г., когато дунавско-българския кан Борис (852-889) приема официално християнството,  владетелската титла на аспаруховите българи е „ювиги кан”, където „ювиги” е всъщност форма на „ябгу, джабгу”.

         Това ни дава основание да заключим, че „ябгу” след 568 г. става титла с традиционен характер за българите канове, под формата „ювиги кан”.

         Произходът на тюрските военни титули сред българите,  е в общият им военен съюз към 565-568 г. между аварите (тюрки) и кутригурите (хуни) и няма никакви основания да се твърди, че аварите са хунски народ. А хуните-кутригури, както става ясно от Менандър, по това време са наричани и „българи”.

         Допустимо е да приемем, че славянската дума „княз” също води произхода си от аварската „каган”. По времето на Борис славянският език става писмен и официален език на християнските обреди в дунавска България, което ще рече, че Борис е наречен „княз”, едва чрез славянската реч, с други думи в славянският – понеже славяните са дълго време поданици на аварския каган – думата „княз” не само произхожда от тюркската дума „каган”, но и е значела „владетел”.

         Българският династичен род, който се отделя към 619 г. от аварската каганска военна администрация, не употребява до 865 г. друг титул за владетел, освен „ювиги кан”, което ще рече, че тюркско-езичните наименования за дунавско-българската военна администрация след 681 г., не водят своя произход от по-далечна дата, от общата военна политика, която са имали от 568 г. до 619 г. кутригури и авари.

         Забележително е, че в първите години след 568 г. аварския каган води военна политика, изцяло зависима от географските познания на хуните-кутригури в администрацията му.

         Аварският водач напада Тюрингия и се насочва към региона на гр. Мец, където франкски крал е Зигиберт. Водят се битки на р. Рейн с променлив успех, според Павел Дякон. Първо победили франките, но при следващата атака победили аварите.

         Внимателното вглеждане върху маршрута на аварите, които почти веднага след 568 г. атакуват франките, изумително напомня, дори в детайли, маршрута на Атила към гр. Мец от 451 г.

         Всичко това ни дава право да заключим, че до 611 г., когато аварите нападат лангобардите, тяхната военна политика е изцяло зависима от кутригурите-българи, т.е. от пост-атиловите хуни.    Аварският вожд е в непозната територия в Панония, докато кутригурите познават тази земя, която те през 455-469 г. са напуснали, след смъртта на Елак и Денгиз, двамата сина на  Атила.

         Още през 568 г. (или 569 г.) аварско посолство отива до Константинопол и изтъква пред племенникът на Юстиниан І (т.е. пред Юстин ІІ) странен довод, с който иска данъци от византийците.

         Юстиниан І умира през 565 г. и оттогава до 569 г., според аварското посолство, не  били давани данъци на утигурите и кутригурите. Посолството на аварският вожд до Юстин ІІ (565-578) иска тези пари накуп, за всичките години оттогава, понеже „в настоящето време тези народи са под властта на Боян (Менандър, фр.28).

         Това показва доколко кутригурите имат влияние в първоначалната политика на каган Боян в европейска Панония.

         През времето, когато авари, кутригури и лангобарди към 565 г. побеждават гепидите, византийците успяват и си връщат гр. Сирмиум (Сремска Митровица).       

         Бояновото посолство иска, освен горепосочените данъци и този град, понеже той преди бил гепидски, а сега те са подчинени на кагана.

         Този вид дипломация произхожда от кутригурите, едва ли тюрки могат да искат нещо, което не са завоювали. Обаче кутригурите използват похвати, които отдавна знаят в отношенията си с Византия. Те внушават на Боян да иска Сирмиум, не защото е превзет, а защото е бил под властта на гепидите, а те са победени от авари и кутригури-българи.

         По същата логика още навремето Атила иска от западния Рим изнесеното от Ниш злато при превземането му през 447 г., понеже то е било в града, който той е завоювал. Следователно му принадлежи като плячка, ако не му го дадат заплашва с атака.

         Същата заплаха донася и аварското посолство, което казва, че ако не бъде даден Сирмиум, кагана ще атакува Тракия.

         Юстин ІІ въобще не е бил изкусен дипломат като чичо си Юстиниан І, той смята думите на посланикът за нагли и безцеременно отказва, с което допуска много важна грешка, понеже вархоните (тюрките на Истеми последователно наричат съюза между отцепниците авари и хуните-кутригури, с термина „вар-хони”) по това време имат фронт с франките, който биха могли да задълбочат, ако им бяха дадени исканите данъци и гр. Сирмиум. Тогава би се стигнало до сключването на мирен договор на империята с аварите и те нямаше да отворят фронт в Тракия, където заедно с кутригури, анти и славяни започват масово да атакуват след отказа на Юстин ІІ от 569 г.




Гласувай:
5


Вълнообразно


1. argilos - титла Ябгу, йабгу (ябгу) се появява ...
21.07.2011 01:44
титла Ябгу, йабгу (ябгу) се появява при огузите през X век, а преди това при согдите.

що се отнася до израза канасуbhgh, който се употребява в български (а не турк или согдийски) надписи много по-рано отколкото при огузите и е с друг смисъл, препоръчвам следния убедителен анализ:

http://apollon.blog.bg/history/2011/04/26/krai-na-spekulaciite-i-nelepite-izmislici-s-titlata-quot-kan.735882

титлата чергубоил е с местен, балкански (старогръцки) произход и означава ръководител на областна войска.

княз разбира се не произлиза от каган. има изведена етимология от немски.



цитирай
2. letopisec - ТОВА ОТ ВАС ЛИ Е И ОТ КОЙ ИЗТОЧНИК ЦИТИРАТЕ???Алп Таркхан е хазарски генерал действал в хазаро-арабските войни в ранните години на 8 век. Името му се превежда к
21.07.2011 09:09
argilos написа:
титла Ябгу, йабгу (ябгу) се появява при огузите през X век, а преди това при согдите.

що се отнася до израза канасуbhgh, който се употребява в български (а не турк или согдийски) надписи много по-рано отколкото при огузите и е с друг смисъл, препоръчвам следния убедителен анализ:

http://apollon.blog.bg/history/2011/04/26/krai-na-spekulaciite-i-nelepite-izmislici-s-titlata-quot-kan.735882

титлата чергубоил е с местен, балкански (старогръцки) произход и означава ръководител на областна войска.

княз разбира се не произлиза от каган. има изведена етимология от немски.




цитирай
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11472138
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ