Арабоезичните историци, голяма част от които са с персийски произход, дават много важни сведения, чийто произход е в персийски извори от сасанидската епоха, т.е. до VІІ в. от н.е. Именно тези сведения съдържат ценен материал за изясняване на българското минало до VІІ в., което все още не е пълноценно проучено, тъй като е експлицирано предимно на основата само на гръкоезичните и латинските късно-антични летописи.

    Данните, които могат да бъдат извлечени от арабоезичните средновековни исторически книги за българското минало, биха могли да прояснят много от онези моменти за българите, които са неясни все още във византийските, арменските и латинските първоизвори.

 Вж още http://history.rodenkrai.com/new/istoricheski_izvori/at-tabari_i_prokopii_-_edno_obshto_svedenie_za_bylgarite.html