Рукар бе беден рибар, който живееше в околностите на гр. Горго, който византийските писатели наричаха Гиркания. Селището бе разположено на югоизточният бряг на Каспийско море и бе един от най-важните пристанищни и търговски центрове на Персия.

         Рукар беше женен и имаше син, но съпругата му се спомина и той дълго я оплаква в храма на огъня, преди да откара с каручката си мъртвото тяло на хълма на птиците.

         Пое сам грижата за сина си и всяка сутрин ловеше риба, която продаваше на търговци от Дайлемия и Армения, те пък препродаваха улова в Баласакан, чак в земите на север от кавказкият проход Чор.

         В тия земи бяха настъпили смутни времена, научи Рукар от един арменски прекупвач. Българите, които арменците наричаха и утикгури, понеже живееха отдавна в Гур на север от местността Утик, се бяха върнали от хунския поход в Европа и начело с някакъв вожд Херан наложили властта си в цял Кавказ. Херан станал цар на Баласакан и получил прозвището Балас, разказал арменецът угрижено, защото се говорело, че тоя хон Херан може да нападне на юг от Кавказ. Рукар също поклатил замислено глава.

         - Цялата земя на юг от кавказкият проход е владение на Персия и една война с тия хуни ще повлияе зле на търговията в земите на арменците, - сподели Рукар и допълни. – В Персоармения.

         През ноща Рукар сънува загадъчен сън и на сутринта отиде в Горго, за да го разкаже на мага на храма на огъня. Бе сънувал голяма риба, която лично Зороастър изпраща на принц Пероз, вторият син на владетелят на Персия Йезигерд.

         Магът Ардашир бе тънък тълковател и мъдър учен, той изслуша Рукар, погледна го лошо и си замълча. Каза му само да продължи да лови сутрин риба. Привечер Ардашир написа тайно писмо на великият маг-мобед в Селевкия, в което му съобщаваше за Рукар и съня му.

         Магите отдавна пазеха тайно халдейските съновници и за тях не бе трудно да изтълкуват съня.

         Но съновидението на Рукар ги притесни.

         Според него, Йезигерд ІІ скоро щеше да умре, а тронът на Персия няма да премине в ръцете на първородният му син Хормизд ІІІ, а в тези на вторият брат Пероз. Това изтълкуваха магите и душите им много се разтревожиха, понеже сънят на рибаря вещаеше смут в Персия и братоубийствени войни.

         Великият мобед издаде заповед да се мълчи и дори изрично натърти, че не всеки сън е пророчески...

         Йезигерд ІІ имаше само двама сина, както изрично пише по-късно в своя летопис историка ат-Табари.

         Две години след възкачването на Хормизд ІІІ, неговият по-малък брат Пероз го свали от трона, уби го и стана цар на Персия.

         А бедният рибар Рукар продължаваше да хвърля мрежа в Каспийско море. Когато се разчу, че принц Пероз е убил брат си и е станал шахиншах на Персия, Рукар си спомни за своя сън и се замисли. Той таеше в съцето си една мечта: представяше си, че синът му е близък сподвижник на Пероз. С тази мисъл лягаше, с нея ходеше редовно в храма на огъня.

         Една сутрин Рукар навлезе, както обикновенно, с лодката си в морето. Но изведнъж се стресна, понеже видя близо до брега огромна хищна риба, която се въртеше в кръг. Рибарят предпазливо се приближи и изумено видя на дъното голям бисер, който рибата настървено пазеше.     Рукар изтръпна, доброто и злото сякаш го обсебиха и боговете му подсказаха, че този бисер е предопределен за царска обица на самият цар Пероз.

         Сърцето на рибаря затуптя силно. Всичко си идваше на мястото. Сънят му, мечтите за Сеос, сина му, който ще стане сподвижник на Пероз…

         Още същата вечер Рукар написа писмо до Пероз, съобщаваше му за пророческият си сън, за това как го е разказал на магите, но те са го укрили. Рукар чистосърдечно си признаваше, че тази постъпка на жреците е една от причините да прегърне учението зарадуштакан на учителя Маздак. След това написа, че призори ще се хвърли в морето, за да вземе бисера за своя шахиншах. В края на писмото той молеше Пероз, ако се случи нещо с него и бъде убит от злата риба, да се погрижи за сина му Сеос…

         При първи петли Рукар събудил сина си, разказал му всичко и го заклел да бъде верен на царя. Сеос придружил баща си до брега с уплах. Той видял с очите си как той смело се хвърлил във водата, грабнал бисера и го метнал на брега. Последното, което чул Сеос бил звучният и щастлив смях на татко си. В следващият миг рибата-чудовище бясно се нахвърлила и промушила с щита си крехкото тяло на Рукар. После отплувала навътре.

         Сеос прибрал бисера, качил се на лодката и издърпал умиращото тяло от морето. В този миг той осъзнал колко много го е обичал баща му и се заклел да стане като него последовател на маздакизма и да бъде верен до гроб на шахиншаха.

         Персийският цар Пероз получил писмото на Рукар и бил разтърсен от прочетеното, той се метнал на коня и с гвардията си пристигнал в Горго, за да присъства в храма на огъня на опелото на Рукар. После придружил трупа до хълма на птиците. Тук Сеос отворил шепите си и шахиншаха видял голям бисер, какъвто не бил срещал досега. Шахиншахът го посипал със сол и издал указ този бисер да бъде обеца на ухото на всеки един от сасанидските владетели оттук насетне…

         Пероз взел Сеос в столицата Ктезифон и момчето станало приятел с един от синовете на шахиншаха, чието име било Кавад.

         Такава е част от съдбата на прословутият бисер-обеца на Пероз, за който през VІ в. любопитно разказва историкът от Палестинска Кесария Прокопий…

         Прокопий Кесарийски, който се издигнал до секретар на византийският генерал Велизарий, разказва, че съдбата на бисера била трагична.

         През 484 г. хунският цар победил Пероз, присвоил  бисера и тия варвари превзели Персия, пише Прокопий.

         Сирийският летописец Йешу Стилит, който към 517 г. издал своя летопис, твърди, че хунският цар още след победата се оженил за дъщерята на Пероз.

         Арменският летописец Елише пък е оставил странно сведение, според което хон Херан, след като станал цар на Баласакан, нападнал Персия и превзел всичко до границите й с гърците.

         От 484 г. до 488 г. Персия се управлява от Балас.

         Това е прозвището на хунският цар Ирник, създателят на Велика България.  

         През 527 г. хунският цар Балас, както пише историкът Йоан Малала, вече бил починал и съпругата му Воа, чиято име при Прокопий е Аспеведа, сама управлявала 100 000 хуни на север от Кавказ, както уточнява хрониката на Теофан.

         През 488 г. Балас и Воа се върнали във Велика България, а трона на Персия бил предаден на Кавад, син на Пероз, брат на Воа и истински сасанид...

         Веднага след 488 г. магите в Персия се събират на таен съвет и решават да фалшифицират царствената книга, за да укрият позора, че 4 години държавата им е управлявана от цар, който не произхожда от Сасанидската династия.

         За тях не било достатъчно, че хунският цар е бил съпруг през това време (484-488) на дъщерята на Пероз от династията на Сасанидите ...

         Магите написали в персийският царственик, че Балас е брат на Пероз. Те го ненавиждали и го обвинявали, че искал да построи обществена баня в столицата, но бил ослепен.

         По този начин те искали да заблудят потомството, че трона на Персия без прекъсване е бил винаги в ръцете на членове от Сасанидския род.

         Жреците се надявали, че хората след време ще забравят, че Йезигерд е имал само двама сина – Хормизд и Пероз…

„Хон Херан избил в Албания персийската войска и в своята инвазия достигнал до страната на гърците и взел много пленници от ромеи, от арменци, от ибери и от албани...” (Eлише, Слово за арменската война, раздел VІ ).