Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.06.2011 09:34 - За произходът на българите.
Автор: letopisec Категория: История   
Прочетен: 1194 Коментари: 0 Гласове:
3



    Когато преди време поетът Цанев написа, че българската история е проучена добре от историците, но не е поднесена на читателите интересно и разказвателно, аз му повярвах за второто, но не и за първото.

         В нашата страна все още съществува смешното на запад мнение, че с история могат да се занимават само завършилите исторически факултет. Ето защо писателите странят от навлизането по същество в историческата тема, докато в Европа е обратно – проучванията и новите гледни точки са дело предимно на писатели.

         Точно те не са ангажирани със старият позивистичен метод на историческата наука и смело въвеждат херменевтичните модели, според които историческото минало е необходимо да се преосмисля. Разбира се, има и вулгарни „херменевти”, като онези, които разбуниха духовете с прочита си на баташкото клане или създателите на теорията за сватбата на Иисус с Мария Магдалена, но не трябва да забравяме, че новите херменевтични модели на запад, не са създадени за да се злоупотребява с тях, а имат в основата си философските теории от ХХ в. на мислители като Хусерл, Хайдегер, Рикьор, Сартр, Дерида и т.н.

         Тук е ключът на загадката, някак мирише на мухъл да създаваш нова хипотеза в ХХІ в. за произхода на българите, на основата на метод от началото на ХХ в., известен като глотогенеза, при това и компрометиран в западната историческа наука с догмите за индоевропейски народ и арийска раса.

         Моите философски и теологични проучвания до 2005 г. оформиха разбирането ми за понятиен и категориален апарат в духа на фундаменталната онтология и феноменологията, и този „философски речник” отдавна е подложил на сериозна ревизия старият позивистичен научен метод на познание.

         С други думи, няма как познанието за историческото минало да прескочи темата за това що е познание и да се впусне в дилетански открития и хипотези за прабългарите, чийто епицентър на възможността за разсъждение си остава само в сферата на идеите и предположенията.        Любителите на глотогенетични пара-теории явно все още не знаят, че езиковедските етно-проучвания, още от времето на създателите на структурализма в езикознанието от началото на ХХ в., са обявени за псевдо-научен апарат за диахронните изследвания; няма никакъв знак на равенство в начина на развитието на езика и в начина на обществено-историческо развитие (и това е аксиома за филолозите); освен това е смешно след Дилтай да се твърди, че историческото минало е предмет на доказателствени съждения, с каквито си служат природните науки.

         Естествено учени като Гумильов, принудени да живеят в средата на марксиската философия, все още се хвалят през втората половина на ХХ в. с индуктивно-дедуктивните си доказателствени хипотези, все едно са природоизпитатели, а не историци.

         Но не по-малко е тъжно, когато новият полъх за преосмисляне на произходът на българите в началото на ХХІ в., се осъществява с остарели глотогенетични хипотези.

         Това може и да формира позитивни патриотични подбуди, но не може да заблуди онези, за които историята не е само националистична тръпка, но и интелект.

         Не по-малко глотогенетичен е и новият казански булгаризъм, който в лицето на езиковеди като Мизиев си е поставил за цел да продължи пан-тюркизмът на учени като Масуди, Ючура и Тоган, които откликнаха в началото на ХХ в. на призива на Ататюрк, че не иска отоманска турска история и му създадоха пан-тюркска хипотеза, на основата на която бе открито единство даже между езика на тюрките и този на индианците в Америка (при това дори учени като Вяч.Вс.Иванов, един от създателите на пан-славянска глотогенеза в езикознанието през ХХ в., са впечатлени от възможността за такова единство ?).

         Мисълта ми е, че е крайно време да се експлицира, че българската историческа мисъл днес все още не е стъпила на европейските научни стандарти, а някак клони към евразийската методология на руските нови историци и темата за хуните е най-очебийното доказателство за това.

         Както знаем, руско-съветската хипотеза за хуните, е че те са един и същ народ с Hsiong-nu, за които китайските историци дават сведение до І в. от н.е.; след това хсионг-ну („хунну” на руски)  са победени от хсионг-пи („сянбийците” на руски).

        

         Съветско-руската хипотеза за произходът на българите твърди, че те били тюрки от Алтай и когато хсионг-ну тръгнали на „велико преселение на народите”, повлекли със себе си към Волга и българите.

 

         Това както знаете бе дълго време официалната догма за произходът на българите и тя се повтаря и доднес.

 

         Какво обаче се случва между другото в науката ?

         През годините се развива археологията и се доказва, че преселение на хсионг-ну е нямало, няма никакви артефакти (С.С.Миняев).

         Още през 1945 г. американският учен Ото Манчън-Хелфън повдига въпросът за липсата на антропологична и етнографска близост между европейските Huns (ІV/V в.в. от н.е.) и обитателите на Ордос и Жълтата река Hsiong-nu (последни данни за тях са от І в. от н.е.).

         Доводите на Хелфън очевидно повлияват на Томпсън, който през 1948 г. в своята монография за хуните отрича приемствеността на европейските хуни от хсионг-ну.

         През 1960 г. (ВДИ,4) съветския историк Л.Н.Гумильов подлага на критика възраженията от 50-те години на ХХ век на американския изследовател Ото Манчън-Хелфън, в които се посочва, че въпроса за произхода на европейските хуни все още не е окончателно решен в историческото познание.

         В своята статия Гумильов си поставя за цел да защити хипотезата от 1900 г. на руския учен Иностранцев за това, че средно-азиатския народ „хсионг-ну” (Hsiong-nu) и европейските хуни (Huns), са един и същ етнос. Защитавайки Иностранцев, създателят на руската хипотеза за приемственост и превръщайки го в нещо като гуру на руските исторически изследвания за Средна Азия, Гумильов възприема себе си като част от една дълга традиция на руската наука за този регион, която според него държала монопола върху историческото познание за Средна Азия (?).  

         В тази своя статия Гумильов разработва идеята за „конния отряд” хсионг-ну (”хунну”, „сюну” на руски), който избягал от хсионг-пи  (”сянбийци” на руски) и стигнал до Волга, там те си взели жени и по логиката на „пасионарната философия” на Гумильов създали за два века нов народ – „гуны” (=европейските хуни).

 

          Както виждате, още през 1960 г. се оформя хипотезата, че е нямало „велико преселение” на хсионг-ну на запад, но това по неведоми причини ни най-малко не променя през годините хитопезата за произхода на българите, които били повлечени от хсионг-ну на запад.         Кой ги е повлякъл, един „конен отряд” ли?

 

         За всички е очевидно, че в Република България няма нито един хунолог, хазаролог или аваролог; няма български учен който да е създал книга по въпросът за хуните и техният произход, независимо, че във всички късно-антични летописи се говори за някаква връзка между хуни и българи.

 

         Много ми е интересно, как без да се преразгледат и интерпретират по новому късно-античните летописи и хроники, може изобщо да се повдига въпросът „българите хуни ли са”, при условие, че отговорите са всъщност нелепи, тъй като хунологията е най-слабо разработената историческа дисциплина в Европа.

         Немските учени от ХІХ в. и ХХ в. не посягат задълбочено към тази тема, просто защото не искат да се ревизира остарялата днес хипотеза, че след ІV в. Европа се превръща в германо-римски въпрос.

 

         Няма по-голямо предизвикателство за талантливата нова историческа мисъл в България, от това да се включи в „европейският дебат” кой всъщност през ІV в. и през V в. създава фундаментите на Европа и защо хунското минало е пресъздадено в националните учебници по медиавистика само с негативизъм.

         Какво се крие зад тази едностранчивост на модерните историци?     Не сме ли свидетели, че в щекотливият днес въпрос за създаването на теория за произходът на българите, се крие отдавна заложената бомба от националните модерни историци, че хунският въпрос няма връзка с българският произход?

 

         Краят на атиловата хунска империя през 453 г. е обявен от модерните историци и за край на хунската история (дори официално се твърди, че след 468 г. вече нямало хуни), независимо, че дори Орган е наречен от Никифор през ІХ в. „господар на хунския народ”, а през VІІІ в. в хрониката на Йоан Никиуски Кубрат е наречен „владетел на хуните”.

 

         Въпросът за това кои са хуните е поставен изначално погрешно в просвещенско-модерната историческа наука, не е отчетено, че през VІ в. сироезичният автор Псевдо-Захарий Ритор (и не само той) изброява 13 предкавказки народа и нито един от тях не се казва „хуни”.

 

         В германската история се укрива, че до 455 г. остроготите са били хунски народ, такъв какъвто са били и българите (Павел Дякон през VІІІ в. пише за атака на българи над първият лангобардски вожд и времето на тази атака съвпада с хунското нашествие в Европа през ІV в.).

 

         Някои автори по сайтовете днес пишат, че хуни и българи са разграничавани от редица късно-антични историци и са прави в това наблюдение, но понеже няма разработена детайлно хунска история, тези автори изобщо пренебрегват, че пост-атиловите хуни са всъщност два народа, между които т.нар. „кутригури” са изобщо забравени от историческото познание, а техните подвизи са толкова многобройни в летописите, че заслужават отделна монография. Кутригурите също са пост-атилови хуни и когато се говори за „хуни и българи” като за два отделни етноса, не е далече от мисълта, кои са конкретно тия хуни...

 

         Изобщо голямо объркване е.

         В официалната историческа догма, наложена в европейските академични среди, хуните изчезвали през 468 г.; а в късно-античните и средновековните летописи, има някакви хуни и българи дори до Аспарух.

 

         Как тогава без разработване на хунологията като историческа дисциплина в Република България ще има изобщо методологични предпоставки за създаването на хипотеза за произходът на българите?




Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: letopisec
Категория: История
Прочетен: 11486798
Постинги: 701
Коментари: 12663
Гласове: 3319
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. роман за Атила
2. Династията Дуло - изследване
3. Съвременното състояние на кимерийския проблем - статия на А.И.Иванчик
4. Българи и ефталити - проучване
5. Кимерийци и хуни - мит или реалност? - изследване
6. Ранните хуни в Източна Европа - откъс от монографията от 1973 г. на американския професор Otto Maenchen-Helfen
7. Народите в хунската империя, ч.І
8. Как българите останаха без история...
9. статия на Вл. Георгиев, бележит български езиковед
10. статия на Вл. Георгиев за тракийския език
11. Посланието на големият български историк Златарски.
12. ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ЕТНОГЕНЕЗА
13. Кои са кутригурите? - нови аргументи
14. Български цар е превзел Персия, според Паисий Хилендарски
15. СЛАВЯНСКИ ЕЗИК ЛИ Е БЪЛГАРСКИЯ?
16. Кого обслужва идеята, че сме траки?
17. РАЖДАНЕТО НА ЛЕВСКИ
18. Град Несебър и тракийското божество Mezen.
19. Българите не са тюрки...Какво казват източниците?
20. 1-ви ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
21. 2-ри ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
22. 3-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
23. 4-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
24. 5-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
25. 6-ти ВЪПРОС КЪМ КОНГРЕСА ПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ, 22-27.08.2011
26. АВИТОХОЛ И ЕФТАЛИТ