Най-древен предтеча на готския род на Амалите, според Касиодор и Йордан, е Хумли.

         Обаче Хумли в народната памет, ако се вярва на „Песен за Хльод” в Старшата Еда, е владетел на хуните:

         „Хумли, както се знае, владеел над хуните.

           А над гаутите – Гицур,

           Ангантюр над готите,

           Над даните – Валдар,

           А над валамите – Киар

           И Алирек Храбри – над народа на англите.”

         За автора на „Видсид”, древноанглийска поема от VІІ век, най великите воини за всички времена са Александър Македонски, а след него Етла (Атила) и на трето място Херманарих.

        Хльод, един от претендентите на готския трон, е „роден в хунската земя”. Хумли, хунския крал, е баща на неговата майка, която е женена за гота Хайдрег. Ангантюр е брат на Хльод, но не е от същата майка. Хльод е наречен „наследник на Хайдрег” и правото му да владее над по-голямата част от източните готи, чието „гнездо” (хрьод) е около Висла и Днестър, не се оспорва от Ангантюр. Но Гицур, който е бил възпитател, както на Хайдрег, така и на Ангантюр и е според епоса „много стар”, обижда майката на Хльод, хунката. Самият Хльод не само е роден в хунската земя, но е и възпитан от хунския вожд Хумли.

         И така, „Песен за Хльод” разкрива династичен брак между готския цар Хайдрег и хунската принцеса, дъщеря на Хумли и майка на Хльод. За Касиодор и Йордан през VІ век Хумли е първият в потеклото на благородните готски царе от рода на Амалите. Тоест, хунския древен владетел Хумли е готизиран, но не и в народната памет на Старшата Еда, където ясно се пее, че това е владетел на хуните.

         Готизирането на Хумли е нормално за времето си, тъй като е част от ранните хуно-готски династични бракове, когато Днестър все още е готска прародина, тоест периода е преди 375 година.

        Същият Хумли при Саксон Граматик е наречен „Хумблус” и е определен като син на Дан, първия датски крал.

     Ролята на хунския династичен двор при зародиша на германските, английските и скандинавските кралски родове е слабо проучена тема, но епосите недвусмислено сочат такова присъствие. То разкрива една картина на устойчив стремеж на  варварите от великото преселение на народите към династично обвързване с хуните, особено в периода на тяхната европейска хегемония от края на ІV век до 455 година.

          Във „Втора песен за Гудрун” в „Гренландските речи за Атли” (ХІ век – ХІІІ век)  Гримхилд иска да омъжи дъщеря си Гудрун за Атила и го представя с думите (строфа 30): „ аз съм ти избрала първият измежду всички, навсякъде той е признат...”

         В строфи 25-26 четем, че бащата на Атила се наричал Будли (?Балт): ”Съкровищата на Будли ще бъдат твои, цялата в злато ще си, ако се омъжиш за Атли.”

Тук манипулираш неуспешно, макар с "фин баланс".

Заглавието ти е повече от спорно, четейки имената в "повествованието", бихме могли за заключим всъщност, че хуните произхождат от готи!

Разбира се хуни "няма" - с това име са наричани различни племена и народи, увлечени или заемащи фундаментално място в хунския съюз. Бих казал, че назоваването "на хуни" е като "на траки" едно време за елините - всичко що е барбарин на север.

Твоя текст показва стродяването или стремежа към такова с Атила, стремежа на варварите за сродяване с хуните както си писал всъщност коректно трябва да се нарече стремежа на варварите за сродяване с други варвари.

За подборката иначе добре, постарал си се, както във всичко което постваш, обаче внушението малко от пръстите си го изсмукал, поне според мен и Хльод май ще е Хьолд, но това здраве да е.

Иначе гласувам за постинга ти, защото се занимава с тема по която тук мисля не се пише, защото си заел да пишеш поредица за хуно-българите и защото при теб няма ефтин, търсен ефект, а едно уважение, сериозност и познание което за хуните аз нито имам, нито ще имам някога, а това трябва да се уважава. Пък може и да си прав във внушението, един Бог знае...

тази тема за сродяванията и на мен ми е малко особена, а що се отнася за хунския съюз, прав си...